Пази, боже, бюрократи да се опитат да преборят скока на цените

Контрол до дупка – на това залага служебната власт, за да спре покачването на цените на стоките от първа необходимост и да свие дупката в хазната с повече данъчни постъпления. Сметките обаче ще излязат криви, защото прекомерният бюрократичен натиск винаги е отблъсквал данъкоплатците и усилвал желанието за заобикаляне на регулациитe.

Министрите от служебното правителство един през друг се захванаха да пишат закони и наредби, за да овладеят инфлацията, но единственото сигурно нещо от тях е огромната бумащина, която ще стоварят на фирмите в хранителния бранш. От нея ще пострадат не само търговците, но и производители, преработватели, дистрибутори, та дори и превозвачи.

Първи министърът на икономиката Никола Стоянов блесна с идеята да ограничи до 20-25% надценката на търговците на храни. Уж нямало да е налагане на таван, но фирмите, ако искат да продават с по-висок процент надценка, трябвало първо да питат Комисията за защита на потребителите.

Странно как в условия на свободен пазар тази държавна комисия, чийто капацитет стига единствено да проверява за нелоялни търговски практики спрямо потребителите, може

да преценява кой каква печалба да прави.

И най-вече – да определя кои разходи всъщност не са разходи, а чиста печалба. Представете си как фирма Х уведомява КЗП, че смята да продава стоката си с 40% надценка спрямо доставната цена, а проверяващите започват да умуват дали да правят проверка редно ли това. Дали дилемата им няма да приключи на момента, щом получат достатъчен “подарък”?

Слава богу, тази приумица бързо се изпари, след като се оказа неизпълнима.

След този неуспешен опит Стоянов, който иначе като икономически министър обявява, че е “гласът на бизнеса”, насочи усилията си да пише Закон за таван на търговската надценка, който да завещае на новия парламент. Защо обаче “привилегията” да продават стоки с ограничение на надценката ще имат само големите търговци? Статистиката показва, че търговските вериги държат само около 30% от пазара на храни в страната.

Как ще сработи такъв механизъм е трудно да си представим – търговците хем ще са задължени да предложат поне един артикул с ниска надценка от 17 вида основни храни, хем не може да включват в списъка стоки на промоция. Прогнозите са, че промоциите, които са най-търсени от потребителите, ще изчезнат, а това намалява възможността за избор. От друга страна, търговските вериги ще трябва да увеличат персонала си, за да следят в обектите кога се изчерпват наличностите от евтината стока и бързо да я заменят с друга, защото иначе се предвиждат солени глоби. А също да лепят стикери на евтините стоки. И най-вече

да подават справки към Негово величество чиновника.

Не е ясно дали новото Народното събрание ще обърне внимание на подобен законопроект. Да се надяваме, че докато тече процедурата по приемането му, пазарът сам ще регулира цените.

Друг деен министър в борбата с високите цени на храните е земеделският министър Явор Гечев. Той не си играе да пише закони, които новото НС я приеме, я не. Изработи специална наредба за проследяване на хранителните продукти, която служебният кабинет спокойно може да приеме и без санкцията на парламента.

Тази наредба, ако види бял свят, ще подложи всички бизнеси по продоволствената верига – от суровината до крайния продукт, на денонощни докладвания пред БАХБ за движението на всяка партида или пратка хранителни продукти и напитки (вклчително и алкохол). Принудата да се декларират в специален регистър огромен масив от данни за вида на стоката и нейния произход, включително и търговска информация за производители, преработватели и доставчици, вече предизвика възмущението на сдруженията от хранителния бранш. Под ударите на наредбата попада и най-дребният производител с малко цехче или търговец с бакалия на село. Агроведомството иска да маркира с уникален номер всяка пратка, с който Агенцията по храните да следи къде и кой товари и разтоварва.

“Кой изобщо е в състояние да обработва толкова огромен обем информация и с какво би помогнала тя?”, възкликнаха от хранителния бранш, изумени от огромната бумащина, която ги чака. Засега отговор на този въпрос няма. Но е напълно възможно агноминистърът да поиска в новия бюджет увеличение на щата в БАХБ и повече пари за издръжка – на гърба на загубите на предприемачите.

Гечев обаче можеше да се консултира с колежката си Росица Велкова, която месец преди това го изпревари с идеята

да наложи Биг брадър за всеки превоз на хранителните стоки

в страната. Служебният финансов министър обяви, че една от мерките да вкара повече приходи в хазната е да затегне контролът върху т.нар. стоки с висок фискален риск. Това са основно бързооборотни хранителни стоки като плодове, зеленчуци, олио, захар, брашно, млечни и месни продукти. Финансовото министерство иска всеки превоз на подобни стоки от границата или завода до щанда в магазина да се декларира предварително в НАП. За целта производители, вносители, дистрибутори, търговци и превозвачи ще трябва да подават един куп данни за всяка пратка и партида. И НАП иска да издава уникални номера, за да може да следи движението им.

Така един огромен дял от икономиката ще бъде впрегнат да бълва всякакви справки и документи, обслужвайки държавната администрация, чиито контролни функции постоянно нарастват. “Подобни нормативни недомислия отнемат енергия, време и ресурс и пречат да си вършим основната задача – да произвеждаме и да създаваме стойност”, роптаят още отсега фирмите от хранителния бранш.

И с право се чудят как от всички тези регулации може да очакваме цените в магазините да падат, а приходите в бюджета – да растат.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ