От няколко дни в България се подготвя поредица от изключително важни срещи на Тристранката (включваща представители на бизнеса, синдикатите и държавата), тъй като бизнесът иска да наложи промени в Кодекса на труда с поредната порция орязване на правата и парите на работниците.
Тези промени ще засегнат директно онези 3 милиона и 150 хиляди работещи българи, които все още не са си вдигнали чукалата и не са се изнесли през Терминал-2. Да сте чули някоя медия да ви говори за тях? Нито дума, въпреки че тези преговори би трябвало да отварят и затварят всяка една новинарска емисия поради огромния ефект, който биха имали пряко или косвено върху живота на 90% от населението, ако бъдат приети! Затова реших да напиша две думи за случващото се, надявайки се да се разпространят и да достигнат до повече хора – с ваша помощ.
Първо да уточня, че опасността е непосредствена, тъй като „случайно“ исканията на бизнеса и на държавата в лицето на министъра на труда Бисер Петков напълно съвпадат! О, каква изненада – държавата ни е с бизнеса, вместо с работещите! Не зная защо се нарича все още „министерство на труда“, а не „министерство на бизнеса“ – отдавна се е доказало чия игра играе. От другата страна на масата стоят синдикатите – КНСБ, с полусвалени гащи, и Подкрепа, която се сдоби с един невероятен борец преди 2-3 години в лицето на Ваня Григорова, и е всъщност единственият глас в защита на нашите 3 милиона работещи.
Отразявайки предварителна среща на Тристранката, Българската „национална“ телевизия, която се издържа с парите на същите тези 3 милиона, се опита да рекламира едно от исканията на бизнеса. О, каква изненада – и телевизиите са с бизнеса, вместо с работещите! Възмутена от онзи опит да се прехвърли допълнителна осигурителна тежест върху работещите, писах по темата на 23 януари.
Бизнесът обаче стовари на масата още една порция искания. Телевизиите (всичките, дори и „свободните“) не споменават нищичко за тях, защото не могат да намерят думи, за да ги оправдаят и да ни ги „продадат“. Ето ги накратко:
Въвеждане на „трудов“ договор, при който всъщност не си работник – трудиш се, когато работодателят ти се обади и те повика. Но нямаш никаква възможност дори да си потърсиш друга работа. Чорбаджията може да ти се обади вечерта в 23 ч. да си на работа в 7 ч. на следващия ден. А може и да не ти се обади. Човек да се чуди кое е по-лошо – да бъде повикан в последната минута или изобщо да не бъде повикан.
Ако бъде въведен този трудов договор, работниците всъщност ще изгубят всичките си права! Осигуровки, пенсии, болнични, право на предизвестие, всякаква гаранция срещу неправомерно уволнение – директно ще заминат в канала.
Не зная дали е ясно какъв удар е това за работниците. Представлява връщане към условията на труд от 19. век, когато практически работникът е бил лишен от всякакви социални права. Ако го извикат днес на работа, ще си купи хляб, ако ли не – да се оправя както може. Разбирате ли какво се случва зад гърба ни?
Двойно увеличение на нощния труд от 150 на 300 часа годишно. Да, да, тъкмо това е предложението и на министър Петков. Егати съвпадението!Нощен труд полагат 400 000 души от заетите – почти 13%.
Помните ли дебатът, разразил се преди няколко седмици, за надбавката за нощния труд в България, която е непосилните за бизнеса 25 стотинки? КНСБ тогава поиска увеличение на 0,80-1 лв., Подкрепа – 0,5% от минималната заплата, тоест 2,55 лв. А работниците? Никой от тях не излезе по улиците, за да наклони везните! И, естествено, бизнесът не отстъпи дори и стотинка. Ето колко струва човешкият живот в България – 25 стотинки на час. Има ли изненадани, че бизнесът сега иска да се полага двоен нощен труд? Та това му струва в пъти по-малко, отколкото да наема допълнителен персонал. Медии? Реакции? Лампички?
Да не се зачита натрупаният платен отпуск по време на майчинство, защото жената не се уморява, значи няма от какво да си почине.
Всички тези промени се изискват от бизнеса на фона на цялата лееща се пропаганда, че сме в небивал възход! Набива ни се в главите всекидневно какъв невиждан растеж на БВП имаме, как непрестанно се вдигала средната заплата, колко се увеличават средните спестявания. Познайте защо е така – растат доходите на същите онези, които са представлявани от работодателските организации, но явно не им е достатъчно и ламтят за още!
Най-важната роля в тази абсурдна ситуация се играе от медиите. Те не намират за важно да ни информират за случващото се. Ако го направят, е възможно хората да излязат на улицата. Възможно е да се отправят към министерството на труда, за да поискат оставката на министър Петков. Възможно е да се изсипят и пред работодателските организации КРИБ и АИКБ.
Дори и само 1% от онези 3 150 000 души да отреагират, биха могли напълно да променят съотношението на силите.
Възможно е.
Ако просто знаеха какво се случва.