БЪЛГАРИЯ

Още 2 лъжи на ГЕРБ – какъв коз крие в ръкава Бойко Борисов?

Какво точно се случва в момента в България, каква е стратегията на ГЕРБ, към какво е насочена калкулацията им и какъв ход могат да изиграят ПП и ДБ?

Гледката в първия ден на новия парламент беше грозна. От речта на президента Радев (срещу „военолюбците“), през скандалната тирада на Костадин Костадинов (срещу „евроатлантическата тълпа“), та чак до комедията с проваления избор за председател на НС – впечатлението от всичко това беше, че в България парламентаризмът не работи.

Две лъжи

Всъщност грозотата на ситуацията идва не от парламентаризма, а от съдържанието на българската политика, което се генерира както от партиите, така и от президента Радев, а и от медийната среда и публичната сфера по-общо казано.

Съдържателният проблем е, че се правят опити да се изгради една трайна управленска конструкция, базирана на две лъжи, които все повече се разобличават в очите на хората.

Лъжа 1: България не може да се управлява без хора, за които има силни и неопровергани съмнения за корупция.

Целта на предсрочните избори беше да се „реабилитират“ ГЕРБ и ДПС като партии, без които в управлението не може: каквито и да са техните проблеми, в името на „доброто управление“ на България тези проблеми трябва да се загърбят и двете партии да се включат отново, защото без тях е по-зле.

Лъжовността на тези твърдения започна да се разкрива по две линии.

Първо, оказа се, че България е отбелязала исторически рекорд в повишаването на БВП на човек (над 8%) за цялата 2021 и за първото тримесечие на 2022 г. (след преизчисляването, оповестено от НСИ и дори преди отчитането на намалялото население, което вероятно ще доведе до още по-голямо повишение).

И това не е гола статистика – за последните четири месеца България е на първите места по ръст на индустриалното производство в ЕС.

Ако слезем на нивото на предизборната реторика на ГЕРБ („по наше време цената на бензина беше лев и двайсет“), човек би казал, че падането на Борисов е вдигнало драматично икономическия ръст и индустрията на страната.

Но и без такива каламбури е видно, че няма никаква икономическа катастрофа в резултат на управление без Борисов и ДПС.

Колкото и ГЕРБ да се пени с някакви фактури, „посредници“ и „едното левче“ за Лукойл, истината е, че в много тежка ситуация България се справи без тази партия (и присъдружните ѝ) при спрени доставки на руски газ и дори междувременно успя да вдигне значително и осезаемо доходите – най-вече на уязвимата група на пенсионерите.

Второ, изборният резултат отново остави ГЕРБ и ДПС изолирани, макар че увеличи тяхното представителство.

Отново обаче не могат да се намерят партии, които да искат да застанат открито до тях, а и те двете бягат една от друга, което прави ситуацията трагикомична.

Лъжа 2: България не може да се управлява без откровени или приглушени путинофили и „неутралисти“.

Изборните резултати демонстрираха, че путинофилите и неутралистите по отношение на Украйна съвкупно имат около една четвърт от народното представителство. Останалите партии заемат позиции, каквито имат и останалите европейски държави.

Но понеже част от тези партии са с корупционна репутация, те поставят България пред фалшивата управленска дилема: „избирайте между евроатлантизма и толерирането на корупционната ни репутация“.

Именно тази дилема, а не самият парламентаризъм, прави българската политика грозна. Тази дилема би направила политиката ни грозна дори и ако бяхме президентска или полу-президентска република, конституционна монархия, джамахирия и т.н.

Именно отстраняването на тази дилема, а не някакви конституционни промени на формата на управление, е ключ към стабилизация на управлението в България.

Защото явно мнозина граждани и техните представители са узрели за разбирането, че не може да се гради управление върху лъжлива основа.

Защо няма мнозинство

Мнозинство за председател (а и за правителство) няма, защото ГЕРБ имат следната стратегия:

1. Председателят на НС трябва да бъде от ГЕРБ, защото те са първа сила и те трябва да съставят правителство. Председателят им е необходим, за да определя дневния ред;

2. ГЕРБ няма да участват в правителство без ПП или ДБ. Ако такова правителство няма, отиват на избори и активно се готвят за това;

3. ГЕРБ искат да се постигне принципно съгласие за съвместно управление още преди да са ясни конкретните негови цели и програми, както и компромисите, нужни за съставянето му. Затова няма никаква яснота за конкретните планове и оферти към този момент. Тоест, ГЕРБ държи картите си близо до себе си и не оповестява никакви конкретни планове.

По същество това е стратегия на изнудването: „Или се съгласявате предварително да управлявате с нас – такива, каквито сме, или отиваме на избори. Ние няма много да се променяме, тъй като (по думите на Десислава Атанасова) няма нито едно доказателство за корумпираността на ГЕРБ“.

Големият коз, който Борисов крие, е главата на главния прокурор Иван Гешев. Магистратът обаче изглежда е надникнал в картите на Бойко Борисов и знае плановете му: за целта му изпрати честитка с подкрепата от страна на прокуратурата за ареста на пиарката на Борисов.

Това е ясен намек, че прокуратурата може в един момент да прецени, че има доказателства по скандала за подкупи в особено големи размери от хазартния бос Васил Божков.

Този „приятелски“ покер е илюстрация за ефектите от основополагащата лъжа на българската политика, че без участието на политици и партии, за които има съмнения за корупция, управление е невъзможно.

Избори?

Цялата калкулация на ГЕРБ е насочена към това, че те ще спечелят от едни нови избори. Или че ако не спечелят, то поне ПП и ДБ ще загубят, което ще услесни ГЕРБ в следващия парламент. Затова виждаме, че ГЕРБ – основно в лицето на Делян Добрев и компания – водят по същество предизборна кампания.

За да е успешна стратегията им обаче, е необходимо ГЕРБ да изкарат ПП и ДБ виновни за новите избори – в тази посока тече цялата пропаганда в момента: Кризата е тежка, ГЕРБ искат да управляват, но виновни за изборите са ПП и ДБ, защото се държат като опозиция.

Тази стратегия може да бъде обезвредена с прости ходове. Оттеглянето на Никола Минчев като кандидат на ПП за председател на НС е един такъв ход. Той показва, че проблемът не е в другите, а в това, че ГЕРБ нямат идея за работещо мнозинство и план как да стигнат до него. Те просто искат предварително и безусловно заявление за сътрудничество, което никой няма да им даде, а и не бива да им дава.

Има и още един ход, който може да бъде изигран в преговорите за правителство от страна на ПП и ДБ. Те могат да заявят, че са готови да подкрепят поне за 100 дни правителство на малцинството на ГЕРБ (с ДПС и БВ или други партии), при разписана програма и ясни конкретни условия: обща парламентарна декларация, призоваваща главния прокурор да се оттегли; възобновяване на процедурата по отстраняването му от ВСС; назначаване на парламентарната квота в независимите органи и регулатори; договаряне на базовите параметри на бюджета примерно.

Един такъв ход ще разкрие реалното състояние на нещата, а именно че желанието да се отиде на нови избори е основно на ГЕРБ и че то по същество представлява отказ да се понесе отговорност за излишната политико-конституционна каша, в забъркването на която ГЕРБ изигра главна роля.

„А може, по-иначе може“

В крайна сметка грозните сцени в парламента може да имат терапевтичен характер за българската парламентарна демокрация, но само ако се разбере къде са корените на цялата грозота.

Тези корени не са процедурните правила, които имаме – правилата са си прекрасни или поне доста прилични. Проблемът е, че зад правилата се опитваме да крием лъжи – като тази, че България не може да се управлява без корупционни съмнения или путинофилски залитания.

„А може, по-иначе може“, както е казал поетът.

Политологът Даниел Смилов

Post Views: 27

Related Topics:featured trending българия

Up Next

Служителите на външно министерство започват стачка. Причината – ниски заплати

Don't Miss

На село храна колкото искаш

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 15

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.