Една снимка събуди много коментари в последните дни – двамата председатели на ДПС – действуващият Карадайъ и почетният – Доган, на фона на американския посланик в София Ерик Рубин.

Коментарите се съсредоточиха върху трите незададени от Сфинкса въпроса: какво иска да каже тройната снимка, към кого е адресирана и наистина ли Доган е все още в голямата политика и ръководи ДПС?

Отговорите се крият в 16-те ТЕЗИСА, които следват по-надолу.

1. Създавайки Движението за права и свободи в началото на 1990 г., Ахмед Доган отлично знае каква сила ще се появи в общественото и политическото пространство у нас. Той просто канализира отприщената енергия на етноса си и я насочи в правилната посока, очиствайки я от деструктивните елементи.

2. Това стана възможно поради факта, че Доган притежаваше феноменални качества на политик, които той постоянно усъвършенствува през цялото време на прехода.

3. Единствен от новопоявилите се политици (само Царят притежава това качество) той владееше мълчанието като елемент от политическата битка. Другите се блазнеха от показната шумотевица и всеобщото внимание под светлината на прожекторите.

4. Заедно с това умееше да слуша – едно от най-ценните качества на политика е да умее да слуша и чува опонентите си.

5. Вземаше думата само, когато имаше да каже нещо важно и не подрипваше за щяло и нещяло към трибуната на парламента или пред журналистическите микрофони.

6. Непрекъснато извличаше поуки от житейския опит на партията си. СДС кривна от правилния демократичен път и се опита да запраши през просото нанякъде си. Веднъж, дваж Доган вдигна червения картон, но без резултат. Тогава бламира синята екстрема. Иван Костов злопаметно се опита да го елиминира чрез икономическо мачкане. Цели 18 месеца Доган не бе плащал заплатите на служителите в централата на ДПС. Но не допусна партията му да получи финансиране отвън. Веднага щом се включи във властта, Доган започна да обезопасява ДПС финансово.

7. Етническият вот притежава едно безценно качество – не се разпилява по партиите. Този факт превръщаше Доган в най-свободния от всички политици. Той можеше да говори за всичко и не винаги се съобразяваше с общественото мнение. За гащичките, за бомбардировките над Югославия, за необходимостта от членство в НАТО, за порциите, за обръчите.

8. Единствен от лидерите на партии отиде на среща с Царя в Мадрид, след като получи официална покана за това.

9. Осъзнавал е колко важно е мястото на ДПС в българската политика, както чрез конструктивната роля, която може да играе, така и в деструктивните си възможности. Затова никога не е губил контрола си над партията.

10. Веднъж бе казал: “Мен никой не ме е избирал за лидер!“ И като така винаги носеше сам политическата отговорност за партията си.

11. През цялото време осъзнаваше огромното доверие, което етническите турци възлагат на Движението за права и свободи.И факта, че това е израз на лично доверие към него. Умееше да балансира в различни моменти, за да не загуби това доверие.

12. Знаеше, че във времето на прехода е израстнало друго поколение, нямащо нищо общо с ентусиазма, наивността и вярата на избирателите му в началото. Умело разпределяше порциите между тях и успяваше да ги държи здраво в руслото на своята политика.

13. На практика контролира процесите в мюсюлманската общност у нас. От него зависи кой може да прави политика и бизнес в смесените региони. Никога не е изпускал контрола над тези процеси.

14. Турбулентното движение на света в така и неглобализиралия се свят, бе поставило България в зоната на нестабилността. Доган и партията му играеха ролята на стабилизатор в протичащите политически процеси. Това даваше възможност на управляващите от различните вектори на политиката относително спокойно да упражняват властта си.

15. Доган си остана неподатлив на външни влияния, без значение от каква посока идваха те. Така запази относителната си независимост, осъзнавайки колко пагубно може да бъде обвързването му със сили извън България. Експериментът с Лютфи Местан бе показателен.

16. И накрая – той бе един от политиците, които не позволиха да бъде застрашена националната сигурност на България през всичките близо 30 години на нескончаемия ни преход.

Оттук може да се направи само един извод – д-р Ахмед Доган никога не е зарязвал ръководната си роля в партията Движение за прави и свободи. Знаете, когато вторият пилот управлява самолета, капитанът си седи до него и не люпи семки, а държи кормилото.

Освен всичко останало Ахмед Доган притежава силно чувство за хумор. В крайна сметка дали ще гледаш зайци или ще си купиш eлектроцентрала е едно и също. Само мащабите са различни.