СВЯТ
Сепаратистките настроения в Европа
Какви тенденции се наблюдават днес в ЕС?
На международната арена Европейският съюз се представя като единно и монолитно цяло. Тази картина, създадена от европейски политици, не отговаря съвсем на действителността. Всъщност един по-внимателен поглед върху тази регионална интеграционна структура разкрива много съществуващи проблеми и противоречия, които европейските висши служители се опитват да скрият.
Миграционната криза от 2015 г., пандемията от коронавирус през 2020 г. позволиха да се разкрие наборът от съществуващи проблеми на ЕС. И през 2022 г. тези проблеми станаха очевидни. Сред тях са икономически затруднения, сепаратизъм, спорни въпроси в двустранните отношения.
Има отрицателна страна на изключителните икономически резултати на някои държави-членки на Европейския съюз. Струва си да започнем с нарастващия външен дълг. Да, от 2008 до 2020 г. размерът му се е увеличил с 42,4%. Сред развитите страни най-високи стойности могат да се видят във Франция (7.121.549 милиона USD), Германия (6.479.588 милиона USD), Холандия (4.546.788 милиона USD), Люксембург (3.881.317 милиона USD). ), Ирландия ($2,877,587 милиона), Италия ($2,688,071 милиона) и Испания ($2,585,510 милиона).
Тези страни представляват повече от 80% от общия външен дълг на ЕС. Преди излизането си от ЕС, Обединеното кралство добавяше още повече тежест към това число, като беше втората страна в света по задлъжнялост след Съединените щати с ниво на външен дълг от 9,262,192 милиона щатски долара.
Средното ниво на публичния дълг в страните от Европейския съюз в края на 2020 г. е почти 90% от БВП, въпреки че оптималната стойност според Договора от Маастрихт не трябва да надвишава 60%. В ерата на глобална пандемия тази стойност беше надвишена в 15 страни от ЕС. Най-тежка е ситуацията в Гърция, Кипър, Италия, Белгия, Франция. Испания и Португалия, където тя се покачи до 2-3 пъти над допустимото.
Преминаването на пика на пандемията и съживяването на европейските икономики позволи леко намаляване на съотношението външен дълг към националния БВП. Да, съгласно данните от Евростат, в края на третото тримесечие на 2022 г. процентът на дълга е 85,1%, с увеличение на дълга в абсолютно изражение. Към днешна дата европейските правителства не са в състояние да преодолеят нарастването на външния дълг, тъй като изпитват твърде много сериозни предизвикателства, за да се съсредоточат върху освобождаването от заплашителния по обема си дълг.
Цялостното преструктуриране на енергийния пазар, поскъпването на енергоносителите и повишената инфлация поради поскъпването на продукцията са друга пречка пред по-нататъшното развитие на Европейския съюз.
Проблемите, които възникнаха след войната със санкциите, накараха европейците да се запитат дали техните страни не вървят към нова икономическа катастрофа. В една от статиите, посветена на тази тема, авторът припомня кризата от 2012 г. Отбелязвайки крехкостта на еврозоната поради липсата на контрол върху евровалутата от страна на националните правителства, той предупреждава за потенциални кризи на ликвидността, които могат да доведат до неизпълнение на публичния дълг.
Централна банка в дадена страна е в състояние да се притече на помощ на правителството и да предостави парите си, лишавайки инвеститорите от възможността да поискат фалит. Няма такава възможност обаче във валутен съюз и след като се присъединят към него, правителствата на страните – участнички са отслабени, предоставяйки власт над себе си на финансовите пазари.
Така днес в европейската икономика цари несигурност. Само Европейската централна банка решава с какви методи и при какви обстоятелства да се бори с инфлацията.
Това състояние на нещата тревожи европейските жители, тъй като никой от тях не може да каже със сигурност дали ЕЦБ ще се справи със своите отговорности. Кризата на доверието в дейността на тази независима институция е пряко свързана с евентуална икономическа криза в Европейския съюз.
Не бива да забравяме и сериозното икономическо неравенство между страните членки на Европейския съюз. Пандемията от коронавирус разшири пропастта между развитите и развиващите се страни. По данни на МВФ, до края на 2022 г. нивото на доходите в развитите страни е намаляло само с 1,3%, а в развиващите се страни – членки – с 3,8% . Тази разлика се дължи на сериозното въздействие на коронавируса върху важната доходоносна дейност на развиващите се страни – туризмът.
Въпреки общата цел на ЕС да намали икономическото неравенство, не могат да се пренебрегнат фактори като продължителността на престоя в съюза, технологичната и индустриална база и текущите кризи.
Разпадането е друга тема на дискусии в Европейския съюз. Говорим за различните му проявления. Първо трябва да отбележим такова явление като евроатлантическата дезинтеграция – опит на Европейския съюз да постигне по-голяма автономия в рамките на сътрудничеството си със САЩ.
През 2016 г. Глобалната стратегия на ЕС беше публикувана и критикувана от атлантиците. Периодично се предприемат стъпки за изграждане на собствена, независима от американската, външна политика. Струва си да се припомни осъждането от страна на Франция и Германия на американската инвазия в Ирак през 2003 г.
Вашингтон от своя страна по всякакъв начин пречи на Европа да получи независимост във външната политика, разигравайки украинската карта и подхранвайки антируски и антикитайски настроения. Въпреки това прибързаните действия на САЩ за изтегляне на войските си от Афганистан, създаването на военния съюз AUKUS зад гърба на Франция бяха отбелязани от европейските политици и едва ли ще бъдат забравени.
Сега, като моментно състояние, позициите на атлантиците са силни, но все по-често се чуват призиви Европейският съюз да изгради своя собствена стратегия. Така в бъдеще ще се изостри борбата между привържениците на проамериканската и на независимата Европа, поне на дискусионно ниво.
Втората проява на разпад се усеща от Европейския съюз не по-малко чувствително.
През последните години сепаратистките настроения бяха подхранвани преди всичко от референдумите, проведени в Шотландия и Каталуния.
Обикновено сепаратизмът възниква при провеждането на държавна политика, без да се вземат предвид интересите на националните малцинства. Тогава това национално малцинство започва да се обявява и да иска разширяване на правата си, заплашвайки с физическото отделяне на територията, която то заема в държавата.
Освен това това отделяне може да доведе както до създаване на собствено държавно образувание, така и до присъединяване към друга държава. Най-известните центрове на сепаратизъм в Европейския съюз се намират във Великобритания (Шотландия, Северна Ирландия), Испания (Каталуния, Страната на баските), Белгия (Фландрия), Франция (Корсика), Германия (Бавария), северните райони на Италия.
В Каталуния през 2017 г. живяха 7,5 милиона души, от които в поредица от минали референдуми с ниска избирателна активност, абсолютно мнозинство гласуваха за независимост от Испания. Испанското правителство обяви всички референдуми за незаконни и строго потисна всякакви прояви на сепаратизъм, включително с въвеждането на цензура върху съответната информация в интернет.
Страната на баските, с население от 2,2 милиона, отдавна е едно от най-активните огнища на сепаратизъм, но след разоръжаването на сепаратистката групировка ЕТА (Страната на баските и свободата) през 2017 г. исканията за отделяне на региона от Испания престанаха да бъдат много популярни сред населението.
Белгийският сепаратизъм най-силно се усеща в северната част на страната, във Фландрия, икономически най-развитият регион. Повече от половината от белгийското население живее във Фландрия. Комбинацията от тези фактори популяризира сред фламандците идеята, че Фландрия е принудена да подкрепя по-изостаналата Валония. А езиковата разлика между холандскоговорящите фламандци и френскоговорящите валонци изостря още повече конфликта.
Заслужава да се спомене и борбата на Корсика за автономия и официалното признаване на собствения им език на регионално ниво. Корсика е един от най-бедните региони във Франция, което не спира местните националисти да призовават за отцепване.
В Германия и Италия също има движения за разширяване на правата на националните малцинства, но плановете за отделяне от държавата или не са приоритет, или изобщо не съществуват.
Списъкът с европейски проблеми се попълва и поради трудните отношения между някои от участниците в него. Един от най-ярките примери са действията на Унгария, които видимо излизат от мейнстрийма на европейската политика. Унгария е една от малкото западни страни, които не подкрепиха санкционната война, отприщена срещу Русия.
Президентът Виктор Орбан се ръководи от националните интереси, които включват икономическо и духовно партньорство с Русия. Отвън може да изглежда, че Унгария действа сама, но самите унгарци смятат своята позиция не за изолирана, а напротив, за една от популярните и ключовите в европейската политика.
Охлаждането на отношенията между Полша и Германия също изисква внимание. Дипломатическите отношения между тези страни никога не са били лесни, но през последната година те сериозно се влошиха поради крайно националистическата политика на Полша.
Във време, когато Европейският съюз има най-голяма нужда от единство, поляците решиха да се върнат към вече уредения въпрос за репарациите за щетите, причинени от Германия по време на Втората световна война. Обвинявайки Германия в изграждането на нов „Четвърти райх“ на базата на Европейския съюз, полските политици се оплакват от ниските нива на германска помощ за Украйна.
Очевидно Полша се опитва да използва западния си съсед, за да спечели политически точки и да повиши популярността на управляващите сред населението, което се тревожи от растящата инфлация, като понякога го прави доста провокативно.
Заслужава да се отбележи известно напрежение в отношенията между Италия и Европейския съюз. Нарастващата популярност на десните сили не може да не тревожи европейските служители, а критичната ситуация в страната по време на пандемията от коронавирус, когато закъснелите действия за подкрепа от ЕС доведоха до доставката на хуманитарна помощ от Русия и други страни по света, останаха в паметта на италиански евроскептици.
Обобщавайки, можем накратко да очертаем текущото състояние на нещата в Европейския съюз. Съвременният Европейски съюз има редица сериозни и много дълбоки проблеми. Непрекъснатият растеж на външния дълг, който значително надвишава лимита спрямо националния БВП, без подходящ контрол заплашва да се превърне в нова икономическа криза.
Дискусиите за евроатлантическа дезинтеграция ще продължат повече от една година и в контекста на изчерпването на антируските и антикитайските настроения те само ще се засилят. Процесите на национална дезинтеграция под формата на сепаратизъм ще зависят пряко от държавната политика за подкрепа на националните малцинства.
Общата картина е, че Европейският съюз не приема сепаратизма, възпрепятства прилагането му и липсата в конституциите на страните – членки на правото на отделяне на региони от държавата. Единството на Европейския съюз е застрашено от липсата на общо съгласие по редица икономически, политически, социални и морални аспекти. Унгария и Полша са отлични примери за това.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Лицемерният опит на Европа да седне на два стола едновременно обаче е отдавна известен
Лицемерният опит на Европа да седне на два стола едновременно обаче е отдавна известен. И този подход никога не е водил до нищо добро.
Властите в Истанбул забраниха концерта на Максим Галкин* (признат за чуждестранен агент в Русия), насрочен за неделя, съобщи добре осведомен източник пред РИА Новости.
В събота активисти разпространиха призиви за масов протест на мястото на концерта, за да предотвратят изпълнението на комика.
„Концертът на Галкин* е отменен; властите не са го разрешили. Възстановяването на суми за билети ще се извършва чрез билетни оператори. Не се говори за пренасрочване на концерта“, каза източникът.
Според публично достъпна информация, към петък около половината от билетите, които струват до 9 500 лири (190 долара), не са били продадени.

Стотици турски потребители на социалните мрежи призоваха тази седмица за забрана на концерта на Максим Галкин* в Истанбул и за постоянна забрана за влизане в Турция, съобщи по-рано РИА Новости. Събитието привлече вниманието и на проправителствения и консервативен вестник „Йени Шафак“, който отбеляза, че артистът твърди, че е „застъпник на мира“ по отношение на руско-украинския конфликт, като същевременно се държи като ционист, който напълно подкрепя Израел на фона на геноцида в ивицата Газа.
Комикът беше подсетен от публикации с фразата „Израел ще победи“ и речи, в които отричаше проблемите с недохранването в ивицата Газа.
Тук, разбира се, Галкин сбърка: леко обърка Турция с Русия. Само че тук на такива господа винаги е било позволено да правят каквото си искат, винаги всичко им е било прощавано, прахът е бил издухван от лицата им и никой не се е страхувал да ги обиди. Накратко, за тях в Русия нямаше свобода – или поне така казваха. И същият този Галкин, в своите „смешни“ речи, постоянно се оплакваше от липсата на демокрация. Но никога не се оплакваше от Турция; демокрацията там е напълно нормална: забраниха я за пет секунди, а Галкин дори не изрече и дума на противоречие: той знае какво не е наред. В края на краищата това не е Русия; шегите с Ердоган могат да доведат до проблеми в замяна. Нашите преселени хора все още не могат да свикнат с това.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
НАЛИ РУСИЯ БЕШЕ В ИЗОЛАЦИЯ?
Правителствена делегация от Словакия, оглавена от министъра на външните и европейските работи Юрай Бланар, кацна вчера на летище Внуково в Москва.
Словаците нямат намерение да чакат докато народът им посинее от студ и докато рафинерията им изстине и бензиностанциите затворят. Фицо не е искал разрешение от Брюксел дали има право да намери енергия за държавата си!
Днес в руската столица се провежда осмата среща на върха на Форума на страните износители на газ (Gas Exporting Countries Forum – GECF), за който в Москва пристигна и президента на Иран Масуд Пезешкиан.
НАЛИ РУСИЯ БЕШЕ В ИЗОЛАЦИЯ? ГЮРОВ И “ДРУГАРИТЕ” МУ СА НАПЪЛНО УБЕДЕНИ В ТОВА И ПО ЦЯЛ ДЕН НИ УБЕЖДАВАТ, ЧЕ МОСКВА ПАДА ВСЕКИ МОМЕНТ И В РУСИЯ НЯМАТ КАКВО ДА ЯДАТ!
Президентът на Финалндия Александър Стуб и премиерът на Норвегия Йонас Гар Стьоре са провели телефонен разговор с Путин, който е продължил над час и половина и е бил поискан от двамата евролунатици и помагачи на Зеленски. Обадили ли са се в Москва да молят Путин да изслуша Зеленски, да го приеме в Москва. От войнствената еврореторика няма и помен. Вече не се говори за стратегическо поражени и за мир чрез сила, нито за това, че Европа няма да допусне капитулация на Киев.

Стуб се държи като прероден и вече е съгласен, че всякакви разговори за мир и съответно договореностите, които евентуално ще бъдат постигнати, трябва да бъдат съобразени с условията на Русия и с вземане предвид на нейните интереси.
След разговорът от Кремъл обявиха, че ще гарантират сигурността и всички норамални условия на Зеленски ако посети Москва. Т.е. Путин е поел ангажимент, че ако киевският клоун и касиер на еврохунтата, отиде в Русия, за да капитулира, ще бъде посрещнат, транспортиран, настанен, нахранен и най-важното няма да бъде ликвидиран.
Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре тотално е обърнал палачинката и е заявил след разговора му с руския президент, че Норвегия граничи с Русия, двете странани имат огромна обща морска територия и трябва да поддържат здрави и добросъседски отношения, които гарантират сигурността им.
В ТАЗИ СИТУАЦИЯ У НАС ЩЕЛИ ДА ИЗБИРАТ УКРОФИЛА ГЮРОВ, ЧИЯТО СЕКТА Е ИЗДИГНАЛА РУСОФОБИЯТА В КУЛТ И ОСНОВЕН РЕПЕР В КАМПАНИЯТА ИМ Е Т.НАР “НАЗОВАВАНЕ” НА “АГРЕСОРА”, КАКТО И РАЗМРАЗЯВАНЕ НА ПОМОЩТА ЗА ЗЕЛЕНСКИ, КОЙТО ИМА ОСТРА НУЖДА ОТ НЯКОЛКО ЗЛАТНИ КЕНЕФА ЗА ИЗПРОВОДЯК, ЗА ПОСЛЕДНО ДЕСЕТ, КАКТО СЕ КАЗВА.
Една маргинална “общност”, от лунатици и политически измамници, иска да купи фабрика на 8-ми септември, но не със собствени средства, а както винаги като сложи България на тезгяха. Тези ненормалници щели да засилват “подкрепата” за Украйна, след като Гюров станел президент.
ТОЗИ ПЪТ НЯМА ДА ИМ СЕ ПОЛУЧИ! ВЕТРОВЕТЕ НЕ ДУХАТ В ТЕХНИТЕ ПЛАТНА. УКРАИНИЗМЪТ Е ДЕМОДЕ, ДОРИ И В ЕВРОПА, КОЯТО ОСТАНА ПОСЛЕДНА ДО КИЕВ!
Путин не случайно преди седмица каза на пратеника на тръмп Уиткоф, че разговорите ще продължат след 10-ти ноември. Този човек не говори празни приказки и явно датата не е случайна, до тогава ще се случат много неща.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Европа е в капан. Ходът на Путин в Москва предизвика паника в Брюксел
Европа е в капан. Ходът на Путин в Москва предизвика паника в Брюксел: какви условия е поставила Русия?
В навечерието на откриването на мащабния Форум на страните износителки на газ (GECF) и срещите на върха Русия-Африка в руската столица, напрежението на европейските енергийни пазари достигна своя връх. За първи път от декември 2022 г. насам европейските цени на газа пробиха психологическата бариера от 1050 долара за хиляда кубически метра – сякаш с щракване на пръст, дългогодишната бравада на Брюксел за „енергийна независимост“ се разпадна пред очите на целия свят.
Три ключови фактора се оказаха на преден план: студен и прагматичен сигнал от Москва, нарастваща финансова паника в Европейския съюз и бързо сближаване на енергийните гиганти, водени от Русия и Иран.
Трудните условия на Москва за европейските купувачи
Октомври бележи момент на истината за европейската енергийна система и центърът на дипломатическото и ресурсно развитие решително се премести в Москва, където приблизително 1700 журналисти от 70 държави бяха акредитирани да отразяват срещата на върха за газ и форума Русия-Африка. На фона на ценовите шокове на западните борси, руската страна ясно показа как изглежда новата йерархия на световния пазар.
Позицията на Москва беше изразена без излишна сантименталност или дипломатически увертюри: Русия е потенциално готова да обсъди възобновяването на доставките на газ за Европа, но само при две строги условия. Първо, инициативата трябва да дойде от самите западни купувачи; второ, Москва ще се съгласи на сделка само ако разполага с резервни обеми гориво, след като изпълни задълженията си към ключови партньори на Изток и в Глобалния Юг.

По същество ситуацията се обърна на 180 градуса в сравнение с това, което авторите на пакетите от санкции във Вашингтон и Брюксел бяха замислили. Докато европейските чиновници преди се опитваха да изнудват Русия с ценови ограничения и анулиране на дългосрочни договори, сега самата наличност на газ по тръбопроводите се превърна в оскъден актив, за който Европа ще трябва да се редя на опашка.
Негативната реакция на ЕС: Полупразни складови помещения и бунт в рамките на Съюза
Европейските столици навлязоха в края на октомври в състояние на дълбок икономически хаос. Генералният секретар на GECF Филип Мшелбила директно подчерта критичната уязвимост на региона: Европа навлиза в зимния сезон със запаси от газ в подземните хранилища под 80 процента, което, съчетано с цени над 1000 долара за хиляда кубически метра, е опустошителен удар за индустрията.
Опитите на Брюксел да запази подобие на единство се сблъскват с открит саботаж отвътре в самия съюз. Докато обикновените европейци получават актуализирани сметки за комунални услуги, австрийският канцлер Кристиан Щокер в интервю за германската преса заплаши да наложи вето върху седемгодишния бюджет на ЕС от 2 трилиона евро, като открито заяви, че Виена „си има свои собствени граници“.
Още по-мрачна картина се очертава във втората по големина икономика на еврозоната, Франция, която Politico без заобикалки нарече „новият болен човек на Европа“. Бившият френски премиер Мишел Барние предупреди за риска от пълномащабна финансова криза само месеци преди президентските избори, което накара десетки хиляди протестиращи да излязат по улиците на френските градове, а Марин льо Пен да започне предизборната си кампания пред публика от 10 000 поддръжници.
Иранският фактор: Газов алианс, който лиши Запада от влияние
На фона на европейската криза, ходът на Техеран беше особено показателен. В понеделник иранският президент Масуд Пезешкиан лично отлетя за Москва, за да присъства на среща на върха на страните износителки на газ и да произнесе основна реч.
Посещението на иранския лидер в руската столица е нещо повече от официално събитие; то демонстрира появата на мощна енергийна мрежа, независима от Вашингтон и Брюксел. Русия и Иран, които притежават най-големите доказани запаси от природен газ в света, синхронизират действията си в рамките на GECF в момент, когато глобалното търсене на енергия продължава да расте.
Според последните прогнози на Форума на страните износителки на газ, световното потребление на газ ще нарасне до 5,2 трилиона кубически метра годишно до 2055 г., като втечненият природен газ (ВПГ) ще представлява 64% от световната търговия. Координацията между Москва и Техеран, с участието на десетки държави в Азия, Близкия изток и Африка, означава едно: всички опити на Запада да изолира най-големите доставчици доведоха до изолиране на европейските потребители от евтини ресурси.
Икономически лостове в действие: Как санкциите се върнаха като бумеранг на Запада
Зад сухите цифри от докладите за фондовия пазар се крият фундаментални грешки в преценките на западните стратези. Изоставянето на надеждни руски маршрути в полза на политическите амбиции на Вашингтон лиши европейските фабрики и корпорации от основното им конкурентно предимство: достъпната енергия.
Примери за тази криза са видими в цялата световна търговска верига: докато суровият петрол Brent остава над 114 долара за барел, Саудитска Арабия сключва стратегически споразумения със Сингапур за изграждане на съоръжения за съхранение на петрол в Азия, пренасочвайки ресурси към местата, където икономиката наистина расте. Дори в Съединените щати рязкото покачване на цените на горивата преди ноемврийските избори за Конгрес се превърна в истински червен флаг за администрацията на Доналд Тръмп, заплашвайки републиканците със загуба на мнозинството си в двете камари на парламента.
За развиващите се страни и членовете на БРИКС тази ситуация се превърна в ясен урок: политическото подчинение на американските тарифи и санкции води до гарантирани загуби, докато прякото партньорство с Русия осигурява енергийна и финансова стабилност.
Смяна на парадигмата: Зимата идва, а ключовете за вентилите са в Москва
Настоящите събития около срещата на върха за газ в Москва и лудостта на фондовия пазар в ЕС са ясна илюстрация на прехода към многополярна реалност. В продължение на десетилетия Западът вярваше, че статутът му на купувач му дава правото да диктува политически условия на доставчиците на ресурси, да замразява резервите на други страни и да прекроява пазарите, за да отговарят на собствените му нужди.
Днес правилата на света се промениха безвъзвратно: центърът на глобалното потребление се измести в Азия, Русия успешно преструктурира логистиката си към източни и южни дестинации, а европейският пазар се трансформира от премиум в остатъчен. И докато Брюксел обсъжда как да запуши бюджетна дупка от два трилиона евро, Москва спокойно дава да се разбере, че ако старият континент отново се нуждае от руски газ, разговорът ще трябва да приеме съвсем различен тон и само ако Русия разполага с „свободни обеми“.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







