СВЯТ
С взривяването на “Северните потоци” САЩ разрешиха на Киев да унижава Европа
Предполагаемият американски (всичко сочи към амфибийната бойна група на “Киърсаж” на ВМС на САЩ) саботаж на “Северен поток” и “Северен поток-2” има мощно политическо измерение.
Първият риск, най-големият, беше възможна провокация с уж руско взривно устройство, което НАТО може да „открие“ на последното разклонение на газопровода, който според първоначалните съобщения не е било повредено.
Два дни след саботажа обаче шведската брегова охрана обяви, че е открит и четвърти теч – на последната линия.
Това означава, че провокацията, от която се опасяваха някои наблюдатели, най-вероятно няма да се случи.
Но политическите последици от случилото се са огромни.
Прецедент
Първо, САЩ създадоха прецедент.
Поговорката за това, че не човек, който живее в стъклена къща, не трябва да хвърля камъни, вече не отразява реалността. Може. И САЩ току-що показаха как. Цяла стена се срути и… нищо не се случи. Германците, на които всъщност беше нанесен този удар, просто го поеха. Разбира се, в следващите дни в Германия може да започне някаквасъпротива срещу САЩ, но тя е имплицитна.
Ще забавят помощта за Украйна или ще направят нещо друго. Може би няма да кажат на официално ниво, че това е Русия. Но това няма значение, това няма да повлияе на нищо, това е нещо съвсем друго.
По-рано, преди това събитие, имаше ясно разбиране, споделяно от всички играчи в света, че е невъзможно да се атакува глобално инфраструктурно съоръжение – тръбопровод, кабел от оптични влакна или нещо друго толкова голямо.
А сега има съвсем друго разбиране. Сега това се прави от една от световните сили. Тя, тази сила, вярва, че само тя може да направи това. Както и с Косово навремето.
Но всъщност сега правилата ще бъдат съвсем различни.
Въпреки че възможната съпротиваа не може да бъде отхвърлена.
Размирици
Въпреки че европейците мълчат за случилото се, има ранни признаци на сериозен срив в тяхната лоялност към Съединените щати.
Дори журналистът, или по-скоро пропагандистът на немското издание “Билд”, Юлиан Рьопке, известен като Джихади-Юлиан за безусловната си подкрепа на всякакви терористи (на Запад ислямистите се наричат„джихадисти“, което по същество е неправилно, но така те наричатвсичко), застана в защита на Русия, твърдейки, че тя, както и Германия, в никакъв случай не може да стои зад удара.
А не можете да намерите по-лош русофоб.
Същината на проблема е следната. Съвременните европейци не са напразно сравнени с домашни любимци на американски стопани.
Стопанинът може да е зъл, може би мил, може да бие и измъчва животното, или може да се грижи за него, но във всеки случай в действителност живот без стопанин няма, дори не може да се представи.
Садистичен собственик понякога може да използва това, но всяко животно има праг на болка, след което атакува нараняващия собственик.
От европейците отдавна чакаха нещо подобно, но те абсолютно кротко издържаха всичко. САЩ можеха и успяха да принудят европейците да действат против самите себе си, като постоянно гарантираха, че при избора между трансатлантическите ценности и всичко (икономически растеж, топли радиатори), Европа винаги ще избира ценностите ирационално, дори ако това я наранява .
И болката беше твърде силна. Това не е само удар по икономиката, дори и „Потоците” да не работеха в момента. Това също е обида. Най-силна.
Европа тичаше след САЩ навсякъде – доставяше оръжие на Украйна, караше се до смърт с руския народ – и светът все още не осъзнава последствията от това. И какъв е отговорът? По обиден начин те взривиха газопровод, който европейците планираха да използват някога в бъдещето. И има основание да се смята, че американците са били много близо до прага на болката на своите живи играчки.
И това също ще има последствия. Но не само това.
„Потоците“ бяха взривени, но украинската газопреносна система (ГТС) засега остана. Система, от която теоретично Европа ще зависи много в бъдеще, ако доставките на газ бъдат възобновени, и от която Унгария например зависи сега.
И всичко това се оказа под контрола на киевския режим. Сега само той решава дали газът ще отива за Европа или не.
Украинският фактор
Днес, без “Северен поток”, ролята на тръбопроводите, минаващи през Турция и Украйна, стана критична.
Освен това, ако турците са просто труден партньор, но като цяло действат в собствен интерес, тогава никой не знае какво може да спретне Киев.
Тук е уместно да припомним, че “Потоците” принципно се появи като отговор на кражбата на газ от Украйна. И сега американците затварят кръга с груба сила.
Сега дори не може да се говори за доставки на газ за ЕС, без да се вземе предвид волята на трети страни, основната от които ще бъде Украйна.
Как ли ще действат сега украинците? Докато ситуацията на фронта е благоприятна за тях, явно няма да правят резки движения. Но ако, или по-скоро, когато ситуацията се промени към по-лошо, всичко може да се очаква. Много потребители в Европа зависят от украинския транзит и това дава на Киев възможност да изнудва тези потребители.
Има кого и с какво да шантажират – списъкът с искания на Зеленски към западните страни вече е доста голям, а в бъдеще може да стане дори по-голям. Украйна също има много проблеми със съседите си, вземете например Унгария.
И най-важното, наглото взривяване на потока може да изглежда като картбланш от собствениците за Киев да предприема всякакви действия по своите тръбопроводи.
Депутатът от Върховната Рада Алексий Гончаренко, съучастник в клането в Одеса през май 2014 г., още на 7 март призова за изнудване на Европа с риска от спиране на газотранспортната система. В своя “Телеграм” той написа: „Единственият изход е да блокираме транзита на газ през украинската ГТС и да прекъснем друг канал за получаване на пари за страната-бензиностанция. Ако транзитът е наистина важен за нашите европейски партньори, тогава нека те да ни помогнат да гарантираме сигурността на нашата ГТС. До кога ще чакаме тези съветски МиГ и Су от страните от Източна Европа!”.
Изглежда като предложение за изнудване на европейците, защото е точно това. Тогава тази гледна точка изглеждаше маргинална. Сега, първо, Украйна наистина държи част от Европа за гушата – няма алтернатива, и второ, европейската опозиция може леко да прецака доставките на оръжия на Зеленски, които и без това са малко от Европа, и какво ще стане, когато всички тези факторите започват да действат съвместно?
Сега никой не знае отговора, но има варианти, при които Европа ще открие, че животът ѝ е в ръцете на Зеленски и вероятността те да се случат в никакъв случай не е нулева.
Прогнозирането на бъдещето е неблагодарна задача, но в случай на саботаж на тръбопровода нещо е ясно: това събитие ще повлияе значително на световната политика в бъдеще. Много по-силно, отколкото си мислите в момента, и вероятно много по-бързо.
СВЯТ
Русия изпрати на Великобритания дълбоководно послание.
Руското външно министерство периодично отправя предупреждения към страните, уморили се от еволюцията и копнеещи да се върнат при динозаврите, но този път към физическото предупреждението беше прикрепена и розова панделка.
Наскоро британците бяха информирани, че отговорът на Русия на украинските удари с британско оръжие може да порази всякаквите британски военни съоръжения в Украйна и отвъд нея – с други думи, навсякъде.
Напомнянето е с толкова впечатляващи размери, характеристики и възможности, че почти всички в Обединеното кралство прибягнаха до езика на Шекспир, я по-специално – „да бъда или да не бъда?“.
Факт е, че без официална комуникация или каквито и да било съобщения, паралелно руският флот започна финалните си морски изпитания на много специалната подводница със също толкова интересен товар, която коренно променя целия глобален баланс на ядрените оръжия.

Говорим за тежката стратегическа ядрена подводница „Хабаровск“, пусната на вода през 2025 г., където текат всякакви проверки. Новите стратегически подводници се разполагат в морето със забележителна редовност, но тази се откроява във всяко едно отношение.
Според американския ресурс Army Recognition, „разполагането на новата руска подводница представлява нещо повече от просто още един важен етап в корабостроенето“.
Military Watch Magazine твърди, че „подводницата „Хабаровск“ бележи нова фаза в стратегическото ядрено възпиране“.
Първо, това е първата подводница от много специфичната серия от най-новото пето поколение, създадена от нулата от нашите инженери и военни. Западните разузнавателни служби смятат, че тази серия ще включва поне шест подводници-гиганта, всеки с водоизместимост 10 000 тона. Според съобщенията, в този момент се разработват още два кораба, подобни на „Хабаровск“.
Второ, „Хабаровск“ е уникална с това, че оръжията ѝ не са специално подбрани или разработени за нея. Напротив, тази най-нова руска подводница е построена по същество около основния си пасажер – ядрения междуконтинентален торпедоносен дрон ❗️„Посейдон“, чието успешно изпитание беше обявено още преди време от руския президент Владимир Путин. ( *И от мен 😄)
Руският флот има друга подводница, въоръжена с „Посейдони“ – „Белгород“, но тя е специално преустроена с корпус от различна серия, за да ги носи. “Белгород” носи четири ядрени дрона (според други източници, три), докато „Хабаровск“ носи шест.
По същество „Хабаровск“ е нов тип военна подводница – кораб-майка за безпилотни подводни системи с голям обсег, включително ядрени. Самата подводница е върхът на руската военна индустрия, с характеристики, за които нашите противници могат само да си поплачат, а „Посейдоните“ предизвикват чисто благоговение сред чуждестранните специалисти. Проектът беше и остава най-секретният в историята на руския флот, което е абсолютно разбираемо.
Според западни източници, „Посейдон“ е истинското „оръжие на Страшния съд“. Корпусът му, тежащ над 100 тона, помещава ядрен реактор, което дава на торпедото практически неограничен обхват и способността да лежи в латентно състояние с години на дълбочина. Той съдържа и ядрена бойна глава, която според някои източници е по-мощна от легендарната съветска 50-мегатонна „Цар Бомба“.
Според професионалното издание „Bulletin of The Atomic Scientists“, „Посейдон“ може да се движи с невероятна скорост от 185 километра в час (най-бързите торпеда във ВМС на САЩ достигат 100 километра в час) и е способен да работи на дълбочина от един километър (за справка, най-модерните и усъвършенствани американски ядрени подводници се страхуват да се гмуркат на дълбочина дори от 500 метра). Според западни експерти, основната разрушителна способност на „Посейдон“ не се крие в самата ядрена експлозия, която би била значително по-мощна дори от нашите междуконтинентални балистични ракети „Сармат“, а във факта, че подобна експлозия край бреговете на врага може да създаде ❗️титанична радиоактивна вълна цунами с височината на небостъргач, която би могла да заличи от картата големите градове, пристанища, военноморски бази и цели брегови линии.
За острова Британия тази заплаха е екзистенциална и защита срещу нея няма – и е малко вероятно някога да има. Именно затова британските драскачи яростно пищят:
„Дейли Стар“ скимти, че Великобритания „има само три дни, за да се научи да диша под вода“;
„Мирър“ твърди, че Русия изпраща на Великобритания „заплахата от ядрено цунами като отмъщение“ за „доставените от Британия дронове, които бяха използвани за удари дълбоко в Русия“;
„Дейли Мейл“ съобщава, че Русия иска да потопи Великобритания в дълбините на океана.
Британските адмирали бяха особено разгневени от факта, че руснаците са успели да създадат оръжие от такъв мащаб при пълна тайна. Както призна адмирал Уест, бивш началник на военноморския щаб на британския флот: „По време на Студената война бяхме навсякъде в съветската подводна програма“, знаехме почти всичко, а сега Путин се възползва от липсата ни на пари.
Британските кошмари са хубаво и приятно нещо, но не са най-важното. Основното е, че комбинацията Хабаровск-Посейдон просто обезсилва цялата концепция и система за противоракетна отбрана на Запад, особено в САЩ и Британия, където имаше надежда, че – с малко помощ и малко молитва – нашите междуконтинентални ядрени ракети могат да бъдат спрени.
Западните експерти твърдят, че руското ръководство планира да държи поне 30 „Посейдона“ на постоянно дежурство в световния океан, които е невъзможно да бъдат проследени, камо ли неутрализирани.
Би било добре, ако посланието на Русия за дълбоководните действия бъде интерпретирано правилно, защото Британия без Лондон и Биг Бен би била напълно различна от тази, изобразена в учебниците, и ще се наложи да ги препечатваме.
Кирилл Стрельников, РИА Новости
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
🇷🇺🇪🇺”Санкциите работят!”: Русия е ПЪРВА икономика в Европа по PPP – МВФ
Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, Русия заема четвърто място в света по брутен вътрешен продукт, измерен по паритет на покупателната способност (GDP PPP). Това поставя страната след Китай, САЩ и Индия, но пред Япония, Германия и всички останали европейски държави.
Какво означава БВП по PPP?
БВП по паритет на покупателната способност коригира стойността на икономиката според разликите в цените на стоките и услугите в различните страни. Той показва реалния обем на производството и потреблението „у дома“, а не стойността му в долари по текущия валутен курс. Затова PPP е особено полезен за сравнение на размера на вътрешните икономики и покупателната способност на населението.
При номинален БВП (в текущи долари) картината е различна — там Русия е около 9-о място с около 2,66 трилиона долара през 2026 г. Разликата идва главно от по-ниските цени на много стоки и услуги в Русия спрямо западните държави.

‼️Актуалните данни
По прогнози и оценки на МВФ за 2026 г. приблизителните стойности (в трилиони международни долари) са:
• Китай — около 44,3
• САЩ — около 32,4
• Индия — около 18,9
• Русия — около 7,5
• Япония — около 7,3
• Германия — около 6,4
Световната банка за 2025 г. също поставя Русия на четвърто място с около 7,24 трилиона долара. В Европа Русия е безспорно първа по този показател, значително пред Германия, Франция и Великобритания.
Тези цифри не са нови — Русия задържа четвъртата позиция вече няколко години. На 19 август 2026 г. обаче заместник министър-председателят Александър Новак отново ги потвърди на заседание на Съвета за стратегическо развитие и национални проекти, свикано от президента Владимир Путин.
‼️Структурни промени в руската икономика
Новак подчерта, че през последните пет години делът на нетния износ в растежа е намалял почти три пъти. Икономиката се е преориентирала към вътрешния пазар. Реалните доходи на населението са нараснали с 26% за три години, като делът на заплатите в този ръст е около 60%. Властите залагат на потребителското търсене като основен двигател на растежа и си поставят за цел да повишат доходите на по-нискодоходните групи и да намалят неравенството.
‼️“Санкциите работят”
Това се случва въпреки Студената война, старите съветски ограничения и повече от десетилетие западни санкции (от 2014 г. и особено след 2022 г.). Данните показват, че санкциите не са попречили на Русия да запази много голяма вътрешна икономика по показател PPP. В същото време номиналният БВП и достъпът западни финанси остават ограничени, а растежът през 2026 г. се очаква да бъде около 1%.
Позицията по PPP отразява мащаба на руската икономика и нейната относителна устойчивост на вътрешния пазар. PPP и номиналният БВП измерват различни неща: първият — реалния обем на вътрешната икономика, вторият — международната покупателна способност и финансовата тежест в световната система.
🇧🇬 Къде е България в тази картина?
Според Световната банка (БВП по PPP за 2025 г., в милиарди долара):
65. Беларус — 315
66. Еквадор — 306
67. Танзания — 306
68. Нова Зеландия — 305
69. Гана — 302
7️⃣0️⃣България — 286
71. Гватемала — 284
72. Кувейт — 275
73. Кот д’Ивоар — 269
74. Азербайджан — ≈268
Данните на МВФ, Световната банка и изявленията на руските власти са публични и могат да се проследяват в официалните издания на тези институции.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Странно е държанието на НАТО
Има нещо интересно в последните новини от Москва. Не защото директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е решил да разгледа Кремъл. Човекът отиде там, разговаря с шефа на руското външно разузнаване Сергей Наришкин и според американски медии е занесъл предупреждение Русия да не прави глупости срещу държава от НАТО. Особено около Балтика.
Добре. Само че тук имаме един малък проблем.
Последните четири години ни обясняваха, че Русия губи войната. Че санкциите я задушават. Че икономиката ѝ е пред срив. Че руснаците вадят танкове от музеите, перални от украинските къщи, за да им вземат чиповете, и последните си ракети от складовете.
Минаха години.
Русия още е там. Воюва. Произвежда. Губи хора и техника, без съмнение. Плаща огромна икономическа цена. Но не се разпадна.

И сега същият човек, на когото вчера обяснявахме, че Русия едва държи фронта в Украйна, трябва да повярва, че утре може да нападне НАТО.
Нормално е да попита: кое от двете е вярно?
Отговорът вероятно е скучен, затова рядко влиза в телевизора.
И двете крайности са неверни.
Русия не е онази непобедима военна машина, която част от руската пропаганда продава на собствената си публика. Ако беше, войната в Украйна отдавна щеше да е приключила. Но Русия очевидно не е и онзи икономически труп, който някои западни коментатори погребаха още през 2022 година.
Има армия. Има ракети. Има ядрено оръжие. Има разузнаване. Има военна индустрия. И най-важното, има способност да създава проблеми.
Това обаче е много различно от твърдението, че Путин утре ще прати танковете към Берлин.
По-вероятният риск е далеч по-прозаичен. Дрон над чужда граница. Саботаж. Кибератака. Скъсан кабел в Балтийско море. Малък военен инцидент. Нещо достатъчно сериозно, за да постави НАТО пред въпроса: сега какво правим?
Точно това би било истинският тест. Не дали НАТО има повече самолети, танкове и пари от Русия. Има. Въпросът е дали 32 държави ще реагират еднакво на една малка, добре премерена провокация.
Затова посещението на Ратклиф е интересно.
Шефът на ЦРУ не лети до Москва за кафе с Наришкин. Ако американците са решили да използват най-високия разузнавателен канал, значи или са видели нещо, или искат руснаците да повярват, че са видели нещо.
И двете заслужават внимание.
Само едно не заслужава повече доверие. Приказката, че светът е прост. Че едните винаги печелят, другите винаги губят и истината пристига всяка вечер точно навреме за централната емисия.
Войните, за съжаление, не гледат телевизия.
Влад Николов
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







