БЪЛГАРИЯ

Операция „Вирус“ е машина за пари, питайте Лъчо Мозъка

Докато чакам резултата от президентския вот оттатък Атлантика, се чудя откъде да я подхвана. Пандемията, естествено! Какво друго ни остава, подложени на офанзива „Шок и ужас“ от сутрин до вечер? Ако не ме лъже паметта, така Пентагонът бе нарекъл своята инвазия в Ирак през 2003-та. Като се замисли човек, май ще излезе, че същият Център направлява и операция „Вирус“?

Вярно, жанрът на пръв поглед е различен, но поръчителите, интересите и мишените са идентични. И преди, и сега големият печеливш е супер-Олигархията, включваща военно-промишления комплекс на САЩ, фармацевтичната мафия и финансовия Октопод. Плюс техните политически комисари от правителства, НПО, глобални организации от типа на ЕС и обслужващи медии. А контрата неизбежно остава за „лошия човешки материал“, който плаща сметката на „богоизбраните“.

Съпътстващи жертви на „цивилизацията“

Коя е първата жертва на „цивилизацията“ по американски? Не се чудете, това е здравната система. И като стана дума за агресията на янките срещу Ирак с фалшивото алиби на виртуалните „био-химически оръжия за масово поразяване“ на Саддам Хюсеин, неоткрити и до днес, да се обърнем към фактите.

През 2018-а, по повод 15-ата годишнина от войната, бе тиражирана информация за жертвите, фиксираща цифри от 150 000 до половин милион.

Естествено, преобладаващата част беззащитни цивилни най-вече деца, жени, старци. Преди това обаче медицинското издание „Lancet“ обяви хипотезата за още 650 000 „съпътстващи жертви“, причинени от колапса на здравната система, инфраструктурните и социалните последствия от военните действия.

Както се знае садистичното понятие „съпътстващи жертви“ е част от перфидната лексика на собствениците на „цивилизацията“, раздаващи „демокрация, човешки права и пазарна икономика“ от самолети и танкове. Нерядко за забавление, според привичките ала Виетнам, на USA-рейнджъри в Ирак и другаде, разстрелващи за удоволствие беззащитни хора!

Именно по тази причина Вашингтон не признава конвенциите на Международния съд и осигурява „екстериториален имунитет“ на своите гринговци, възпроизвеждащи нравите на Дивия запад.

Да помислим обаче на какво се дължат „съпътстващите жертви“ на операция „Вирус“, която вече постигна пълен успех що се отнася до джакпота за глобалните елити. На първо място бе отворена нова, необятна и безкрайна, инфлационна бизнес-ниша покрай организираната параноя около Ковид-19. От маски, ръкавици и дезинфектанти до апарати за дишане и всевъзможни скенери, радари, термометри и аксесоари в „инвестиционния пакет“ на Хаоса.

Всичко това струва много пари и носи още повече печалби на точните хора на точното място в точната Схема. Разбирай – Бялата мафия от фармацевтичните мегакорпорации, частните болници и „обществените фондове“! След това бе пусната Печатницата за кухи пари уж за компенсация на щетите, но както винаги горницата отива при най-горните стъпала от социалната йерархия.

По-нататък бе формирана популация от човешки „бели мишки“ с изключена втора мисловна система, движена от инстинктите на оцеляването за сметка на оценяването. За да стигнем до горчивата черешка на токсичната торта, а именно – разпадът на Здравната система с всичките произтичащи от това последствия. И „съпътстващи жертви“…

Късно е либе за китка

Сега ли увряха тиквите ни за това, че Здравната система е първата, не съпътстваща, а официална жертва на Прехода? Народът казва – късно е либе за китка, а в нашия случай май е по-добре да перефразираме фолклора по следния начин: никога не е късно да си признаеш глупостта. А може да интерпретираме гениалната самоирония на култовия Нейчо Неев, който в зората на 90-те години изрече пророческата фраза „Егати държавата, щом аз съм вицепремиер!“. Може и така: егати „демокрацията“, ако това е нейната здравна система…

Уви, това е! Друга няма. Ние сме „съпътстващи жертви“ на докторките от бензиностанциите, на Москов, на Мозъка и т.н. Едничката трагична полза от драмата ще дойде, ако българите най-сетне прогледнат за жестоката истина. А тя гласи, че първата работа на Прехода бе да разруши социалния фундамент на държавата – здравеопазването и образованието.

Първо – новите господари оттатък Атлантика бяха издали Директива за редуцирана и зомбирана България. Второ – назначените „модернизатори“ от селекцията на Андрей Луканов, ДС, Комсомола, АОНСУ, Профсъюзите, ОФ и БЗНС светкавично се преориентираха от планова към пазарна философия с ясното съзнание, че нашенецът ще даде и последния си лев за здраве и за образование на децата си. И точно под знаменателя на тази свръх-цинична манипулация стигнахме до дереджето на най-бързо умираща и най-неграмотна нация в Европа.

Ето защо е излишно да се вайкаме за актуалното си житие-битие. Пазарната евтаназия е в ход у нас вече три десетилетия, а извънредната ситуация покрай Вируса просто изостри и осветли ъглите на Паяжината. Пишман „реформата“ генерално и изначално заложи на американския комерсиален, антисоциален и антихуманен модел, според който здравето и животът са борсова стока като кока-колата и пуканките, и затова сега плащаме цената на „егати демокрацията“ по Нейчо Неев.

Вярвате ли в прилепи?

Армагедон, произведен в някоя секретна био-химическа лаборатория по сценарий за марсианци, супероръжия и мъртви градове ала Холивуд, се стовари върху главите ни. Само глупак може да повярва в прилепи. То и щъркелите носят бебета, ама Ковид-19 удържа фронта вече почти година за разлика от своите сезонни събратя. В същото време някаква реклама за малоумни смартфони на два крака се майтапи с чумата от преди пет века и съвременната й модификация.

Всъщност почти нищо лично, освен за „съпътстващите жертви“. Пандемията осигури паранормални условия за бизнес и печалби по „клинични пътеки“. Както обикновено в човешката история – адът за едни е рай за други. И обратно. Тези дни един млад български медик, преподавател в Медицинска академия, ми разказа за неправдоподобния бизнес под знака на Вируса. Накратко – в пещерата на Аладин се вливат три паралелни финансови потока: от бюджета и неговите специални фондове, от Здравната каса и от Брюксел.

Тоест, всеки заразен струва десетки хиляди лева и това безспорно е изкушение. Едва ли е необходимо да правя уговорката за достойните служители на Хипократ, някои от които изпълниха Клетвата с цената на живота си. За тях е ясно и поклон! Думата ми е за нечистоплътния бизнес по „клинични пътеки“, намерил своя Клондайк в условията на масова психоза, хаос и тотална демагогия от страна на управниците.

Сега си скубем косите и си удряме главите за липсата на болнични легла, линейки и разни медицински средства.

За конкретните параметри думата имат специалистите. Само че, дайте да се разберем веднъж завинаги! Как да бъде по-добре след като, не само у нас, от три десетилетия насам здравеопазването бе превърнато в цинична търговия, все едно става дума за маратонки, бира или презервативи? Отново акцентирам върху фундаменталния извод: първата работа на „демокрацията“ по Андрей Луканов, Филип Димитров и Иван Костов бе да се разруши наследената от „комунизма“ социална държава със съответната работеща, безплатна и сравнително ефикасна здравна система. При всичките й кусури, наистина бе ефикасна, след като хората живееха средно с по десетина години отгоре. Същото 1:1 важи и за образованието и културата.

1:7 – коефициентът на абсурда?

Тези дни се появи информацията, че НЗОК плаща медикаментите на частните клиники седем пъти по-скъпо, отколкото на държавните болници? А в този коефициент на абсурда 1:7 се съдържа цялата трагична истина за „модерната медицина“ у нас. В това число и чудовищните далавери по „клинични пътеки“, за които мнозина от сънародниците имат собствени впечатления. Защото, не дай боже да ви се наложи вземане-даване със Системата, пригответе пари и още пари. На входа и на изхода. За „добър ден“, „лека нощ“ и „довиждане“. От портиера, санитарката и сестрата до последния етаж на Пирамидата.

Вярно е, че животът няма цена, а трудът на медиците е свещен, несравним и неоценим. В същото време е вярно и това, че гражданите, които имат съответните осигурителни права, са принудени N- пъти да плащат за едно и също. Впрочем, дали е нормално българите, официално обявени за най-бедните граждани на ЕС, да доплащат най-много за здраве? Без да броим детепроизводителни роми и нагли мигранти…

В същото време съвсем реалният абсурд достига апогея си във факта, че не толкова отдавна нашенските „законодатели“ от различни цветове гласуваха нормативи, според които частните болнични заведения се ползват със същите права като държавните и общинските?!

Тоест, собствениците печелят и от „пазарната“, и от „плановата икономика“ едновременно?! И точно по тази причина публичната тайна донася, че шефове на подобни „фирми“ получават по стотина бона на месец?! И така надолу по Пирамидата. При държавните аналози мизата може би е 50 на сто.

И, ако това не е нонсенс, здраве му кажи! Как така хем печелиш от пазара, хем източваш Касата по „клинични пътеки“, хем плачеш за нови и нови бюджетни дотации от името на пациентите? Сега с аргумента Пандемия. Очевидно нещо дълбоко е сбъркано в Системата и то съвсем умишлено, за да се осигури максимална печалба за бизнеса със здравето, живота и смъртта.

Проследете законодателната дейност например на така наречения Лъчо Мозъка и ще се разделите и с последната илюзия от „ценностите“. И покрай Вируса се разбра, че сит на гладен не вярва, а цялата грандиозна демагогия „на ползу роду“ всъщност е чиста проба прах в очите на слепите.

Post Views: 22

БЪЛГАРИЯ

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.

Бул. „Черни връх“.

Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.

Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.

В града.

При ограничение 50 км/ч.

Минава на червен светофар.

Кара без необходимата правоспособност.

След употреба на наркотични вещества.

С фалшиви регистрационни табели.

С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.

На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.

И двете загиват на място.

Не са били в друга кола.

Не са участвали в гонка.

Не са направили нарушение.

Просто са били на тротоара.

И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.

След катастрофата Семерджиев не остава на място.

Бяга.

И точно тук започва втората част от историята.

Историята, която вече не е само за един човек зад волана.

А за системата около него.

По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.

След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.

Според установеното по делото той се свързва с Радева.

Тя му носи метална стълба.

С тази стълба той успява да влезе в дома си.

И да се укрие.

На следващия ден е задържан там.

И тук ми идва първият въпрос.

Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?

Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?

После започват да излизат и още данни.

Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.

Напротив.

Имал е история.

Нарушения.

Проблеми с книжката.

Фалшиви документи.

Наркотици.

Фалшиви номера.

Полицейска лампа.

И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.

И този път цената е два човешки живота.

След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.

И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.

Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?

Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?

Трябва ли винаги да чакаме трупове?

Следват делата.

Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.

За катастрофата.

За управление след употреба на наркотични вещества.

За използване на фалшива шофьорска книжка.

За фалшивите регистрационни табели.

За държането на наркотични вещества.

За бягството след катастрофата.

На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.

20 години затвор.

Решението е окончателно.

Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.

И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.

Този път делото не се влачи десетилетие.

От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.

Това е важно.

Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.

Но остава въпросът:

Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?

А какво стана със Симона Радева?

И тук историята вече също има окончателен край.

През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.

Присъдата е обжалвана.

На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:

3 години и 6 месеца затвор.

Ефективно.

При първоначален общ режим.

Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.

Решението не подлежи на обжалване.

На 26 юни 2026 година тя е задържана.

След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.

Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.

Георги Семерджиев – 20 години затвор.

Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.

И двамата с окончателни присъди.

Но за мен това не е история само за две присъди.

Това е история за предупрежденията преди тях.

За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:

„Дотук.“

За всички нарушения, които са били известни.

За всички проверки.

За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.

За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.

Защото правосъдието след смъртта е необходимо.

Но превенцията преди смъртта е още по-важна.

Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.

Никакви 20 години.

Никакви 3 години и 6 месеца.

Никакви обезщетения.

Никакви дисциплинарни проверки.

Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.

И точно затова този случай трябва да се помни.

Не само като „делото Семерджиев“.

А като въпрос към държавата:

Колко сигнала са достатъчни?

Колко нарушения?

Колко фалшиви документи?

Колко полицейски услуги?

Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?

Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.

В този случай цената има две имена.

Хариет.

И Христина.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

БЪЛГАРИЯ

Мамините синчета – част 3

Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

БЪЛГАРИЯ

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.

Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.

„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.

„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.

За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.

На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“

За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“

Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.

„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.

„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.

„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2