БЛОГ

МОЯ ЧЕЛЕН “СБЛЪСЪК” С КОВИД-19

Разказ от първо лице, единствено число. Тоест, мое лично преживяване.
Лятото, есента и декември 2020 г. минах през една дузина PCR тестове, включително и проверка (кръвен тест) за наличие на антитела за Ковид-19. Тестове в различна лаборатории – в ”Рамус” в кв.”Дружба”, в “Геника” на бул. “Цариградско шосе”, в ”Токуда”, и на други места в София. Да не ги изброявам сега всички, за да не се възприеме като реклама или антиреклама. Та, навсякъде и при всички тестове и проверки все отрицателни резултати – без корона вирус в мен, без ковидови антитела в мен.
На 2 ноември 2020 г. бях на пореден PCR тест, но не на индивидуален, а на групов (наричан pool test), като групата бяхме колеги от работата, а не семейство и роднини. Показа положителен резутат, което значи, че някой от групата (колегите) е позитивен – тоест, вирусоносител. Стандартната процедура в такъв случай е да се направят повторни, контролни тестове на всеки един поотделно, за да се установи от цялата група кой конкретно има Ковид-19. Обаче такава контролна проверка не бе направена – нито в същия ден, нито на следващия ден, нито на по-следващия. Така няколко дни аз стоя вкъщи доброволно самоизолиран и чакам в неведение. А нито съм болен, нито имам симптоми. Никой не ми се обажда – ни от лабораторията, ни от РЗИ, ни от фирмата, поръчала и платила този групов тест.
На 5 ноември 2020 г. по телефона ми се обажда кварталния полицейски испектор, за да ме провери дали си стоя вкъщи и спазвам карантината.
– Моля?! – озадачавам се аз.
– Ами, да. – казва полицая – При нас, в базата данни на МВР, сте подаден като заразен и трябва половин месец изобщо да не излизате навън.
При което на мен ми кипват лайната, мятам се на такси и право в софийското РЗИ – Районна здравна инспекция (бившо ХЕИ) Там им вдигам луд скандал как може здрав, прав и работоспособен мъж да го спират от работа и да го заключват вкъщи за половин месец, без да е доказано, че е заразен. Ама доказано с индивидуална проверка имам предвид. Извикаха полиция да ме арестува щото съм нарушил карантината. От охраната заключиха входа на РЗИ и ме държаха като заложник вътре – до идването на полицейската патрулка. Полицаите се оказаха разумни хора – направиха по радиостанцията проверка дали нямам досие на престъпник, четоха ми конско на тема корона вирус, но не ме арестуваха, и аз сам се прибрах вкъщи.
На 6 ноември 2020 г. си правя нов PCR тест. Резултата е отрицателен/негативен! В същата лаборатория като с “положителния” тест от 2 ноември. Това е ”Рамус”, София.
На 10 ноември 2020 г. взимам резултата (принтиран на лист хартия, подписан със син подпис на лекар и подпечатан със сини водни печати на лабораторията – атрибути за официален документ) и пак в РЗИ отидох. Там категорично ми заявиха, че (Внимание!) сега и 20 нови PCR теста да им покажа, и всички 20 резултата да са все отрицателни … за тях аз продължавам да се водя заразен с корона вирус Ковид-19 и за мен продължава да важи изолацията под домашна корантина за срок от две седмици. Тези думи са на здравен инспектор Димитрова от кабинет в дъното на коридора на етаж 5 в сградата на столичното РЗИ. И не само че не искаха да зачеркнат името ми от списъка на заразените, ами даже ми заповядаха да попълвам формуляри с данни за мои близки роднини, колеги и съседи, за да ги водят контактни и съответно на тях също да им наложат някакви ограничителни мерки. Бих си шут в гъза и изфирясах на момента. Абсолютно никакви документи не им попълвах и подписах. Просто избягах от РЗИ-то, за да не ме заключат пак и отново да викнат полиция да ме арестува. Прибрах се вкъщи, но на друг частен адрес, а не на този по лична карта (демек покрих се в нелегалност) и на следващия ден напуснах София, за да потъна в дълбоката провинция. С други думи казано – писна ми на оная работа да губя време и нерви напразно да се разправям с българската мудна и по идиотски начин работеща държавна администрация.
Изводите ми са следните:
1. Не се прави разлика между “Групов” и “Индивидуален” тест – всички се слагат в общ кюп.
2. Не се прави разлика между “Съмнение” и “Доказан” случай. Тоест, не си правят труда за контролни тестове, за да изчистят съмнението, ами за по-лесно направо те причисляват към доказано заразните.
3. Не признават нови тестове, доказващи чистотата ти.
4. Още на фаза само “Съмнение” бързат да те запишат като категорично “Доказан”, за да може изкуствено да помпат броя на новозаразените и те да изглеждат много и с тези раздути бройки да се спекулира и плаши народа.
5. Здрави, прави и работоспособни хора принудително се спират от работа и се лишават от доходи и препитание. Принудително се затварят изолирани вкъщи.
6. Въвежда се някакъв странен вид медицински фашизъм – ограничаване на граждански и чисто човешки права.
7. Ако си овца и покорно си траеш, може да те пишат всякакъв, даже и марсианец че си. И ще ти объркат живота. Луда калинка ще те направят от разиграване.
Долу, в коментари под публикацията, качвам снимки с двата различни резултата от тестовете.

…
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви!
…
Следете изданието ни и бъдете осведомени за всяка новина от България и света.

Поместваме постоянно, за да сте информирани за всичко и на време.

Харесайте страницата ни във фейсбук и бъдете винаги информирани.

Post Views: 54

БЛОГ

Понякога най-скъпата грешка в живота ни не е това, че сме избрали неподходящия човек

А времето, което сме изгубили, докато сме се опитвали да се убедим сами, че този човек е правилният.

Хората идват и си отиват. Раздялата сама по себе си рядко е най-голямата загуба. Истинската цена са годините, в които сме чакали, вярвали, оправдавали, давали още един шанс и още малко от себе си.

Времето има една неприятна особеност, то не подлежи на възстановяване.

Да срещнеш човек, в когото едновременно има характер, стойност, емоционална зрялост и онази необяснима химия, която кара сърцето ти да го разпознае, е рядкост. Може би точно затова не бива да се примиряваме с половинчати отношения само от страх да не останем сами.

И най-вече, не трябва да позволяваме на никого да ни държи наблизо „за всеки случай“.
Да ни търси, когато му липсваме, но да не ни избира.
Да ни дава надежда, но не и сигурност.
Да ни държи достатъчно близо, за да не ни загуби, и достатъчно далеч, за да не поеме отговорност за отношенията с нас.

Това не е любов.
Това е резервен план.

А човешкото сърце не е чакалня, в която някой да остане, докато реши дали няма да намери нещо по-подходящо.

Не се съгласявайте да бъдете нечие „може би“, „засега“ или „за всеки случай“, когато можете да бъдете нечие категорично „да“.

Любовта не те държи в резерв, докато проверява дали някъде няма по-добра възможност.
Не те оставя да чакаш между две решения и не те превръща в удобен пристан, към който някой се връща, когато другаде стане бурно и напрегнато.

Не сте резервен план.

И не защото трябва на всяка цена да бъдете нечий първи избор, а защото дължите на себе си да не прекарвате живота си в чакане някой друг най-после да реши стойността ви.

Хората могат да бъдат заменени. Планове могат да бъдат променени.
Животът може да започне отначало.
Но времето е единственият ни истински невъзобновяем ресурс.

Пазете го повече от хората, които не знаят какво искат от вас.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

БЛОГ

Борбата за оцеляване… повярвайте ми, няма по-мъчително нещо…

НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИТЕ МИ ПРИЯТЕЛИ И ХОРАТА, КОИТО ГИ ИНТЕРЕСУВА КАКВО СЕ СЛУЧВА С МЕН!!!❤️🫶☠️

Пускам този пост от позицията на журналист, който се чувства длъжен да се разграничи от пропагандната машина на поръчковите медии в България.

Пиша това от позицията на човек, който е част от тази пропагандна машина.

Много неща се наложи да преглъщам, много да премълчавам, много да прокарвам като истина, макар и да не са. Години вече станаха… Но напоследък е страшно. И става все по-страшно.

И дойде моментът, в който поредния противоречив казус просто беше капката, оказала се извън чашата.

В последните дни се пускат материали с обвинения към Русия като стопроцентов причинител на ударите с дронове в Черно море, като стопроцентов причинител на целенасочени атаки срещу България.

От дни премиерът Радев тръби, че няма нито едно конкретно доказателство,че Русия стои зад атаките в близост до нас и призовава медии и политици да не отправят конкретни обвинения, тъй като си играят с огъня, подстрекаващи към включване на България във войната.

Руското посолство също излезе с изявление, че следи публикациите в медиите и изявленията на политиците за обвинения срещу Русия относно атаките, предупреждавайки за вземане на мерки от Москва.
Не отричам, че може да е така. Но няма нито едно доказателство. Няма и такова, че не е Русия.

За сметка на това обаче, има доказателства, и то какви! !!, че в Киев корупцията е по-голяма от тази в която и да е страна, че няма документи черно на бяло къде да отишли всички милиарди, които ЕС, части от които са и наши пари, е предоставил на Украйна.

Да, и в Русия има корупция, и то огромна – и там излязоха доказателства, има и сума ти уволнени генерали. Но ние не помпаме Русия с пари и оръжие. Към нейната корупция нямаме отношение. Това не са нашите пари. Но в Украйна са.

Ние обаче, като медии, заставаме на едната страна, бълваме и хулим, наричайки агресор само единия участник в конфликта, и без значение фактите, сипем информация от лъжи, представяйки я за истина.

В последния случай с дроновете в Черно море, това означава само едно: ние, медиите, сме част от отговорните за опитите за въвличане на страната ни в конфликта.

За съжаление, аз се оказвам част от всичко това. И не наблюдавайки просто колегите си, а директно, от първо лице, съм участник. Без да го искам, отвратена, омерзена, разкъсваща се вътрешно от мълчаливи викове на гняв и бунт.

В собствения си профил публикувам видеа и своя неистов вик за спиране на таи безумна война, а всъщност….се оказвам част от машината, предизвикваща я.

И понеже с всеки изминал ден се съсипвам все повече от тази вътрешна битка, от мъчителната борба между ценностната ми система и въвличането в настоящата медийна лошотия и изродена вече журналистика, възнамерявам съвсем скоро да се оттегля. За да спя най-после спокойно. Знаете ли, че от месеци почти не спя… Това, да се бият в теб чувството ти за справедливост с борбата за оцеляване… повярвайте ми, няма по-мъчително нещо…

Да, знам, че съм добър журналист. Да, получавам всеки ден отзиви колко различни от останалите и интересни новини поднасям. И затова много ме боли, че трябва да кажа край. Но това е реалността в нашата малка, любима моя държавица.

Надявам се да не съм засегнала някого с моите новини и все пак да съм съхранила още някак себе си, да съм запазила онова дете, което тропа с крачета и казва: не е честно, няма да я играя повече тая игра!

Та, мили мои, дори и с риск да потъна във финансов колапс и да не се справя с оцеляването – АЗ НЕ ИСКАМ ДА Я ИГРАЯ ПОВЕЧЕ ТАЗИ ИГРА!

………………………

Накрая искам да цитирам части от публикация на икономиста и политик Кузман Илиев, който вчера написа:

“Истинска забава е войната, защо да не се включим?! Какво се мотае Радев, защо ни е страх? М?

Виктор Николаев, Поли Златарева, Мира Иванова, Цънцарова – всички с право са потресени и искат мощен военен отговор тук и сега. БТВ също едва издържа тази страхлива и полегнала позиция! ….

…
Дано не им се сбъднат полюциите на тези обезумели хорица, но натам вървим.

Бог да пази България, а тази шепа клоуни, която застрашава милиони българи, щеше да е само една екстравагантна тумба, ако не беше толкова агресивно креслива и нагла.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 45