АНАЛИЗИ

Потулената истина за Спартак – синът на Родопите!

Родните ни историци и политици системно заличават от народната памет спомена за този героичен тракиец, роден по нашите земи…

Летим към чуждото, пълзим към родното. Да произнесем историческата диагноза: Българската болест се казва лотофагия. Да изядем лотоса – с неговия цвят и сладък плод, да се затрие паметта ни, да не искаме вече да се върнем в Родината си. Да проследим името на Спартак и да видим как го заличаваме от паметта си.

През І век пр. н. е. един римлянин е написал на латиница: „Родопите са вулкан, който не знаем кога ще избухне. Тук винаги се надига сянката на Спартак”. Сякаш „историческо цунами” отнема нашата история. Уж най-реномираните ни историци са писали нашата история. Но разгърнете двете издания на „Кратка история на България” – в едната няма нито ред за Спартак, а в другата са изписани само 7 реда. Сами изтриваме величието на прежните ни дни и векове.

Питам се, защо и Спартак, предал такава сила на българския народ, подобно на Орфей, тъне в забрава. Кой е той, кога е живял, кога и къде е роден, къде се е сражавал с римляните? Кои са двете му пленничества? Имал ли е жена, сестра, дете. Как се развива пълководческият му гений, та от 78 избягали гладиатори Спартак да обедини 120 000 войска и в Римския сенат да прозвучат думите: „Отечеството е в опасност. Спартак е пред вратите на Рим!”

А Спартак е воювал не само на запад. Той е достигнал от Родопите до Черно море. И заедно с тракийския водач Митридат VІ Евпатор завладяват Боспорското царство, достигат до Колхида и Кавказ, връщат се до Мала Азия и това е една от най-големите саги за храброст. Митридат се самоубива в сраженията със Сула, а раненият Спартак става пленник, но избягва след кратко време, връща се в родния си край Родопите, сражава се със 100 000 римски войници в Тракия, брани Дионисовия храм в Родопите, защитава древната столица Бесапара – още неразкрита (между Пазарджик и Пловдив) и второто му пленничество го отвежда в Капуа и Рим.

А защо не знаем нищо за родословния корен на Спартак. Той е имал жена в Родопите – казвала се е Фия и тя е била жрица в Храма на Дионис. Спартак е имал син и не знаем за неговата съдба. Имал е и сестра, наричали са я галено Мирца (от името Марица). Тя е била най-голямата древна певица –известна още като Родопея.

Гладиаторите живо са се интересували от живота, борбата и съдбата на Спартак. А той кратко е отговарял: „Аз бях водач на едно от най-силните тракийски племена в Родопите (бесите). Имах дом и безброй стада – овце, коне, волове в Родопите. Бях богат, силен и щастлив“. Казвал, че е родопеец по рождение и тракиец по произход.

Римляните сринали столицата на бесите Бесапара. Сринали и Храма на Дионис във висините на Родопите. Жена му Фия – жрица в Храма – се опитала с всичкото злато да откупи Спартак, но римляните взели богатството без да го върнат и дори взели и жена му, и сестра му. Измъчвали и унищожавали един славен род от Родопите, водачи на бесите – „непобедени от никого”, както каза Херодот.

Лукул – водач на други 100 000 римски войници в Тракия – искал да сломи съпротивата на траките-беси. Той заповядал на онези траки, които се съпротивявали, да се отсече дясната ръка. Деца, жени и старци зазиждали вътре в родопските пещери, та и след 2000 години да се откриват костите им. Изселвали други към Стара планина, прехвърляли ги през Данува, но те пак намирали начин да се освободят и да воюват до смърт със завоевателя. От въстанието на Спартак до завладяването на Тракия е имало още 6 въстания.

Още като юноша Спартак обичал конете. Яздейки из Родопите, той е усещал свободата. За да отнеме на народа му любовта и свободата, Римската империя изградила гладиаторски школи, във всяка от които имало по 5000 гладиатори. Спартак се случил в школата на Капуа. Бил е и в Помпей. Сражавал се е и в школата в Рим. Това му е дало възможност да създаде неразкрита огромна мрежа от бъдещи въстаници в тези „училища“.

Не само сестра му Мирца е била прочута древна песнопойка. И Спартак е можел да пее. Той създал в Помпей по време на въстанието (74-71 г. пр. Хр.) цял музикален отряд от гладиатори и дал основата на Гладиаторския химн – стиховете му са взети от гладиаторска песен, която Спартак обичал да пее: „Богиньо Свобода, в свободните битки ела!/ И нека стане на меч всяка робска тояга!“.

Прочута е Спартаковата мисъл, изречена пред гладиаторите: „Човек без родина е печален чужденец“. Колко съвременно звучи това и днес.

Преди въстанието Спартак е участвал в гладиаторските борби до смъртта на единия. Той станал победител във всичките 100 такива сражения, случили се пред погледа на 120 000 зрители. Специален служител в Големия цирк в Рим със специална кука извличал трупа на убития гладиатор през Вратата на смъртта. После посипвал с мраморен прах кървавите петна по стадиона, за да попие пролятата човешка кръв.

Сестрата на Спартак – Мирца, също застанала в редиците на въстаналите гладиатори. Тя била влюбена в гладиатора Арторикс – водач на трети корпус. Той се самоубива в едно сражение и откривайки трупа му след боя, Мирца също слага край на живота си. Но някой да е написал нещо за голямата любов на Арторикс и Мирца? България ги е изтрила от паметта си.

Всички гладиатори винаги били готови да умрат за Спартак и се удивлявали на неговата сила, гениално пълководство и вяра в свободата. Когато имали малки почивки, го питали какво същност иска да постигне. Той отговарял кратко: „Надявам се да разруша този прогнил римски свят и да видя, че се ражда независимостта на народите. Искам да премахна робството и да видя изгрева на свободата“!

Въстанието на Спартак избухва на 20 февруари 74 г. пр. Хр. До 71 г., цели 1095 дни гладиаторите издържат без оръжие, без храна и без подслон. Всичко, което им е нужно, те си доставят в боя и го взимат от поробителя: копия, щитове, шлемове, мечове, катапулти, колесници, храна, облекло, музикални инструменти…

Спартак вдига въстанието си със 78 души. И бяга към планината Везувий. Само за часове тези, които го последват, стават 300. След това за няколко дни броят им достига 10 000 души. В колосалния изблик на гнева си гладиаторите стават 120 000. С тази своя войска смелият родопчанин тръгва срещу 450-хилядната войска на Римската империя.

Втурвайки се в боя, всички пеели Спартаковия химн на свободата, а големият тракиец винаги пръв – заметнат с червено наметало, за психическо увличане на целите легиони…

Но родната лотофагия е поразила така нашата свещена история, та и гласът на Паисий днес би звучал глух и пуст. Нашите „експерти”, министри”, историци и изследователи са преяли от лотоса и вече са забравили думата България.

Те така и не са открили думите на Христо Ботев за Спартак, изписани от ръката на великия ни революционер, една година преди да сформира четата си. Толкова ли е трудно да се намерят тези велики Ботеви редове, публикувани на 18 февруари 1875 година. Четете, скъпи родни професори и академици, непременно ще ги намерите.

Post Views: 20

АНАЛИЗИ

Американски аналитици: САЩ са подценили държавите срещу които са се изправили

🇺🇸🇷🇺 Анализ на The New York Times показва, че САЩ са подценили държавите, срещу които са се изправили.

Експерти смятат, че Вашингтон е подценил способността на Иран да отвърне на ударите.

В резултат и двете велики сили се оказаха въвлечени в продължителни и скъпи конфликти без ясен изход.

Анализаторите отбелязват, че само военна сила и въздушни удари не са достатъчни за постигане на стратегическите цели. Липсата на компромиси продължава да задълбочава кризите, а неуспехът за бързо решаване на конфликтите подкопава авторитета на САЩ.

Според експертите това може да ускори формирането на нов, по-децентрализиран световен ред.

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.

Post Views: 1