БЪЛГАРИЯ

Никой не разследва острата, задушлива миризма в Бургас през нощта – лекар иска замерване за канцерогени във въздуха

През последните месеци жителите на Бургас регулярно съобщават за необяснима остра, задушлива миризма през нощта, но всички техни сигнали до институциите завършват с констатациите, че замърсяване няма. Острата миризма обаче е факт, а причината – никой не иска да разследва.

Бургаският лекар д-р Веселин Джендов – хирург, експерт по околна среда към университета „Сапиенца“ в Рим и почетен член на научното дружество по клетъчна биология – изпрати петиция до Омбудсмана на Република България относно „нарушаване на правото на здравословна околна среда в гр. Бургас поради повтарящо се и неизяснено замърсяване на въздуха с мирис на нефтопродукти и летливи органични съединения“.

Силната и задушлива миризма, наподобяваща бензин, разредител, нефтопродукти или други летливи органични съединения (ЛОС), се усеща в различни райони на Бургас – включително Централна градска част, кв. Сарафово, Долно Езерово, Лазур, Меден рудник и други.

Миризмата често се усеща: в ранните сутрешни или вечерни часове, при безветрие или при ниски атмосферни инверсии и не е съпроводена с официална информация или предупреждение от институциите

Наблюденията и свидетелствата на бургазлии създават основателни съмнения за замърсяване с бензол, толуол, ксилол и други ароматни въглеводороди, които са доказани канцерогени според СЗО, пише в петицията до омбудсмана.

Въпреки множеството подадени сигнали до РИОСВ-Бургас и Община Бургас, официалните измервателни станции не отчитат превишения, вероятно поради:

недостатъчен брой автоматични станции и липса на константен мониторинг;
непълно обхващане на показателите – не се измерват рутинно бензол и други ВОС; (волатилни, летливи органични съединения)
измерванията се извършват в разредени интервали, а не в реално време;
липса на прозрачност относно емисиите от промишлените източници в района (напр. нефтозавод, нефтопристанище, цистерни и др.).

Според петицията в случая има нарушение на чл. 55 от Конституцията – правото на здравословна и благоприятна околна среда; нарушение на Закона за опазване на околната среда (чл. 16 и чл. 17); и липса на адекватна защита на здравето, особено за деца, възрастни и хронично болни хора.

Възможно ли е да има силна миризма на бензин, бензол, толуол и т.н., а станциите на РИОСВ и градските власти да не отчитат наличие на химически замърсители, пише в сигнала, като се посочват следните възможни обяснения:

Малък брой станции: в повечето български градове станциите са малко на брой и често не са разположени в най-засегнатите квартали.
Разредени интервали на измерване: някои станции не правят непрекъснат мониторинг, а периодични измервания – например веднъж на час или дори по-рядко.
Не всички станции измерват бензол, толуол, ксилол и др.: най-често се измерват ФПЧ (фини прахови частици), NOx, O₃, SO₂, а ВОС (волатилни (летливи) органични съединения (ЛОС) често остават без мониторинг или се следят само частично (например само бензол).

ВОС са усещани дори при ниски концентрации

Много ВОС, особено ароматни въглеводороди като бензол, имат много нисък праг на мирис – можем да ги помиришем при концентрации далеч под санитарните норми.

Пример: бензолът има праг на мирис около 1,5 ppm, (части на милион), но здравната норма в ЕС е 5 µg/m³ средногодишно, което е много по-ниска концентрация, а и измерена в различна единица.

В писмото до омбудсмана се настоява да упражни правомощията си за защита на основните права на гражданите по смисъла на чл. 150, ал. 3 от Конституцията и чл. 19–21 от Закона за Омбудсмана и да поиска от компетентните органи (МОСВ, РИОСВ, МЗ, Община Бургас):

инсталиране на станции за измерване на ВОС и бензол в квартали, където се усеща миризмата, и централната градска част;
публикуване на пълни и прозрачни данни в реално време;
изграждане на механизъм за ранно предупреждение към гражданите.

Кой е източникът на задушливата миризма?

Претоварването на нефт между танкерите в морето, нефтеното пристанище „Росенец“ или „Лукойл – Нефтохим“ се сочат като възможните причини. Разследване на Обективно.БГ показа, че руският петрол влиза у нас като египетски, а не руски чрез претоварване от кораб на кораб. Претоварване обаче се извършва не само на руски петрол заради санкциите, но и в случаи, когато танкерите не са способни да влязат на терминала поради техническите си характеристики. Това претоварване е разрешено от закона.

От Дирекция „Морска администрация“ в Бургас заявиха за Обективно.БГ, че танкерите имат разрешение да извършват претоварването под строг контрол и спазвайки стриктно правилата за безопасност, за да няма разлив в морето. Със заповед на Морска администрация в Бургаския залив се въведе 35-километрова зона, в която не се допускат танкери да чакат на рейд.

„Напълно възможно е с въвеждането на 35-километровата буферна зона, да се избегнат неприятните миризми на нефтени продукти към града“, обяви директорът на „Морска администрация“ – Бургас инж. Живко Петров. Потърсен за коментар от Обективно.БГ защо острата миризма продължава въпреки въвеждането на 35-километровата забранена зона, той отговори, че в града действа и петролна рафинерия.

Според него, тъй като рафинерията не работи с руски нефт заради санкциите, свързани с войната в Украйна, танкерите превозват различни видове нефт, които трябва да смесват, за да се получи, този който й е нужен.

„Ние сега се сблъскваме с превоза на такива типове нефт. И нашето съмнение е, че по-лекият се нагрява по-бързо от слънцето и високите температури, повишава се налягането и то някъде трябва да излезе. Когато този танкер изчаква, за да влезе в терминала да разтовари, там мястото е едно и трябва да се редуват, е възможно да се получат тези миризми. Това е нашето заключение след един месец лутане“, обясни инж. Живко Петров. Въпреки това проблемът остава нерешен и Бургас продължава да диша въздух с остра, задушлива миризма, който обаче според РИОСВ не е опасен.

Според директора на РИОСВ-Бургас Павел Маринов до момента няма доказателства за реално обгазяване на града: „Това, че се усеща миризма, не означава автоматично наличие на висока концентрация на вредни вещества“. С това за чиновниците в Бургас случаят се счита за приключен.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 45

Related Topics:#thesofiatimes featured trending актуално българия новини

Up Next

151 лв. от Шенген: богатство по български

Don't Miss

СЛАМЕНИЯ ПРЕМИЕР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ И ЛЕЛЯ МУ НУШКА.

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 13

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.