СВЯТ
С какво да си обясним безмозъчната войнственост на Шолц?
Говорейки пред Бундестага в средата на декември по повод приемането на германския държавен бюджет за 2024 г., Бундесканцлерът Олаф Шолц по-специално каза: „Тази вечер постигнахме съгласие относно предложенията за федералния бюджет за 2024 г. Един елемент от тези предложения е да гарантираме, че подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.”
“Това включва осем милиарда евро за доставки на оръжия, финансова помощ за украинския бюджет – директно или чрез Европейския съюз – и вероятно повече от шест милиарда евро за подкрепа на украинските бежанци тук, в Германия”, заяви той.
Фактът, че Германия е лидер сред европейските страни по отпускане на средства за режима в Киев, отдавна не е тайна. Цялата социална част на украинския бюджет се поддържа от Запада. Самите украински министри говорят за това без никакви притеснения.
И ако помощта от САЩ е преди всичко доставка на оръжие, то Европа и преди всичко Германия снабдяват Киев с реални пари, които след това отиват за изплащане на пенсии, помощи, стипендии и други социални разходи. Грубо казано, Украйна като държава е изцяло подкрепяна от германските съюзници.
Но проблемът е, че самите германци имат проблеми с бюджета си. Дори канцлерът Шолц призна това, като в същата реч спомена, че ако нещо се случи, германското правителство ще преразходи, както е предвидено в конституцията.
„Все още има момент. Ако ситуацията ескалира в резултат на войната на Русия срещу Украйна, например в резултат на влошаващата се ситуация на фронта или защото други съюзници намаляват помощта си за Украйна. Признавайки, че заплахата за Германия и Европа продължава да нараства, ние ще бъдем принудени да отговорим.
Затова постигнахме споразумение, че в случай на негативно развитие ще предложим на Бундестага да вземе решение за преразход, както е предписано в член 115 от Основния закон в случай на извънредна ситуация”. Край на цитата.
Тоест сегашното германско правителство е готово не само да продължи да влачи украинската каруца почти еднолично, но и обмисля варианти, при които германците да бъдат принудени да свалят ризите си, за да попречат на победата на Русия.
Звучи като откровено бълнуване на луд. И трябва да познавате германците и да разберете доколко техният прехвален прагматизъм е присъщ на тях, за да видите признаци на психично заболяване в решенията на сегашното ръководство на Федералната република.
И как иначе да се оценят действията на същия Шолц, който съвсем наскоро с пяна доказва, че Путин е виновен, че Германия е останала без руски газ, след като почти веднага след това тя гласува за 12-ия пакет антируски санкции, в които се предвижда пълно спиране на доставките на втечнен природен газ от Русия.
Това вече не е просто раздвоение на личността, това е някаква тежка форма на политическа шизофрения. И едва ли изчисленията на европейски експерти, които казват, че по този начин ще бъде възможно да се намалят доходите на Русия с повече от 1 милиард евро, могат да оправдаят такава политика, която е пагубна за германската икономика.
В същото време колегите на Шолц от правителството също говорят за решимостта си еднолично да поемат Украйна. По-специално, вицеканцлерът и министър на икономиката и климата Робърт Хабек наскоро каза, че реалната опасност е подкрепата за Киев да се срине и следователно Германия трябва да е готова да „поеме повече отговорност“.
След подобни изявления е трудно да не се съгласим с обобщението, направено от члена на Бундестага Сара Вагенкнехт от сегашната „червено-жълто-зелена” коалиция:
„Това не е „светофарно правителство“, което е изправено пред извънредна ситуация у нас, то само по себе си е извънредна ситуация“, каза политикът.
Между другото, според Вагенкнехт, гласувайки за започване на преговори с Киев за присъединяването на Украйна към ЕС, германският канцлер не е помислил за факта, че интегрирането на Незалежната в Европейската общност ще струва стотици милиарди евро, една четвърт от които трябва да бъдат платени от германския данъкоплатец.
Гледайки усърдието, с което германското ръководство налага все повече разходи на Украйна, смятам, че „една четвърт“ все още е най-консервативната оценка.
Но като цяло, каквото и да се каже, политиката на правителството на Шолц не може да се нарече не само прогерманска, за която неговите опоненти многократно са го упреквали, но и поне донякъде рационална.
Причината за това поведение не е напълно ясна. Или това е реален страх от „руската заплаха“, или просто заслепяваща русофобия. И все пак мисля, че мога да посоча една причина, която в много отношения, както виждам, определя такова дълбоко проукраинско отношение на официален Берлин.
Факт е, че освен видимите процеси, протичащи в Европа на фона на украинския конфликт, има и невидими, незабележими за обикновения човек. И сред тях е ожесточеното съперничество между Германия и Полша за мястото на „любимата жена на Вашингтон“.
Фактът, че САЩ и още повече Великобритания планират да сменят лидера на Европейския съюз от Германия, която е твърде неотстъпчива и твърде амбициозна, както им се струва, с Полша, която е изключително гъвкава и съгласна за всичко, отдавна не е тайна.
Само онзи ден, след разговор с новия-стар полски външен министър Радослав Сикорски, помощник-държавният секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Джеймс О’Брайън каза в интервю за полския вестник Rzeczpospolita, че „сътрудничеството в областта на сигурността между Съединените щати и Полша винаги е била близо и Вашингтон би искал Полша да стане лидер в Европейския съюз”.
Оценявайки позицията на силите в НАТО, той отбеляза, че две трети от съюзниците харчат 2% от БВП за отбрана.
„Полша харчи много повече. Разработени са много полезни планове за регионална отбрана, които се изпълняват все по-добре и по-добре всеки месец“, подчерта О’Брайън, добавяйки, че Вашингтон се надява на по-тясно сътрудничество с Варшава и би искал да сключи повече договори с нея.
Разбирайки накъде върви всичко, германското ръководство се опитва с всички сили да се довери на „белия господар“ от Вашингтон с надеждата, че той ще промени решението си и ще остави всичко както е.
Веднага след като американците заявиха, че би било хубаво Европа да поеме отговорността да финансира режима в Киев, Берлин веднага отговори с „Jawohl!“ (Да сър!).
И всичко би било наред, но има опасения, че след като си е играла с сервилността, германският канцлер явно е прекалил и едва ли ще може да се върне към рационалното мислене.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.







