ПАРИ

Петрол над $120 връща инфлацията, при $150–200 „играта приключва“

UBS предупреди: Петрол над $120 връща инфлацията, при $150–200 „играта приключва“

Световната икономика засега издържа на най-големия дневен шок в доставките в историята на глобалния петролен пазар, но опасната граница вече се вижда. Ако цената на петрола се задържи около 120 долара за барел в продължение на шест месеца, инфлацията в САЩ може отново да се приближи до 5%, Федералният резерв да бъде принуден да повишава лихвите, а американските борси да понесат тежък удар.

При цена от 150–200 долара за барел „играта приключва“, предупреждава главният икономист на UBS д-р Даниел Калт. Предупреждението идва в момент, когато войната с Иран отново разтърси енергийните пазари, движението през Ормузкия проток остава силно ограничено, а петролът поскъпна със 7,6% само за седмица.

„Ако петролът достигне 150–200 долара за барел, играта приключва“, заяви Калт по време на презентация, посветена на глобалната икономика, геополитическите рискове и перспективите пред финансовите пазари.

Това засега не е основният сценарий на UBS. Банката очаква световната икономика да избегне рецесия и определя състоянието ѝ като значително по-устойчиво от очакваното след началото на тежката енергийна криза в Близкия изток. Според Калт глобалната икономика дори продължава да демонстрира значителна устойчивост, подкрепяна от възстановяването на промишлените поръчки, инвестициите в енергетиката и центровете за данни, бума около изкуствения интелект и растящите разходи за отбрана.

Но границата между устойчивостта и нова глобална криза според анализаторите все повече се измерва с цената на един барел петрол.

В петък фючърсите на Brent приключиха търговията при 92,68 долара за барел, а американският WTI – при 91,48 долара. За седмицата обаче Brent поскъпна със 7,6%, а WTI – с близо 10%, след новата размяна на удари между САЩ и Иран.

Само ден по-рано Brent достигна 97,29 долара за барел и шестседмичен връх, след като нови американски удари срещу Иран и засилени заплахи от Израел възобновиха страховете за доставките от Персийския залив.

Пазарът в момента се намира в необичайна ситуация. От една страна, физическият недостиг на петрол все още не е довел до очаквания в началото на войната траен ценови взрив. От друга, маршрутите за доставка остават силно нарушени и всяка нова военна ескалация незабавно връща рисковата премия в цената.

Особено важен остава Ормузкият проток.

Преди началото на конфликта през него преминаваха около 20 милиона барела петрол и петролни продукти дневно – приблизително една пета от световното потребление на петрол. Международната агенция по енергетика определи прекъсването на доставките след началото на войната като най-голямото в историята на световния петролен пазар по размер на загубените дневни доставки – по-сериозно дори от петролните шокове от 70-те години.

Тук има важно уточнение. По пиков дневен размер сегашната криза действително няма аналог: в най-тежкия момент загубите надхвърлиха 14 милиона барела дневно. По общия натрупан обем на изгубения петрол обаче кризата все още не е надминала сътресението след Иранската революция от 1979 г., когато по-ниският добив се запазва в продължение на години.

В определени периоди движението на танкери през протока практически спря. През последните седмици трафикът частично се възстановява, но продължава да е далеч под нормалните нива.

Данни на Kpler показаха, че в четвъртък през Ормуз са преминали само четири кораба, превозващи суровини, при средно около 15 дневно през предходните десет дни. Данните не включват плавателните съдове, които се движат с изключени транспондери на системата за автоматична идентификация, поради което реалният трафик може да е малко по-висок. Преди войната през протока ежедневно са преминавали десетки петролни танкери и значително по-голям брой търговски кораби от всички категории.

Именно продължителността на кризата, а не еднократният ценови скок, е голямата опасност за световната икономика.

Според моделите на UBS, ако петролът остане над 90 долара за повече от шест месеца, инфлацията в САЩ през 2026 г. може да бъде с около 0,6 процентни пункта по-висока. При цена над 120 долара в продължение на повече от шест месеца ефектът би достигнал около 1,5 процентни пункта.

При сегашните равнища на инфлацията това може да означава връщане към стойности около 5%.

Тогава проблемът вече няма да бъде само високата цена на бензина или дизела.

По-скъпият петрол повишава транспортните разходи, цените на храните и промишлените стоки, производствените разходи и инфлационните очаквания. На свой ред централните банки са принудени да задържат високи лихви или дори отново да ги повишат.

Точно този риск вече започва да се вижда на американските пазари.

Силните данни за заетостта в САЩ през август увеличиха очакванията, че Федералният резерв може да повиши основната си лихва още на заседанието си на 15–16 септември. Американската икономика създаде 162 хиляди нови работни места през август, значително повече от очакваното, а безработицата остана 4,1%. След публикуването на данните фючърсните пазари оценяваха вероятността за повишаване на лихвата през септември на около 59–61%.

Решението обаче далеч не е предопределено. Преди заседанието Федералният резерв ще получи и новите данни за потребителската и производствената инфлация, които могат съществено да променят очакванията на инвеститорите.

Успоредно с това доходността по американските държавни облигации се покачва, а инвеститорите започнаха да изтеглят капитали от фондовите пазари.

Само за седмицата до 2 септември от американските фондове, инвестиращи в акции, са изтеглени 11,12 млрд. долара. Това е втора поредна седмица на нетни отливи след още по-големите 22,72 млрд. долара през предходната седмица. В същото време 48,76 млрд. долара са се насочили към американските фондове на паричния пазар – най-големият им седмичен приток за последните четири седмици и класически сигнал за увеличаване на предпазливостта сред инвеститорите.

Според Калт именно комбинацията от висок петрол, растяща инфлация и ново затягане на паричната политика може да прекъсне продължителния възход на американските борси.

„Тогава ще имаме сериозен проблем на фондовите пазари“, предупреждава икономистът.

По оценката му спад на американския фондов пазар от порядъка на 30% вече би имал директен ефект върху потреблението. Американските домакинства са силно изложени на движението на финансовите активи чрез пенсионни фондове, акции и други инвестиции, поради което рязък борсов срив може бързо да се пренесе към реалната икономика.

Така се оформя опасната верига: скъп петрол – по-висока инфлация – високи лихви – спад на борсите – намаляване на потреблението – рецесия.

Засега тази верига не се е задействала докрай.

Една от причините е, че световната икономика е значително по-малко енергоемка и по-малко зависима от изкопаемите горива, отколкото при кризите от 70-те години. За производството на единица икономическа продукция днес е необходимо значително по-малко количество енергия от изкопаеми горива.

По данните, представени от Калт, преди около половин век американската икономика е отделяла близо килограм въглеродни емисии за производството на един долар добавена стойност. Днес количеството е под 300 грама. Подобно структурно подобрение се наблюдава и в Китай.

Освен това САЩ освобождаваха значителни количества от стратегическия си петролен резерв като част от мерките за ограничаване на енергийния шок. Американският стратегически резерв спадна в края на август до около 286,6 милиона барела – най-ниското му равнище от ноември 1982 г. насам. Общото количество, освободено от американския резерв в рамките на извънредните мерки, достигна около 172 милиона барела.

При Китай картината е различна. Вместо доказателства за аналогично мащабно освобождаване на стратегически резерви, актуалните данни показват големи натрупани запаси и силно свиване на вноса на суров петрол. Намаленото китайско търсене на международния пазар също помогна да бъде ограничен част от ценовия натиск.

Има и допълнителни доставки от други производители. Ирак например увеличи износа си през август до около 2,34 милиона барела дневно спрямо приблизително 1,35 милиона през юли, след като повече танкери успяха да достигнат иракските терминали, а Техеран разреши преминаването през Ормуз на част от корабите, превозващи иракски петрол.

Въпреки това резервите не са безкрайни, а възможностите за заобикаляне на Ормузкия проток са ограничени.

Международната агенция по енергетика предупреди още в началните месеци на кризата, че заради почти спрялото движение през протока, ограничените алтернативни маршрути и запълването на складовете производителите от Персийския залив са били принудени да намалят добива си общо с поне 10 милиона барела дневно.

МАЕ подчертава, че пиковият мащаб на прекъсването надхвърля загубите при петролната криза от 1973 г., Иранската революция от 1979 г. и останалите големи сътресения на пазара. Ако корабоплаването не се нормализира трайно, загубите на доставки могат отново да се увеличат с изчерпването на складовите възможности.

Допълнителен проблем е, че ударът вече не се вижда само при суровия петрол.

Цената на дизела в САЩ достигна исторически рекорд – средно 5,85 долара за галон по данни на AAA. Само ден по-рано GasBuddy отчете 5,82 долара за галон, с което още тогава беше подобрен предишният рекорд от юни 2022 г. Дизелът влиза директно в себестойността на огромна част от стоките чрез транспорта, земеделието и индустрията и може да се превърне в един от най-силните двигатели на нова инфлационна вълна.

Натискът е особено чувствителен с наближаването на активния земеделски сезон в редица американски щати, тъй като дизелът е основното гориво за селскостопанските машини. Ниските запаси от дестилати също създават опасност цените да останат високи дори при известно отстъпление на суровия петрол. Средните запаси от дестилати в САЩ през август са били най-ниските за този период на годината от 1982 г. насам, а по Източното крайбрежие са достигнали рекордно ниски нива в наличната статистика.

Анализаторите засега не очакват Brent да достигне 150–200 долара. Последното проучване на Reuters сред 31 икономисти и анализатори сочи средна очаквана цена от 85,08 долара за Brent през 2026 г. и 80,20 долара за американския суров петрол.

Но прогнозите вече се ревизират нагоре.

Citi повиши прогнозата си за средната цена на Brent през третото тримесечие от 80 на 86 долара, тъй като възстановяването на нормалното движение през Ормузкия проток отнема повече време от очакваното. ANZ повиши краткосрочната си прогноза за Brent до 95 долара и предупреди, че има риск от допълнително поскъпване при нова ескалация на конфликта в Близкия изток.

Това показва колко бързо се променят очакванията. Само няколко седмици по-рано Citi прогнозираше средна цена от 80 долара за третото тримесечие, след като вече беше повишила прогнозата си от 75 долара. Новото покачване до 86 долара отразява продължаващите проблеми с корабоплаването и новата военна ескалация.

Така основният риск за световната икономика през следващите месеци вече не е просто дали петролът ще премине символичната граница от 100 долара.

Истинският въпрос е колко дълго ще остане скъп.

При 90–100 долара световната икономика засега показва, че може да издържи, макар ценовият натиск вече да се усеща в горивата, инфлационните очаквания и доходността на облигациите. При трайни 120 долара инфлацията и лихвите отново се превръщат в системен проблем.

А при 150–200 долара, както предупреждава Даниел Калт, сегашният икономически сценарий просто престава да работи.

Източници:

Money.bg – „Главният икономист на UBS: При цена на петрола от $150-$200 играта за пазарите приключва“

Reuters – „Oil ends week higher on renewed US-Iran strikes, diesel hits record“

Reuters – „Oil prices hit fresh 6-week highs on renewed Middle East tensions“

Reuters – „Strong August jobs report sends yields higher“

Reuters – „Shipping traffic via Strait of Hormuz stays below 10-day average, data shows“

Reuters – „US equity funds record second weekly outflow on Iran tensions, high yields“

Reuters – „Oil to hold above $80 a barrel as Middle East supply risks persist“

Reuters – „Iraq boosts oil exports in August as low prices draw buyers“

Reuters – „Oil stocks in US Strategic Petroleum Reserve fall by 3.1 million barrels to lowest level since 1982“

Reuters – „US diesel prices hit record high as conflicts intensify supply crunch“

Reuters – „US-Iran war still trails the 1979 oil shock by total losses“

UBS – „An investor’s guide to navigating the conflict“

International Energy Agency – данни и анализи за петролния шок и нарушенията на доставките през Ормузкия проток

Post Views: 1

Related Topics:#thesofiatimes featured актуално война лъжа новини пари свят

Up Next

🇨🇳 🇩🇪 Кажете сбогом на скъпите употребявани немски дизели. Китай уби и този сегмент

Don't Miss

Държавният дълг на САЩ бързо се превръща в проблем на Европа

ПАРИ

⚠️ До 𝟐𝟎𝟑𝟎 г. НАП спира да проверките по документи. Ще вижда счетоводството ти НАЖИВО – по продукти, по сметка, по фактури. Всеки ден. 📊Всичко!

До 𝟐𝟎𝟑𝟎 г. НАП спира да проверките по документи. Ще вижда счетоводството ти НАЖИВО – по продукти, по сметка, по фактури. Всеки ден. 📊 Всичко!

Фирма, която подреди сметкоплана и себестойността си СЕГА, ще посрещне новото изискване готова. Фирма, която го остави разхвърляно, ще го открие късно – под натиск на краен срок от НАП. ⏳

Тук обаче е уловката, която малко хора виждат: 🔍

SAF-T НЕ анализира нищо – само ПОКАЗВА вече готовия резултат от дейността ти.
На НАП не му пука дали губиш 𝟓% или 𝟐𝟓% марж.

Той ще иска ДОКЛАД, не диагноза – скритите загуби продължават да се влачат с фирмата, невидими и за НАП, и за теб. 🙈

Ето и уловката: ако тръгнеш да си “подреждаш къщичката” ПОСЛЕ, докато вече се отчиташ по SAF-T – промяната спрямо предишни подадени файлове ще се види веднага.
Точно това несъответствие може даже и да предизвика данъчна проверка. 😳

Затова прозорецът за промяната е СЕГА, преди да влезеш в задължението за подаване на файла в НАП, защото после самото подреждане може да стане риск, не подобрение. ✅

Ако разпознаваш ситуацията при теб – пиши ми на лично съобщение.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 0

ПАРИ

🇨🇳 BYD строи морски мост към света: Китай вече не чака чужди кораби!

Китайската автомобилна индустрия отново показва какво означава да контролираш цялата верига — от батерията и конвейера до палубата на собствения си кораб.

Според морски издания BYD се готви да поръча още 10 гигантски автомобиловоза, всеки с капацитет около 9200 стандартни места (CEU). Това не е просто логистична сделка. Това е стратегически ход на държава и компания, които отказват да зависят от чужд капацитет, когато светът вече иска китайски електромобили.

Гигантите от класа на „BYD Shenzhen“ вече не са изключение, а стандарт за следващата вълна.

Ако поръчката се реализира, корабите ще бъдат построени от China Merchants Industry в корабостроителниците Дзинлин и Хаймън, с доставки между 2027 и 2029 г. Десетте нови съда ще добавят около 92 000 места към собствения флот. От осем кораба днес BYD ще стигне до 18, с общ капацитет над 130 000 автомобила на борда. Това е флот, който вече не моли за място на чужди линии.

Първият кораб — Explorer No.1 — тръгна от Китай през януари 2024 г. За по-малко от две години компанията сглоби цяла ескадра: Хъфей, Чанджоу, Шънджън, Сиан, Чанша, Джънджоу и Дзинан. „BYD Shenzhen“ с 16 палуби и 9200 места вече беше сред най-големите автомобиловози в експлоатация. Новите единици ще бъдат от същия клас — LNG двугоривни Ro-Ro съдове, по които колите се качват и слизат на собствен ход. Китай не само произвежда колите. Китай вече строи и корабите, които ги носят.

Причината е ясна и се вижда в числата. През август 2026 г. BYD е изнесла от Китай около 184 000 нови енергийни автомобила — ръст от над 130% спрямо същия месец на предходната година. За първите осем месеца износът от Китай достига приблизително 1,127 млн. единици. Ако се включат и продажбите от заводи извън страната, задграничните доставки на групата вече надхвърлят 1,16 млн. за същия период.

Това не е изолиран успех на една марка. През август целият китайски износ на леки автомобили скочи със 77,5% до около 894 000 единици, докато вътрешните продажби на дребно паднаха с около 23,7%. Китайската индустрия не се свива. Тя се пренасочва. Когато вътрешният пазар се охлажда заради ценова война и насищане, заводите не спират — те пълнят кораби.

Именно тук се вижда разликата между производител и индустриална сила. Много западни марки все още разчитат на наети линии и чужди логистични оператори. BYD инвестира в собствен флот, защото тесните места в световния автомобилен транспорт вече ограничават растежа. Според аналитици от Deutsche Bank ръководството е признало, че през тази година именно недостигът на корабен капацитет е държал износа по-ниско от възможното. Отговорът не е жалба към пазара. Отговорът е поръчка за още десет гиганта.

Същата логика важи и за целите. Reuters, позовавайки се на Deutsche Bank и Citi след среща с мениджмънта, съобщи, че BYD обсъжда износ и задгранични продажби над 2,5 млн. автомобила през 2027 г., след като целта за 2026 г. вече е вдигната до 1,9–2,0 млн. Компанията все още не е потвърдила тази цифра с официално съобщение, но посоката е недвусмислена: повече собствени кораби, повече местно производство в Унгария, Бразилия и Индонезия, по-малко зависимост от мита и чужди пристанищни опашки.

Това е китайският модел в чист вид. Батериите са собствени. Заводите са мащабни. Корабите се строят в китайски верфи. Горивото е по-чисто — LNG двугоривни системи, които отговарят на по-строгите международни норми. Дори на борда се използват технологии от собствената екосистема на BYD. Вертикалната интеграция тук не е модна дума, а способност да се пренесе милион автомобила през океана, без да се чака чужд слот.
За Европа, Латинска Америка, Югоизточна Азия и Австралия това означава едно: китайските електромобили няма да спрат на кейовете, защото някой друг няма свободен кораб. BYD вече строи своя „морски мост“. А зад него стои цяла индустриална система, която за няколко години превърна износа от допълнение в основен двигател.

Китай не иска разрешение да изнася бъдещето си. Той си го строи — палуба по палуба. И ако Хутите блокират на напълно входа за Европа, Китай вече имат блан Б – и той се казва Северният морски път. А кой го контролира, всеки може да се досети 😊😊😊

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 0

ПАРИ

🇪🇺🇸🇦 Саудитският петролен пояс е ударен. Дизелът е следващият на опашката

Саудитска Арабия — най-големият износител на петрол в света — разполага със запаси за поддържане на износа през Янбу за едва около пет до седем дни.

Това не е резерв. Това е обратно броене.

Източно-западният петролопровод на кралството — основният маршрут, чрез който саудитският петрол заобикаля блокирания Ормузки проток — беше ударен с дронове и спрян. Един от източниците на Reuters оценява ремонта на до пет–шест седмици. Други допускат по-бързо или частично възстановяване на потока. Официален срок от Рияд все още няма.

Дори тръбата да бъде ремонтирана по-бързо, проблемът не приключва в Янбу. На южния изход на Червено море хутите затягат натиска около Баб ел-Мандеб и заплашват саудитските кораби.

Това вече не е просто поредният геополитически мем. Това е пряк риск за световните енергийни пазари — и особено за Европа, която е силно зависима от вноса на дизел и вече плаща рекордни премии за него.

Какво точно се случи

На 10–11 септември дронове, за които Саудитска Арабия твърди, че са изстреляни от иракска територия, удариха съоръжения по East–West Pipeline, известен още като Petroline.

Рияд спря тръбопровода като предпазна мярка. Сателитни изображения показаха пожар и щети по инфраструктурата. Ирак освободи високопоставен военен командир, а президентът на САЩ Доналд Тръмп обвини Иран. Официална отговорност за самата атака първоначално не беше поета.

Петролопроводът е дълъг приблизително 1200 километра и е построен през 80-те години именно като стратегически обходен маршрут при криза в Персийския залив.

След като войната с Иран сви трафика през Ормуз, Саудитска Арабия започна да пренасочва през тръбопровода около четири милиона барела дневно към пристанището Янбу на Червено море. Това количество се равнява на приблизително 4% от световното петролно предлагане.

Сега основният байпас е спрян.

Според източници на Reuters запасите в Янбу могат да поддържат досегашния износ само още пет до седем дни. Саудитска Арабия разполага и с ограничени количества в египетските терминали Айн Сухна и Сиди Керир, но хранилищата не са пълни и могат единствено временно да отложат проблема.

Без възстановяване поне на част от потока през Petroline износът през Червено море неизбежно ще започне да намалява. Reuters

През април същият петролопровод също беше атакуван, но пълният му капацитет беше възстановен сравнително бързо. Този път оценките се разминават драматично — от частичен рестарт в близките дни до пет–шест седмици ремонт.

За пазара разликата между „дни“ и „седмици“ се измерва в милиони барели, рекордни транспортни разходи и нова инфлационна вълна.

Вторият капан: хутите и Баб ел-Мандеб

Проблемът не свършва с тръбата.

Хутите достигнаха стратегическия остров Перим, известен още като Маюн, в самия пролив Баб ел-Мандеб. Сили на международно признатото йеменско правителство са се изтеглили от острова и от намиращия се срещу него крайбрежен район Дубаб.

Това не означава, че проливът вече е напълно затворен — корабите все още преминават. Но хутите предупредиха, че могат да атакуват саудитски плавателни съдове. Самата заплаха е достатъчна, за да повиши застраховките, фрахта и риска за всяка компания, която реши да използва маршрута. Reuters

Обиколният път около Африка може да добави около 22 дни към плаването. Междувременно цените за наемане на танкери вече достигат рекордни равнища, а корабното гориво също поскъпва.

Така Саудитска Арабия се оказва притисната от три посоки:

* на изток — силно ограниченият Ормузки проток;
* във вътрешността — спреният East–West Pipeline;
* на запад — нарастващата заплаха около Баб ел-Мандеб.

Това не е пълна физическа блокада на кралството, но е най-тежкото едновременно изпитание за трите му основни експортни направления.

Защо Европа трябва да гледа към дизеловата колонка

Европа не зависи от Персийския залив за целия си суров петрол. Норвегия, САЩ, Казахстан и други доставчици осигуряват значителна част от вноса.

Ахилесовата пета на Европа е другаде — в дизела и останалите средни дестилати.

След прекратяването на прекия внос на руски горива Близкият изток се превърна в един от основните заместители. Но през 2026 г. предлагането се свива едновременно от няколко страни:

* доставките от Персийския залив са ограничени от войната и затрудненото корабоплаване;
* руските рафинерии са засегнати от украински удари;
* Москва ограничи износа на дизел, за да стабилизира собствения си вътрешен пазар;
* европейската рафинерийна система не разполага с достатъчно свободен капацитет;
* маршрутите стават по-дълги, по-скъпи и по-рискови.

Резултатът вече се вижда. Европейският дизелов „крек“ спред — премията на дизела спрямо суровия петрол — премина границата от 100 долара за барел. Това е сигнал, че проблемът не е само високата цена на петрола, а реалният недостиг на конкретния рафиниран продукт.

Брентът вече се върна над 107 долара за барел, но дизелът поскъпва още по-бързо. Reuters

Ако саудитският петролопровод остане спрян седмици, под въпрос ще се окажат потоци, равняващи се на около 4% от световното предлагане. Това не означава, че утре на пазара автоматично ще има с 4% по-малко дизел. Последицата е по-сложна — и потенциално по-опасна:

* по-малко суровина достига до работещите рафинерии;
* свободните количества се пренасочват към онзи, който плаща най-висока цена;
* танкерите пътуват по-дълго и струват повече;
* застрахователната премия се вгражда във всеки превозен барел;
* Европа, Азия и Африка започват да наддават за едни и същи товари.

Точно така една далечна атака срещу помпена станция се превръща в по-скъп транспорт, строителство, земеделие и храна в Европа.

Дизелът не е просто гориво за автомобили. Той движи камионите, тракторите, строителната техника, резервните генератори и огромна част от индустриалната логистика.

Следващата спирка: колонката

В началото на септември средната цена на дизела в Европейския съюз вече беше около два евро за литър, като в редица държави стойностите бяха значително по-високи. В България различните седмични източници поставяха средната цена приблизително около 1,81–1,84 евро за литър.

Това все още е под равнищата в голяма част от Западна Европа, но посоката е ясна. Последните официални данни могат да бъдат проследени в седмичния петролен бюлетин на Европейската комисия.

Ако ремонтът на Petroline отнеме седмици, а заплахата в Баб ел-Мандеб остане, пазарът ще добави нова рискова премия. Подобни сътресения достигат до бензиностанциите със закъснение — първо се движат цените на едро, след това договорите с доставчиците и накрая таблата на колонките.

Затова въпросът вече не е дали Европа ще усети удара.

Въпросът е колко силно — и колко дълго.

Европа има стратегически резерви и по-диверсифицирани източници на суров петрол от много азиатски икономики. Но остава структурно уязвима при дизела.

Точно затова атаката срещу саудитския байпас не е просто поредната новина от Близкия изток. Тя удря най-чувствителната точка на европейския енергиен баланс — горивото, което движи реалната икономика.

Саудитският спасителен пояс е пробит.

Европа вече чака на опашката.

А петдневният буфер в Янбу не е запас.

Това е обратно броене.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 0