Щяха ли да стигнат 500 000 евро на строителния предприемач Александър Ваклин, за да промени закон в парламента? Едва ли. При коалиционно управление е по-трудно да се осигури мнозинство в пленарна зала, необходимо за гласуване на законопроект. Не е като мнозинство, осигурявано от една политическа сила.
Но въпреки това Ваклин прави обосновано предположение: „Аз за толкоз пари по-добре да издигна кандидатура за столичен кмет или да изменя закона през парламента. За толкова пари ще мине през парламента – там тия тъпанари…“ Думите му са записани чрез специални разузнавателни средства (СРС) и станаха публично достояние на делото за подкуп срещу Десислава Иванчева – вече бивш кмет на столичния район Младост, Биляна Петрова, вече бивша нейна заместничка, и Петко Дюлгеров, посредник между предприемача и управата на район Младост, самият той бивш кмет на района.
За корупцията и лобизма
Този запис повдига следния въпрос: Колко са годишните разходи за купуване на политическо влияние в България, иначе казано – за корумпиране на политици? Отговорът обаче гласи: Не е известно. Известно е само, че според Индекса за възприятие на корупцията през 2017 година на „Прозрачност без граници“ България остава най-корумпираната страна в ЕС. Политическата корупция със сигурност играе важна роля за тази позиция. Разкритията в Държавната агенция за българите в чужбина, където за „уреждане“ са плащани над 5000 евро, са само един щрих.
Лесно е да се прогнозира, че прокуратурата няма да се заеме с Александър Ваклин, за да проучи откъде му е известен упоменатият механизъм за променяне на закони. В случая – закона за местните избори, за да се върне отново назначаването, а не избирането на районен кмет. Но дали някой в Народното събрание – институцията с най-нисък рейтинг в държавата – няма да се засегне заради накърнения авторитет и уронване на доброто име на депутатите, и разгласяване на позорно обстоятелство?
Освен че руши демокрацията, това компрометира парламента и законодателната уредба. Одобрението на закони по незаконни тарифи генерира и сив сектор в икономиката – недекларирани сериозни приходи, укривани в офшорни сметки. Вероятно приемането на закон за лобизма – обещан, впрочем, от днешния министър на правосъдието Цецка Цачева още когато председателстваше 41-ото НС, ще освети (донякъде) тази сива зона. Или поне входа ѝ.
Цинизмът в думите на Александър Ваклин е в разрез с твърдения на премиера Бойко Борисов – например, че ако партийните субсидии бъдат намалени, „партиите ще станат зависими от олигарсите“. Ако има закон за лобизма, няма нужда да ни обяснява, че ГЕРБ е „дясна партия“, която се старае „да подпомага бизнеса във всичките му форми“ – ще разберем защо ГЕРБ наложи през 2012 година законови промени, облагодетелствали производителите на ток от биомаса, или защо, благодарение на обединените усилия на НДСВ, БСП и ДПС, се наплодиха десетки ВЕЦ-ове. Няма да има нужда и народни представители да регистрират фирми за пиар и консултантски услуги на името на съпруги, деца или любовници.
Когато овладееш „входа“…
Но има случаи, в които депутатите се оказват притиснати между толкова силни лобита, че избират да не вземат никакви решения. И дори няколко пъти по 500 000 евро не биха ги накарали да гласуват, тъй като щетите за единия или другия бизнес биха се съизмервали в десетки и стотици милиони. Пример за това е законът за храните – обещан от втория кабинет на Борисов, приет на първо четене още през есента на 2017 година, събрал над 30 становища и непомръдващ по-нататък. Причините са поне две. Едната е заради дългогодишен конфликт между производителите на две минерални води „Девин“ и „Балдаран“, събрали около себе си лобита в лицето на работодателски и браншови организации, кметове и депутати. Другата – заради забраната да се рекламират ГМО храни и храни, за които има въведени ограничения за употреба от деца чрез реклами и други форми на търговски съобщения. Всъщност – изобщо се забранява рекламирането на вредни храни, както и реклами с участието на деца, които ги употребяват. Представете си колко много производители, рекламисти и медии, които разчитат на тези рекламни бюджети, са недоволни.
Хранителната индустрия е мощен бизнес. През 2010 година EUobserver разкри, че в резултат на една от най-скъпите лобистки кампании – за 1 милиард евро – eвродепутатите подкрепиха такъв вариант за нови етикети на храните, какъвто си „поръчаха“ производителите. И отхвърлиха системата, за която настояваха медицинските асоциации и всички, които се борят срещу рака, диабета и затлъстяването – с червени, жълти и зелени предупредителни етикети, обозначаващи храни, които изобилстват от мазнини, захар или сол.
Купуването на политическо влияние по традиция се осъществява на „входа“ на политическата система. България има твърде горчив опит със завладяването му. Да си спомним девиза на „Мултигруп“, посочен в разследване на в. „Капитал“ от 1999: „Сложи ръка на входа (със суровините) и ще разполагаш с крайния продукт (на пазара).“
И ако това продължава, най-добре на „входа“ да сложат надпис: „Забранено за граждани“. А от другата страна на вратата да има ценоразпис. Такъв, какъвто вероятно не само Александър Ваклин вече е чел.
Автор Емилия Милчева