БЪЛГАРИЯ

Милиционерщината не е напуснала МВР

Над 30 години след уж демократичните промени у нас има едно ведомство, което не е мръднало от времената на социализма. Милиционерщината продължава да е в основата на манталитета на голяма част от кадрите в МВР. Показателен за това е скандалът с грозните обиди от страна на главния юрисконсулт на СДВР към момичето, което беше малтретирано от униформени служители по време на летните протести през 2020 г.

Срам и позор

Отвращение и срам може да изпита всеки, който чете “аргументите” на Деляна Иванова, подписала касационната жалба на СДВР срещу решението на съда на първа инстанция с което на Цветелина Цветкова бяха присъдени 40 000 лв. обезщетение. Вместо юридически доводи, са използвани квалификации за жертвата като “позорна”, “недостойна” и “срам за младото поколение”.

Юристът на СДВР откровено лъже пред съда, като заявява, че видео на полицейското насилие под колони на МС не съществува. Още по-скандални са обаче претенциите й, че жертвата сама си е виновна и затова не следва съдът да ѝ присъжда обезщетение. “Да ходиш облечена по този начин на нерегламентиран протест и да твърдиш, че не си разсъблечена, е недостойно за един млад човек. Позорно е за един млад човек да се възползва от облеклото си, за да получи парични средства под формата на обезщетение”, казва юристът на СДВР.

Явно в полицията считат, че щом си участвал в спонтанен протест, или както те го наричат – нерегламентиран, си извършил някакво престъпление и спокойно могат да те задържат абсолютно незаконно. Пък, ако си облечен лятно по потник и къси гащи, направо си просиш вниманието на полицая, който е решил, че има право да снима гърдите ти, докато си на земята с белезници, и да ти обещава още ласки в ареста. Това е юридичексата мисъл в СДВР, стигнала до извода, че не дължи пари за гаврата с човешкото достойнство на едно младо момиче.

Кадрови фалит

Въпросната юристка, чиято съдба ще се реши след поредната комисия, сформирана да разгледа поведението й, е поредното доказателство, че подборът на кадри в полицията е под всякаква критика. От това страда не само ефективността на МВР, но и сигурността на гражданите. Могат да се дадат множество примери с безхаберие от страна на полицейски служители, което поражда инциденти. Едва ли щеше да се случи трагедията на бул. “Черни връх” преди година, ако осъденият за катастрофата Георги Семерджиев не беше под полицейски чадър толкова дълго време. И инцидентът на Околовръстното шосе, при който бе убит френски гражданин, щеше да бъде предотвратен, ако двамата полицаи, спрели шофьора за проверка, не бяха взели пари, за да си затворят очите, че шофира пиян и надрусан. Нужни ли са още доказателства, че корупцията дори на най-ниско ниво в МВР убива?

Въпреки тези факти, наказанията за провинилите се служители остават символични. След проверката на “Вътрешна сигурност” на МВР по случая с шофьора Семерджиев 40 служители на полицията бяха санкционирани с най-леката мярка – порицание. Уволнени са единствено полицаите Симона Радева и нейният приятел Мирослав Якимов, за които се установи, че непосредствено са помогнали на Семерджиев след трагичния инцидент.

Друг проблем при кадровата политика е, че някои униформени си мислят, че работят като биячи, а не като служители на реда. Всяка година чуваме за дузина случаи на полицейско насилие. Преди по-малко от месец адвокат Добри Райков разказа, че е бил ударен от полицай, след като той се опитал да стигне до свой клиент. От МВР твърдят, че случаят ще бъде проверен, а от прокуратурата заявиха, че са самосезирали. И до момента обаче няма установена вина.

Не е известно и какви наказания са наложени за фиаското в пловдивската дискотека “Бушидо”, чиито клиенти станаха жертва на полицейски рейд в нощта на Гергьовден. Те бяха държани в заведението с часове, докато на случаен принцип униформените служители са ги събличали и обискирали. Бившият вътрешен министър Иван Демерджиев заяви, че акцията не била съгласувана с него и назначи проверка по случая. Преди месец МВР съобщи, че проверката е приключила, като са установени нарушения от шестима служители, от които четирима са на ръководна длъжност. Тепърва обаче ще се конкретизират наказания. “В резултат на заключенията в доклада в МВР започва проверка за дисциплинарни нарушения. В хода ѝ ще се определят тежестта на извършените нарушения и съответните наказания”, казаха от министерството.

Поощрения за наши хора

Пороците в МВР не свършват само с абсолютната безнаказаност на провинилите се, а продължават и с поощрения за верни на всяка власт кадри. Последният пример е новият уж временен шеф на “Гранична полиция” Антон Златанов, чиято кариера се свързва с бруталното полицейско насилие по време на протестите през 2020 г. След като беше съобщено, че Златанов поема управлението на границата, се надигна обществено недоволство, което бързо принуди МВР да даде заден ход. Самият комисар Златанов дори обяви, че няма да поема поста, щом липсва обществено доверие в работата му.

Бързо обаче се разбра, че новият министър на вътрешните работи не го е грижа за общественото мнение и предпочита на върти номера, с които все пак да гарантира растеж в кариерата на доверените си кадри. “Такава е политиката на МВР – ръководните служители първо минават през етап, в който са временно назначени на длъжността”, заяви министър Калин Стоянов с уточнението, че изобщо не се търси титуляр за длъжността шеф на “Гранична полиция”. Дори си позволи да похвали Златанов, че в качеството му на зам.-директор на СДВР “е предприел действия, в резултат на които са избегнати много по-тежки последствия, както за служителите на МВР, така и за протестиращите” по време на най-масовия протест на 2 септември 2020 г. Само за тези думи новият министър трябва моментално да си подаде оставката, защото очевидно или не е запознат какво се случи в онази кървава сряда, или смята полицейското насилие за нещо нормално. Защото протестът бе белязан от добре документирано насилие. Журналистът Димитър Кенаров вече осъди МВР за незаконния си арест. Той беше незаконно задържан и бит от полицията, а впоследствие проверката по случая не откри нарушения от страна на униформените. И до момента няма наказани по случая. Освен това полицията допусна провокатори с десетки силни бомбички, които в продължение на часове хвърляха взривове по полицаите, които стояха безучастни на стълбите пред Народното събрание на площад “Независимост”. Как тези оръжия стигаха до неколцина мъже в първите редици на протеста? Защо полицията, включително с цивилни агенти сред протестиращите, не успя да противодейства на демонстрантите, които застрашаваха живота на униформените? Тези въпроси останаха без отговор.

Пари ми дай, и повече не ме търси

Полицейските синдикати не изневериха на себе си и тази година да излязат на протест с искане за по-високи заплати. Такъв протест имаше и през 2022 г., когато служителите на МВР поискаха минимум 25-процентно увеличение на възнагражденията. Сега исканията са за 10% отгоре. Протести на полицаите имаше и през 2010-а, и през 2015-а. Имаше увеличение на заплатите на полицаите в началото на 2021 г., когато правителството на Борисов ги вдигна с 15%. После МВР получи още 20% ръст миналата година. Сега новият вътрешен министър побърза да застане на станата на колегите си, като заяви, че подкрепя исканията им за по-високи възнагражденията. Мераците им обаче бързо бяха порязани от финансовия министър, който обяви, че не е предвидено увеличение. “За всички министерства все пак има възможност да увеличат заплатите, ако направят реформи”, каза Асен Василев.

Въпреки позицията на финансовия министър, група депутати от управляващата коалиция ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“, както и от ДПС внесоха предложение за промени в бюджета между двете четения за 10% ръст на възнагражденията в МВР. След което Василев заяви, че заплатите на полицаите вече са в ръцете на депутатите, но подчерта, че в последните 15 години има само една, в която от МВР не са протестирали за заплати.

Както и да го погледне човек, от целия бюджет на МВР повече от 3/4 отиват за възнаграждения. Парите за полицията са почти колкото за здравната система, за социалната сфера и донякъде за отбраната. Всяка година правителството налива още пари в МВР, а в същото време силовото ведомство си остава просто един неефективен, лошо конструиран и материално зле осигурен мастодонт. По последни данни в системата по Закона за МВР, Закона за държавния служител и Кодекса на труда работят около 5000 пенсионери. Бившият вътрешен министър Бойко Рашков започна освобождаване на служители, които са прехвърли годините за пенсия, но то не стигна доникъде.

Проблемите и дисбалансите отдавна показват едно – трябва реформа в този мастодонт. Както и че и там отпусканите пари трябва да бъдат обвързани с резултатите. А такива резултати могат да са само опазването на имуществото, здравето и живота на гражданите. А дали хората се чувстват сигурни? Всеки сам може да си отговори на този въпрос.

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Post Views: 31

Related Topics:featured trending българия измама конспирация корупция кражба лъжа скандал

Up Next

Няма как да имаме национален празник

Don't Miss

Тежка колониална зависимост и унижение – “Украйно бий ме, обичам те!”

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 15

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.