Каквито и мерки да предприеме властта в условията на пандемия, колкото и адекватни и навременни да са те на фона на реакциите на други държави, у нас винаги ще има хора, които няма да ги приемат и спазват. От една страна, защото ние, българите, сме такива – докато пламъкът не подпали нашата черга, не сме склонни да приемем, че някъде гори. От друга страна, защото толкова сме се парили в годините, че не вярваме. Защото са ни лъгали, мамили, прецаквали. И продължават да го правят. И тук не става въпрос за болестта и заплахите за човешкия живот. А за друго.
Не ви вярваме!
Че ще направите за нас онова, за което вземате и се каните да вземате милиарди. Защото знаем, че сте готови да ги разпределите и вече дори сте ги натаманили на добре познатите избрани. Не приемаме думите ви за чиста монета. Защото няма случай досега казаното сутринта да е меродавно вечерта. Не ви вярваме дори за маските, дезинфектантите и респираторите. Колкото и Бойко Борисов да се мята като вратар, осигурявайки едно-друго.
Не вярваме и за прословутите милиони за работниците, които в крайна сметка ще се окажат дребни подаяния.
Не ви вярваме, че 1000-та лева, които ще давате на медиците, са вашето „Извинявай“ за безобразното ви отношение към тях в продължение на години. Както и сме сигурни, че още утре, когато пандемията не ви притиска, пак ще се подигравате с тях.
Нищо, че сега призовавате най-ближните си да даряват средства за болниците. Защо го правите? От безкористност? И на това не вярваме. Знаете ли какво си мислим? Извинявайте, но ще го кажа. Че на най-големите дарители сте обещали нещичко от милионите, които единствено са ви в главите тези дни. Не, не защото искате да помогнете на социално слабите, пенсионерите и всички „маргинали“ да се справят с онова, което замесвате. А защото това е червената лампичка, която ви подмамва да правите нещо.
Иска ни се да не е така. И да ви вярваме. Прощавайте, не можем.
Кризата в доверието през годините не спря да расте. И не намаля нито от раздаването на милиони на парче, нито от изречените лъжи и кухи обещания. Защо да ви вярваме? Строежите на магистралите, с които се хвалите, облагодетелстваха вашите фирми. Водопроводите, които изградихте по села и градове, напълниха гушите на вашите хора. С мижавите на брой санирани блокове в държавата докарахте милиони на ортаците си. От прословутите европроекти за нас останаха тук-там детски площадки, селски стадиони с празни трибуни и цветно боядисани сгради по селцата, в които вече никой не влиза. Защото хората не запазихте. Щедрите милиони за земеделие отидоха при вашите арендатори и новобогаташи. Вашите фирми и тези на приближените ви всеки ден ни доят с такси за пътища, винетки, нови цени на водата, тока, телефона.
Не ви вярваме, че като ни давате с едната ръка по 1500 лв. безлихвен кредит заради коронавируса, утре няма с другата да ни приберете два пъти по 1500 лв.
И не се правете, че не разбирате. И на нас ни се иска да ви вярваме.
Че няма да се възползвате от пандемията, за да се закрепите във властта.
Че няма да извлечете лични облаги за наша сметка и за сметка на всеобщото обрушване, което предстои в държавата.
Че няма да се възползвате от мерките при извънредното положение, за да погазите част от правата, които и без това ви пречат. Нима не опитвате със свободата на словото и проследяването на телефоните например? И как успяхте за дни да спретнете стотици производства за нарушаване на карантината, а за десетилетие нито едно дело за корупция по високите етажи на властта? Въпреки „моралните“ оставки. Точно защото сме наясно по презумпция с хитрите ви планове и дребните ви тарикатски номера, отказваме да приемем на доверие „бащинските грижи“.
Впрочем, докато води борба с коронавируса, властта ще помпа доверие. Колкото по-дълга е тази битка, толкова по-добре. Нека не ви звучи цинично. Според „експресни“ данни на „Галъп“ отпреди седмица например одобрението към Борисов скочи на 73 на сто, към правителството – на 74 на сто, а към МВР – на 80 на сто. Невиждано в последните десет години.
Искаме да ви вярваме, да сме заедно и единни. Да, разтревожени сме – за себе си и за близките си, за бъдещето си. Но разбирате ли защо не се получава? Колкото и щабове и съвети да сформирате, колкото и експерти да поканите, когато три пъти дневно здравният министър си променя заповедта, защото не знае на кого да угоди и какво прави всъщност, страхувайки се да не бъде обвинен, че нещо е пропуснал, крайният резултат е един: Не ви вярваме! Дано обаче да сме наясно, когато следващия път отидем до урните. И да не се поддадем на страха и театралните постановки.
автор: Ина Михайлова