Някой трябва да призове и извади на площадите ония, които години наред – три непосилни десетилетия – бяха обругавани, унизявани, обеднявани, оскотявани

По Първи май си казах, че ни трябва нещо ново, различно от традиционните манифестации – нещо което да ни събуди, да взриви барута, доколкото е останал в хората.
Време е за Парада на ПОБЕДЕНИТЕ – на жертвите на Победилия Преход.

Някой трябва да призове и извади на площадите ония, които години наред – три непосилни десетилетия – бяха обругавани, унизявани, обеднявани, оскотявани.
Тази Манифестация на Победените ще бъде нещо страховито – докато те се влачат мълчаливо пред очите ни.
Крайно време е за този техен Поход, защото и времето им свършва.

Летоброенето на Парада може да започне на есен – 10 ноември е напълно подходяща дата за това.
В Политическата Секта няма да има особени спорове около нея, понеже всички там са незаконни деца на Прехода.
Всички имат принос към Погрома на Победените.
Кой каквото можа, направи – според собствената си скромна кройка.
Бяха по-изобретателни само в краденето, но тук винаги е така.

Всички се наиграха до насита – докато се точеше Голямото Пропадане.
И дори не се сещаха да уредят един Парад.
И ето ни сега нас, с тази спасителна идея.

Реализацията й няма да е лесна – тя ще бъде истинско предизвикателство, няма да е достатъчно рутинното въображение, занаятчийските напъни на нашите политикани няма да са достатъчни.
Нужни са сценаристи с бунтовно мислене – и обезателно трябва да са достатъчно гладни.

Те трябва да са наясно с прокуждането на Народа, в превръщането му в една тълпа, която мълчаливо се влачи към Края си.

Първият Парад може да се състои още на 10 ноември 2019-а.
Къде трябва да се проведе софийското/централното шествие?
Празното място на бившия Мавзолей изглежда напълно приемливо, хубава метафора ще се получи: „тогава“ са манифестирали пред една празна, както се оказа, идея; сега пък ще се завлачат пред Тоталната Празнота, част от която е и животецът на милиони хора у нас.

Онзи ден пак ни подсетиха: милион и половина българи живеели под границата на бедността. Повтарят ни го, сякаш, за да не забравим.
За останалите няколко милиона също не бива много-много да се замисляме.

Това не е нормална статистика, тя има друго предназначение – да открие тайната, заради която оцелява българското племе.
Този фокус е интересен, особено за политиканите ни.
Но как може да бъде представен той на Парада, с какви средства? Нямам представа.

Дефилето може да се проведе и пред някаква временна конструкция. Понякога, когато въображението е в затруднение, се явяват някои ефектни идеи, донейде груби, но поне ясни, например – това може да е една гигантска клетка, може да е и от злато, и в нея да се разположат Първенците на Прехода.

Звучи заплашително, но пак ще има мераклии да се кипрят в Клетката, пред която се влачат Победените.
И ще прииждат те на талази, грабнали останките от живота си.

Парадът може да бъде открит от каре маршируващи скелети – толкова на брой, с колкото е намаляло българското население през последната година, това ще бъде и текущият отчет на демографската криза.
Мълчаливо ще преминават скелетите, заедно с оглозганите си мечти…

След това ще видим постиженията на здравеопазването – това ще е сравнително лесно: 200 клетници ще носят един безжизнен апарат за цинтография; зад тях няколко гигантски екрана ще припомнят на Клетъчните Хора рекордите ни по смъртност.
Отговорник за мултимедията – комисарката Габриел.

Сценарият трябва да предвижда рязка смяна на настроенията в Парада – за да не скучаят Клетъчните.
Затова следва каре от Черносотници/ Наемници на Лъжата от всякаква порода.
Весела групичка малоумници, ухилени до шия, славословят Рая, който обитаваме.

И после прииждат пенсионерите – живите мощи на Победата.
Това шествие ще се точи най-малко шест часа – почти колкото парадите на Путин. Там поне оплакват победите си, а ние тук и себе си не смеем да оплачем.

Отново следва рязка промяна: възхвала на чуждестранните инвестиции – тя трябва да бъде поднесена въздържано, но убедително.
Например – виждаме робини от шивашки цех в Радомирско, натъпкани като сардели в един товарен асансьор – там ги криел собственикът грък, когато социалните идвали на проверка в предприятието.

Ред е на карето на Бодростта, на необяснимото за българския разум веселие – това на циганите; тях не успяха да победят, няма и да успеят.
„Чае шукарие“ принуждава дори скелетите от първото каре да се заклатят доволно.

Ехти циганското веселие – и на този фон учители носят няколко хиляди фотоса на закрити училища, превърнати в руини.
Клетъчните прегръщат деца-математици и дори са се накичили с медалите им.

Сетне…
После…

Накрая специално каре от подбрани Скелети вдига Клетката на Победителите и понася Клетъчните към Рая…

Циганското веселие е отминало.
На площада остава да се търкаля един въпрос:
Къде отиват Клетвите, с които ви проклинат?

Кеворк Кеворкян