БЛОГ

Мъж на раждане

Варна 2019 г. Един приятел ми звъни от Одеса, че корабът му закъснявал, а жена му раждала. Да съм идел за подкрепа — нямало кой друг. Съгласявам се по благородни причини, една от които е, че после ще ме черпят. Целувам на вратата котката Ивелина и заминавам. На гише в родилното ме посреща сестра — к’ъв съм бил, к’во съм искал. Обяснявам, но тя ме прекъсва — всички мъже сме били еднакви, горкото ми дете с такъв безотговорно закъсняващ татко.

Докато отричам, че съм бащата, тая ми изкрещява — „Надолу по коридора, втора родилна зала.“ Пред залата ме посреща друга сестра — „Кой си ти, бе?“ „Семеен приятел.“ „Ъхъ… значи бащата.“ Разлиства някаква папка — „Тука пише, че е платено да присъстваш на раждането. Айде, влизай пред мене.“

Докато се дърпам с все сила, сестрата ме наблъсква пред огромен умивалник. Вече чувам виковете на родилката и почвам да се страхувам. Опаковат ме в найлонови дрехи и маска. Влизам треперейки. Бъдещата майка е тъмно червена, с потна сплъстена коса и изпъкнали навън очи, а си я спомням като много хубаво момиче: „К’ъф си ти, бе?“ „Кольо, ма Танче, дето с мъжа ти пием на Еврофутбола.“ Следва мощна контракция — не искам да виждам каквото и да било да излиза от когото и да било. Треперя още по-силно. Несъзнателно поглеждам надолу.

Боже, пришълецът идва…!!! От цепнатината тече слуз, а покрай нея прозрачни ципи. Става ми лошо — сигурно кръвното ми е три хиляди. Родилката ме успокоява и вика да съм дишал. Появява се цялото. Май ще правя мозайка. Докторът потръсква бебето надолу с главата, а от устата му тече още слуз. Пред очите ми става тъмно като в торба с кайсии. Припадам възможно най-мъжествено. Понасят ме на съседното легло, дават ми някакви хапове, бият ми инжекция. Смело продължавам да наблюдавам, като си крия очите.

Това бебе не прилича на тия от филмите. Там новородените са едни розови, усмихнати, разговарят свободно по различни теми. Това е сбабичосано, очите му подпухнали от киснене в корема, цялото ярко лилаво и мазно. Главата му сплескана, косата като потна мишница, цялото прилича на стафида с малки пипала. Полагат го на рамото на майката, а то врещи. Чак сега виждам пъпната връв — излиза като дебел кабел отдолу. Аз пъпна връв съм гледал по филмите. Тя е тънка, розова и весела. Тази е синьо-зелена, набъбнала, блажна, с тлъсти вени и прилича на черва. Докторът я захваща с две метални щипки, после вади ножица… Преди хладнокръвно да припадна за втори път, дочувам от Таня: „Браво, Кольо — справи се страхотно!“

На другия ден се събуждам по обед. Хакнали са ми абокат, система, облечен съм с болнична нощница… всичко нормално. Преместили са ме в стая заедно с родилката, щото ги е домързяло да ме разкарват по етажите. Другата лехуса кърми — Исусе, вече всичко ѝ видях на тая жена. Онова е позаприличало на човек, но не много. Питам го от кой отбор е… мълчи… детска му работа. Щели да го кръстят Огнян на мен (от четвъртата ми буква). Една такава гордост струи от мене, как храбро се справих в тежката ситуация (родилката също се представи чат-пат добре, но нейната задача беше далеч по-маловажна). Дали ще ми дадат медал от общината… или безплатни дърва!?

Адски ми се тютюнопуши. Намирам си цигарите, но Таня ми казва, че в болницата не се пушело. Егати държавата! Взимам си принадлежностите и стойката със системата. В коридора на родилното е хаос — изнервени бащи, радостни роднини, майки с кърма за недоносените, някой се кара с персонала… явно е часът за посещения.

Тръгвам по нощница към изхода, търкалям системата. Постепенно настава мъртвешка тишина — всички са ме зяпнали с облещени очи (само сестрите коварно се подсмихват). Минавам между хората, а те замръзнали ме гледат в лигава кататония. Почти до вратата един младеж ме спира: „Как беше, приятел!?“ „Ъъъ… ми добре мина…“ Какво да му отговоря на човека…
Никола Крумов, 2019 г.
…
Не мога да си простя, че не сэм се досетила да курдисам мъжа ми на раждането! Но тогава още нямаше такава мода Не , че не можехме да го уредим ,и без това бях съвсем сама и пред зала и залаи почти в цялото отделение .Та кой раждаше през Лукановата зима? Само безумни като мене, дето се е случило по случайност след 11г Та много ме яд още така щях да бъда отмъстена за всичките му глупости до края на дните си! Само дето рискувах детето да се роди сираче! Не познавам по- страхлив човек от него! Независимо за каква медицинска дейност или манипулация става въпрос Толкова го е страх, че не минава покрай болница! Сякаш не е син на лекар – професор и педиатър, а хванат от джунглата!

Post Views: 50

БЛОГ

Понякога най-скъпата грешка в живота ни не е това, че сме избрали неподходящия човек

А времето, което сме изгубили, докато сме се опитвали да се убедим сами, че този човек е правилният.

Хората идват и си отиват. Раздялата сама по себе си рядко е най-голямата загуба. Истинската цена са годините, в които сме чакали, вярвали, оправдавали, давали още един шанс и още малко от себе си.

Времето има една неприятна особеност, то не подлежи на възстановяване.

Да срещнеш човек, в когото едновременно има характер, стойност, емоционална зрялост и онази необяснима химия, която кара сърцето ти да го разпознае, е рядкост. Може би точно затова не бива да се примиряваме с половинчати отношения само от страх да не останем сами.

И най-вече, не трябва да позволяваме на никого да ни държи наблизо „за всеки случай“.
Да ни търси, когато му липсваме, но да не ни избира.
Да ни дава надежда, но не и сигурност.
Да ни държи достатъчно близо, за да не ни загуби, и достатъчно далеч, за да не поеме отговорност за отношенията с нас.

Това не е любов.
Това е резервен план.

А човешкото сърце не е чакалня, в която някой да остане, докато реши дали няма да намери нещо по-подходящо.

Не се съгласявайте да бъдете нечие „може би“, „засега“ или „за всеки случай“, когато можете да бъдете нечие категорично „да“.

Любовта не те държи в резерв, докато проверява дали някъде няма по-добра възможност.
Не те оставя да чакаш между две решения и не те превръща в удобен пристан, към който някой се връща, когато другаде стане бурно и напрегнато.

Не сте резервен план.

И не защото трябва на всяка цена да бъдете нечий първи избор, а защото дължите на себе си да не прекарвате живота си в чакане някой друг най-после да реши стойността ви.

Хората могат да бъдат заменени. Планове могат да бъдат променени.
Животът може да започне отначало.
Но времето е единственият ни истински невъзобновяем ресурс.

Пазете го повече от хората, които не знаят какво искат от вас.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

БЛОГ

Борбата за оцеляване… повярвайте ми, няма по-мъчително нещо…

НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИТЕ МИ ПРИЯТЕЛИ И ХОРАТА, КОИТО ГИ ИНТЕРЕСУВА КАКВО СЕ СЛУЧВА С МЕН!!!❤️🫶☠️

Пускам този пост от позицията на журналист, който се чувства длъжен да се разграничи от пропагандната машина на поръчковите медии в България.

Пиша това от позицията на човек, който е част от тази пропагандна машина.

Много неща се наложи да преглъщам, много да премълчавам, много да прокарвам като истина, макар и да не са. Години вече станаха… Но напоследък е страшно. И става все по-страшно.

И дойде моментът, в който поредния противоречив казус просто беше капката, оказала се извън чашата.

В последните дни се пускат материали с обвинения към Русия като стопроцентов причинител на ударите с дронове в Черно море, като стопроцентов причинител на целенасочени атаки срещу България.

От дни премиерът Радев тръби, че няма нито едно конкретно доказателство,че Русия стои зад атаките в близост до нас и призовава медии и политици да не отправят конкретни обвинения, тъй като си играят с огъня, подстрекаващи към включване на България във войната.

Руското посолство също излезе с изявление, че следи публикациите в медиите и изявленията на политиците за обвинения срещу Русия относно атаките, предупреждавайки за вземане на мерки от Москва.
Не отричам, че може да е така. Но няма нито едно доказателство. Няма и такова, че не е Русия.

За сметка на това обаче, има доказателства, и то какви! !!, че в Киев корупцията е по-голяма от тази в която и да е страна, че няма документи черно на бяло къде да отишли всички милиарди, които ЕС, части от които са и наши пари, е предоставил на Украйна.

Да, и в Русия има корупция, и то огромна – и там излязоха доказателства, има и сума ти уволнени генерали. Но ние не помпаме Русия с пари и оръжие. Към нейната корупция нямаме отношение. Това не са нашите пари. Но в Украйна са.

Ние обаче, като медии, заставаме на едната страна, бълваме и хулим, наричайки агресор само единия участник в конфликта, и без значение фактите, сипем информация от лъжи, представяйки я за истина.

В последния случай с дроновете в Черно море, това означава само едно: ние, медиите, сме част от отговорните за опитите за въвличане на страната ни в конфликта.

За съжаление, аз се оказвам част от всичко това. И не наблюдавайки просто колегите си, а директно, от първо лице, съм участник. Без да го искам, отвратена, омерзена, разкъсваща се вътрешно от мълчаливи викове на гняв и бунт.

В собствения си профил публикувам видеа и своя неистов вик за спиране на таи безумна война, а всъщност….се оказвам част от машината, предизвикваща я.

И понеже с всеки изминал ден се съсипвам все повече от тази вътрешна битка, от мъчителната борба между ценностната ми система и въвличането в настоящата медийна лошотия и изродена вече журналистика, възнамерявам съвсем скоро да се оттегля. За да спя най-после спокойно. Знаете ли, че от месеци почти не спя… Това, да се бият в теб чувството ти за справедливост с борбата за оцеляване… повярвайте ми, няма по-мъчително нещо…

Да, знам, че съм добър журналист. Да, получавам всеки ден отзиви колко различни от останалите и интересни новини поднасям. И затова много ме боли, че трябва да кажа край. Но това е реалността в нашата малка, любима моя държавица.

Надявам се да не съм засегнала някого с моите новини и все пак да съм съхранила още някак себе си, да съм запазила онова дете, което тропа с крачета и казва: не е честно, няма да я играя повече тая игра!

Та, мили мои, дори и с риск да потъна във финансов колапс и да не се справя с оцеляването – АЗ НЕ ИСКАМ ДА Я ИГРАЯ ПОВЕЧЕ ТАЗИ ИГРА!

………………………

Накрая искам да цитирам части от публикация на икономиста и политик Кузман Илиев, който вчера написа:

“Истинска забава е войната, защо да не се включим?! Какво се мотае Радев, защо ни е страх? М?

Виктор Николаев, Поли Златарева, Мира Иванова, Цънцарова – всички с право са потресени и искат мощен военен отговор тук и сега. БТВ също едва издържа тази страхлива и полегнала позиция! ….

…
Дано не им се сбъднат полюциите на тези обезумели хорица, но натам вървим.

Бог да пази България, а тази шепа клоуни, която застрашава милиони българи, щеше да е само една екстравагантна тумба, ако не беше толкова агресивно креслива и нагла.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 45