СВЯТ
Норвегия няма да помогне на Европа в борбата с руския газ
Норвежкия газов сектор сега работи на предела на възможностите си. От него не трябва да се очаква сериозно увеличение на износа.
Норвегия е готова да помогне на Европа да се откаже от руските енергийни източници и на първо място от газа и да го замени със собствен, норвежки газ. През юни Брюксел и Осло подписаха ново норвежко споразумение за доставка на газ, съгласно което Норвегия, вторият по големина доставчик на газ в Европа, ще доставя допълнителни 100 тераватчаса енергия, еквивалентни на приблизително 9-10 милиарда m³ газ годишно.
„Никога няма да възразя да бъда зависим от близък приятел като Норвегия“, помпозно каза европейският комисар по изменението на климата Франс Тимерман след среща с норвежкия министър на енергетиката Терие Осланд.
Брюксел разчита на големи постоянни доставки на норвежки газ, който трябва да стане един от основните заместители на руския газ, но Европейската комисия трябва да разбере, че възможностите на северното кралство сериозно да увеличи износа на синьо гориво са много ограничени.
Миналата година Норвегия е изнесла 113 милиарда m³ газ за континента чрез тръбопроводи, което представлява почти една четвърт (23%) от вноса на газ в ЕС. За сравнение: доставките на руски газ за Европа през 2021 г. възлизат на 155 милиарда м³.
Между другото, Великобритания също е основен потребител на норвежки газ, който, припомняме, в момента не е член на ЕС. През миналата година Лондон получи от Норвегия 32 милиарда m³ или 42% от целия внос на газ. Между другото, собственото производство на газ в Обединеното кралство е само около 29 милиарда m³.
Осло прогнозира, че през 2022 г. износът ще нарасне до 115 m³ тръбопроводен газ, а заедно с втечнения природен газ (LNG) до 122 m³ или с 8%. Според прогнозите на реномираната консултантска компания Rystad Energy, между другото, норвежка, производството на газ в кралството тази година ще достигне 126,5 милиарда m³. В същото време вицепрезидентът на компанията Емил Варе Сандой ясно предупреди за трудностите пред по-нататъшния растеж на производството.
„Сега сме на максимума от това, което може да се произведе и изнесе, цитира думите му сайтът „Energy Voice.“ Най-сериозни са проблемите с износа. Мисля, че има резерви за увеличаване на добива, но що се отнася до преработката и пропускателната способност на газопроводите, вече сме на максимума.”
Той също така отбелязва, че е невъзможно значително да се увеличат мощностите за преработка и износ на газ за няколко години, тъй като изграждането на нови газопроводи и рафинерии за втечняване отнема много години.
„Поне през следващите пет години“, заключава Сандой, „няма да можем да произвеждаме повече газ, отколкото сега.“
Правителството на кралството вече се опитва да увеличи производството. През март Министерството на енергетиката издаде на основната енергийна компания на Норвегия Equinor разрешителни за производство на допълнителни 2,4 милиарда кубични метра газ, за да помогне на Европа със синьо гориво това лято.
Разрешителните позволиха на газовите компании да увеличат производството в находищата Troll, Oseberg и Heidrun. Има данни за Oseberg: производството това находище ще се доближи до 7 милиарда m³, а износът ще нарасне с 1 милиард m³.
Що се отнася до строящия се газопровод Baltic Pipe, който трябва да пренася 10 милиарда м³ годишно до Дания и 3 милиарда м³ до Полша, той трябва да започне да функционира през четвъртото тримесечие на тази година.
Сандой смята, че теоретично Норвегия може да увеличи производството до 130 милиарда m³, но това ще изисква напрягането на всички сили и почти непрекъсната работа. По негово мнение, това е нереалистично, защото форсмажорните обстоятелства могат да повлияят на производството.
Сред тях вероятно се отчитат и стачките на газовите работници, които наскоро например заплашиха да спрат почти 60% от износа на газ. Стачките бяха прекратени в последния момент след намесата на министъра на труда Марта Мьос Персен.
В дългосрочен план, през втората половина на настоящото десетилетие, се очаква производството на газ в Норвегия да намалее.
„През 30-те години очакваме рязък спад в производството на газ поради изчерпването на находищата, обяснява Садой, „За да се поддържа производството на сегашното ниво или поне да се забави спадът му, е необходимо да се откриват и разработват нови находища..”
Самият той като цяло е песимист, тъй като в най-голямото газово находище в кралството – Трол, след десет години запасите от газ ще бъдат сериозно изчерпани. Да се намери горе-долу сравнимо по резерви находище, според него, е някъде от сферата на фантастиката.
Сандой има песимистична перспектива, въпреки наличието на няколко големи проекта, които могат да започнат да произвеждат газ в обозримо бъдеще.
Политиката също може да се намеси в процеса. Коалиционното правителство казва, че трябва да се извършват геоложки проучвания в нови райони на Баренцово море. Междувременно, когато беше съставено правителството миналата година, Социалистическата лява партия отказа да се присъедини поради отказа на правителството да забрани сондажите.
Имайки предвид средно около десет годишната разлика между откриването на находището и първите кубици газ от него, социалистите смятат, че ръстът на добива на газ ще бъде “стратегическа грешка”. Разногласията остават. Междувременно правителството се нуждае от гласовете на 13 депутати от Социалистическата лява партия, за да може да приеме бюджетите на кралството.
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.







