ПАРИ

План за НЕвъзстановяване и НЕустойчивост

Томислав Дончев представи малкоумен онлайн план на правителството за “възстановяване и устойчивост”.

Гръмко представеният от Томислав Дончев документ провокира много повече въпроси, отколкото са отговорите, особено на важните въпроси пред нашето общество.

Експертен анализ върху правителствения План за възстановяване и устойчивост от икономическия експерт и преподавател Любослав Костов обръща внимание на проблемите в документа и предлага промени.

За целите на програмиране на средствата на ниво ЕС през следващите години, всяка държава трябваше да изготви Национален план за възстановяване и устойчивост като приложение към Националната си програма за реформи. Логично, в края на октомври тази година, вицепремиерът Томислав Дончев представи т.нар. „План за възстановяване и устойчивост“ на Република България, който се очертава да бъде най-мащабния програмен документ за страната ни откакто е член на ЕС.

Тази мащабност, която касае както конкретни финансови средства (възможност за усвояване на безвъзмездни средства в размер от над 12 млрд. лв.), така и поставените амбициозни цели за решаване на не малка част от проблемите в обществото, изисква от нас систематичен критичен поглед. Докато все още това е възможно, представеният план се нуждае от промени.

На първо място, този план бе замислен, стъпвайки върху Националната програма за развитие (НПР) България 2030. Тези намерения са заявени в самия документ още в началото, като в приложението са описани всички индикатори и целеви стойности на измерителите, които бяха заложени в проекта на НПР 2030. Всъщност, това са единствените количествени индикатори в целия план, което поставя неговата емпирична верификация под въпрос още в началото, тъй като стъпва на числа, които са били релевантни преди една година, но ситуацията е много динамична.

На второ място, основните стратегически цели в „България 2030 бяха: 1) ускорено икономическо развитие, 2) демографски подем и 3) намаляване на неравенствата. Следователно, необходимо е, когато четем този нов План, да намерим максимална приемственост между целите в „България 2030“ и конкретните мерки и политики, които се разписват в него. Категорично трябва да бъде заявено, че към момента подобно нещо липсва. Какви политики са предвидени за борбата с неравенствата и преодоляване на демографската криза? Отговорът е много прост: никакви.

На трето място, съотношението в разпределението на ресурсите по отделните стълбове провокира противоречия. Необходима е повече информация, например, защо се отделят повече пари за „Иновативна България“ и „Свързана България“ и по-малко пари за „Справедлива България“, при положение, че страната ни от години е на последно място в ЕС по множество социалните индикатори. Парите за „Зелена България“ пък са двойно по-високи спрямо всичко останало, което не е непременно нещо лошо, но внимателния прочит показва, че повече от половината от тях са за т.нар. „енергийна ефективност“, с една дума: за стиропор. Нямам нищо против безплатното саниране на сгради, но не и когато то се прави от не повече от 10 фирми, а условията по обществените поръчки са изключително непазарни.

Четвърто, всички реформи трябва да са подробно представени по начин, позволяващ да се прецени какъв проблем решават и как ще го постигнат. Към момента, ако четем целият план като едно цяло, това също липсва. Необходимо е да се посочат и основните допускания и използваните модели за количествена оценка на въздействието от предложената съвкупност от мерки. Към момента има заявени намерения, без тези намерения да са облечени количествено с конкретни макроикономически параметри.

Вече има първоначални емпирични оценки от чужди автори в тази посока, които твърдят, че при правилно инвестиране, БВП на страните-членки би могъл да нарасне с до 2%. Ето защо е необходима повече публична информация относно мултипликативния ефект върху реалната икономика от предвидените финансови средства по четирите стълба. С една дума: до колко добавена стойност води 1 лв. инвестиция от този План в стълб „Свързана България“, например? Ако не води до никаква добавена стойност, то тогава до решаването на какъв социален проблем води? Това са важните въпроси, на които трябва да си отговорим. Към момента отговори няма.

Пето, когато говорим за документ от такъв мащаб, е релевантно и включването на обобщен измерител, който да отразява реалната степен на конвергенция (сближаване) на страната спрямо средноевропейските равнища на доходи. Самата идея за реална конвергенция пък, би трябвало да бъде възприета като водещ елемент в цялата програма, като всички стълбове, приоритети и цели, трябва да бъдат взаимообвързани в този контекст. Липсата на такъв обобщен измерител може да се определи като съществена слабост на документа.

На шесто място, необходимо е разпределението на парите да отразява мащаба на предизвикателството в икономически и социален аспект. Нуждаем се от ясни критерии за разпределение на средствата по отделните стълбове и прилагане на йерархичен модел на степенуване на проблемите по важност, значимост и необходимост за обществото. Към момента не е ясно защо се дава приоритет на една реформа спрямо друга от гледна точка на разпределението на парите.

Седмо, необходимо е вътрешно преструктуриране на части от плана с цел тематична свързаност на заложените политики. Като съществен пример в тази посока може да се посочи област на политика „Бизнес среда“ в стълб „Справедлива България“. Тя трябва да се премести в стълб 1 – „Иновативна България“, тъй като в момента не става ясно каква е нейната роля в стълб 4. Освен това, в този стълб е необходимо да се обособи отделна област „Пазар на труда“. Към момента няма никаква синергия между отделните области, като в същото време, ключови проблеми от пазара на труда, които са пряк резултат от COVID-19 пандемията, не са включени никъде.

На осмо място, проблемът с демографската криза в България е очевиден, като той правилно е изведен в НПР 2030. Не се виждат конкретни политики в Плана в стълб „Справедлива България“, които да водят до преодоляване или забавяне на отрицателните демографски тенденции. Например, коефициентът на естествен прираст в Приложението е заложен да намалее от -6.6 пр. п. през 2019 г. до -5 пр. п. през 2030 г., при средни стойности за ЕС от -0,7 пр. п., макар да не става ясно как ще се осъществи това намаление.

Това е трудно постижимо без мерки за ограничаване на отрицателната нетна емиграция и мерки за стимулиране на имиграцията. Към момента, отчитайки стойностите, които НСИ регистрира за показателите „коефициент на фертилност“, „коефициент на раждаемост“, „коефициент на смъртност“ и нивото на нетна емиграция, е статистически невъзможно този отрицателен темп на прираст да намалее с -1,6 пр. п. за 10 години.

Девето, нетният коефициент на миграция е предвиден да бъде нулев към 2030 г. Към момента той е -0,5 пр. п. Това означава, че правителството предвижда броят на емигрантите да бъде равен на броя на имигрантите. Ако това е целевата стойност за нетна емиграция, която ще стимулира постигането на целевата стойност за коефициента на естествен прираст, то няма как да се изпълни заложената целева стойност от -5 пр. п. естествен прираст към 2030 г. Това би означавало, че прогнозите в Плана изключват външния свят и привличането на българи от чужбина и разчита изцяло на обръщане на тенденцията раждаемост/смъртност в рамките на страната (намаление на смъртността или увеличение на раждаемостта).

На десето място, в приложението има още един индикатор: „коефициент на възрастова зависимост“. Предвидено е той да стане 36.5% и през 2030 г. при стойност от 32,5% в момента. Припомням, че средната възраст на населението на България нараства на всеки цикъл от 10 години средно с 3 години и 2 месеца, отчитайки тенденцията след 1960 г. до момента. Това означава, че без активна демографска политика няма как този коефициент да намалее. Средната възраст през 1972 г. на българина е била 30,3 години, докато средната възраст през 2016 г. е вече 43,4 години. Това означава, че ако тази тенденция се запази, средната възраст на населението към 2030 г. ще бъде малко над 46 години. Този процес няма как да не окаже негативно влияние и върху коефициента на възрастова зависимост, което от своя страна ще натовари още повече социалната система в страната.

На единадесето място, поставената целева стойност в Приложението по отношение на индекса DESI, няма как да бъде постигната. Целта е достигане на средното за ЕС равнище към 2030 г., като е цитирано средното ниво към 2019 г. – 52.5, при настояща стойност за България от 36.2. Това означава, че нивото на индекса е 68% от средноевропейското ниво към 2019 г. България регистрира среден темп на прираст на този индекс от 5,76% за последните 7 години, но през същото време средноевропейският темп на прираст е 5,8%. Това означава, че България ще постигне стойност от 52.5, но тя ще бъде далеч от средноевропейската през 2030 г., т.е. при отчитането на кумулативния прираст, може да се окажем в ситуация, при която стойността да бъде дори по-малка от отчетените в момента 68%. Следователно, трябва да се направи ревизия на тази целева стойност на индекса DESI, или ако не бъде направена такава, то ще е необходим годишен ръст на индекса DESI от над 8% на година.

И последно, но не по важност, по отношение на показателите за намаление на неравенствата, са посочени отново три индикатора, които е предвидено да търпят подобрение за периода до 2030 г. Предвидено е намаление на коефициента на Джини до 33% при стойност за 2020 г. от 40.8%. Тази стойност няма как да се постигне без много сериозни, допълнителни политики, каквито в момента не присъства в Плана.

Всъщност, неравенствата са засегнати единствено в Приложението, където е предвидено да намалеят драстично, но не става ясно в резултат на какви политики ще се осъществи това намаление. През последните десет години страната ни бележи единствено ръст/влошаване на този показател (коефициент на Джини).

В обобщение, този „План за възстановяване и устойчивост“ дава по-скоро аналогови решения на проблеми, които имат изцяло дигитален характер. Липсват много неща, а нивото на амбиция е доста ниско на фона на огромния ресурс, който имаме възможност да привлечем под формата на безвъзмездни средства (повече от 12 млрд. лв. по четирите стълба).

Липсват ключови теми като кръгова икономика и декарбонизация на промишлеността, а пазарът на труда изцяло отсъстват. Напълно отсъстват и конкретни политики за намаление на неравенствата и социалната депривация, както и реформи за преодоляване на демографската катастрофа. Не бива да забравяме също, че в условията на Covid-19 електронизацията на здравеопазването трябва да стане стратегически приоритет в дейността на всички звена на здравната система, но дори и тази тема липсва като акцент в Плана.

Гръмко представеният от Томислав Дончев документ провокира много повече въпроси, отколкото отговори, което никога не е добре за едно правителство. Няма как да заложиш 4,5 млрд. лв. за стиропор и да кръстиш тази мярка „енергийна ефективност“, но в същото време да не предвидиш дори 1 млн. лв. за пазара на труда, демографската криза и неравенствата.

Основният мотив на управляващите е да разписват проекти, които могат да бъдат защитени в Брюксел, и тъй като в момента „зеленото“ е модерно, се опитват под тази „шапка“ да прокарат всякакви проекти. Голямото противоречие е следното: ако разписваме проектите си съобразно това дали ще „минат“, а не съобразно нашата необходимост и нужди, то може би имаме генерален проблем, който има не само национални измерения, но и европейски.

Или иначе казано: към настоящия момент имаме „План за НЕвъзстановяване и НЕустойчивост“.

Post Views: 22

Related Topics:българия пари

Up Next

СКАНДАЛ: ГЕРБ пръсна 1,2 млрд. лв. за битката с вируса – 400 млн. предизборно отидоха за чиновниците, а народът гладува!

Don't Miss

Мята пачки за последно: Баце похарчи 500 млн. лв. само за няколко часа (хунтата демонстрира предизборна щедрост)

ПАРИ

Световната икономика отново е застрашена от търговските дисбаланси

Наближава ли нова световна финансова криза?

Когато президентът Доналд Тръмп се срещне с колегите си на срещата на върха на Г-7 във Франция следващата седмица, една от любимите му теми ще бъде в дневния ред: огромният търговски дефицит на Съединените щати.

По-точно, френските домакини искат да обсъдят глобалните дисбаланси, включително дефицита по текущата сметка на САЩ, който е по-широк показател от търговския дефицит и включва стоки, услуги и инвестиционни доходи, както и съответните излишъци на Китай и в по-малка степен на Европейския съюз и Япония, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Дефицитите и излишъците са обичайно и нормално явление. “Това, което ни тревожи, са прекомерните дисбаланси”, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева по време на дискусия през април.

Тези дисбаланси започват да изглеждат именно такива. По изчисления на МВФ общият размер на дефицитите и излишъците, които са двете страни на един и същи процес, е достигнал 3,7% от световния брутен вътрешен продукт през миналата година след продължителен спад от времето на глобалната финансова криза. До началото на 2000-те години този показател обикновено варираше между 1% и 3%.

Това поражда сериозни опасения. Дефицитите по текущата сметка изиграха роля в кризите, които обхванаха Латинска Америка в началото на 80-те години, Източна и Югоизточна Азия в края на 90-те, САЩ през 2007-2009 г. и еврозоната след 2009 г.

Тъй като всеки дефицит трябва да бъде финансиран чрез приток на капитал, независимо дали чрез банково кредитиране или продажба на акции и облигации, неговото разширяване може да бъде сигнал за дългов или инвестиционен балон, подхранван от чуждестранни средства. Имотният балон в САЩ например беше финансиран косвено чрез чужди капитали, насочени към ценни книжа, обезпечени с ипотечни кредити.

Днешните дисбаланси изглеждат различно. Макар годишните дефицити да са по-малки отпреди 15 години, те са по-устойчиви и по-дълбоко заложени в икономическото поведение на отделните държави.

Най-яркият пример са Съединените щати, чийто дефицит по текущата сметка от 1,1 трилиона долара е най-големият в света. Ако бъде попитан за причините, Тръмп вероятно ще обвини нелоялните търговски практики на други държави. Неговият отговор е въвеждането на мита.

МВФ обаче посочва в свое изследване от по-рано тази година, че митата представляват форма на микроикономическа индустриална политика, чието въздействие върху текущата сметка е минимално заради компенсиращи промени в инвестициите, потреблението, спестяванията или валутните курсове. През миналата година митата наистина ограничиха част от вноса, но бумът в сферата на изкуствения интелект увеличи търсенето на произведено в чужбина технологично оборудване и дефицитът се сви само незначително.

По-значим фактор за дефицита на САЩ е бюджетният дефицит, който поддържа прекомерни разходи и недостатъчни спестявания. Според МВФ бюджетен дефицит, равняващ се на 2% от БВП, увеличава дефицита по текущата сметка с около 0,5% от БВП.

Съединените щати не носят цялата отговорност за собствените си дефицити. Те се поддържат и от излишъците на други държави. Сред тях е Германия, чийто проблем е хроничното недоинвестиране, а най-вече Китай, който има най-големия излишък в света. Чрез огромния си износ Китай на практика принуждава търговските си партньори да поддържат дефицити.

Подобно на Тръмп, китайското ръководство поставя производството в центъра на икономическата си политика. За разлика от митата обаче китайската индустриална политика оказва реално влияние върху търговския баланс, защото е макроикономическа по своя характер. Анализът на МВФ показва, че Пекин използва валутни интервенции и контрол върху движението на капитали, за да поддържа юана подценен. Освен това стимулира инвестициите чрез политики, които ограничават потреблението на домакинствата и насърчават спестяванията. Така се подпомага износът и се потиска вносът.

Френският президент Еманюел Макрон би искал по време на френското председателство на Г-7 да бъде постигнато координирано решение на тези дисбаланси. По думите му без съгласувани действия съществува риск те да бъдат коригирани по хаотичен и болезнен начин.

На пръв поглед решението изглежда ясно: САЩ трябва да намалят бюджетния си дефицит, а Китай да реформира финансовата и фискалната си система.

Друг възможен вариант е модел, подобен на Споразумението от Плаза от 1985 г., когато страните от Г-5 се договориха доларът рязко да отслабне спрямо германската марка и японската йена. В следващите години дисбалансите значително намаляха.

Днес доларът остава надценен според редица показатели, докато китайският юан е подценен поне с 15%, смята Джоузеф Ганьон от Института за международна икономика „Питърсън“. Бившите икономически съветници на правителствата на САЩ и Франция Брад Сетсър и Шахин Вале наскоро написаха, че премахването на „дълбоките валутни подценявания е единствената политическа промяна, която би върнала пряко баланса в световната търговия“.

Засега обаче нито едно от тези решения не изглежда вероятно. Причината не е само, че Китай не е член на Г-7. Вашингтон обвинява други държави, най-вече Пекин, за собствените си проблеми, докато китайското ръководство не вижда причина да променя политика, която според него дава резултати. МВФ, който има задачата да следи за подобни дисбаланси, не разполага с реални механизми да ги коригира.

„Дискусията за международните дисбаланси е свързана най-вече с безотговорните политики на Китай и САЩ“, заяви през април президентът на Института за международна икономика „Питърсън“ Адам Поузън. „Влиянието на надзора на МВФ върху двете най-големи икономики в света, двете най-големи ядрени сили и два от четиримата най-големи акционери във фонда е ограничено.“

Ако координираните действия на правителствата не успеят да коригират тези дисбаланси, възможно е това да стане едва след нова криза.

Историческите примери не дават еднозначен отговор. Финансовите кризи в Латинска Америка и Азия бяха предизвикани от фиксирани валутни курсове, които насърчаваха трансграничното кредитиране. Последвалите девалвации доведоха до банкови сътресения. Подобни процеси стояха и в основата на кризата в еврозоната, макар единната валута да оцеля. Имотният балон в САЩ пък беше финансиран основно чрез частен дълг.

Днес повечето валути се търгуват при плаващи курсове. В свое изследване икономистът от Масачузетския технологичен институт Кристин Форбс и нейни колеги отбелязват, че през последните години САЩ финансират голяма част от дефицита си чрез продажба на акции на чуждестранни инвеститори. Само през миналата година този поток е достигнал рекордните 736 милиарда долара.

Добрата новина според “Форбс” е, че евентуален срив на фондовите пазари, например вследствие на разочарование от развитието на изкуствения интелект, би намалил реалната стойност на задълженията, които САЩ са поели към чуждестранните инвеститори. Това би могло също така да отслаби долара и да помогне за свиване на дефицитите. Лошата новина е, че загубите за инвеститорите могат да се прехвърлят към облигационните и валутните пазари.

Икономистите често посочват Споразумението от Плаза от 1985 г. като пример за успешна международна икономическа координация. По-рядко се напомня, че инфлационният натиск, породен от това споразумение, допринася за борсовия срив през 1987 г.

Post Views: 3

ПАРИ

Пенсиите се вдигат със 7.8% от 1 юли, минималната става 347.51 евро

Надзорният съвет на Националния осигурителен институт ще утвърди процента, с който от 1 юли се увеличават пенсиите, отпуснати до края на 2025 г.

Осъвременяването ще бъде 7.8% и ще се извърши по т.нар. швейцарско правило.

Разходът за увеличението до края на годината е 513.1 млн. евро.

Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще се повиши от 322.37 евро на 347.51 евро.

Как се изчислява увеличението
По закон пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват всяка година от 1 юли.

Процентът се определя с решение на Надзорния съвет на НОИ.

Формулата включва 50% от ръста на средния осигурителен доход и 50% от средногодишната инфлация за предходната календарна година.

За тази година отчетените параметри са 12% ръст на средния осигурителен доход и 3.5% средногодишна инфлация. Така се формира увеличение от 7.8%.

Covid добавката остава в базата
НОИ ще приложи швейцарското правило в класическия му вариант.

Това означава, че при вече отпуснатите пенсии Covid добавката, която от 2022 г. е част от основната пенсия, ще участва в осъвременяването.

До този вариант се стигна, след като „Прогресивна България“ се отказа от предложението Covid добавката да не бъде включвана в индексацията.

Новите пенсии обаче няма да включват такава добавка.

Социалната пенсия също се увеличава
На заседанието ще бъде разгледан и проектът за нов размер на социалната пенсия за старост.

Предложението е тя да се увеличи със същия процент — 7.8%.

Така размерът ѝ ще се повиши от 170.51 евро на 183.81 евро от 1 юли.

Социалната пенсия за старост служи като база за определяне на други пенсии и добавки, несвързани с трудова дейност. Затова увеличението ѝ ще доведе и до ръст на част от тези плащания.

Избират ново ръководство на Надзорния съвет
Надзорният съвет на НОИ ще избере и нов председател, както и двама заместник-председатели.

Постовете се заемат на ротационен принцип за срок от една година от представителите на държавата, бизнеса и синдикатите.

Сега председателското място трябва да бъде от квотата на държавата.

В нея вече е включена и новият министър на труда и социалната политика Наталия Ефремова.

Редактор: Стефан Коев

Post Views: 2

ПАРИ

Къде работниците в Европа получават най-високи заплати?

В десет държави членки годишните нетни доходи са под 20 000 евро.

Нетното възнаграждение на работещите се различава значително в отделните части на Европа, като годишните нетни доходи варират от под 13 000 евро до над 54 000 евро.

Макар че корекцията спрямо разходите за живот намалява разликите между Източна и Западна Европа, съществените неравенства остават. Според последните данни на Евростат служител със средна заплата в Люксембург получава над четири пъти по-висок нетен доход от работник в Унгария, преди Еuronews.

За неженен човек без деца, получаващ средна заплата, годишните нетни доходи варират от 12 967 евро в Унгария до 54 260 евро в Люксембург. Средната стойност за Европейския съюз през 2025 г. е 26 929 евро.

Нетният доход представлява сумата, която остава след приспадане на данъците и социалноосигурителните вноски, а при домакинства с деца в изчисленията се включват и семейните помощи. Разликите между страните се обуславят от нивата на заплащане, данъчните режими, осигурителните системи и социалните политики.

Сред държавите с най-високи нетни доходи в ЕС лидер е Люксембург с 54 260 евро годишно. Следват Ирландия с 44 263 евро и Дания с 41 981 евро. Над 30 000 евро нетен доход отчитат още Нидерландия, Белгия, Швеция, Финландия, Германия и Франция. В същото време Испания и Италия остават под средното за ЕС равнище, като нетните доходи там са съответно 25 263 евро и 24 471 евро годишно.

В десет държави членки годишните нетни доходи са под 20 000 евро. Най-ниските стойности са регистрирани в Унгария, Румъния, Гърция, Словакия и Полша. Към тази група се нареждат още Латвия, Хърватия, Литва, Чехия и Португалия. Естония, Словения, Кипър и Малта се позиционират между 20 000 евро и средното за ЕС ниво.

Отбелязва се също, че България е имала най-ниските нетни доходи в ЕС през 2024 г., но данните не са включени поради необходимост от допълнително потвърждение от Евростат.

Когато се отчетат разходите за живот чрез показателя покупателна способност (PPS), различията между държавите намаляват. Докато в номинално изражение доходите в най-богатата страна са 4,2 пъти по-високи от тези в най-бедната, след корекцията разликата се свива до 2,3 пъти. В тази класация Люксембург остава начело, а Гърция заема последното място. Румъния и Полша значително подобряват позициите си, докато държави като Дания губят места. По-ниските разходи за живот в Източна Европа частично компенсират по-ниските заплати и намаляват икономическата дистанция между Изтока и Запада.

Семейните помощи също оказват съществено влияние върху нетните доходи. При сравнение между сам човек без деца и семейство с един работещ родител и две деца Германия се откроява като най-щедрата държава, като нетният доход нараства с 53% – от 31 000 евро до 47 424 евро годишно. Значително увеличение се наблюдава и в Полша, Белгия и Австрия. Сред големите икономики Испания отчита най-малка разлика – едва 13%, докато Франция и Италия са съответно с 26% и 25%. Най-слаб ефект от семейните помощи се отчита в Кипър, Финландия и Швеция, въпреки че подкрепата за семействата там може да се предоставя и чрез други механизми.

Post Views: 2