СВЯТ
Столтенберг се скара с Борел
Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел влезе в задочна дискусия на повишен тон с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Формалната причина е членството на Украйна в Алианса, чийто въпрос не зависи от Столтенберг. Но в действителност Борел разбива комедията за съвсем различна публика.
Решението за присъединяването на Украйна към НАТО не зависи от генералния секретар на НАТО, а от членовете на НАТО. Членството на Украйна в НАТО не се разглежда от тях сега и не се разглеждаше преди избухването на въоръжения конфликт в Украйна.
Това прозвуча като остър упрек от шефа на дипломацията на ЕС Жозеп Борел лично към генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Причината е известна: по-рано Столтенберг за пореден път заяви, че „вратите на НАТО остават отворени за Украйна“ и че всички членове на Алианса подкрепят влизането на Киев в него, но за това ще може да се говори едва след прекратяване на военните действия.
Дори украинският президент Володимир Зеленски вече е съгласен с последната точка. Но Борел изглежда е възмутен от думите на генералния секретар и дори не се страхува да изнесе мръсно бельо в такъв решаващ момент за Запада.
Има за какво да се сърди. Първо, Столтенберг лъже. Дълго може да се спекулира с настоящия баланс на силите в Алианса за и против членството на Украйна, но поне една страна заяви, че дори не иска да чуе нищо за това и затова няма официални консултации по членство или нечленство. Тази държава е Унгария. Формално възмутеният Борел е прав.
Столтенберг сам по себе си е доста скандална личност. В централата на Алианса той представлява „ястребовото крило“, като основно прокарва позицията на Съединените щати и техните полско-балтийски сателити. По отношение на присъединяването на Украйна към НАТО, включително.
Но причината за раздора му с Борел не е в това и дори не в лъжите. Борел също лъже, макар и по различен начин, и в никакъв случай не е “гълъб”, въпреки че представлява дипломатическия корпус.
Гоголевски Иван Иванич и Иван Никифорович се скараха за оръжието. Но при натовците причината за раздора не е и в оръжията. Борел и Столтенберг са напълно съгласни един с друг, че членовете на асоциациите, които представляват, трябва да изпратят всички боеприпаси, които имат, на ВСУ. „После ще компенсираме“, обещава Борел.
Спорейки със Столтенберг, той защитава легенда, от която той като шеф на евродипломацията има нужда, но от която генералният секретар на НАТО, чисто по длъжност, не се нуждае.Това е легенда, че Западът не се е опитвал да въвлече Украйна в НАТО. С други думи, не се опита да създаде провокативна екзистенциална заплаха за Русия. Следователно Русия е започнала военните действия без причина, а конфликтът около Украйна не е бил провокиран от членовете на НАТО, огромното мнозинство от които също са членове на ЕС.
Легендата е невярна, защото Русия се опита да получи правни задължения от Брюксел, че присъединяването на Украйна наистина не се разглежда от нея, както твърди Борел, и няма да се разглежда. Вместо това членовете на Алианса на специална среща гласуваха единодушно да отхвърлят това искане на Русия и „оставят вратите отворени за Украйна“. Така че лъжите на Столтенберг имат и формални основания.
Въз основа на сегашните думи на генералния секретар, Москва все пак е права: Украйна беше въвлечена в НАТО, влизането ѝ там беше само въпрос на време, Русия беше директно провокирана, като избутаха структурата на Алианса до границите ѝ и създадоха повод за въоръжен конфликт – спора за статута на Крим.
„Нямаше и няма нищо подобно“, протестира Борел, така да се каже, с цел да представи Русия като неразумен агресор. Сега той трябва да повтаря това по всякакъв начин, отговаряйки както на скептиците в ЕС (като Унгария), така и – което е още по-важно! – на тези отвън.
Изключително неудобни за ЕС въпроси задават властите например на такива влиятелни страни като Бразилия и Китай. Те са склонни да вярват, че НАТО все пак е провокирало Русия и сега е заето да поддържа военния конфликт чрез доставка на оръжие на една от страните.
Това, между другото, е основата на мироопазващата практика – да се предотврати навлизането на оръжие в зоната на конфликта. Ако в конфликта не участват велики сили, това обикновено прави ООН – те налагат оръжейно ембарго, за да принудят страните да преминат от престрелки към диалог.
Целият свят, с изключение на Запада, прави същото сега: от Бразилия до Пекин, от Претория до Белград, политиците казват, че са за мирни преговори и следователно не доставят оръжие в зоната на украинския конфликт.
Борел, който настоява членовете на ЕС да дадат последните си куршуми на ВСУ, следва коренно различна политика – същата като НАТО и Съединените щати, без значение какви разногласия и имиджови съображения замъгляват техния съюз.
В интерпретацията на Запада подобна политика е насочена и към мирно уреждане. Това е глупост, но глупост, опакована в друга легенда, изцяло зависима от легендата, че Украйна не е била въвлечена в НАТО и Русия не е била провокирана. Твърди се, че в своята немотивирана агресия Русия няма да се спре с Украйна и ще отиде по-далеч – вече към ЕС през балтийските държави, така че може да бъде спряна само с военни средства, тук и сега от ръцете на украинците.
Именно заради тази крехка пропагандна конструкция Иванич и Никифорович се скараха. За Столтенберг тази конструкция няма значение: той оглавява военната организация и следи хода на нейното разширяване и дори не комуникира с представители на Бразилия, Китай и други страни извън НАТО, това не е негова грижа. Борел, от друга страна, трябва да се измъкне, представяйки се за “птица на мира”, въпреки милиардите отпуснати средства за войната.
Неговите пропагандни конструкции вече не засягат пряко Русия: за себе си, за него, за Украйна и за НАТО ние разбираме всичко, което трябва да се разбере. Ако имаме нужда от нещо от Борел, то е само, за да видим как ще се измъкне, когато залогът на Запада за т. нар. контранастъпление на ВСУ се провали и Киев поиска нови оръжия, нови милиарди и нови гаранции от Брюксел, включително гаранции за присъединяване към НАТО.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.







