ФОКУС
ЛЪЖИТЕ ЗА “СТРАШНИЯ” КОРОНАВИРУС!
Професор от Станфорд против драконовските мерки в борбата с коронавирус
Грипната епидемия в Италия през 2016 отне живота на 24 хиляди души. Изненада: светът тогава не затвори
Уточнение: Нито един човешки живот няма място в таблица с цифри. Единственият обясним начин това да се случва е, когато статистиката помага за оцеляване на други човешки животи; когато цифрите се използват от науката. Ползваните научни и статистически източници в този материал правят това.
Преиграха ли правителствата с мерките, които взимат в борбата с коронавируса? Това е тема на нов анализ, публикуван преди няколко дни, 17 март, вторник. Един професор от Станфорд на име Джон П.А. Йоанидис, съдиректор на “Meta-Research Innovation Center”, както и също така професор по медицина, статистика, биомедицински научни данни и епидемиология, предположи, че световният отговор на коронавирус епидемията е „едно фиаско”, защото взимаме сеизмични решения на база „ненадеждни данни”. Данните, които имаме в момента, твърди Йоанидис, показват, че реакцията е твърде строга и силна, накратко – преиграваме.
„Сегашната коронавирус болест, COVID-19, беше наречена веднъж-в-живота-епидемия. Но също така може да бъде и веднъж-в-живота-фиаско,” написа Йоанидис в свое лично мнение, публикуване от Stat News.
《Обединеното кралство се бори с коронавируса по различен начин? Не е точно така》
Йоанидис продължава: „Драконовски мерки бяха предприети в много страни. Ако пандемията се разсее – дали сама или заради тези мерки – краткосрочните крайни мерки за социално дистанциране и блокирането на държави ще бъдат поносими. Колко дълго обаче ще продължат тези мерки, ако пандемията не стихне? Как управляващите ще кажат, че правят повече добро, а не вредят?“
Накратко – професорът разсъждава по хипотезата, че сегашните екстремни мерки, предприети от почти всички държави по света, засегнати от епидемията, ще имат катастрофални последствия, тъй като в известна част са ненужни. Йоанидис защитава тезата си, че данните, с които разполагаме са пренебрежимо малко, а от друга страна липсват данни „за огромното мнозинство инфектирани” с COVID-19, което прави данните за смъртността, които Световната здравна организация представя, на практика „безсмислени”.
Какво прави Йоанидис в изследването си, за да проиграе всички възможни сценарии?
Първоначално се фокусира върху „една ситуация”, където „абсолютно цялата популация е затворена и тествана”. Например, карантираните пасажери на круизния кораб Diamond Princess. Там става дума за възрастни хора, а смъртността е 1 процент. На практика, ако това е малка държава, абсолютно затворена и изолирана, тя е населена единствено от хора в най-рисковата група. Когато това се проектира на възрастовата структура на населението на една държава като САЩ например, калкулациите показват, че смъртността от коронавирус ще бъде около 0.125 процента.
Между 712 инфектирани пациенти имаме седем смъртни случая. „Реалната смъртност в такива случаи,” казва Йоанидис, “може да варира от пет пъти по-ниски нива до пет пъти по-високи нива. Това означава от 0.025 процента до 0.625 процента. Разбира се, възможно е някой от заразените пациенти да почине по-късно, както и пасажерите да имат различни стадии на хронични болести. Добавяйки различните източници на несигурност, може да заключим, че делът на изходите с фатален край за население като американското ще бъде между 0.05 процента и 1 процент.
Какво означава това? Смъртните случаи от коронавирус могат да се окажат по-ниски от тези, причинени от сезонния грип. Ако това е така, затварянето на целия свят с последващите огромни социални и финансови последствия, е ирационално. „Това е все едно един слон да бъде атакуван от домашна котка,” допълва Йоанидис. „Изнервен от котката, опитвайки се да я заобиколи, слонът случайно пада в пропаст и умира.“
Къде това твърдение може да бъде атакувано? В някои страни смъртността сред възрастните е по-висока. Професорът отговаря: „Дори някои познати коронавируси, за които знаем от десетилетия, могат да имат висока смъртност, която достига до 8 процента, когато афектират възрастни хора, живеещи в домове или санитарни заведения.”
Наличните данни за Италия показват, че средната възраст на починалите там е 80.5 години като 99 процента от тях са били с други заболявания. При това, не подценявайте данните – със сериозни предишни състояния. Това е официално проучване на националния здравен орган на страната, което е на база данните за 2003-ма починали в Италия. По-голям дял от починалите са мъже, а всички са със сериозни паталогични предишни заболявания. Забележете – повече от половината от починалите са имали по три патологии, като най-често срещаните предхождащи заболявания са сърдечно-съдови.
Професор Йоанидис допълва какво ще се случи, ако затварянето на държави продължи в очакване на лек: „Ваксините и достъпното лечение могат да отнемат месеци, дори години, за да бъдат разработени и тествани, съгласно нормите. При този времеви порядък, последствията от дългосрочно затваряне на държави, са абсолютно неясни.”
Всяка година 60 милиона души по света умират по различни причини. Случаите на починали от коронавирус след години ще влязат в тази статистика и голяма част от тях няма да бъдат дори коректно документирани „заради това, че не са прецизно тествани”.
“В Щатите този сезон,” продължава професор Йоанидис, “са тествани 1 073 976 души, от които 222 552 души (20.7 процента) са имали позитивни резултати за грип. За същия период, очакванията за грипоподобни болести е около 36 и 51 милиона души, като очакванията за фатален край са за между 22 хиляди и 55 хиляди души.”
Относно безбройните математически модели за нарастването на смъртните случаи от COVID-19, професорът от Станфорд дава следния пример: “Някои се притесняват, че когато в Щатите имаше 68 смъртни случая от коронавирус, те ще се увеличат експоненциално на 680, 6800, 68000, 68000… като по света ще се наблюдават същите катастрофални последствия. Това реалистичен сценарий ли е? Или лоша наука?”
Ширещото се вярване, че екстремните мерки работят (затваряне на държавите, каквото наблюдаваме сега), не е доказано достатъчно меродавно. В голям труд, публикуван през 2011 година в онлайн базата данни на Cochrane Library под името “Physical interventions to interrupt or reduce the spread of respiratory viruses”, се анализира именно това. Дали физическите интервенции влияят на спиране или намаляване разпространението на респираторни вируси? Учените, работили по доклада, изследват и анализират 3775 научни труда, други 3560 документа, както и 215 независими изследвания. Всичко е анализирано и обобщено – случаи на скрийнинг на летища, пристанища и гари; изолация; карантина; социално дистанциране; бариери; лична защита; хигиена на ръцете… В този обстоен документ на практика се обобщават мерките, на които сме свидетели днес, прилагани в предишни години.
Авторите казват, че най-голям дял от достоверните данни, които те са анализирали, показват, че респираторните вируси могат да бъдат ограничени най-вече чрез хигиенни мерки (като миене на ръце, особено при младите хора, децата). Добавянето на други съставни средства (различни от стандартните сапуни например) към процеса на миене на ръце, за да се намали предаването на респираторни заболявания, остава по-скоро несигурно, показват анализираните данни. И още: “Има ограничени данни, че социалното дистанциране е ефективно.”
Сега вече става интересно, нали? Особено на фона на непрекъснатите данни за поредното ново барикадиране и затваряне.
《Ожесточават карантината, пътувайте между градовете при крайна необходимост》
Да видим глобалната картина. Средно между 10 и 15 процента от световното население се заразява с грип на годишна база. Възможно е този процент да достигне 50 при епидемии. Глобалните инфекции показват драматична картина – през 2003 тежкият остър респираторен синдром (SARS) зарази 8098 души и причини смъртта на 774 от тях. Вирусът бе причина и за сериозна социална и икономическа криза. През 2006 година подобно нещо се случи с H5N1, а през 2009 с H1N1.
По темата за социалното дистанциране, един от упреците към британския подход (“империалистичен”, нарекоха го някои) беше, че не се затварят училищата. Професор Йоанидис казва: „Затваряне на училища може да намали разпространението. Но децата така или иначе продължават своята социализация с други деца. Също така те повишават времето прекарано с възрастни хора. Затварянето на училища не помага и да се изгради колективен имунитет.” Тук критиката е, че децата продължават да се виждат с възрастни – техните учители.
Много интересни са съжденията относно станалото тъй популярно “изравняване на кривата” или накратко – да се избегне струпване на болни в един определен интервал от време, което би поставило на колене здравната система. Редица визуализации илюстрираха цветно, красиво и хубаво как точно избягването на този пик спасява здравната система. И това е логично.
В същото време, контрират от Станфордската лаборатория, здравната система обаче е поставена и в невъзможност да лекува други болести, които също са причинители на смърт. Професор Йоанидис обяснява: „Ако нивата на епидемията затрупат здравната система и екстремните мерки не са достатъчно ефективни, то въпросното изравняване на кривата всъщност ще влоши нещата: вместо здравната система да бъде препълнена в един кратък период, тя ще остане препълнена за един продължителен период (заради другите болни). И поради това ние се нуждам от точни данни за епидемичната активност.”
Разбира се, ако трябва да обобщим, последствията от социалното дистанциране със сигурност са негативни за икономиката, за обществата, за психичното здраве. Проф. Йоанидис допълва: „Може да последват непредсказуеми еволюции като финансова криза, вълнения, граждански размирици, война и срив на социалната тъкан.” За да се избегне всичко това се нуждаем от безпристрастни данни за разпространението на епидемията, която да служи като ориентир на онези, които взимат решения.
Изключително важно е да се анализират правилно данните, в частност тези за Италия. В брой 88 на “International Journal of Infectious Diseases” е публикуван обстоен доклад за влиянието на грипа върху смъртността във всички възрастови групи в Италия по време на скорошните сезони (от 2013 до 2017).
Какво показва този доклад? За зимните сезони от 2013/14 до 2016/17, са се случили приблизително 5 290 000 грипни случаи на територията на Италия. За този изследван период има 68 хиляди смъртни случаи, за които може да се твърди, че са свързани с грипните епидемии. Италия показва по-висок процент на смъртни случаи спрямо останалите европейски стани, особено сред възрастните.
В доклада се посочва: „Италия има регистрирани пикове на смъртността, особено сред възрастните хора, през зимните месеци. Грипните епидемии се индикират като едни от потенциалните детерминанти за това увеличение.”
Данните за зимните сезони в Италия показват следното:
— смъртните случаи за сезона 2013/14 са: 7027 души
— смъртните случаи за сезона 2014/15 са: 20259 души
— смъртните случаи за сезона 2015/16 са: 15801 души
— смъртните случаи за сезона 2016/17 са: 24981 души
„В заключение,” се казва в доклада, „непредвидимостта на грипните епидемии продължава да бъде голямо предизвикателство за здравните специалисти и политиците в Италия.” Това се случва преди коронавирус-епидемията. Към днешна дата от коронавирус в Италия са регистрирани 3405 случая.
Естествено, факторът на заразяване с коронавирус не е взет предвид – ако той е по-висок при коронавируса в сравнение с изследваните в предишни години грипни епидемии, ситуацията се променя. Критиците на горните данни биха казали, че ако не се вземат мерки веднага за намаляване на разпространението му, смъртността ще бъде по-висока, защото няма как всички заболели да се третират по едно и също време. Особено, когато смъртността в Италия надмина тази в Китай, макар населението на Италия да е 60 милиона срещу 1.35 милиарда на Китай.
В същото време, добавяме Южна Корея към статистическите данни, ако критиците кажат, че примерът на професора от Станфорд за круизния кораб Diamond Princess е несериозен. В Южна Корея има направени около 250 хиляди теста, потвърдени са 8652 заразени, от които 94 души са починали. Фаталните случаи са 1.08 процента. Ако правителствата базират работата си на база тези данни, това би трябвало да е отправната точка.
Като обобщение, по-скоро може да се каже, че и двата подхода са верни, когато се правят в умерени граници. Изравняването на кривата и социалната дистанция несъмнено помагат за отлагане разпространението на болестта и здравните системи не се задъхват. Събирането и анализирането на данни, особено след такива примери като Китай и Южна Корея също е важно, за да може правителствата да създадат стратегии, които позволяват и икономиките да не рухнат. В този смисъл е ключово да се определя как протоколите за социално дистанциране да работят и дали да не се върви към тяхното олекотяване; колко и какви точно да бъдат рестрикциите.
Конкретно за България, Банско е един чудесен пример за това как е възможно да бъде изследвано резпространението на вируса и да бъдат приложени умни статистически модели. Нещо като българският Сингапур. Островната държава беше една от първите, която забрани всички полети от Ухан, където вируса (поне по приетата версия) възникна първо.
В Сингапур всички хора, пристигащи от заразени държави, бяха поставяни под задължителна карантина. И макар случаите в Сингапур да нарастваха, нямаше пиково такова. При 385 случая в момента, там няма смъртен случай. В Сингапур агресивно изледваха местата, където вирусът циркулира. Важно – училищата не бяха затворени; вярно – учениците имаха скрийнинг за температура на входа. На 23 март, понеделник, те пак ще отворят. Макар да има натиск това да не се случва. В Сингапур казват, че ако стриктно се изпълняват другите мерки, не е необходимо да се затваря цялата държава. Във всяко училище в Сингапур, преди започване на класовете, се прави снимка на класа, за да се знае, ако някое дете се разболее, точно с кого е имало контакт.
До три месеца спира разпространението на заразата, при стриктно спазване на карантината
Ако има едно нещо, за което професорът от Станфорд е прав, това е, че социално дистанциране с месеци, ще има негативни ефекти, които е трудно да си представим. Особено, ако времето, което всяка нация печели със социалното дистанциране, не се използва за мобилизиране на политически и икономически усилия, които „да ни помогнат да открием нови начини за справяне с вируса”, както пише професорът по епидемология от Харвард Марк Липсич.
Липсич е по-скоро привърженик на социалното дистанциране.
И тук съвсем не става въпрос дали Липчис е по-прав от Йоанидис. И двамата са прави. Въпросът е докога.
ФОКУС
РУСИЯ НЕ Е ЕВРОПА!
ТАКОВА ИНТЕРВЮ НЕ БЯХ ЧЕЛ!
(АКТУАЛНО ОТ АГЕНЦИЯ РОСБЛАТ)
Русия ще използва ядрени оръжия, ако европейците не признаят провала си и не “отстъпят”, казва Сергей Караганов, академичен директор на Факултета по световна икономика и международни отношения в Националния изследователски университет – “Висше училище по икономика”. Апокалиптичен сценарий за Стария свят от най-авторитетния експерт е представен в интервю за Росбалт.
— Сергей Александрович, виждаме как се променя позицията на Запада в новия свят. Провалът в Украйна, провалът в Иран – най-яркото потвърждение, че Западът губи влиянието си. Днес дори народите на африканските страни далеч не са робите, за които традиционно се смятат на Запад. Какво се случва?
— В ход е световна война. Западът разпали полумека световна война. Първо американците играеха на война в Украйна, след което я отстъпиха на европейците. След това американците и израелците започнаха операция срещу Иран, и не само срещу Иран, между другото – целта им беше да дестабилизират целия Голям Близък изток и Южна Азия. Това е много дълъг процес. Всички на Запад разбират това. Американците действат хладнокръвно и пресметливо и ние не одобряваме това, но ни е неудобно да кажем, че американците просто са си загубили нервите и се държат като бандити под ръководството на президента.

А европейците, просто заради всичките си провали, които се случват навсякъде, разиграват война. Като се има предвид, че две поколения европейци са били невежи, а демокрацията избира най-лошото, качеството на елита рязко се е влошило. Това е опасна история. Ситуацията се влошава. Но Русия държи ключовете.
— Какво имате предвид?
— Предупредихме американците доста твърдо. Дори при Байдън те вече доставяха оръжия и пари на Украйна, но вече започваха да се отдръпват. Европейците – не. Надявам се, че няма да се налага да наказваме европейците толкова много, че най-накрая да се осъзнаят.
От друга страна, виждам, че нашият президент и нашият външен министър започнаха да казват много сериозни неща, които дори още не сме напълно осмислили. Те казаха, че ако избухне война с Европа, тя ще бъде много кратка. Това означава, че е даден сигнал на най-високо ниво: ще ударим с ядрени оръжия. Надявам се, че след това европейците ще започнат да се отрезвяват.
— Досега ни плашеха през цялото време: Финландия е готова да разположи ядрени оръжия, след това Латвия. Как трябва да реагираме на тези изявления?
— Това са само приказки. Но ако ядрени оръжия бъдат разположени във Финландия или някъде другаде, мисля, че е отговорност на Русия да унищожи тези ядрени оръжия, заедно с всички страни, които се опитват да ги разположат. Трябва да спрем европейците и балтийските държави.
— Ако решат да го направят, това ще ни освободи ли напълно ръцете?
— Да. Но това е силно решение. Много е трудно да се вземе. И фактът, че и президентът, и външният министър започнаха да казват, че ако избухне война, тя ще бъде много кратка, ми се струва много добра стъпка напред. След това, трябва да преместим ядрените си сили по-близо до границите на Европа и допълнително да изменим ядрената си доктрина, за да заявим ясно, че всеки сблъсък с група държави, които ни превъзхождат по демографски, икономически и военен потенциал, изисква от Русия незабавно да използва ядрени оръжия. И трябва да действаме по-решително в Украйна (и започнахме това преди два месеца, донякъде със закъснение).
— Можем ли да заключим, че колективният Запад е значително отслабен в момента, въпреки че със сигурност това е започнало още преди Студената война?
— Западът е значително отслабен, особено Европа, икономически, морално и физически – те губят всичко. Проблемът е, че Европа например търси изход от злополучното си положение чрез милитаризация. За да съживят икономиката, те искат да съживят военно-промишления си комплекс. Това преследвано куче иска да си наостри зъбите. И ние ще бъдем готови да започнем да стреляме и по кучета.
— Европейците вярват, че милитаризацията е практически единственият начин да си възвърнат влиянието. Вярно ли е това? Или това е друга, може би дори фатална грешка?
— Милитаризацията със сигурност не е решение за Европа. Просто трябва да разберем, че нашият европейски век (благодарение на Петър за това), трябваше да е приключил преди век и половина. Нашата политика спрямо Европа сега е политика на строго сдържане, максимална изолация. Трябва да установим санитарен кордон за Европа: да я обградим с оръжия и ако наистина се потрепнат, решително да се придвижат към унищожаване на няколко държави.
— Русия е едно, но ще имат ли по-неподготвените страни от Глобалния Юг, глобалното мнозинство, силата, ресурсите и смелостта да се борят и да защитават нов световен ред, свободен от западната хегемония, и да предотвратят повторение на историята със същата колонизация?
— Светът наистина се движи към по-голяма свобода. Единственото нещо е, че не сме признали напълно, че сме дали свобода на страните от Африка. Ние извадихме основите на тяхното икономическо и политическо господство, тяхното военно превъзходство, изпод краката на Запада. Ето защо Западът се разпада. Но, да, трябва да се уверим, че Западът няма да се разпадне и да повлече със себе си останалия свят.
— Ще се опитат ли да си възвърнат превъзходството, мислите ли?
— Американците — да, опитват се да направят нещо, но изгарят всичко на същия континент.
Териториите, където бяха те. Повтарям, те предизвикаха войната в Европа, те предизвикаха голямата война в Близкия изток, те подхранват тези войни. Следователно, те трябва да бъдат съпътствани възможно най-спокойно и сдържано, тъй като някои елементи на сътрудничество са възможни.
И европейците трябва да бъдат твърдо сдържани и готови да ги накажат. В края на краищата, трябва да помним, че Европа е люпилнята на всички човешки злини: войни, геноцид, национализъм и всичко най-лошо.
Но сме изправени и пред огромен, много труден проблем: да разберем, че да се наричаш европеец днес е морално срамно и интелектуално глупаво.
— В същото време експертите не могат да се споразумеят какъв ще бъде светът: биполярен или триполярен? Многополюсността, честно казано, все още е под въпрос: ако две или три държави не могат да намерят общ език, постигането на единство за десетки държави ще бъде още по-трудно.
— Светът ще бъде много разнообразен. Ако Америка иска голяма война, ние ще я спечелим и светът ще бъде разнообразен, културен и пъстър. Наистина харесвам този нововъзникващ свят. Това се случва, отчасти, защото освободихме света от западното иго.
— А какво е мястото на Русия в този разнообразен, пъстър свят след 10-20 години?
— Ще живеем великолепно, защото най-накрая се погрижихме за себе си, най-накрая завършихме европейското си пътешествие. Трябва да го завършим веднъж завинаги и да разберем, че не сме европейци, че да си европеец е срамно. Трябва да се развиваме и да разбираме, че духовността, която е най-близка до нас, се намира до голяма степен на юг — Палестина, Византия, мюсюлманският свят, будисткият свят. Трябва да разбираме, че политическата система е дошла от Изток и че бъдещето е на Изток.
Ако разберем това, ще живеем много добре, защото целият свят се нуждае от нашите ресурси, от нашата сила. Трябва бързо да победим Украйна и Европа. И трябва да се развиваме преди всичко.
– Чувал съм много експерти да казват, че не можеш да се довериш на никого в политиката. И дори в доверителните ни отношения с Китай, не всеки вярва в това и очаква някакъв трик от Пекин. А камо ли европейците и американците. И все пак, има ли някой, на когото можем да се доверим в съвременния свят?
– Имаме доста доверителни отношения с китайците, споделени интереси. Решихме всички спорни въпроси. Просто трябва да разберем, че Русия е голяма евразийска цивилизация – нашето бъдеще е там. И единствените хора, на които можем да се доверим, са нашите въоръжени сили.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







