ИСТОРИЯ

Национален срам! Легендарният кораб „Радецки“ скоро може да го няма, политици не го искали

Младите хора вдъхновяват ли се от това мястото?
Зависи от възрастта им. Малките деца тичат, викат. Възприемат го като атракция. По-големите пък като цяло не усещам да се вълнуват чак толкова. Имам чувството, че сме загърбили миналото си. Сега са празници, вчера дойде тук едно семейство и вие днес. А историята, която може да се усети тук е интересна, славна. Този кораб е от 1952 година. Истинският е идентичен, но е направен сто години по-рано. Всичко на истинският „Радецки“ е било едно към едно като сега тук. От времето на „Радецки“ никъде по света няма кораб на вода. По-старите са на бряг, като корабът „Дръзки“ във Варна.
Днес има ли такива като Ботев?
Сега ги няма. Станали сме прекалено материални. Държим се един към друг като най-големи врагове. Като вълци.
Как се чувствате всеки ден на парахода?
Горд съм, че съм негов механик. Завършил съм Военноморско училище. Пенсионер съм. Но хората, които са над нас, не искат корабът да съществува. Казват, че бил социалистически. Боли ме от това. Не искам да съм лош пророк, но вие сте от последните посетители на „Радецки“. Не чертая бъдеще за него. Има редица изисквания като към плавателен съд, но от друга страна ние сме към НИМ. Той пък има друго разбиране.
Австрийският параход „Радецки“ е построен през 1851 г. в Будапеща. На 29 май 1876 г. четата на Христо Ботев завладява парахода и го принуждава да спре на българския бряг при с. Козлодуй, откъдето се насочва към Врачанския Балкан, за да се бие за свободата на България. През 1966 г. е построено точно копие на легендарния параход със средства, събрани от 1 200 000 български деца. От 1982 г. е със статут на национален музей. Намира се на вечен пристан в гр. Козлодуй и от 16 април 2004 г. е филиал на Националния исторически музей в София.
…
Вие сигурно сте от последните посетители на кораба „Радецки“. Не чертая светло бъдеще за него. Може би скоро няма да го има. Това каза почти през сълзи механикът на историческия плавателен съд инж. Валентин Герговски. Ето какво още разказа той:
Г-н Герговски, идват ли политици, за да видят „Радецки“ и да чуят за Христо Ботев и неговата чета?
Много рядко. Случва се само на Ботевите празници. Цвета Карянчева дойде тогава. Не мога да разбера защо се качват на кораба с толкова охрана. То от тях не остава място. От кого ги пазят, и аз не знам. За мен тук е свято място.
Младите хора вдъхновяват ли се от това мястото?
Зависи от възрастта им. Малките деца тичат, викат. Възприемат го като атракция. По-големите пък като цяло не усещам да се вълнуват чак толкова. Имам чувството, че сме загърбили миналото си. Сега са празници, вчера дойде тук едно семейство и вие днес. А историята, която може да се усети тук е интересна, славна. Този кораб е от 1952 година. Истинският е идентичен, но е направен сто години по-рано. Всичко на истинският „Радецки“ е било едно към едно като сега тук. От времето на „Радецки“ никъде по света няма кораб на вода. По-старите са на бряг, като корабът „Дръзки“ във Варна.
Какво не е достигнало на четата на Ботев, за да бъде разгромена?
Знаем за много чети в този период. Но това движение се е оказало недостатъчно за освобождението на България. Ботев е действал без подготовка. Тук на брега го е чакал и го е последвал само един майстор на каруци. За лидер на тази чета е бил определен друг-Панайот Хитов. Той, обаче се е отказал. Христо Ботев е обул неговите ботуши и с тях е загинал. Имал е спречкване с Любен Каравелов, който по това време е бил голямата личност на БРЦК. Имало е по-скоро призив за свобода. Но реално са чакали чужда, голяма сила да се намеси отвън.
Има спорове дали Ботев е убит с куршум в челото?
Аз не вярвам на тази версия. Та се лансира, за да се героизира Ботев. Познавам историк-изследовател на неговия живот и дело. Според негови проучвания Христо Ботев е убит с нож от своите. Наръгали са го в гръб и след това са го обезглавили. Частите от тялото след това са разпилени. Имало е несъгласие в редиците му. Част от хората са искали да се откажат. Ботев, обаче е бил убеден, че трябва да продължат дори с цената на живота. Оцелелите след това разказват различни версии. Това буди сериозно подозрение за онова, което се е случило. Никола Обретенов например живее до 1939-та година. И е един от хората, станали свидетели на ликвидирането на Ботев. Той също разказва различни неща за смъртта на Ботев. Не харесвам, когато героите ни се идеализират.
Имате предвид Ботев ли?
Да. Той е имал дете без брак. Било е на месеци, когато го е оставил. Любимата му Венета напуска мъжа си. Той пише писмото до нея именно на този кораб. Помолил е негов приятел да й го предаде и така то стига до нас. Христо Ботев не е идеален човек. Искал е пари от братята Евлоги и Христо Георгиев, за да си купи дрехи. Това, което е възхитително при него е саможертвата му. И идеализмът, с който увлича масите. В това е неговото величие. Пред това трябва да се поклоним.
Днес има ли такива като него?
Сега ги няма. Станали сме прекалено материални. Държим се един към друг като най-големи врагове. Като вълци.
Как се чувствате всеки ден на парахода?
Горд съм, че съм негов механик. Завършил съм Военноморско училище. Пенсионер съм. Но хората, които са над нас, не искат корабът да съществува. Казват, че бил социалистически. Боли ме от това. Не искам да съм лош пророк, но вие сте от последните посетители на „Радецки“. Не чертая бъдеще за него. Има редица изисквания като към плавателен съд, но от друга страна ние сме към НИМ. Той пък има друго разбиране.
Австрийският параход „Радецки“ е построен през 1851 г. в Будапеща. На 29 май 1876 г. четата на Христо Ботев завладява парахода и го принуждава да спре на българския бряг при с. Козлодуй, откъдето се насочва към Врачанския Балкан, за да се бие за свободата на България. През 1966 г. е построено точно копие на легендарния параход със средства, събрани от 1 200 000 български деца. От 1982 г. е със статут на национален музей. Намира се на вечен пристан в гр. Козлодуй и от 16 април 2004 г. е филиал на Националния исторически музей в София.
Интервю на Катя Илиева

Post Views: 54

ИСТОРИЯ

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно и хората бяха по-сигурни в утрешния ден. Нямаше изобилие от стоки, но пък сега никой пенсионер не може да си ги позволи.

Имаше отлични лекари, на които да разчиташ, които да не ти искат рушвети и не заминаваха на работа в чужбина. Нямаше пациенти, които бият лекарите.

С една заплата, макар и минимална, можеше да си платиш цялата месечна сметка за парно, ток, вода, че и да ти останат пари да ядеш. С една пенсия възрастните си покриваха всички режийни, хранеха се пълноценно, че даже някой лев и на внучето даваха. Почти всички граждани можеха да си позволят двуседмична почивка на море.

Престъпността клонеше към нулата. Наркотиците практически не съществуваха. Учениците залягаха над уроците, а не ходеха да се разхождат с бира в ръка из парка и да пушат съмнителни субстанции.

Убийствата, насилието сред деца и възрастни, агресията бяха рядко срещано явление. Хората имаха добро възпитание, правеха място в тролейбуса на дама или възрастен човек.

Всички бяха грамотни. Малцинствата работеха и по селата нямаше системни набези като сега.

По селата кипеше живот и земеделието бе във възход.

Семейството беше ценност, а не бреме, което да пречи на кариерата ти. Учениците посещаваха кръжоци, развиваха уменията си в ТНТМ.
Изхвърляхме си боклука в кофата за боклук, а не през прозореца.

Помагахме на човек в беда. Ядяхме качествена храна, истинско мляко, сирене и месо, а не продукти, пълни с всякакви Е-та. Не живеехме с постоянни кредити и под нечовешки стрес. Нямаше бездомници и възрастни, които ровят в контейнерите за боклук. Нямаше улични кучета. Имаше прекрасни стойностни български филми и гениални актьори, любимци на публиката.

Културата и образованието на населението бяха издигнати в култ.

Споделено..
Ивайло Славчев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

ИСТОРИЯ

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

Близо хиляда години един мъж лежи погребан в руините на огромна базилика върху малък остров в Преспанското езеро.
ㅤ
Няма надпис с името му. Няма корона, която да сложи край на съмненията. Когато гробът е отворен, самоличността на покойника тепърва трябва да бъде разкрита.
ㅤ
Десетилетия по-късно костите от този гроб се смятат за тленните останки на българския цар Самуил. На 3 октомври 2026 г. Гърция ще ги предаде официално на България, а след държавната церемония в София те ще бъдат пренесени в храма „Света София“.
ㅤ
Но тук остава един далеч по-любопитен въпрос.
ㅤ
Как изобщо учените разбират, че човекът в този гроб е Самуил?
ㅤ
ВСИЧКО ЗАПОЧВА НА МАЛЪК ОСТРОВ
ㅤ
В средата на 60-те години гръцкият архитект и археолог проф. Николаос Муцопулос започва да проучва остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро. Там се намират руините на внушителна средновековна базилика.
ㅤ
Мястото вече насочва вниманието към Самуил. Храмът „Св. Ахил“ е свързан с владетеля и с пренасянето на мощите на свети Ахилий в Преспа. Районът е сред важните центрове на държавата му в края на X и началото на XI век.
ㅤ
При разкопките в южната част на базиликата са открити четири погребения. Едното се отличава от останалите.
ㅤ
В него е положен възрастен мъж.
ㅤ
И очевидно не е бил случаен човек.
ㅤ
ПОГРЕБАНИЯТЕ БИЛ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАТЕН ЧОВЕК
ㅤ
Гробът се намира в специално оформена аркирана ниша. Около скелета са открити останки от изключително скъпа тъкан със златни нишки и части от фино изработена плетена ризница. Положението на гроба и богатството на погребението говорят за човек с много висок обществен статут.
ㅤ
Но това все още не означава, че човекът е Самуил.
ㅤ
Всъщност има една подробност, която често изчезва от популярните разкази за откритието.
ㅤ
Муцопулос не обявява веднага намерения скелет за останките на българския цар.
ㅤ
В ранните си публикации археологът описва погребението и находките, без окончателно да идентифицира мъжа като Самуил.

Едва по-късно натрупаните археологически, исторически и антропологични следи го отвеждат до тази теза. През 1984 г. той публикува специалното изследване „Гробът на цар Самуил в базиликата Свети Ахил в Преспа“.
ㅤ
Една от най-интересните следи се намира върху самия скелет.
ㅤ
ЛЯВАТА РЪКА Е БИЛА ТЕЖКО СЧУПЕНА
ㅤ
Антропологичното изследване показва, че погребаният е възрастен мъж с нисък ръст. Според публикуваните данни той е бил висок приблизително 1,55–1,60 метра и е починал около 70-годишна възраст.
ㅤ
Лявата му ръка носи следи от тежка стара травма.
ㅤ
Костите са били счупени и са зараснали неправилно. Научна публикация на български антрополози описва фрактура на лявата предмишница и изменения, свързани с травмата. Има данни и за увреждане в областта на челюстта.
ㅤ
Точно тук археологията започва да се среща с биографията.
ㅤ
Самуил действително преживява тежко военно поражение при река Сперхей в края на X век.

Затова Муцопулос и други изследователи свързват старата травма върху скелета с раняване, което владетелят би могъл да е получил тогава. Българско антропологично изследване посочва съвпадението като един от аргументите в подкрепа на идентификацията.
ㅤ
Счупената кост обаче сама по себе си не може да носи име.
Хиляди средновековни мъже са получавали подобни травми.
ㅤ
Силата на хипотезата идва от събирането на няколко следи на едно място.
ㅤ
МЯСТОТО, ВЪЗРАСТТА, БОГАТИЯТ ГРОБ И ТРАВМИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА СОЧАТ КЪМ ЕДИН ЧОВЕК
ㅤ
Пред археолозите постепенно се оформя необичайно съчетание.
ㅤ
Погребаният е възрастен мъж с много висок статут. Положен е в монументален гроб в базилика, непосредствено свързана със Самуил и неговата династия. Погребан е със скъпа златотъкана материя и части от ризница. По тялото има стара тежка травма, която може да бъде съпоставена с известни събития от живота на владетеля.

Така идентификацията не зависи от един „магически“ предмет, открит до костите.
ㅤ
Тя прилича повече на историческо разследване, при което различни улики започват да се пресичат.
ㅤ
И все пак тук трябва да се направи важно уточнение.
ㅤ
МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ АБСОЛЮТНО СИГУРНИ, ЧЕ ТОВА Е САМУИЛ?
ㅤ
Не в смисъла, в който днес бихме установили самоличност чрез надпис с име или категорично генетично сравнение.
ㅤ
Учените стигат до извода, че това са останките на Самуил, като събират няколко улики – мястото на гроба, начина на погребението, състоянието на костите и сведенията от историческите извори.

Академични изследвания определят като основни аргументи високия социален статус, датировката и старата фрактура на ръката.
ㅤ
Затова по-прецизното историческо формулиране е „останките, идентифицирани като тези на цар Самуил“.
ㅤ
Любопитното е, че около предполагаемия гроб на Самуил са намерени и други погребения, свързвани с неговата династия. При тях обаче идентификацията е още по-несигурна и до голяма степен се основава на мястото и близостта между гробовете.
ㅤ
КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ САМУИЛ В ПОСЛЕДНИТЕ СИ ГОДИНИ?
ㅤ
Ако идентификацията на Муцопулос е правилна, костите ни разказват нещо, което хрониките трудно могат да покажат.
ㅤ
Самуил в края на живота си не е бронзовият владетел от паметниците.
ㅤ
Пред нас стои възрастен за Средновековието човек, преживял десетилетия войни. Лявата му ръка е била тежко увредена. Фрактурата е зараснала лошо. Изследователите описват и увреждане на челюстта, което вероятно е причинявало затруднения при хранене.
ㅤ
И въпреки това този човек продължава да управлява и воюва.
ㅤ
Самуил умира през октомври 1014 г., малко след поражението при Ключ.

Византийският хронист Йоан Скилица разказва, че гледката на ослепените български пленници предизвикала тежък пристъп у владетеля и два дни по-късно той починал.
ㅤ
Тялото му остава в Преспа.
Там минават векове.
ㅤ
Базиликата „Св. Ахил“ постепенно се превръща в руини, а гробът остава скрит до разкопките през 1969 г. Едва тогава започва дългият път към установяването на самоличността на погребания в него мъж.
ㅤ
На 3 октомври останките, смятани за тези на цар Самуил, ще бъдат пренесени от Солун в София.

Повече от половин век след откриването на гроба и повече от хилядолетие след смъртта на Самуил археологическата загадка от малкия остров Свети Ахил отново се превръща в част от живата история.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2