Скритите демографски истини за пореден път бяха извадени наяве от академик Петър Иванов. А картинката е смразяваща: България просто изчезва. Ето експертизата на академик Иванов:

Демографията у нас от 30 години винаги се съобразява с интересите на управляващите, премълчавайки, променяйки или фризирайки съответните реални данни. Всеки може да види в интернет как според казионния НСИ новородените през 2017 г. у нас са точно 64 359, а според онлайн брояча на ражданията към Министерството на здравеопазването (МЗ), свързан с родилните заведения (вече никой не ражда по нивите, нали така?), те са 58 085. Разликата е 6274 (или 10,8%), и за мен е обяснима само с желанието за угода на властта. Слисващо е намалението на раждаемостта за изминалата 2018 г., когато според този брояч новородените са били едва 48 003.
Значи само за една година броят им е спаднал с близо една пета, с 10 083, което е цели 210 промила. По белия свят годишен спад от десетина промила се счита за национална трагедия. Един друг по-специален ракурс на този проблем ни дава и зловещи регионални разлики: докато в Русе намалението на раждаемостта е с 82 промила, а във Варна има даже увеличение (от 3879 бебета през 2017 г. на 4353 през 2018 г.), то в Габрово спадът е от 564 на 456 (191 промила), а във Видинска област имаме спад с… безумните 878 промила (от 371 на само 75 новородени).

Медиите никога не съобщават нищо за качествения аспект на раждаемостта, те не ни казват, че по данни на МЗ почти половината от ражданията са чрез секцио, че едва 40% от случаите са без сериозна лекарска намеса, че 12% от новородените са недоносени, че 5% са с малформации. Данните на НСИ за коефициента на детската смъртност са: общ коефициент 6,4 промила като при момченцата е 6,9 промила, а при момиченцата 5,8 промила. В абсолютен брой това според НСИ прави общо за страната за 2017 г. 408 починали бебета.

Според сайта на ЦРУ обаче числата за 2018 г. са други: общо 8,3 промила, като при момченцата е 9,3 промила, а при момиченцата е 7,2 промила (съответно броят според ЦРУ става 529 при еднаква основа, т.е. със 121 повече). У нас 6% от бебетата са родени от непълнолетни майки, 3% са изоставени, 55% нямат за майчин език българския език, значи не са от българския етнос, и т.н.

Повече от половината раждания са извънбрачни. Самотните родители у нас са около 400 000, като от тях 360 000 са самотните майки и 40 000 са самотните бащи. Цели 72% от самотните майки са под прага на бедност, а 80% от тях напълно сами, без никаква помощ, отглеждат децата си.
Малко известен факт е, че от 1956 г., когато у нас са разрешени абортите, досега по официални данни всяка година изкуствено са прекъсвали бременността си средно по 100 000 български жени, общо за 60 години у нас са направени 6 милиона аборта (!), по 274 аборта всеки ден, или по 12 аборта всеки час, на всеки 5 минути – аборт.
Във всички католически страни по света, включително и в 8 европейски държави, както и в много страни в Азия, Африка, Латинска Америка, които нямат демографски проблеми, абортите в някаква степен или напълно са забранени.
В този контекст трябва да знаем още, че в България 200 000 двойки, значи около 400 000 български граждани имат репродуктивни проблеми, искат, а не могат да имат деца, но от осъществените в 36-те лечебни заведения 12 230 ин витро процедури за само 6% от нуждаещите се жени едва 1910 (15,6%) са дали резултат – бебе. Числото 1910 е по-малко от 1% от числото на 200 000-те двойки, чакащи за ин витро.

Темата за раждаемостта би изглеждала изолирано, ако не се съчетае с другите основни компоненти на демографската катастрофа – смъртност, застаряване, емиграция, както и с причините и следствията от тези процеси – генофонд, нравственост, бедност, престъпност, самоубийства, корупция, здравеопазване, образование, правосъдие, политика, наука, трудова активност, бизнес, спорт, култура и т.н.
Много факти, данни и обстоятелства по тези теми, когато те са свързани с демографската катастрофа, са отдавна табуирани. Например, с отчетените от НСИ като коефициент на годишна смъртност 15,5 промила ние за 2017 г. сме световен шампион по умиране преди Лесото, Афганистан, Сирия, Свазиленд и др.
Според ЦРУ през 2018 г. ни изпревари само Южен Судан заради кървавата гражданска война там.

Всяка година у нас умират по около 110 000 души, а се раждат вече по 48 000 души. В същото време у нас има чудовищни разлики в смъртността на българите по региони.
Ако средната смъртност за страната е 15,5 промила, то в София, например, тя е само 11,6 промила, а в селата на Видинския край смъртността е 37,1 промила, в Габрово – 34,1 промила, Перник – 31,1, в Ямбол – 28,6 и т.н. Излиза, че на 1000 души в различни региони на България умират 3 пъти повече хора, отколкото в столицата.
По подобен начин стоят нещата и спрямо детската смъртност. При средна детска смъртност за страната, която според НСИ е 6,4 промила (както казах, тя е по-ниска в сравнение с данните на ЦРУ), в София тя е 2,5 промила, а в малките селища е в много пъти по-голяма: в Габровско е 17,2 промила, в Добрич – 20,0, в Русе е 21,8 и т.н. Значи, в Русенския край умират (в относителен брой) около 4 пъти повече деца до 1 годинка, отколкото в София.