ПАРИ

Пир по време на чума! 43 милиона лева бонуси за служителите на финансовото министерство

От Министерството на финансите предоставиха справка за предоставените бонуси.
Данните са в отговор на поставен от народния представител Антон Кутев въпрос до министъра на финансите.
От данните става ясно, че 43 млн. лева бонуси били разпределени между 12 215 души.
От МФ предоставиха справка за начислените и изплатени допълнителни възнаграждения за постигнати резултати (ДВПР) през 2018 г. Тя е за Министерството на финансите и административните структури. Техните ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет по бюджета на министерството.
Числеността на персонала по административните структури в системата на МФ е, както следва:
– Министерство на финансите – 571 щатни бройки;
– Национална агенция за приходите – 7 886 щатни бройки;
– Агенция „Митници“ – 3 362 щатни бройки;
– Агенция за държавна финансова инспекция – 193 щатни бройки;
– Държавна комисия по хазарта – 46 щатни бройки;
– Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ – 72 щатни бройки;
– Агенция по обществени поръчки – 85 щатни бройки.
Общо: 12 215 щатни бройки.
От ведомството на Владислав Горанов държат да бъде уточнено, че цитираната сума на брифинга на БСП е разпределена между 12 215 служители за цялата 2018 г. „Водещо в този списък е Министерство на финансите, където са раздадени почти 43 млн. лв.“, казаха от БСП.
Всички бонуси са изплатени при спазване на чл. 67, ал. 7, т. 5 и ал. 8-10 от Закона за държавния служител, чл. 107а, ал. 14, т. 5 и ал. 15 и 16 от Кодекса на труда и чл. 19, т. 5 и чл. 24 и чл. 25 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 г.
Според законовите разпоредби бонусите са изплащани четири пъти годишно – през април, юли и октомври за текущата година и през януари – за предходната година.
Според финансовите експерти разходите за бонуси не надхвърлят 30% от разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетните разпоредители.
Бонуси са определени въз основа на оценка на постигнатите резултати от основните структурни звена и отделните служители през изтекло календарно тримесечие, уверяват от МФ.
Бонусите не са повече от 80% от основните заплати.
Междувременно съобщиха, че в БДЖ не са получавани допълнителни материални възнаграждения. Информацията е по повод твърденията на депутата Драгомир Стойнев, който заяви, че „Холдинг БДЖ“ ЕАД не е предоставил информация за допълнителни трудови възнаграждения.
От БДЖ заявиха, че са предоставили информация в парламента в отговор на въпрос от депутата Георги Свиленски в рамките на парламентарен контрол.
В „Холдинг БДЖ“ ЕАД допълнително материално стимулиране на служителите и на лицата наети по договор за управление и контрол не е начислявано и изплащано през 2018 г., повтарят от БДЖ.
От Министерството на труда и социалната политика (МТСП) уточниха, че посочената сума от 13 млн. лв. за Коледни бонуси включва парите, получени през 2018 г. от всички над 8000 щатни служители на МТСП и всички второстепенни разпоредители с бюджет към него.
В това число влизат служителите на Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта, Главната инспекция по труда, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за хората с увреждания, Национален институт за помирение и арбитраж, Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи, Фонд „Социална закрила“, Фонд „Условия на труд“, Държавното предприятие „Българо-германски център за професионално обучение.
Общата сума включва четири плащания на бонуси (ДВПР) през 2018 г., които се отнасят за периода от IV-то тримесечие на 2017 г. до III-то тримесечие на 2018 г. включително. Средната сума на получените средства от един служител е 409,47 лв. на тримесечие или 136,49 лв. на месец.
Всички средства за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати са изплатени при стриктно спазване на нормативната уредба, регламентиращи тяхното определяне, допълниха от МТСП.

Post Views: 37

ПАРИ

Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда

Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.

Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.

Какво предизвика бягството

Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил” другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.

Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.

Резултатът: масово бягство.

Кои напускат

Списъкът на знаковите имена е дълъг:

Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон

Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:

Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи”
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса

Какво означава това за Нидерландия

Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.

Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.

Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.

Какво можете да знаете

Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

ПАРИ

МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!

Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.

Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.

1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.

3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!

Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.

Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5

ПАРИ

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.

Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.

Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.

Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.

В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5