„Министърът на образованието бил уволнен заради „лоша комуникация”! Как ли трябваше да изглежда добрата комуникация за факта, че от учебната програма отпада „Балканджи Йово”? Това най-ярко, най-знаково за трагичната същност на турското робство произведение! То отпада, но вече се изучава ромската песен „Джалем, джалем”. И междувременно по митинги песента за Райна Княгиня се пее на турски и с друг текст…
„И нашата нация вече е същи Йово: отсякоха й двете ръце (земеделието), отсякоха й двата крака (икономиката), избодоха й двете очи (образованието) – и вече никой не пита нация ли сме, рая ли… Всъщност в управлението на държавата ни вече 2 десетилетия на въпроса „Даваш ли, даваш?”, политическият отговор винаги е „Всичко давам, само да съм на власт!”
И после се чудим как е възможно началника на кабинета на министъра да е агент на турските служби… И небето ни беше дадено вече неведнъж, и земята беше дадена за изкупуване от чужденци и за чужди военни бази, и заводите бяха дадени, повечето да бъдат разтурени, и магазините бяха дадени, та вътре и киселото мляко не е българско… Естествено дадоха се и учебниците.
Първо отпаднаха предметите „История” и „Родинознание”
и децата учат разни безродни „Човек и общество” или „Свят и личност”. И вътре нищо ни за Левски, ни за Ботев… Бенковски до 7 клас не се споменава и веднъж! Хвърковатата му чета е изхвърчала в миналото, както изхвърчаха „История славяноболгарска” и „Записките по българските въстания”…
По „Български език” освен, че вече няма да се учи Вазовата „Родна реч”, но и отдавна не се учи нищо „българско и родно”! Днешното 10-годишно българче не знае наизуст нито едно стихотворение! Модерната българска памет не се хаби за овехтели стихове за вехти войводи… Разлистете учебника по Български език за 4-и клас – вътре няма нито 1 ред от Вазов или Ботев! Нито един!!! Нито за някой войвода или поне за някой български обичай. Децата четат за Мистър Крокотак, за „урок по магии”, за Барон Мюнхаузен… Разбира се, има някаква „Трапезна песен”… И на 110 стр. нито дума за миналото, за българското…
Абе едно Елин-пелиново „чохено контошче” няма, да не говорим за Баба Тонка!… Но пък на стр. 7 се кипри следното важно произведение: „Гламчо цървули си купи нови.” Ей това станахме българите вече: гламчовци с нови западни цървули. Естествената мечта на тези цървули е да крачнат извън българските земи, някъде навън, където по-лесно се купуват нови цървули… Няма съмнение, че всичко това става факт заради много некадърност и най-сърдечна глупост. Т. нар. „Модернизация” (в образованието, но не само) се прави най-често от чели-недочели модерници, за които всичко вносно и западно е модерно, а
всичко наше и домашно мирише на „лук и вкиснало”
ако някой все още си спомня стиховете на Вапцаров…
Защо Франция и Англия не се модернизират чрез отродяване? Знаете ли какво ще се случи в модерен Париж, ако някой извади от френските учебници Жана Д’арк?… Нямам вече никакво съмнение: толкова организирана глупост не е възможна! Това е съзнателно и продължително осъществяван процес на изтриване на българската идентичност. Той е съпроводен с лавината от турски и други малоумни сериали, от Индия или кой знае от къде, с напълно ориенталска визия, звучене и атмосфера. Този процес на обезбългаряване започна с десетилетното налагане на музикалната чалга, а у нас чалгата е магистрала към джамията! Разбира се, на този процес беше необходимо учителите да бъдат поставени с най-мизерните заплати в цялата държава.
Мизерията в българските училища е не само материална, но и духовна
Директор на гимназия получава по-малко от секретарката на министъра! И пак по същата логика с всякакви алтернативни синоди и други механизми православната църква бе изрината от уж модерния ни обществен живот, половината свещеници в страната реално гладуват, храмовете се рушат, но за 20 години са построени над 500 нови джамии! Естествено, в тия 25 години жестоко се окепази и езикът ни… Заедно с това, разбира се, и нравите… Преди век
имахме войводи и апостоли, сега имаме мутри и плеймейтки
В резултат на всичко това в последните поне 10 г. от българското училище излязоха деца, които не носят трепет към българското, за които националното е само пространство, някакъв презрян произход, който биха захвърлили като счупен чадър пред прага на първата западна държава, в която биха отишли, за да живеят по-охолно…
Така за 20 години бе отгледано цяло поколение, което не само нищо не знае за българската история, но и изобщо не се притеснява от това, не се вълнува за нея – тя му е чужда, далечна, ненужна, като историята на родното село на прадядо му някъде в Балкана… Излезе ли навън, той се „срами да се нарече българин”, не че няма и поради что да се срамиш… Този вид уж глобализирана модерност, която беше наложена, отглежда „дърво без корен”, граждани без гражданство, хора без идентичност, без личност – родени гастарбайтери, безкритични наемни работници, чийто духовен хоризонт се простира между малката заплата и намаленията в някой магазин.
Народ без поминък, остане ли и без памет, е свършен народ!
Естествено цялата тази следпразнична ликвидация на националната идентичност, е съпроводена с вихрена ислямизация… Това е драматичен национален проблем. Но вече съвсем очевидно е и европейски проблем. Затова неведнъж съм настоявал за предстоящото българско председателство на ЕС да предложи и дори да наложи създаването на съюзна политика за укрепване на националната идентичност. Това е кауза, която мисля би била подкрепена енергично от Франция, от Дания, от редица държави от Централна и Източна Европа (Унгария, Полша, Литва, Латвия и Естония, със сигурност Чехия), навярно ред други. Обединена Европа има смисъл само като „Европа на Отечествата”, както ясно го заложи още генерал Де Гол и както всъщност го признават Учредителните договори на ЕС… Но Отечество е възможно само ако отците се изучават и помнят. А у нас в училищата вече са прави точно обратното. Оказа се, че демократичната всепозволеност е по-страшна от тоталитарните забрани! Ще го кажа директно: дори съветската или комунистическата идеология, с цялото си малоумие за класова, пролетарска идентичност вместо национална, не успя да нанесе такива поразии – нито в учебниците, нито в обществения живот.
Само преди 35 г. цялата нация бе в подем за отбелязването на 1300-годишнината на държавата ни, по-стари от която в Европа са само 3 (Гърция, Италия и Франция)! Днес отбелязваме годишнината на „Ку-ку”… Затова от поне десетилетие настоявам за нова конституция, в която изрично да се предвиди защита на националната идентичност, образованието да се запише като стратегически национален приоритет, а учителите да имат специален социален статус на засилена защита. Само така можем да се измъкнем от блатото, подобно на Мюнхаузен, нали децата го учат…