Летният сезон наближава и по морето зрее напрежение, тъй като някои хотели очакват първите си туристи от първи май. А в тях все още са настанени украински бежанци, за които няма решение къде да бъдат преместени.

България е на път да се посрами, ако не успее да реши проблема с настаняването на украинските бежанци. Първоначално българските управляващи се оказаха неподготвени за притока бягащи от войната в Украйна жени, деца и възрастни, които намериха подслон в хотелите, отворили заради тях в началото на март. Тогава не беше ясно дали и колко ще плати държавата. Сега правителството отново се надява някои от тях да подслоняват бежанци и след 31-и май, когато изтича официалният срок, след който държавата няма да плаща по 40 лева за украински гражданин, регистриран за временна закрила. Всъщност до момента не е платена и стотинка от дължимите близо 15 милиона лева на хотелиерите за настанените при тях хора. Първите плащания предстоят тази седмица, макар че през март токът за бизнеса надхвърли 800 лева за мегаватчас, а средната цена за месеца беше трайно над 600 лева.

Варианти има, решения няма

Къде да бъдат преместени украинските бежанци до 31-и май – това е големият въпрос. Към момента те са 88 056 души, над половината от които са настанени в хотели, а една трета от тях са деца. Хотелиери от Вършец, Боровец и Банско са отказали да приемат бежанци срещу 40 лева на човек, научи ДВ. Подготвени били разчети дори за 20 лева на човек, които министърът на туризма Христо Проданов отхвърлил като несъстоятелни заради високата инфлация и скъпата електроенергия. В момента се проучва капацитетът на ученическите и студентските общежития, които през лятото не са заети. Държавните бази също са вариант, но проблемите с тях са няколко – едва ли реално могат да поемат повече от 3000-5000 души, освен това са сезонни, поради което и зле поддържани. “Искам да видя как ще изкарат украинските бежанци от хотели с четири и пет звезди, за да ги настанят при по-лоши условия”, коментира хотелиер, пожелал анонимност.
Правителството има малко повече от месец, за да реши къде да ги премести. Летният сезон наближава и по морето зрее напрежение, тъй като някои хотели очакват първите си туристи от първи май. А други по северното Черноморие са предупредили настанените при тях украинци, че трябва да напуснат преди Великденските празници. Сигнали за това се появиха в социалните мрежи. На няколко пъти браншови камари – официално и неофициално, подканваха правителството да представи конкретни мерки до началото на май, но такива още няма.

Туристическият бранш е в затруднено положение

В последните години туристическата индустрия преживява спад заради руските санкции и пандемията. През 2020-а положението беше драматично, миналото лято бе регистрирано бавно отлепяне от дъното. Войната в Украйна, започнала в края на февруари, обаче уби надеждите за възстановяване и сега хотелиерите се надяват сезонът поне да не е по-лош от 2020-а, разчитайки отново на българите да го спасят. В бранша се чудят как големите туроператори ще продават пакети за българското Черноморие, когато не е ясно какво ще се стане с настанените там украински майки с деца.
След 31-и май, ако бежанците не са напуснали хотелите по морето, ще трябва да плащат за престоя си по сезонни цени. Заради скъпите ток, горива, храни и консумативи цените на нощувките това лято ще са с 10-20 процента по-високи спрямо миналата година. От скорошни изявления на ръководителя на Националния кризисен щаб за бежанците от Украйна полковник Валери Рачев и вицепремиерката Калина Константинова стана ясно, че управляващите разчитат на интеграцията на украинските бежанци. Според Константинова се обмисля дали да бъдат стимулирани работодатели, за да ги наемат на работа.

От повече кризи няма нужда

Не такива обаче са настроенията сред избягалите от руската агресия в Украйна хора. Някои от тях вече работят, но повечето живеят в очакване войната да свърши (скоро) и да се върнат у дома – затова и не бързат да започват работа. Това означава, че хотелиери и ресторантьори не могат да разчитат на украинските граждани като работна ръка за сезона. Не е известно и каква част от украинските бежанци, останали в България, са над 65 години. В Полша например, приела най-много бягащи от войната в Украйна – над 2,73 милиона, по предварителни оценки 20 процента са на възраст над 65 години, останалите са жени и деца. Полската икономика вече изпитва затруднения заради напусналите фермите и строителството украинци, мобилизирани да се бият за страната си. Българската икономика обаче има системен проблем с недостига на работна ръка във всички сектори – от нискоквалифицирана до такава с висока квалификация като лекари, медицински специалисти, инженери и т.н. Надеждите, че украинските бежанци ще “запълнят” поне малка част от този дефицит, се изпариха.
Засега Националният щаб не е обявил план как ще “предислоцира” украинските бежанци след 31-и май. Разполага с малко време да го направи. А предвид напрежението в управляващата коалиция едва ли има нужда и от още една криза.