КОМЕНТАР
Мило гневниче: Ако раздадете от яйцата си, това бойна помощ ли се води?
Неделя. Днес е Цветница. Ама не бързайте да се радвате. Не всичко е цветя и рози. Многоцветната ни коалиция вехне. Пък хем беше така умело ашладисана. Може би в корените е проблемът. Ние редовно имаме проблеми с тях. Нали не се виждат на повърхността, та иди разбирай откъде се захранват и какво ги яде. Нищо чудно, че позицията на клоните е такава оплетена.
Кулеба дойде да скастри тук-там, но и ние излязохме жилави. Най-после външен министър, който да покрива представите на демократичната ни общност за национален интерес. Жалко, че не е наш. Родните патриоти винаги са ни една идея по-чужди. Освен ако не предложат квоти за местна музика в ефира. Тогава изпълнителите рязко забравят евроатлантическата ни ориентация и тръгват да си дърпат чергата към тях.
Никой не споменава поп-фолка, разбира се, не сме чак такива нашенци. Иначе и аз напълно подкрепям идеята да звучат повече български песни. Особено в културния дом в Битоля.
Понеделник. Започва страстната седмица. Недейте да спите, мъдри девици. На Велики понеделник това е една от притчите на Спасителя, но повече се връзва с фейсбук-активността ни. Областният управител на София се излага. Върнал проекта за преименуване на улици. Глупец! Не вижда ли шансът да демонстрираме съпричастност сравнително евтино?
Ако питат мен, аз съм за постоянното преименуване на всичко в зависимост от международното положение. Особено около посолствата. Тия улици неведнъж са ставали носители на прочутата българска двупосочност. Не само тая пред руското да се казва “Героите на Украйна”, но и пред китайското да я прекръстим на “Човешки права”. А да се подмажем още на македонците, като наречем тяхната “Царски път”? Пък те да си изберат кой цар да си вземат. Или твърде много ще стане, викате.
Поне с адреса на американското посолство извадихме късмет. “Козяк” звучи хем казашко, хем в същото време лукаво.
Вторник. Велики вторник. Ден за поучаване и морални наставления. Така е по църковен календар. Макар че ако човек чака определен ден, за да поучи някого, само си хаби времето в социалните мрежи.
Ето, вижте ГЕРБ. Не губят нито секунда в тази усложнена обстановка. Дават пресконференция в присъствието на Борисов, Дончев, Добрев и украинския флаг. Ех, какво ли не преживя това знаме покрай нас, ама карай. Клатят правителството, а пък Христо Иванов разправя, че ако паднело, Путин щял да дойде. На Вовата само в чужбина са му нужни избори; в Русия си кара и без тях. Това е един от проблемите на демокрацията. Включително и френската.
В същото време гледам, че моряците от “Царевна” са си дошли. Голямо питане пада кой точно ги е спасил. Може ли такова нещо баш в седмицата преди Великден?! “Иисус” се отговаря и край на темата. Генчовска ще дообясни после, ако се налага.
Сряда. Денят на Тайната вечеря. Най-известната среща в света, Давос ряпа да яде и откъм тайнственост, и откъм меню. Веднага след нея по важност в дневния ред на обществото се нарежда срещата между Кулеба и Радев. Изясняват си кой в какви роднински отношения е с руснаците. Украинците викат, че не са им братя; в най-добрия случай – завряни зетьове. Ние пък можем да се похвалим, че и на нас Дядо Иван ни е ъ-ъ-ъ, такова, освободил майката. Което пак си е форма на роднинство в едно традиционно семейство.
Недоволни от дадените отговори, избирателите на ДБ настояват да се напусне коалицията, иначе техните хора да забравят и тия проценти. Ама че ситуация. Те така утре и оставка на Христо Иванов ще поискат, а той тъкмо възкръсна от една. Страстите Христови номер 2 отвсякъде. Я вижте какъв сняг заваля по никое време. Не само Путин, ама цял Сибир ще дойде, ако не внимаваме с изборите.
Четвъртък. Ден за предателства. Целувката на Юда витае наоколо, но все още не е ясно кой кого предава в родния контекст. И какво точно трябва да се предаде – военна или хуманитарна помощ, че да не излезем чак такива предатели. Кирил Петков пости във фейсбук за двойствеността на избора. Разказва притчата за двата кораба – единият в руски, другият в украински ръце. Екипажите за евакуиране от приятели нямат край, а аз си мислех, че “Царевна” изчерпва темата за спасението тая седмица.
Демократите във фейсбук нямат излишни колебания. За толкова морални хора, направо се чудя как изобщо някога се усещат политически представени. Настояват техните избраници да заемат ясна позиция. Или барем ясна опозиция – едно от двете. Па ако ще да бъде жертвана съдебната реформа. Путин е по-опасен от Гешев в голямата подредба на врагове. Питайте ГЕРБ, ако не вярвате – този така естествен геополитически съюзник и верен европартньор.
Петък. Знаем го като Разпети. И коалицията ни се разпъва във всички посоки, ще се скъса направо. Голяма мъка е просто. Чак Слави Трифонов е принуден да прибягва отново до пряка демокрация и да пише във фейса. Разправя, че винаги бил на страната на Украйна и ако зависело от него, щял не само оръжие, ами и няколко свои албума да прати с бойни песни.
Иначе областният му управител се назландисва за улиците, ама то човек не може да познава всичките си партийни назначения. Градската десница е непреклонна. Тя вече участва във войната с един боец, дето редовно разказва дневални подвизи в профила си. Респект! Ама пак малък процент като представяне.
За да сплоти коалицията, Кирил Петков мисли да я води на екскурзия до Киев, че да преценят на място има ли нужда от помощ и каква точно. И опозицията щял да вземе даже. Очаквам Възраждане така да се трогне, че да предложи квота и за украинска музика в ефира в знак на добра воля.
Събота. Прави ми впечатление, че хората вече не се впечатляват от мигрантските вълни по празниците. Нашите вътрешни имах предвид, с които заминаваме при родата; а не ония на чужденците. Почти не видях репортажи от изходните пунктове на София. А иначе всички са много внимателни уж какво се изнася.
Боядисахте ли вече огневата мощ за утре? За яйцата говоря. Днес е Велика Събота, последен срок да им определим цвета, преди да започнем да ги удряме едно в друго, за да видим кой кого ще победи. Доста агресивен обичай за такива миролюбиви хора като нас, не мислите ли? Ама нали от малки все са ни учили, че трябва да намерим бияча. За да сме здрави ние. Апропо, ако раздадете от вашите яйца, това бойна помощ ли се води или хуманитарна?
Яйцето е единственото оръжие за поразяване, което може и да се яде, след като е получило удар. Другите после за нищо не стават.
Неделя. Христос Воскресе! Воистина; Воистину; Наистина! Имаме цели три начина да потвърдим истината. Ето до какво ни доведоха фейк новините. Но чудото също има нужда от проверка; така е било винаги, не само тия дни. Цяло чудо е, ако позволите да отбележа, че въпреки всички катаклизми все още успяваме да празнуваме. За агнетата това не е кой знае каква новина. Те винаги са жертвата на добрите ни пожелания.
Улиците по традиция са празни. Бомба паднала. Така е думата, иначе и аз смятам, че спешно трябва да преоценим метафорите си. И преди да сме се активизирали в тази посока – ето още една: Макрон се възправи за нов живот. Демокрацията е спасена, поне в онази ѝ част, в която не се бореха антиваксърите.
Едно не може да се отрече на тоя дявол Путин – с поведението си направи да изглеждат бели и добри някои доста спорни фигури. А това вече е зло, което лично аз никога няма да му простя. Дори и на най-големия християнски празник. Честит Великден!
КОМЕНТАР
Кръволока Зе прави комплот около България
🚨 ДОКАТО БЪЛГАРИЯ Е В „ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ“: Зеленски кацна спешно при Ердоган, а Лавров и Рубио редят света в САЩ! 🚨
Знаем, че тази вечер всички погледи у нас са насочени към утрешните избори. Но докато тук се чудим кой ще седне на „Дондуков“, само на няколкостотин километра южно от Бургас се случва събитието, което реално ще определи съдбата на региона ни за десетилетия напред.
Днес следобед кръвопиеца Зеленски кацна спешно в Истанбул за среща на четири очи с Реджеп Тайип Ердоган.

Прочетете внимателно първите думи на украинския президент още от пистата: че е в Турция, за да обсъди корабоплаването в Черно море и „реалните дипломатически перспективи“.
И тук идва детайлът, който телевизиите отново „пропуснаха“ да ви свържат:
♟️ Синхронът Босфора – Атланта:
В същия този час, на срещата на Г-20 в Атланта (където Украйна изобщо не беше поканена), руският външен министър Сергей Лавров проведе директен разговор с американския държавен секретар Марко Рубио. И докато европейските дипломати правеха детски цупения и бойкотираха общата снимка с Лавров, турският външен министър Хакан Фидан вече обсъждаше с Рубио пакетната сделка за Украйна, Иран и Близкия изток, а полският министър Радослав Шикорски заговори открито за примирие в Черно море!
Виждате ли механизма?
В Истанбул и Атланта в момента се затваря кръгът, за който ви пишем от седмици!
🔥 ОЧАКВАЙТЕ СКОРО: Голямото ни специално разследване! 🔥
Понеже е събота вечер преди избори и темата е твърде мащабна, за да се чете „на крак“, няма да пускаме пълния анализ тази нощ.
Подготвяме за вас нещо много голямо и специално – обширният анализ на Сделката, в която ще сглобим всички парчета от пъзела, които ви разкрихме досега, плюс нови непубликувани детайли:
✈️ Как тайният полет на американския военен гигант C-17 до Москва и совалката на Стив Уиткоф доведоха до днешното „Да“ на Зеленски и срещата Лавров–Рубио?
⛽ Каква е връзката между „Лиценз №135“ за 5-те милиона тона руски дизел, изборите в САЩ във вторник и предстоящия удар по Иран?
🚢 ШАМАРЪТ ЗА БЪЛГАРИЯ: Защо примирието започва точно от Черно море? Ще ви покажем директната връзка между днешната среща в Истанбул и Логистичния заговор (фериботите Карасу–Констанца), с който Турция и Румъния ни изтриха от картата на Европа!
🌴 Какво точно ще бъде подписано на 14–15 декември в Маями?
Огромният механизъм вече се върти. Гласувайте утре по съвест, а веднага след изборната врява – следете страницата ни, защото пускаме целия пъзел без цензура! ⏳♟️
👇 Напишете в коментар: Случайно ли според вас Зеленски е в Истанбул точно в деня, в който Лавров разговаря с Рубио.
КОМЕНТАР
Мен пък охрана ме е носила на ръце… 🙃
Сетих се за тази история след снощния цирк с една журналистка (вече ме е срам да казвам какво съм работила близо 30 години) и един изгорял младеж, охранител от НСО.
Нищо няма да коментирам по темата, достатъчно капацитети се изказаха в защита и на двете страни. И следвайки принципа, че историята щеше да е смешна, ако не беше толкова гадна, реших да подходя с чувство за хумор и един спомен за банкет, охрана и още нещо…
Беше по времето, когато перлата на Велико Търново – Интерхотела, както и Резиденцията в Арбанаси, станаха собственост на Илия Павлов и “Мултигруп”. Не мога да си спомня повода – дали беше негов личен празник, или годишнина на хотела, но Илия Павлов организира грандиозно парти на терасата на Интера. И тъй като беше решил да изсветлява бизнеса си, преди това имаше пресконференция, на която той обяви милионите планирани инвестиции в обекта. Вечерта на банкета имаше специална маса за журналистите. Най- в дъното, но достатъчно близо, за да проследим кой и как седеше на масата на боса. Сега няма да изброявам хората, да не ставаме дребнави.🙃☺️

Освен пищните блюда, изискани питиета и музикално-артистичната програма, впечатляваща беше охраната на събитието. Здрави момчета, гледащи лошо, бяха наредени в шпалир още от хотел “Етър” надолу по улицата. Окупиран беше и целият хотел.
И така, купонът си върви, народът се весели, вечерта напредва. И изведнъж аз решавам, че трябва да направя едно бързо интервю с боса на босовете. И прип-прип, с късата си рокличка, (бях къде 20-30 кила по-слаба) 🤣🤣🤣, се отправям с диктофончето към централната маса. Доближавам Илия Павлов и… дотам. Усетих само, че вися във въздуха и буквално след секунди се озовах във фоайето, оградена от куп горили в човешки образи. Не знам как не се напишках от страх, може би защото като спасител в ръжта се появи пиарът на Илия Павлов Димитър Недков. “Какво точно желаете да направите, мила госпожице”, попита ме той с плътния си сексапилен глас. 🙃
Не помня как продължи разговорът ни, но явно го бях впечатлила, защото ме покани на обяд на другия ден. После се чувахме от време на време и така до кончината на шефа на “Мултигруп”.
Как отразявахме неговото погребение на
Арбанаси е сюжет за друг прелюбопитен разказ.
Интересни времена бяха и с гордост мога да кажа, че макар и в регионален вестник, правехме истинска и смела журналистика. С всички позитиви и негативи от това. Имахме сериозни разследвания и осветляване на страхотни далавери, правехме професионални удари, на които завиждаха колегите от централните медии. Но и беряхме горчивите плодове от това да гониш истината. Лично аз три или четири пъти влизах в съда. Последният иск срещу мен беше за безумните за онова време 25 000 лева. Съди ме шеф на държавно предприятие, който си беше правил златни зъби с държавни пари.
Имах истинска, смразяваща заплаха за убийство от един юнак, който си беше вдигнал мотел с басейн до Велико Търново без пукнато разрешение. Мутри идваха да ме бият…
Бяхме смело безразсъдни, млади и щури, не се вземахме насериозно, но работехме сериозно, здраво и с хъс.
Само че, каквото и да правехме, спазвахме някаква мяра и се съобразявахме с изпразненото вече от съдържание понятие “журналистическа етика”.
☺️Може би затова охраната ни носеше на ръце…
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Гръмналият строителен балон изглежда започва да се обагря с трупове… Вероятно ще има още, защото изгоряха милиарди…
Сутринта първата ми мисъл около Слави Бинев беше “хазарт”. Защото това е основата на мафията в момента и е логично да се очаква нещо подобно. Прочее, добре е държавата да реши този въпрос веднъж завинаги, а не само да забранява рекламата.
Но сега бих искал друго да река.
Не е изключено Бинев да е жертва на гръмналия имотен балон. Забележете, че и предния убит – милионерът от Пловдив Илиан Филипов, и той беше забъркан в строителство.
При имотните балони всякакви пари се изливат в строителството – с цел бърза печалба. При гърмеж – загубите са огромни. Припомням, че Иво Прокопиев беше супер-бизнесмен до 2008, когато гръмна балонът. След това не само изгуби почти всичко, но и търсеше закрила от новия премиер Бойко Борисов. И му осигуриха сигурен път до чужбина. Явно беше затънал много, много загуби и доста народ си търсеше парите. Сега вероятно е същото.

А гърми ли балонът?
Твърде вероятно – Да. Агенцията по вписванията отчита спад в сделките с 15-18%. Дори това не е малко, но истината е по-брутална. Огромна част от сделките са фиктивни. Това са прехвърляния на апартаменти между баби и внучета, делби между роднини и пр. – нормалният поток между поколенията. Това не са истински сделки. И те представляват горе-долу половината от всички вписвания изобщо.
Реалните сделки са останалата половина. Т.е. ако имаме 18% надолу върху база от 50%, това е все едно 36% по-малко сделки изобщо.
Това вече е брутално. Фактически една трета от целия капитал и оборот на огромен бизнес изчезва.
От другата страна обаче банките си чакат кредитите.
Настава всеобщ недостиг на пари и съдружници започват да се карат. Винаги има подозрения в скрити и “задигнати” пари. Човек се чуди какво да прави и другите са му виновни.
Стига се и до изстрели.
Мисля, че това е най-вероятната истина – вече 2 случая в един сектор има. А имаме и спомените с далеч по-големи “индустриални могули” от Слави Бинев и Илиан Филипов.
Та това си мисля, натам сочи логиката, но може и да греша, знам ли…….
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







