В битка за истината! Николай Добрев за върнатия мандат и за двете папки при президента Стоянов

И през вчерашния 4 февруари президентите Петър Стоянов и Георги Първанов влязоха в задочен спор – дали БСП е върнала мандата и така е спасила гражданския мир в страната или Стоянов е отказал да приеме връчения от Николай Добрев състав на ново правителство на левицата. Тънката линия на спора, където се пресича истината, е с колко папки са влезли при президента Стоянов тогавашният лидер на БСП Георги Първанов и номинираният за премиер Николай Добрев.

“Те дойдоха с една папка, в която имаше списък с готов Министерски съвет с премиер Николай Добрев. Аз я погледнах, видях, че вътре има предложение за правителство и им я върнах”, заявява в последните години Петър СТОЯНОВ.

“При Петър Стоянов отидохме с два документа (не просто папки) – единият съдържа списъка на утвърденото правителство (в архива ми е запазен този проект), другият е писмо, с което Николай Добрев отказва да бъде избран за министър-председател”, пише ПЪРВАНОВ.

В този спор днес липсва мнението на третия участник в събитията – Николай Добрев.

Но архивите са живи, ето как Добрев (агент на западните служби предаде България, за което по късно беше елиминиран)

Правим го в името наистината.

Дните от 8 януари 1997-а, когато Добрев е номиниран от левицата за бъдещ премиер, до 4 февруари 1997-а, когато става ясно, че мандатът е нереализиран, текат напрегнато в условията на дълбока обществено-политическа криза в страната; огромно недоволство от властта, преляло в масови протести и уличен натиск и почти фалирала държава.

След продължителни и трескави консултаци в края на януари Николай Добрев вече е наясно, че ресурсът на доверие към партията му вътре и извън страната е изчерпан и че отникъде няма да получи финансова подкрепа. И решението му вече се оформя.

На 2 февруари сутринта на „Позитано“ 20 започва съвместно закрито заседание на парламентарната група и на ВС на БСП. Добрев докладва: всички потенциални партньори, синдикатите и много от експертите са му отказали участие в състава на правителството. Вътрешната и международната изолация на БСП е факт.

На 3 февруари от 10 ч. на „Позитано“ 20 отново заседава пленумът. Поръчението на партията е категорично – правителство на всяка цена!

Добрев обаче вече е взел решение да върне мандата. Казва го първо в интервю за Ройтерс, което излиза в следобедните часове на този ден.

(Цитираме дословно)

Николай Добрев, 3 февруари 1997 г.в следобедните часове, пред Ройтерс в България: Утре ще върна мандата

– Въпрос на кореспондентката на “Ройтерс”: Президентът Петър Стоянов на летището след пристигането си от Брюксел апелира вие отново да върнете вашия мандат за формиране на правителство. Имате ли намерение да се срещнете с президента Стоянов и да изложите своите идеи по отношение на съставянето на правителството и вашата готовност да върнете мандата, ако се формира правителство на националното съгласие?

– Отговор на Добрев: Да, имам намерение да се срещна с президента. Имам намерение да му кажа това, което изложих пред вас. Още повече, да не прозвучи самонадеяно, но моето мнение е в пълна хармония с позицията на Европейския съюз. Тя в общи линии има три пункта – политиците да се разберат за дата на изборите (аз подкрепям и съм радетел за предсрочни избори). Второ, да се споразумеят по програмно преходно или коалиционно правителство. Това е мое дълбоко мнение още от първия ден, когато получих мандата. И трето, да възстановят разговорите с МВФ. Аз съм твърд привърженик за интензивни и плодотворни разговори с МВФ. Аз ще върна мандата при тези условия. Защото в противен случай ще избягам от отговорност. Защото еднопартийното правителство е нещо много лошо, но безвластието е нещо ужасно, катастрофално”.

Денят 3 февруари е разломен за БСП. Хората на Виденов продължават за настояват за ново правителството на левицата.

Добрев обаче е категоричен, че това е невъзможно и е готов да поеме лична отговорност за решението си.

На 4 февруари в 11 часа за пореден път в соццентралата се събира ръководството на БСП и на ПГДЛ.

Към 11,15 в залата на „Позитано“ 20 Добрев докладва резултатите от усилията си да състави кабинет: Отиваме при президента с две папки, но да сме наясно – ще върна мандата.

Ето изказването му пред пленума на БСП:

„Отиваме при президента с две папки. Но да сме наясно – никакви гласувания повече не може да има в този парламент. Дори ако утре всички гласувате за мен, по-нататък това няма да стане – парламентът е непълноценен! Това решение (да върне мандата – б.а.)го взех още вчера. Бях длъжен това да ви кажа, за да бъда честен към вас.“

И продължава: “Питате дали Изпълнителното бюро е решило, или аз съм решил да върнем мандата. Нито Изпълнителното бюро, нито аз. Решихте го вие вчера. Как може в дълбока икономическа и политическа криза ние да имаме правителство на малцинството!? Аз това ви питам най-сериозно и другарски. И хората, които ще представя на президента, ме питат… Вие вчера го решихте. Вие решихте, че ние отсега нататък сме правителство на малцинството. Аз знам, че ще ни изберат гласо­вете на СДС. Вие сигурно знаете – и друг път, когато има 121 наши гласа, няколко гласуват „против”, а правим 135 гласа. Направих много сериозни консултации в СДС – няма да влязат в залата. Няма вече парламент!

И недейте да изпращате така хора. Мене може да изпращате. Аз съм жилавият войник на партията. Другите? Те са специалисти и на тях не им е безразлично дали утре ще станат министри и в петък ще пад­нат, защото сме станали 119 души. А има опасност не 119, а по-малко да станем. Никого не упреквам, но не може в дълбока криза да не разчиташ на мнозинство.

Отрежете ми главата. Аз не съм предател. Но това трябва да го раз­бираме и да не храним излишни илюзии. Ето, отиваме с двете папки… И, моля ви, дайте да не си играем.Ние тук сме възрастни хора, никой не бяга от вашите поръчения. Никакви гласувания не може да има, когато ние ще бъдем малцинство. Даже и ако утре всички гласуват за мен, по-нататьк това няма да стане. Парламентът е непълноценен. Ни­кой няма интерес да влезе в него, освен тези, които искат да имат широките пълномощия на служебно правителство… Да, партията има интерес, аз разбирам, но кога по-добре ще защитим нейния интерес? Аз съм също толкова партийно мислещ колкото вас – сега ли да се срутим, или да се срутим втори път по-силно? Мисля, че сега срутва­нето ще е по-малко.

Състоянието на групата е такова, че тя не може да издържи. Не ви давам нито акъл, нито ви поучавам, нито ви критикувам, нито ви дър­жа менторски тон. Това решение вие го взехте вчера. Прочетете днеш­ните вестници и слушайте стенограмата. Вие решавате, че в тази теж­ка ситуация като правителство, подкрепяно от малцинство, можем да решим задачата. Ако това е вашата преценка…

Другарю Първанов, да вървим, защото в 12 часа ни чака президентът. Това бях длъжен да ви кажа, за да бъда безкрайно честен”.

В 11,45 часа Георги Първанов и Николай Добрев влизат в президенството и в 12.00 застават пред президента Петър Стоянов с две папки и с решение да върнат мандата.

Отварят едната папка – с проект за кабинет, за да покажат, че са изпълнили връчения им мандат за формиране на правителство. И я затварят.

Подават му втората – с писмото на Добрев, в което дословно се казва: “Намирам, че при създадената обстановка е невъзможно да се състави необходимото на страната правителство, поради което заявявам, че отказвам да бъда избран за министър-председател, както и да представя за избор в Народното сълрание състав на новия Министерски съвет. Връщам Ви връчения ми от Вас мандат”.

Стоянов не взема нито едната, нито другата. Неясно защо. Може би, за да не остане в архивите на президенската институция доказателство, че мандатът е върнат? За да може години по-късно този момент да бъде използван за фалшифициране на историята? Не знам. И вероятно никога няма да научим.

Срещата е само на шест очи.

Няма медии. Никой не снима. Никой външен не знае кой какво е казал. Затова днес се разчитаме само на думите на тримата участници в една от най-драматичните политически срещи в най-новата българска история.

След връщането на мандата Първанов и Добрев напускат президенството през тайни коридори под хотел “Шератон” и се отправят към “Позитано” 20, знаейки на какъв огън ще ги подложат съпартийците им.

Час по-късно там отново се свиква пренумът на соцпартията.

Добрев мотивира пред съпартийците си решението си за отказ от управлението (отново цитираме дословно).

Николай Добрев: 4 февруари 1997 г., 13.30 часа, Общо събрание на ПГДЛ след връщането на мандата: Нямаме никакви ресурси за кабинет, никой не ни подкрепя. Поемам лична отговорност

“Две седмици се опитвам да изуча състоянието на държавата. И две седмици съм ръководен само от една-единствена цел – кое е най- доброто решение за държавата. Достатъчно партиен човек съм, за да мислите, че подценявам проблемите и бъдещето на партията.

Първият извод, който се формулира през последните дни, е, че най-опасно за държавата е да продължат безвластието и агонията. Не защото вече ние слагаме държавните интереси над теснопартийните… Много мислих, цял щаб работи и по икономическите, и по социалните, и по други въпроси – ние не можем да спрем агонията на дьржавата и не можем да снемем общественото напрежение без сила. Силовото решение сега не е най-доброто решение.

Второ, много мислих за капитулацията на партията и за капитулантите. Ние започнахме да капитулираме, когато в началото или в средата на предизборната кампания, изместихме предмета на предизбор­ната дейност от борба за победа към социално-икономическите проблеми на хората и критика към нас. Оттогава партията ни е в едно особено състояние и конгресът не успя да я консолидира.

Лично според мен по-малки поражения за партията ще има сега.

И аз като Георги поемам личната си отговорност и няма смисъл да се подлагам после на вот на доверие. Аз съм достатъчно горд и достоен човек, за да не ви поставям пред това изпитание…

Мислех, че има някакви малки ресурси. И накрая се оказа, че няма… Неколкократно ми казаха, попитал съм, изучил съм, звънял съм… Сera Русия е затруднена да ни помогне. На Запад всички ни казват: оправете се с МВФ, възстановете разговорите с него, побързайте да сключите споразумение. Но се поставят условия за време, стабилност, съгласие, ефективно правителство. Нека аз да съм виновен, но за това става дума”.

Търся истината за този ден и в спомените на тогавашния премиер Жан Виденов,публикувани в книгата му „Отвъд политическия театър“, която се появи през лятото на 1999-а: „Първанов и Добрев показаха на президента папката с имената на гласувалите предния ден от Демократичната левица кандидат-министри, но не му я връчиха. Вместо това заявиха, че предвид възраженията на другите политически сили, че не са против да обсъдят и вариант да не внасят проектокабинета в парламента. (След като в 12 ч. Първанов и Добрев заявяват на Стоянов, че връщат мандата, в 18,45 те декларират това и пред членовете на КСНС, за да се приемат формално документите за излизане от политическата криза, с които фактически се реализира отказът от мандат – б.а.) Опитах се да ги отклоня от тази логика, да им заявя, че официалната позиция на управляващата коалиция е съвсем друга, но никой не реагира и аз напуснах КСНС. Първите, на които съобщих, че Кольо и Георги сдават властта, бяха Велко Вълканов и Красимир Премянов.“

Виденов е бесен, а БСП се сдобива с двама „предатели“.

„Отрежете ми главата, аз не съм предател! Ако останем на власт, не може да освободим улицата без насилие. Не подценявайте масовото недоволство! Второ, ние не можем да спрем летенето към пропастта“, отстоява позицията си Добрев във вечерните часове на 4 февруари 1997 година пред парламентарната група на левицата.

Ето и разказът му по спорната тема за двете папки и в следващите месеци:

Николай Добрев, 19 октомври 1997г., пред в.„24 часа”: Когато връщах мандата, взех най-правилното решение

– Как се чувства човек, когато в очите му казват, че е предател?

– Предател ме нарекоха хора от по-старото поколение в партията, които имат друго разбиране за вземането, задържането и упражняването на властта. Когато връщах премиерския мандат, не се чувствах нито спасител, нито предател. И днес мисля, че взех най-правилното решение. Нали сме националноотговорна партия! Освен това не се създаде възможност БСП да бъде атакувана, репресирана. В мое присъствие никой не ме е наричал предател в очите. Само един на­прави това в провинцията.

Николай Добрев, 26 януари 1998 г., пред в. „Новинар”: През цялото време се водех не от личния си интерес, нито от партийния интерес на БСП

– Чувствахте ли се като камикадзе?

– Нямах такова чувство нито тогава, нито пък сега имам чувството, че някой ме е употребил. Кабинет можеше да бъде съставен, но той не можеше бързо да пресече разрушителните процеси и при създалата се обстановка нямаше бъдеще. През цялото време се водех не от личния си интерес, нито от партийния интерес на БСП. Пред мен стоеше въпросът какво ще последва, ако съставя правителство. Дали ще се освободи напрежението от улицата, ще спре ли обедняването на българина, ще се решат ли икономическите и социалните въпроси. Тогава кризата беше надхвърлила границите на партийната политика, а общественото доверие в БСП – сведено до минимум. Недоволството беше извадено на улицата и беше предприело крайни форми на гражданско неподчинение и блокиране на обществения и социалния живот, галопиращата инфлация беше станала хиперинфлация. Възможностите на държавата да въздейства със собствен финансов ресурс бяха съвършено ограничени. Външната подкрепа – разколебана. Нямахме поддръжка от нито една парламентарна сила и еднопартийното правителство щеше да задълбочи кризата. В крайна сметка от това щеше да страда българинът. Ето това е големият проблем, а не дали си можел да съставиш правителство, използвайки силите на реда. Да не говорим, че в края на XX век никоя власт, опираща се на сила и в условия на дълбока криза, не може да има подкрепа и няма да издържи.

– В крайна сметка месия или предател бяхте?

– Нито тогава, нито сега съм се чувствал месия или предател. На 4 февруари с Георги Първанов взехме единствено правилното и националноотговорно решение.

—-

Време е истината да заеме полагащото ѝ се място в историята ни. В противен случай паметта постепенно ще изтлее в политическите препирни и ще ни лиши от адекватен прочит на събития, от които трябва да черпим поука.