БЪЛГАРИЯ

Мутрата Борисов изяде и палячото Трифонов, все едно е при Хекимян и Цветанка Ризова. И иска да гостува втори път

Като обобщение обаче – гостуването на премиера в „Шоуто на Слави“ е диагноза за цялата българска журналистика – Борисов всеки ден е ограден от журналисти, често гостува в това или онова студио, но никой не му задава неудобни въпроси, затова зрителите очакваха Слави да ги зададе и сега са разочаровани.

Иван Бакалов:

Зрителите симпатизиращи на Слави Трифонов очакваха сблъсък на водещия с премиера Борисов, в който той ще го разбие с въпроси. Или поне ще го постави в трудно положение.

Не се случи. Борисов надприказва Слави. Водещият се оказа неподготвен за въпросите, които зададе. Борисов приказваше на воля лъжи, които не срещнаха сериозна съпротива.

Слави Трифонов и неговите сценаристи се плъзнаха напълно погрешно в теми, които не са разучили задълбочено, и Борисов си направи гаргара с водещия.

Борисов надделя над Слави, все едно е при Хекимян и Цветанка Ризова. И иска да гостува втори път

Все пак, за извинение на Трифонов, зрителите не разбират някои обективни предпоставки. Когато един водещ кани гост, а той се съгласява да гостува „на разпит”, не може да издевателства с него, да го напада грубо и да го мачка, както се случва с актьорите в шоуто.

Слави чете подбрани въпроси на зрители, които дадоха възможност на премиера да плува в свои води и да приказва на воля, без водещият да говори с него равностойно. Трифонов е водещ на шоу, а Борисов е премиер, който се занимава с тези въпроси постоянно и в свой стил лъже и демагогства свободно по темата.

По въпроса за цените на горивата водещият беше безпомощен. Борисов наприказва куп лъжи, заигра ролята на адвокат на „Лукойл” и на Валентин Златев, говореше дори с неговите думи за близостта на рафинерии наоколо в съседни страни. Слави нямаше сериозни аргументи да му възрази. Беше неподготвен за отговорите. А аргументи има много.

По въпроса за външния дълг Трифонов цитира въпрос на зрител, че се увеличил на 26 милиарда, а Борисов обясни, че е 20%. И това беше най-уязвимото в представянето на премиера. Но той беше достатъчно самоуверен и убедителен да възрази на Слави – няма проблем. А проблем с външен дълг има и водещият пак не беше подготвен да му зададе въпрос – как при тоя мижав и фалшив ръст на икономиката ще връщаме външен дълг от 26 млрд.? Не вървим ли по стъпките на Гърция, макар и по-бавно? Защо икономисти говорят за дългова спирала, включително бившият финансов министър Дянков? Нямаше кой да зададе тия въпроси.

Въпросът с КТБ –

Борисов свободно и без съпротива си изказа тезата,че фалитът на банката е едва ли не изцяло вина на БСП. Върховна наглост. А Трифонов наивно се опитваше да обясни, че банката е натъпкана с пари при неговото управление. И спорът се завърза около това. Всеки нормален журналист би попитал – „Защо дни преди фалита банкерът Василев дойде да се среща с вас, г-н премиер, в гаража на къщата ви, въпреки, че сте извън властта в този момент? Защо сте по-важен от действащия премиер Орешарски в момента? Защо сте обсъждали с банкера лицето Пеевски? Какво общо има той с фалита на банката? Защо банкерът казва, че сте му дали като човек за връзка, с който да общува – „котарака” Александър Сталийски?

Или защо Цветан Цветанов лично връчи наградата „Банкер на годината“ на Цветан Василев? Каква беше ролята на прокуратурата и медиите на Пеевски в събарянето на КТБ? Не действаха ли в комбина? Не искахте ли вие на среща при президента да има „банкова ваканция“ и да затворят банките?” И т. н.

Нямаше кой да зададе тия въпроси, няма и кой да ги зададе въобще на премиера в телевизия или в каквато и да е медия. Впрочем, за сравнение, покойният журналист Юрген Рот, автор на книга за българските мафиоти, при първата си среща с Борисов, първият зададен от него въпрос е бил – „На колко милиона възлиза състоянието ви?”. Да не очакваме такива въпроси от български журналисти и водещи.

По-нататък разговорът се пързаляше в удобни за Борисов въпроси. Защо подали оставки трима министри, пък единият от тях останал, а другите ги преназначили. Защо отказали оставката на депутата Делян Добрев. Много важно каква е процедурата в парламента. Важно е защо Борисов е поискал оставката на Добрев – значи има някакви далавери, каквито разкри Йончева.

А Борисов казва, че поискал оставката на Антон Тодоров само заради една „ехидна усмивка” в сутрешния блок на Нова тв. Само за усмивка ли? Тодоров каза на Виктор Николаев, че може да му изстине столчето като на водещата Ани Цолова. Защо Слави не го попита – „Абе, не беше ли заради столчето на Ани Цолова? И какво стана с нея? Вие ли определяте на кой да му изстине столчето? Антон Тодоров случайно ли ги говори тия неща?”

Защо Борисов приел закона

за медиите на Пеевски? –

попита Трифонов от името на зрител. Премиерът разясни колко законът бил хубав, колко малко медии имал Пеевски, само три вестника, само 5% дял. А нямаше кой да му възрази, че е смешно да говори за 5% дял, дори само с тези три вестника, че освен с тях, името му се свързва и с „Труд” и „24 часа”, и с „Уикенд”, и „Канал 3”, да не говорим за контрола върху големите телевизии, за които вече не се знае кой е собственик (Йордан Цонев предаде в ефира на Нова тв много поздрави на водещите от депутата Пеевски).

И защо, аджеба, вестниците на депутата от опозицията Пеевски мощно правят пропаганда в подкрепа на Борисов? Ще се осмели ли някой да попита защо?

Вижда ли се Борисов с Пеевски, какво си говорят? Това тема табу ли е? Защо Борисов каза през лятото на 2013 г., че Пеевски е „жертва” – той, поводът да избухнат протестите?

Или защо Слави репликира, че чрез монопола си в разпространението Пеевски държи като на верижка и който и да е друг вестник или списание. Защо например Пеевски не допуска да се продава вестникът с карикатури „Прас прес” и от неговата фирма заплашват дребни разпространители да не го продават? Слави можеше да попита защо Борисов се гневи на карикатури. Дори пред него Борисов възмутено каза, че го рисували в карикатури.

Премиер да твърди, че свободата на словото у нас зависела изцяло от автоцензура и да не му възразят сериозно…

Дори по темата за електронно гласуване, така близка на Трифонов, той беше неподготвен. Борисов го затапи основателно. В Щатите и в Европа електронното гласуване се отхвърля засега.

Загубено време в така дълго очакваната среща с премиера. Уж да му зададат неудобни въпроси, а те направо му харесаха. Дори Борисов си поиска да дойде втори път, че имало какво още да разяснява.

За субсидиите за партиите също беше загубено време. Чист популизъм е да се иска премахването на субсидии за партии и Борисов тук блесна като зрял политик, а на всичко отгоре обеща да внесе предложението в парламента. Още една точка за него.

Най-срамно беше

липсата на реакция на въпроса, че Борисов си е избрал главния прокурор Цацаров. Борисов каза, че няма да отговори, защото бил избран от Висшия съдебен съвет, независим орган.

Просто задължително е да го попитат – защо тогава на онзи запис от дома му в Банкя един бивш зам.-градски прокурор казва на Борисов за Цацаров – „Ти си го избра”? И след като беше разпространен записа, прокурорът подаде оставка и стана адвокат. Много има за приказване по темата. Но водещия се впусна в разговор за числа и проценти и затъна безнадеждно.

Първите коментари във Фейсбук веднага след предаването бяха унищожителни за Слави.

„Слави не е в час с 90% от темите, които разискваха и оня си го пускаше с лекота по пързалката. Освен това не посмя да го притисне по темата с избора на главния прокурор („ти си го избра“ ) понеже Цацаров ще му гостува…”, пише Ванко Кабакчиев.

„Слави се самоуби в ефир”, пише Любомир Велков.

„Къде бяха злите кучета от снощи да го ръфат с въпроси?!.. Пълен провал беше цялото мероприятие. Дали Хекимян или Слави – все тая”, пише Тодор Тодоров, визирайки предаването от предишната вечер, в което сценаристите и водещият разпънаха на кръст президента, без неговото присъствие. Въпреки ограничената му представителна власт държаха Радев едва ли не отговорен за положението.

АВТОР: Иван Бакалов

Post Views: 43

Related Topics:българия коментар

Up Next

Борисов унижава България. Това е позор и повод за още по-голям протест

Don't Miss

Какво точно е “статуквото”? Ето тия двамата са “статуквото”… 2 шайки, които зад кулисите се крепят една друга, и са в съюз срещу дойната крава…

БЪЛГАРИЯ

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.

Бул. „Черни връх“.

Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.

Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.

В града.

При ограничение 50 км/ч.

Минава на червен светофар.

Кара без необходимата правоспособност.

След употреба на наркотични вещества.

С фалшиви регистрационни табели.

С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.

На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.

И двете загиват на място.

Не са били в друга кола.

Не са участвали в гонка.

Не са направили нарушение.

Просто са били на тротоара.

И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.

След катастрофата Семерджиев не остава на място.

Бяга.

И точно тук започва втората част от историята.

Историята, която вече не е само за един човек зад волана.

А за системата около него.

По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.

След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.

Според установеното по делото той се свързва с Радева.

Тя му носи метална стълба.

С тази стълба той успява да влезе в дома си.

И да се укрие.

На следващия ден е задържан там.

И тук ми идва първият въпрос.

Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?

Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?

После започват да излизат и още данни.

Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.

Напротив.

Имал е история.

Нарушения.

Проблеми с книжката.

Фалшиви документи.

Наркотици.

Фалшиви номера.

Полицейска лампа.

И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.

И този път цената е два човешки живота.

След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.

И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.

Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?

Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?

Трябва ли винаги да чакаме трупове?

Следват делата.

Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.

За катастрофата.

За управление след употреба на наркотични вещества.

За използване на фалшива шофьорска книжка.

За фалшивите регистрационни табели.

За държането на наркотични вещества.

За бягството след катастрофата.

На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.

20 години затвор.

Решението е окончателно.

Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.

И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.

Този път делото не се влачи десетилетие.

От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.

Това е важно.

Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.

Но остава въпросът:

Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?

А какво стана със Симона Радева?

И тук историята вече също има окончателен край.

През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.

Присъдата е обжалвана.

На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:

3 години и 6 месеца затвор.

Ефективно.

При първоначален общ режим.

Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.

Решението не подлежи на обжалване.

На 26 юни 2026 година тя е задържана.

След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.

Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.

Георги Семерджиев – 20 години затвор.

Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.

И двамата с окончателни присъди.

Но за мен това не е история само за две присъди.

Това е история за предупрежденията преди тях.

За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:

„Дотук.“

За всички нарушения, които са били известни.

За всички проверки.

За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.

За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.

Защото правосъдието след смъртта е необходимо.

Но превенцията преди смъртта е още по-важна.

Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.

Никакви 20 години.

Никакви 3 години и 6 месеца.

Никакви обезщетения.

Никакви дисциплинарни проверки.

Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.

И точно затова този случай трябва да се помни.

Не само като „делото Семерджиев“.

А като въпрос към държавата:

Колко сигнала са достатъчни?

Колко нарушения?

Колко фалшиви документи?

Колко полицейски услуги?

Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?

Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.

В този случай цената има две имена.

Хариет.

И Христина.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 24

БЪЛГАРИЯ

Мамините синчета – част 3

Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 26

БЪЛГАРИЯ

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.

Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.

„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.

„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.

За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.

На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“

За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“

Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.

„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.

„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.

„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25