БЪЛГАРИЯ

Партиите похарчиха 448 милиона народни пари

Държавна субсидия за партиен разкош. Големите партии са богати, много богати. Официално и законно, с пари от държавния бюджет.

Почти 448 милиона лева са глътнали партиите, откакто получават държавни субсидии, показаха официални данни на Министерството на финансите. С настоящия темп от по 10 милиона на тримесечен транш, догодина сумата ще надхвърли половин милиард. Издръжката се отпуска от 2002 г. насам, но основната част – над 400 млн. лв., са раздадени през последното десетилетие.За първите десет години размерът на субсидиите е скочил над 11 пъти – от 4,5 млн., докато е левче на глас, до 50,5 млн., когато е 12 лв. на действителна бюлетина.

Парите са увеличавани на четири пъти със закон и на шест пъти автоматично, с постановление – докато се изчисляват като процент от минималната работна заплата. Намалявани са само на два пъти – еднократно за 2010 г. с 15% и с един лев на глас от 2014-а насам. Големият скок на държавната издръжка беше комбиниран и оправдан с въвеждането на ограничения – забрана за дарения от фирми и нисък праг на даренията от граждани. Вярно, преди това срещу мижави суми (поне в официалната си част) някои близки до партиите дружества получаваха големи бонуси. А какво се промени след това? Просто този ценен източник на информация – списъкът с дружествата-дарители, вече го няма…

Запазени бяха останалите възможни източници на приходи – членски внос, дарение до 10 хил. лв. годишно на човек, завещания, собствени имоти, издателска дейност, кредити от банки до определен размер.

Само че от онази сценка, когато Борисов и Цветанов залагаха апартаменти за кампанията на ГЕРБ, изминаха… 144 милиона лева. Толкова са постъпили от 2009 г. до момента по сметките на партията от сметките на финансовото министерство. Ако на някого числото му се струва съмнително, може сам да го пресметне на сайта на Сметната палата от документите с подписа на Цветанов.

На „Позитано“ времената, когато нямаше пари за тока и пленумът мръзнеше в киносалона, също отдавна са в историята. За същия период социалистическата партия е прибрала над 67 милиона лева от държавата плюс още около 15 в предходните 7 години. Апаратът на столетницата миналата година е захранен с над 3 милиона, 5,5 милиона са похарчени за „външни услуги“, половин милион за „други разходи“ и т.н., всичко: 9 716 000 лв. И въпреки че беше изборна година, партията пак не се е охарчила сериозно, защото за 2017 г. има 12 680 000 лв. приходи, от които десет милиона и половина субсидия. На Нова година Корнелия Нинова и компания са гръмнали шампанското с 4 милиона в партийните сметки и 650 хиляди в партийните каси. А БСП е била на минус само преди три години.

Въпреки това шампанското може би им е нагарчало, защото в същия момент ГЕРБ е имала 17 милиона по сметките си, с 4 повече от предходната година. Най-голямата партия е получила 14,5 милиона издръжка и е отделила за заплати цели 5 от тях и други 6 за изборни и други разходи. Да не забравим, дарила е 300 хил. лв…

Членски внос ли – вече само БСП сериозно събира такъв (1 139 000 лв.), макар че, както стана ясно, моментално може да си позволи да спре. В ГЕРБ е 2 лв. годишно и пак очевидно не се изисква кой знае колко стриктно, след като са събрани само 110 хиляди лв.

Волен Сидеров пък изобщо не се занимава с такива дреболии, даже и дарения не му трябват. Беше време, когато от безпаричие щеше да спира партийния вестник, а сега издържа и телевизия и пак са му останали 900 хил. (не рубли, лева), като е теглил чертата за 2017 г. 714 000 лв. от които се държат кеш и, ако пожелаят, атакистите могат редовно да провеждат партийни мероприятия в „Къщата с часовника“ (че „Крим“ вече го няма), да организират плажен конгрес на Варадеро или пък лидерът им да управлява партията от хотел „Четири сезона“.

„Резултатът от нестопанската дейност на Политическа партия „Воля” за 2017 година е положителен в размер на 1412 хил. лв.“ – цитат от написания в търговски стил годишен финансов отчет на…, да кажем „формацията“. Трябва да е някакъв похват от другите бизнеси на Веселин Марешки – на книга разходите общо са едва 240 хил. лв. Всъщност, защо не, след като тази т.нар. партия миналата година не е разкрила никакви структури и е провела конгрес, за който никой не разбра.

Да не забравим някого – ВМРО е „напред“ с 548 хил. лв. С толкова повече е завършила 2017-а спрямо 2016-а, общо 1 863 000 лв., от които 800 хил. Красимир Каракачанов държи в трезор.

Миналата година Валери Симеонов е похарчил 306 000 лв. за реклама и 368 000 лв. за информационно медийно обслужване, 169 000 по граждански договори и 101 000 за консултантски услуги. И пак му е останал милион в резерв.

Звучи като майтап, но единствената партия „на минус“ за миналата година е ДПС. Със субсидия от 4,5 млн. и още половин милион приходи през 2017 г. е похарчила 6 млн. Но всичко е точно, защото е имала близо 5,5 млн. лв. резерви и само леко ги е стопила.

В обобщение – през 2017 г. с парите от държавните субсидии партиите са имали възможност да платят кампаниите си за парламентарните избори, да покрият всичките си останали разходи и пак са им останали общо 6 милиона лева.

Демокрацията е скъпо удоволствие, ще повтори някой изтъркания рефрен. Е, оказва се, че от българската демокрация по-скъпо нЕма.

Това показа изследване на студентската програма за законодателни проучвания на Народното събрание (отличници от горните курсове, владеещи чужди езици, под ръководството на авторитетен преподавател в съответната област), обхванало Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чехия, Швеция, отчасти Испания и Италия плюс Швейцария. Вижте го, заслужава си, резюме е публикувано на сайта на НС. От всичките описани „тарифи“ в тези 24 европейски държави по-висока от българската е само субсидията във… Финландия – 12,5 евро на глас.

В над два пъти по-голямата Румъния издръжката е 0,04% от приходите в държавния бюджет, което прави горе-долу колкото е у нас. В Германия е 1 евро на глас до 4 млн. получени гласа и по 0,83 евро за всеки следващ плюс 45 евроцента за всяко евро получено дарение, като то трябва да не надхвърля 3300 евро. В Белгия е 1,25 евро на глас плюс 125 000 евро на партия. В Австрия е 218 000 евро на парламентарна партия и 2,5 евро на глас еднократно за извънпарламентарните партии плюс 2 евро за кампания за евровот. В Португалия е 1/135 от минималнта работна заплата (у нас беше 5%), но и това им се е сторило много и от 3,15 евро субсидията е намалена до 2,84 евро. В Естония, забележете, субсидии получават само извънпарламентарните партии – по 10 хил. евро годишно за над 1% и по 15 хил. за над 4% (прагът е 5%).

А сега нека се върнем към милата родна картинка. Към описаните по-горе партийни сметки прибавяйте съответната част от 38 милиона и половина за всяка следваща година на това статукво (прогнозата – от вас). От това изваждайте освен посочените разходи, ако щете и максималните по закон на формация 8 милиона за местни избори, 2 милиона за евровот и 3 милиона за парламентарни избори. Когато получите отрицателно число за големите партии, статуквото ще се промени…

Post Views: 33

Related Topics:българия скандал

Up Next

БОРИСОВ НИ ГОТВИ НОВА ТЕСЛА

Don't Miss

АЛЧНИ ЗА ВЛАСТ ПОЛИТИЦИ СЕ ТРЕПЯТ ПО СЪБРАНИЯ

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 13

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.