БЛОГ

Психолози – обаче за властта

„Бедствията не са съдба“ – това ни казват в един клип на Би Ти Ви за поредните наводнения.
Наистина ли бедствията не са ВЕЧЕ част от Българската Съдба?
Дали така мислят и хората, които ги давят за поредна година?
Така ли ще ги утешаваме – че бедствията не са съдба?

***
И после ведро ни съобщават, че психолози щели да помагат на пострадалите от наводненията.
Това си е жива подигравка.
Не е ли по-разумно психолозите да помагат на властниците – за да преодолеят кризите на съвестта си.
Ако тя не е в постоянен отпуск.

***
Какво ще помогне някой психолог-пенкилер на клетия бедняк, останал с един фризер и с едно куче – то пък да му напомня за кучешката му съдба.

***
И кой психолог ще е толкова студенокръвен, та да „помага“ по такъв начин?
Какво ще казва на клетниците, които сякаш живеят в 19-и век?
С какви лъжи ще ги баламосва, ако изобщо го слушат?
Как ще ги утешава: гледай ведро на живота, бъдещето ти ще е още по-розово – така ли?
Бъди доволен, че си работил цял живот – и накрая те удавиха в калта.
Трябва да си щастлив, че си оцелял.

Не се тревожи, и това ще мине и замине – пък догодина пак ще се видим.
Обаче наводнението не ти е съдба.

***
Пращането на психолози ще бъде живо варварство.
Дали ще се намерят кандидати, които да участват в подобно изтезание?
И как ще помогне един психолог на човек, който е обеднен – и не отсега – до крайна степен.
Който е останал сам самичък – и Нощта отдавна е паднала за него.

***
По-добре психолозите да дундуркат властниците от всякакъв калибър.
Тях да питат, кога Властта се превръща в бедствие.

***
И отново не стана ясно, кой/чий язовир донесе Злото.
Селата са удавени от поройните дъждове, а най-големият язовир – празен.
Не ви трябват психолози – ами разберете, кой дави хората.

***
Обаче и досега не стана ясно, кой удави село Бисер.
През февруари „отбелязаха“ петгодишнината от потопа там.
Пак тогава съобщиха, че не е известно, чия собственост са 176 – 176! – язовира.
176 цъкащи бомби!
Минаха осем месеца – някой да е чул да е направено нещо смислено?

***
Сякаш просто искат хората да се примирят.
Да приемат, че сме Раят на Бедствията.

Чака се пълното примирение.

***

Post Views: 62

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 40

БЛОГ

Страхотно си беше

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 52

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 43