Заради домашното насилие и тези управляващи яхват популизма и в крайна сметка не помагат, а вредят

В Народното събрание е пълно с хора, които нямат грам законодателен капацитет, а се канят да “опраскат” и Конституцията.

Вицове. Това е всичко, което ще родят промените в Закона за защита от домашното насилие и дефиницията за интимна връзка, която въведоха депутатите.

За деветте дни от внасянето на законопроекта от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС до приемането му на две четения в парламента вицовете се нароиха. Повечето са смешни. Но всъщност е тъжно. По ред причини.

На първо място видяхме в действие, че и тези управляващи яхват вълната на популизма и се втурват да ремонтират закони на коляно, без дебат, без да обсъдят с експерти. Което в общия случай не помага, а вреди. Те

самите си признаха популизма,

докато приемаха промените на първо четене. Случаят на Дебора от Стара Загора е брутален. Действията на властите и съмненията най-малкото за немарлива работа по делото остават висящи и до момента. Но на това не трябваше да се реагира със законопроекти и извънредни заседания.

Така стигаме и до втората тъжна истина – в Народното събрание е пълно с хора, които нямат грам законодателен капацитет, а се канят да “опраскат” и Конституцията.

Приемането на закона на две четения в едно заседание беше напълно ненужно. И много вероятно е само на това процедурно основание той да падне в Конституционния съд, който със сигурност ще бъде сезиран – я от “Възраждане” и единомишлениците им от БСП, я от президента Радев.

Хомофобите, женомразците и фашистите,

сякаш купени от “Али експрес”, в парламента никак не са малко. И те ни се разкриха в пълния си блясък. Цял ден вчера ги слушахме да се изказват от трибуната. Благодарение на забравения микрофон чухме какво мисли доайенът от ГЕРБ Вежди Рашидов. Репликата му, че “всички ку**ви се събудиха да се сетят, че след 15 години са изнасилвани”, трябваше да доведе до незабавната му оставка като народен представител. Извиненията и оставките му от ръководни постове в парламента и партията, изобщо не съответстват на грозната му подигравка с жертвите на насилие.

Видяхме също и че на практика вносителите от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС отсъстваха от дебата. Сякаш не бяха особено заинтересовани дали предложенията им ще минат. А под проекта за домашното насилие на първо място се мъдрят подписите на Кирил Петков, Бойко Борисов и Делян Пеевски. Така е и с промените в Наказателния кодекс, между другото, които пак бяха внесени на тъгъдък заради случая “Дебора”, макар и да няма как да се приложат по това конкретно дело.

Но да се върнем на домашното насилие. Петков, Борисов и Пеевски не се изказаха по време на дебата. Бяха оставили жените да се оправят – Надежда Йорданова и Калина Константинова. Те също не бяха многословни. Но пък часове наред слушахме

БСП, ИТН и “Възраждане” да си подават топката с опорките

за еднополовите бракове и християнското семейство. Още малко и щяха да криминализират гей връзките с преходните и заключителните разпоредби. А накрая ГЕРБ предадоха четата, като благодарение на тях в определението на “интимна връзка” по предложение на БСП попадна, че двете лица в интимна връзка трябва да са от мъжки и женски пол. Отначало пленарната зала отхвърли предложението, но при прегласуването вотът се обърна благодарение на ГЕРБ.

Така с груповите усилия на управляващи и опозиция кашата стана пълна. Когато бъде обнародвано и влезе в сила, определението на интимна връзка в закона за домашното насилие ще гласи: “Интимна връзка представлява съвкупност от доброволни, трайни, лични, интимни и сексуални отношения между две физически лица от мъжки и женски пол, независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон. Трайни са отношенията с продължителност поне от 60 дни.” Не един юрист вече предупреди, че това ще създаде повече затруднения, отколкото ще предложи защита на повече хора. И макар и волята на законодателя да е ясна, не може да се подмине

безсилието, дори на езиково ниво,

което определението ни показва. “Две физически лица от мъжки и женски пол” всъщност може да означава както мъж и жена, така и жена и жена или мъж и мъж. Но кой да мисли за точността на израза, докато бърза.

Адвокат Силвия Петкова пък ни предлага следното тълкуване: “Ако един гей мъж извърши насилие срещу партньора си, който също е гей мъж, няма да понесе никакви рестрикции на правата си, за разлика от хетеросексуалния мъж, който е извършил насилие срещу партньорката си. Тоест, ГЕРБ-СДС, “Възраждане”, БСП и ИТН толерират ЛГБТИ извършителите на насилие за сметка на хетеросексуалните, извършили същото деяние.”

За прословутите 60 дни, защо точно 60, работни или календарни, как ще се пресмятат, с проститутка брои ли се и ще правим ли сега и електронен регистър на интимните връзки, изобщо няма нужда да отваряме дума. Те просто увенчават безумието, излято в дефиницията. Най-чисто би било в закона да няма определение, а просто да се добави “интимна връзка”, коментират някои юристи.

Законът за защита от домашното насилие би трябвало да предпази, преди да се стигне до намесата на Наказателния кодекс, грубо казано. Той въвежда мерки за защита, които се прилагат и преди да е установено, че насилието се е случило. Добрата идея на последните промени беше да се разшири обхватът му. Но изпълнението е толкова лошо, че едва ли това ще се случи.

Адвокати, които се занимават с казуси с домашно насилие, с които “Сега” разговаря, смятат, че един от огромните проблеми на системата е, че в МВР няма достатъчно подготвени служители, нито има чувствителност за тези случаи. Според тях преобладаващото отношение е

“какво ни занимавате, гаджета сте, скарали сте се”.

Само че намесата на властите трябва да се случи още на това ниво, а не да се чака някой да стане жертва на телесна повреда или убийство. Насилникът трябва да получи посланието, че жертвата не е сама и има защита. И че ако нещо се случи с нея, първо той ще бъде търсен.

Подобно развитие на законодателния процес явно ни чака и при промените в Наказателния кодекс, също инициирани покрай случая “Дебора”. Юристи предупреждават за слабостите в предложенията, но няма кой да ги чуе. Тюрлюгювечът там обаче ще ни го сервират след лятната ваканция, защото вчера мина само на първо четене в парламента и никой не отвори дума да се приема по спешност веднага и на второ. При НК управляващите се втурнаха да завишават наказания, точно както правят всеки път, когато обществото настръхне след някое престъпление. Това обаче не е работеща формула. Работещо би било, ако всеки извършител знае, че да бъде бързо разкрит, заловен и осъден е неизбежно. Това би го спряло да посегне.

Кое ли обаче би спряло законодателите да посягат лаишки на законите? Може би ни трябва и Закон за защита от парламентарно насилие. Само дето няма кой да го напише. Тъй че явно това насилие ще продължи.

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

…

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА