Много малко хора забелязаха в изтеклия запис една много тънка забележка на Петков. Той говори и за собствения си имунитет, а не само за този на Борисов, посочи анализаторът

Политически България е разделена на две половини. В едната попадат либерални формации като ГЕРБ, ПП, ДБ, ДПС и Зелените, които се опитват да брандират всяка една реторика насочена срещу тях като проруска, русофилска, путинистка и прочее.

Това е стратегия, която е изключително удачна за тях и за нашите евроатлантически партнори. Затова Борисов, когато ги коментира, казва – по програми ние сме едни и същи. Различни са фигурите, които се борят. Неизбежно беше тяхното обединение.

Но има и една друга половина в България, която е по-консервативна, не харесва отдаването на национален суверенитет, което ни се представя едва ли не за нормално. Всъщност огромната част от българите искат мир, суверенитет, искат да си изучат децата, да имат добри доходи, да си тачат историята и България да се развива.

Така че трябва да намерим по някакъв начин сечението и да спрем да се люшкаме между Изтока и Запада, а да се държим наистина достойно, като един стожер на европейската цивилизация, заяви политическият анализатор и финансист Кузман Илиев в интервю за “Телеграф”.

Ето какво още казва той:

– Г-н Илиев, свидетели сме на безпрецедентна война на политическия терен. Какъв е вашият прочит – кой срещу кого е и кой с кого е?

– Това, което се вижда на повърхността, е една война между политическите фигури, но зад тези политически фигури във времето стоят много сериозни бизнес кръгове. Това не е тайна за никого в България. И очевидно, когато се разпределят порциите в държавата, в един момент има недоволни.

Разместват се пластове и това, което виждаме на повърхността, е едно земетресение в политическия живот, което пренарежда картите. И нещата не са толкова лични, колкото изглеждат, а те по-скоро касаят сблъсък на икономически групировки, които се борят за по-голям дял от баницата.

– Може ли малко повече конкретика?

– Спомняме си всички какво голямо въодушевление имаше в прогресивните, либерални кръгове, да ги наречем, когато Борисов взимаше властта срещу БСП. Тогава той трябваше да разчисти сметките с БСП и партиите, които гравитират около нея.

Впоследствие той се еманципира изключително много, срещу него започна една системна опозиция на либералните политически кръгове, които в един момент със собствени медии, разбира се, създадоха и свои политически бизнес проекти. В тази война влязохме 2020 г. Тя стана едва ли не на живот и смърт.

Но днес забелязваме парадокса, в който живеем, либералните политически формации с техните донори да припознават Борисов отново като агент, който би им помогнал да се справят с един друг политически враг, който се заформи, а именно президента и главния прокурор. Тоест наистина има някаква динамика, която е толкова дълбока, че с това, с което разполагаме ние за анализ, няма да можем да бръкнем, без да изпадаме в спекула.

– Какви са вашите прогнози за развитие? Гласуването на правителство с втори мандат – това дали ще поуспокои обстановката, или ще даде нов стимул на конфликти?

– Електорално България наистина е разделена на две половини. Едната половина е тази либерална общност, наистина голяма, от която са части ГЕРБ, ПП, ДБ, ДПС, Зелените. Всички тези играчи се борят за едно и също електорално поле. Затова Борисов, когато ги коментира, казва – по програми ние сме едни и същи. Различни са фигурите, които се борят. Неизбежно беше тяхното обединение.

Аз от много години казвам – те са едно и също и ще се обединят, търсейки нов враг. Когато се оформи в лицето на г-н президента, той бръкна в раната и оглави недоволството на една друга половина в България, която е по-консервативна, не харесва отдаването на национален суверенитет, което ни се представя едва ли не за нормално.

Оттук насетне войната с него ще бъде много тежка, особено от страна на ПП-ДБ, които искат да го вкарат в тясната рамка на путинист, русофил и прочее. Аз мисля, че това е по-скоро политически пиар, както казва г-н Петков, и опит за намиране на враг за консолидация.

Мисля, че ще има правителство, евроатлантическо, не за друго, а защото и Борисов, и Кирил Петков се притесняват от евентуални действия както от МВР под управлението на Радев, така и на прокуратурата, която очевидно е в сблъсък, особено с ГЕРБ.

Те нямат друг избор. Много малко хора забелязаха в думите на Кирил Петков една много тънка забележка. Той не говори само за имунитета на Борисов. Той говори и за собствения си имунитет. Следователно те са в много сходна ситуация и ще играят заедно, търсейки по-широка платформа, както вече е ясно – евроатлантизма.

– Как се позиционира прокуратурата – изглежда силно срещу Борисов, но има ли някой друг, който да се притеснява?

– Тази война де факто е следствие на една неразумна политическа деятелност, която притиска в ъгъла определени играчи и не им дава никакво място за маневра. И всеки става радикален. Главният прокурор се озова в ситуация да играе вабанк срещу неговите противници, поискали главата му, а именно ПП и ГЕРБ, които направиха тази отстъпка, която реално е цивилизационна в тяхното политическо битие.

В един момент той нямаше друг избор, освен да се опита всячески да покаже, че те имат така да се каже мръсно бельо, което те сами си казаха, че заедно трябва да преперат. Сигурно няма абсолютно чист в тази ситуация. За българския народ и граждани генерално, като се тегли чертата, това е нещо позитивно. Защото всеки, който оттук нататък ще се занимава с политика, ще е много внимателен и ще мери три пъти, преди да реже.

Това е страхотен сигнал за всички нас. Тези политически сътресения ще отминат, не зная кой ще надвие или дори дали няма да има някакво разбирателство в един момент. Проблемът е, че сме изпуснали междувременно в тези битки и кавги кой ще води бащина дружина, икономически предизвикателства, които пристигат.

Това са тежка икономическа криза, която се задава от Германия, енергийни предизвикателства със Зелената сделка за цяла Европа, която се радва на евтин ток, когато има слънце и вятър, но когато няма, не знае какво да прави. Все повече нарастват цените на храните, което е голям проблем за бедните, които дават 40% от доходите си за храна, както сме ние.

Тези неща са истинските проблеми на хората и някак си сега има едно отвличане на вниманието. Но това разделение ще се задълбочава. Ние досега не го усещахме, защото единствените гласовити са либералните формации и по-скоро ПП и ДБ.

Сега обаче в консервативния спектър виждате, че има радикализация по другата линия – срещу тях. Радев отговори точно на тях, той стана изразител на това обществено недоволство. „Възраждане“ са там, други партии се позиционират в същото лоно. От ИТН и БСП виждаме такава реторика, така че политически се наелектризира ситуацията и се радикализира.

– Да цитираме разговора от прословутото заседание на Националния съвет на ПП, където Асен Василев казва, че до година и половина-две проруските сили ще вземат превес в парламента, а влизането в еврозоната и Шенген щяло да намали щетите. Това реална възможност ли е?

– Това е изключително плашило, което в момента се създава. Видите ли, България ще бъде обхваната от проруски сили…Аз не мисля, че Русия вече има някакво сериозно влияние в България. Според мен тя гледа на нас като на вражески субект, с когото няма нищо общо. Ние сме ясно и категорично в единия лагер. Сега ПП и ДБ хващат тази реторика и всякаква опозиция срещу тях опитват да я брандират като проруска, русофилска, путинистка и прочее.

Това е политическа стратегия, изключително удачна за тях. Тя е много разбираема от нашите евроатлантически партньори, особено в Брюксел. Това е само тактика. Защото огромна част от българите искат мир, суверенитет, искат да си изучат децата, да имат добри доходи, България да се развива и да си тачат историята. Няма вече такъв тип идеологеми от края на 90-те години и края на Студената война, че ние обичаме само Русия.

Това е за по-възрастното поколение. Или че днес Западът и американците са абсолютно безгрешни. Това са абсолютни идеологеми и ние трябва да намерим средата, а не да живеем в миналото. В миналото, когато имаше едни комунисти и една Русия на Изток, която буквално икономически живее в Средновековието, и на Запад един капитализъм, който прогресира. Нищо подобно.

На Изток имаме дясноконсервативен тип политики в авторитарен елемент, безспорно. На Запад имаме съвсем различно нещо. Нов марксизъм, нов социализъм, можем да го наречем социалдемокрация с изключителна намеса на държавата, с много цензура, с много политкоректност.

Така че България трябва да намери по някакъв начин сечението и да спре да се люшка между Изтока и Запада, а да се държи наистина достойно, като един стожер на европейската цивилизация.

– Споменахте, че ни предстоят много важни икономически предизвикателства, а ние нямаме все още приет бюджет за тази година. Колко още държавата може да издържи, без да е приет бюджетът?

– Това е другата мантра. Нещо страшно става, ако няма правителство, точно такова – между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Свършва светът, няма да има пенсии, няма да има заплати. Това не е така. Държавата направи рекордни бюджети. Разходите в последната година нараснаха с над 11 процента. Икономиката – с между 2 и 3, а реално по-малко. Може би тази година ще нарасне с 1,8% в най-добрия случай, но според мен ще е с под процент.

Нашите разходи растат страшно бързо. Ние харчим много за издръжка във ведомствата, за заплати в някои ведомства, където възнагражденията са пораснали много и неадекватно спрямо забавящата се инфлация. В капиталовите разходи също има много сериозни раздувания. Ние имаме откъде да чистим. Няма нищо страшно, че три месеца сега ще следваме план от миналата година, защото той е рекорден.

По-важно е какво правим с парите, дали ги харчим ефикасно и ефективно. Никой не прави този анализ, а се раздава на калпак. Раздава се по електорални групи, обещават се едни много щедри социални разходи, за които никой не е помислил как ще финансира. Текущи разходи за персонал и издръжка нарастват с десетки проценти, при положение че икономиката нараства с един-два процента.

Тези неща не са адекватни. Това не е нормално икономическо управление. Дългосрочно ние поставихме на една много лоша основа нашите финанси, защото трупаме дефицит, което е нищо друго, освен дълг. Той се акумулира и след три години ще е двоен на това, което имаме днес.

В борд това е опасно. Лихвите ще вървят само нагоре, за да укротяват инфлацията, което е системен риск за нашата фискална стабилност и за борда. И трябва час по-скоро да бъде овладяно, политиците да разделят политическата битка от разумното управление на финансите, за да дадат стабилитет на цялата икономика и перспектива пред българите.

– Има заявки от политическите сили, които ще сформират правителство, че новият бюджет ще бъде с до 3% дефицит. Според вас откъде може да се реже, за да се сведе недостигът в хазната от над 6% до 3%, без да има социални сътресения?

– Разходите за издръжка и персонал нарастват, както ви казах, с десетки проценти, а икономиката въобще не с тези темпове. Преди, ако беше разумно да се мисли в тази посока заради инфлацията, то днес инфлацията се забавя, макар при храните да е все още неприятно висока. Така че там има наистина сланинка, която може да бъде обрана. При капиталовите разходи една част наистина са за европейски средства – 4 милиарда от 10.

Но при другите може да се приоритизира и да се намери допълнително между милиард и милиард и половина. Винаги капиталовите разходи се използват като буфери и със сигурност се залага повече, отколкото трябва. Можем да оптимизираме своята разходна част, да направим едно овладяване на разходите. Защото това е залогът. Да овладеем разходите. Икономиката работи, полека-лека ще си изплатим дълга и приходите ще продължават да влизат.

На нас проблемът ни е с разходите. А те казват – разходите ще си растат бързо, давайте да вдигаме данъци, да вдигаме приходи. Но това е като скачен съд. Като вдигаш данъците, задушаваш икономиката, влизат по-малко пари, дефицитът нараства, защото и разходите са нараснали и няма как да ги финансираш.

Ключовият момент, който трябва сега да направят нашите парламентаристи, ако са отговорни, е да овладеят разходите, да са разумни, защото в предстоящата криза, ако заложат 3 процента дефицит, той всъщност ще е шест. Затова най-добре е да се опитат да направят нещо максимално близко до нулев дефицит. Да обяснят на българските граждани ситуацията.

Да успеят да приоритизират кои са уязвимите групи, които наистина трябва да бъдат подкрепени. А онези покачвания, които се очакваха, но не са адекватни на спадащата инфлация, да бъдат просто прибрани и да се каже – изчакайте, разберете и вие проявете национално отговорно поведение всички да минем през тази турбулентност.

– Все пак няма ли някакъв резерв и при приходите? От доклада на НАП за изпълнение на приходите за м.г. виждаме неизпълнение от стотици милиони лева по ДДС от сделки в страната.

– Защото икономиката се забавя и дава все по-малко продукт, респективно започват да падат приходите от ДДС. Давам ви пример със строителния сектор. През 2020 г., която бе силна за него, имаше 22 милиарда и 300 милиона продукция. Миналата година е 17 милиарда и 200 милиона. Какво означава това? В сектор строителство, който е капиталово интензивен, имаме сериозно забавяне.

Сделките с недвижими имоти през втората половина на миналата година – замръзнали. Поглеждаме към земеделието. В животновъдството хората са на ръба. Те бяха смазани дори от това, което стана с украинското жито, от нелоялната в някакъв смисъл конкуренция.

Това жито трябваше да отиде в Северна Африка или в Близкия изток, а то дойде при нас. Има сектори, които вече страдат и приходите намаляват. Оставим ли жива икономиката обаче, тя ще се събуди, ще генерира повече и ще компенсира дефицита догодина и по-догодина. Никога в криза не се вдигат данъците.

Това е адски опасно. Дори Кейнс, който е апологет точно на държавната намеса, казва – в растяща икономика трябват излишъци, а като дойдат вече трудните времена, тогава да се харчи. А ние какво правим? В растяща икономика правим огромни дефицити. Като се забави икономиката, те ще станат още по-големи.

– Смятате ли, че темата за вдигане на данъците или поне връщане на по-високите ставки, които бяха намалени, ще бъде на масата, когато се изготвя Бюджет 2023?

– Това е неизбежно. Ставките ще бъдат върнати нагоре. За мен това е вредно. Вторачваме се в това, че на някого му е малко леко. Това е криворазбран егалитаризъм – да сме равни в нищетата. Според мен трябва да си ни толкова ефикасни разходите на държавата, че да са по-малки като сума, да постигат повече и да можем да си позволим да смъкваме данъците на повече икономически агенти.

А не да се вторачваме, че на някой му били малко по-ниски данъците, да му ги вдигнем и да кажем – ей, чудесно, запълнихме дупката. Да, но като заколихме кравичката, която носи мляко.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА