ПАРИ

Опасното пристрастяване на Китай към доларовия дълг

Лихвите се покачват, а самият дълг расте с бързи темпове, това са големи рискове за икономиката на страната

Външният дълг на Китай се увеличава бързо и това става все по-голям проблем, както за страната, така и потенциално за света. По официални данни външната задлъжнялост на азиатската държава е 1.9 трлн. долара. За китайската икономика, която е около 13 трлн. долара, това не е голяма сума. Но фокусирането само върху числото значително подценява основните рискове, пише Bloomberg в свой анализ.

Краткосрочният дълг на Китай възлиза на 62% от общата сума, според официални данни към септември 2018 г., което означава, че през новата година трябва да бъдат рефинансирани заеми поне за 1.2 трлн. долара. Също толкова тревожна е скоростта, с която нараства задлъжнялостта на страната. Общият външен дълг се е увеличил с 14% през миналата година и с 35% от началото на 2017 г.

Външният дълг вече не е тривиална част от валутните резерви на Китай, които в края на ноември възлизат на малко над 3 трлн. долара. Краткосрочният външен дълг нарасна до 39% от резервите през септември, след като през март 2016 г. беше 26%.

Статистиката от Китай за съжалени винаги е била доста несигурна. Според Daiwa Capital Markets външният дълг на Китай е между 3 и 3.5 трлн. долара.С други думи, общите чуждестранни пасиви са подценени с цели 1.5 трлн. долара. Разминаването вероятно идва от там, че някои заеми се отчитат във финансови центрове като Хонг Конг, Ню Йорк и Карибските острови, които не са включени в официалния отчет.

Като цяло ситуацията на Китай не е никак лека. Компаниите в страната се втурнаха да взимат заеми в долари, когато имаше 3 до 5% спред между китайските и американските лихвени проценти и юанът се очакваше да поскъпне. Заемите в офшорни зони бяха по-евтини и предложиха допълнителния бонус на вероятните валутни печалби. Сега спредът между цената на заемите клони към 0%, а юанът се обезценяваше през по-голямата част от миналата година. Така рефинансирането на дълга в долари стана по-труден и по-рисков.

Политиките на Пекин стимулираха натрупването на външен дълг. За да насърчи инициативата „Един пояс, един път“ на президента Си Дзинпин, Китай се финансира от външните пазари и в същото време раздава заеми по целия свят. Страната финансира всичко – от кенийските железници до пакистанските бизнес паркове.

Тъй като тази и следващата година са пикови за погасяването на китайския дълг, страната е изправена пред натиск за финансиране на доларовите задължения. За да изплатят дълговете си, китайските фирми ще трябва или да използват валутните резерви на централната банка (което Пекин едва ли ще допусне), или да купят долари от международните пазари. Това обаче създава нов набор от проблеми. Китай разполага само с 617 млрд. юана (90 млрд. долара) под формата на депозити в Хонг Конг, с които да купува долари. Ако Китай принуди фирмите да върнат заемите си към държавните банки и да привлече тези пари обратно в страната, това ще предизвика значителни изходящи потоци, които биха намалили стойността на юана спрямо долара.

Международните инвеститори трябва да бъдат предпазливи при инвестициите си, свързани с Китай. Всяко по-голямо прехвърляне на финанси, за да се покрива доларовият дълг на страната, може да създаде финансова криза. С повишаването на лихвените проценти от страна на Федералния резерв на САЩ и намаляването на счетоводния му баланс, китайските компании на китайските компании ще им се налага да плащат все повече в долари, отколкото в юани.

Някои анализатори често изтъкват ниското номинално ниво на външния дълг и големите валутни резерви, когато омаловажават рисковете за Кита. Това обаче се променя. Външният дълг на Китай нараства със средно 70 млрд. долара всяко тримесечие от началото на 2017 г. Ако продължава да се увеличава със същото темпо, Пекин ще бъде изправен пред неприятния избор да „изгори“ резервите си или да „отпусне“ юана, като и двете действия носят допълнителни рискове за страната.

Китай и светът трябва да се замислят сериозно за нарастващия дълг на Китай в долари. Всяко ограничаване на финансирането може да има сериозни и непредвидени последици, завършва анализът на Bloomberg

Post Views: 46

ПАРИ

Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда

Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.

Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.

Какво предизвика бягството

Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил” другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.

Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.

Резултатът: масово бягство.

Кои напускат

Списъкът на знаковите имена е дълъг:

Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон

Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:

Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи”
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса

Какво означава това за Нидерландия

Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.

Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.

Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.

Какво можете да знаете

Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

ПАРИ

МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!

Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.

Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.

1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.

3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!

Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.

Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

ПАРИ

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.

Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.

Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.

Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.

В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2