АНАЛИЗИ

Третата световна! Мястото е избрано, времето – също!

В началото на 2018 г. ще ви върна към септември 2017 г., когато, докато другите се чудеха дали Путин ще отиде на нов мандат, написах: “Путин вече отговори, но не беше забелязано: “Какво е това доктрина? Русия винаги е била в трудно положение, кога й е било лесно? Каква доктрина? Трябва да се работи. Да се работи така, че Русия да бъде и стабилна, и справедлива, и богата, и велика. И въобще да Бъде. Останалото си допишете сами.”

Това е неговата оценка за доктрината и идеологията. Трябва да се работи за Русия. Това е на везните за оценката на Путин, на който плюсовете все пак започват да натежават повече от другите неща, особено от миналото.

Това е основният вектор и отговорът на въпроса кой всъщност е Путин – жертва на узурпирането на властта, неин заложник или съучастник.

Отговорът е, че Путин руски патриот, започнал като заложник на руините, наследени от Горбачов и Елцин, който няма да предаде Русия на милостта на глобалистите и на победителите в Студената война.

Предстои му да излезе и от наследената система. Това ще е най-трудно…

…Очевидно вече всичко е решено. През последните месеци Путин се отчете и “разплати” и с елцинистите, и с олигарсите, и със силоваците, и с еднопартийците.

Вече на никого нищо не е длъжен. Той е напълно независим и иска да стане президент на народа. Това ще е неговият последен мандат и последен шанс. Вероятно ще успее най-накрая да започне борба срещу корупцията и за решаване на вътрешните проблеми на Русия, за да й върне богатството, достойнството и нормалността.

Дали ще му позволят? В никакъв случай. Предстои още по-свирепа съпротива на Запада. Демонизирането на Путин ще продължи. Изолирането на Русия ще се засили. Хунтата в Киев ще се опита да започне война. Ще искат да провалят световното по футбол в Русия и нейното участие в следващата олимпиада.

Но, било е и по-тежко. Всъщност никога на Русия не е било лесно. Това е нейното перманентно състояние – да не й е лесно.

Дали Путин ще направи следващата крачка като президент на народа…”

Припомням тези редове от септември не за да покажа, че съм предвидил какво ще се случи и че Путин ще се кандидатира и ще търси мандат от целия народ, а заради друг важен въпрос: какво ще последва.

Отговарям веднага – ще последват шест нови, още по-трудни години на конфликти и неопределености.

Решението на Путин да отиде на избори не като партиен, а като независим кандидат е било обсъждано дълго. Не е трудно да се досетим, че анализът е показал, че светът го очакват нови много трудни години.

Заради това Путин е решил да не предава на наследник главната роля в страната. Тези 6 години ще определят целия ХХІ век. /Аналогична позиция зае и китайският лидер Си Цзинпин след неотдавнашния ХІХ конгрес на ККП./ Ако анализът беше различен, в Кремъл щяха да отидат на друг вариант. Но всеки вариант има своите рискове. И главният е рискът от грешка. Ако наследникът сгреши, това ще решава съдбата на Русия, в ситуация, когато грешката не може да се поправи. Путин е решил, че сега не е време за риск. Жребият е хвърлен, залогът е огромен.

Русия влиза в новия етап на Третата световна война с Путин и с нова свръх задача – “да се върви само напред и това движение никой да не спре”.

С тези думи Путин съобщи за кандидатурата си и за новата свръх задача. Това не означава, че конфликтът със Запада ще отиде на втори план. Напротив. Русия ще продължи да се намира в жесток клинч със САЩ заради отстояването на своя суверенитет и национални интереси и защото формира нов световен ред по южното и източното направление: от Турция до Китай, от Иран до Япония, от Латинска Америка до Африка, нов ред не по американски образец, а с нова архитектура за регионална и глобална сигурност с ШОС – в Азия, и с БРИКС – в света.

Това ще се съпровожда от вътрешно преустройство на Русия и мащабно подмладяване на елита с влизане на младото поколение.

Тук нещата са наистина главозамайващи. Срещу системната криза на Запада ще се противопоставят тектонични промени. Геополитиката се пренася към Азия. Русия ще започне икономическо и ресурсно усвояване на Арктика, Далечният Изток, Източен Сибир, ще завърши модернизирането на въоръжените сили, изграждането на нов военно-промишлен комплекс, възстановяването в машиностроенето, високите технологии, ракетно космическата сфера.

Тук Путин не може да бъде заменен. Въпросът не е в количеството години, които един човек управлява страната, а във вектора на движението.

Изводът е – Русия в момента няма друг политик, който може да се сравнява с Путин по авторитет и компетентност, способен да предложи програма за модернизиране на страната, разбирасе ако не попадне в капана на някакво заиграване със САЩ и Израел.

Всичко това става в условията на Третата световна война. Именно. Преди 20 години, като един от първите анализатори в света, въведох термина Трета световна война /или даже Четвърта, ако Студената война се счита за Трета/. В началото се подсмихваха, но бързо разбраха за какво става дума. И определението Трета /или Четвърта/ световна война вече е на дневен ред за онова, което се разиграва след 1990 г.

Някои все още пишат, че “светът е на прага на нова световна война”. Това е грешка. Войната върви, но в условията на наличие на ядрено оръжие, когато водещите държави могат да се унищожат взаимно за броени минути, новата война е в нов вид, преди всичко като съвкупност от локални конфликти в пространството и времето.

От тази гледна точка имаме няколко разрастващи се фронта – войната в Близкия Изток, започнала през 2003 г. срещу Ирак и постепенно обхванала цяла Северна Африка, Либия и Сирия; конфликтът в Украйна, опитите да бъде пренесена в Централна Азия, и напоследък срещу КНДР.

Имаме основания да говорим за нова световна война с нови особености – хибридни, т.е. с различни средства – военни, икономически, финансови, информационни, ресурсни, психологически и т.н.

Дали ще я определим като Трета или Четвърта не е важно. Важно е, че новият световен ред, както винаги, отново се ражда със световна война.

Заради това на фона на класическата геополитика /налагана упорито от англосаксонците/ въведохме и геополитиката на войната и оръжието на която отделям основно внимание, защото излезе на челно място, въпреки че засега не е намерила своето теоретично обобщение.

Русия, ако иска да излезе от капана на капиталистическата система, в която беше завряна след 1990 г., трябва да противопостави друг дневен ред. Не я очаква никаква милост. Ще трябва да се сражава. Други изход няма.

Тук вариантите са два – или Русия ще си върне статута на велика държава при Путин, или ще последва разпадане на страната и прекратяване на съществуването на историческата Русия.

Заради това онези, които се съмняват дали ще има война на САЩ срещу Русия могат да спрат своите терзания. Война ще има. Мястото е избрано, времето – също. В САЩ и Англия наистина има безумци, които искат да изсвирят погребалния марш на цялата планета.

Новият мандат на Путин за съжаление, показва, че светът продължава да се търкаля към глобалния конфликт, в който Западът има такива главнокомандващи като Кончита Вурст.

Нещата ще станат много по-лоши преди да станат поне малко по-добри.

***

P.S. Вече над 40 години започвам годината с уводни статии в различна форма – печатна, електронна, визуална и сега, в началото на годината, отново се смесват незабравими пейзажи с образите на най-милите хора и приятели, които, или още са в окопите, или се пренесоха отвъд. Те знаят, че не съм ги предал и доколкото мога продължавам да си върша работата. Бог само знае докъде ще стигнем. Надявам се да е по-благосклонен.

Post Views: 36

Related Topics:война новини свят

Up Next

Борисов си строи вили с наши пари!

Don't Miss

ИЗВЪНРЕДНО! Министърът на енергетиката с горещ коментар за поскъпването на тока и АЕЦ “Белене”

АНАЛИЗИ

Американски аналитици: САЩ са подценили държавите срещу които са се изправили

🇺🇸🇷🇺 Анализ на The New York Times показва, че САЩ са подценили държавите, срещу които са се изправили.

Експерти смятат, че Вашингтон е подценил способността на Иран да отвърне на ударите.

В резултат и двете велики сили се оказаха въвлечени в продължителни и скъпи конфликти без ясен изход.

Анализаторите отбелязват, че само военна сила и въздушни удари не са достатъчни за постигане на стратегическите цели. Липсата на компромиси продължава да задълбочава кризите, а неуспехът за бързо решаване на конфликтите подкопава авторитета на САЩ.

Според експертите това може да ускори формирането на нов, по-децентрализиран световен ред.

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.

Post Views: 1