Коледа е най-комерсиализираният празник от годината?! Докато се заклеймява с подобни твърдения хората рядко се замислят от къде идва Коледата и какво всъщност празнуват.

С тази статия внасяме малко яснота относно историческия произход на празника и неговото съвременно значение, особено в икономическо отношение.

Как се ражда Коледа? Далечната история

Интересено четиво по тези въпроси е The True Origin of Christmas (https://rcg.org/books/ttooc.html) Според него Коледата няма християнски корени, но самият празник в последствие придобива християнски елементи и характеристики. Нищо не изниква за една нощ, всичко си има своите „корени“ в по-ранен исторически период. През 5 век Западната християнска църква обявява празнуването на този ден да е свързано с ритуалите на Митраизма по повод на „раждането“ на слънцето след края на римския празник – Saturnalia. Последният се свързва с отбелязването на зимното слънцестоене, почита богът на сеитбата – Сатурн. Това всъщност се смята и за исторически първото честване около тази дата. По-късно, след християнизирането на Римската империя от почит към слънцето се минава към почит към раджането на Светия син.

В наши дни празникът ежегодно се превръща в повод за генерирането на забележителни продажби. Например в САЩ през 2000 г. продажбите само през месеците ноември и декември се равняват на приблизително 400 милиарда долара, а през тази година се прогнозира, че ще нахвърлят 680 милиарда.[1] И след като съвсем бегло засегнахме основата християнската причина за празнуването следва да отдадем малко повече внимание и на белобрадия коледен старец.

Дядо Коледа е „богът“ в света на феновете на празника. Исторически вярването и почитането на тази фигура всъщност е един вид Франкенщайн между различните му варианти – смесица от Saint Nicholas, Saint Nick, Kris Kringe, Father Christmas, Santa Claus. Много деца, разбира се, са твърдо убедени в неговото съществуване и изтъкват редица аргументи за това. Някои упорито твърдят, че той трябва да съществува, защото са го виждали и са снимали с него в някой търговски център, защото родители им са казали така, а те никога не лъжат, защото има връзка с раждането на Христос, защото последният върши чудеса, а пък белобрадият старец сам по себе си е чудо, защото учи хората да вярват и поддържат коледния дух.

В подкрепа на твърдението за комерсиалността на празника трябва да се отбележи, че можете да се попадне на аргумента, че образът на Дядо Коледа е създаден от Кока Кола. Всъщност използването на неговия образ е било едно изключително хрумване в началото на 1930 година, през която Кока Кола използва фигурата на стареца, за да увеличи продажбите си. Смята се, че неговата фигура на е изкристализирала чрез религиозните традиции, но легендата за Дядо Коледа със сигурност тръгва от фигурата на Свети Никола, от чиито образ тръгва идеята за тайното подаряване на подаръци. За последния се носи също и вярването, че е продал цялото си наследено богатство и пътувал, помагайки на бедни и болни. Вероятно от тук може да се извадят и основите на самият дух на коледния празник и връзката му с благотворителността.

Икономически най-значимият празник в цялата година

Докато по това време на годината се говори трескаво за подаръци, благотворителност, коледни елхи, украса, празнични трапези и т.н. се забелязва, че въпреки причините за Коледата и символиката, която се вкарва в нея, основното нещо, което характеризира празника е харченето на пари. Вероятно това е и причината да се гледа с лошо око на него от някои като пир на метериалистите и на комерсиалното капиталистическо общество. Да допуснем, че това е така. Ако си представим обаче, че всички хора са родени на един и същи ден от годината, това прави ли купуването на подаръци, празнуването и общо взето всички разходи по дейностите към честването комерсиализирано, неморално, дори егоистично? В ситуация на такава аналогия ще продължава ли да се говори по същия начин за комерсиализирането на този така свещен празник?

В крайна сметка, от икономическа гледна точка предлагането на стоки би следвало да се води от търсенето. Нямаше да има Коледа, ако нямаше хора, които да повярват в нея или да я намерят за достатъчно приятна за празнуване или оснавание за израз на почит, в името на нещо или някого. Ако идеята на празника се харесва толкова много на потребителите, то съвсем логично е и производителите да я използват като средство за максимизиране на печалбите си. Това води и до появата на пазара на специфичните коледни стоки, декорацията на магазините и пускането на коледни песни все по-рано година след година. Докато има търсене за повече такива стоки около Коледа, пазарът ще предоставя всичко нужно за отбелязването на празничния сезон.

Кратка икономика на Коледата

Какво се случва с икономиката по време на коледния сезон след като се твърди, че спецификата на сезона е такава в следствие на този лош, лош капитализъм? По това време от годината обикновено голяма част от личните средства отиват за подаръци и за „духа на Коледата“. Тези средства да предположим са или взети от спестявания, или са тлъсти коледни бонуси за добре свършена работа, или просто се харчат бъдещи средства – купува се на кредит. Нека при анализа се водим от категоризацията на четирите начина за харчене на пари на Нобеловия лауреат Милтън Фридман.

За да купим подаръци ние взимаме от нашите пари, за да ги похарим за получателя на подаръка. В този случай ще ни е грижа колко от нашите средства отиват за празнични подаръци, но няма да търсим стойността на парите в стоките, които купуваме, изразена в качеството. Те все пак няма да са наши. Изборът няма да носи полза на нас, а на друг. Решението какво ще купите за подарък от икономическа гледна точка ще зависи от наличните ви ресурси. Потребителският избор също не е в пълния си блясък, защото игнорираме полезността за сметка на простата нужда да имаме какво да подарим. Не разполагаме нито с пълна информация за продукта, нито имаме представа как човекът, за когото е подаръка, би подредил вариантите, които позволява нашият портфейл. Икономически мотивът зад размяната по принцип е да се подобри състоянието на един човек, но тук играе роля и надеждата, че ще получиш в замяна нещо, което оценяваш високо – дали материално, дали от емоционална/сантиментална гледна точка. Последното е проблем за избора на подаряващите и неговата ефективност.

Почти няма матерал в интернет пространството по темата, които да не цитира анализа на Joel Waldfogel за цената и загубите от Коледата. Той също се води от споменатото дотук. Според него загубите, които Коледата причинява се изразяват чрез оценката на получилия подарък за цената му и реалната му стойност. В повечето случай оценката е по-ниска от реалната (парична) стойност на полученото. Общото заключение, което той прави е, че в следствие на разликите между двете оценки общо 10% стойност бива загубена при подаряването на подаръци, което в САЩ се равнява на между 4 и 13 милиарда щатски долара. Препоръката? Най-доброто решение при липса на информираност за предпочитанията на човека, за когото купувате, е да дадете пари в брой. По този начин бихте си спестили ценно време през което можете да сте със семейството си преди празниците вместо да си блъскате главата за нещо, което е малко вероятно да отгатнете.

И така… следващият път, когато се чудите как да изразите своята благодарност на Коледа – просто плащайте в брой!