ПОЛИТИКА
Както е тръгнало, Пеевски и премиер ще стане
Втори “наш кучи син” ще доубие надеждата за въдворяване на почтеност в България
Този 9 май може да се окаже важен за политическия живот на България. Случи се немислима доскоро случка – посланици на страни от ЕС седнаха публично с Делян Пеевски да поговорят за събитията по света и у нас. Усмивки, здрависвания, делничен работен порядък – това показаха снимките.
Разбира се, значението на подобни прояви е доста отвъд официалния повод. В случая не е групичката да чества Деня на Европа на раздумка, а въдворяване на нормалност – един вид нормално е Делян Пеевски да прекарва делника си с такива хора. Проведена на старта на предизборната кампания, срещата може да се тълкува и като европейска подкрепа за ДПС, лично за Пеевски – на националните и континенталните избори.

Случката бе посрещната с няколко възмутени медийни коментари и тишина от останалите политически лица. И щеше да бъде затисната информационно от други събития, ако на 16 май пет неправителствени организации не реагираха. В писмо до белгийския посланик Фредерик Мьорис (домакин на събитието) те казаха, че
не е нормално символът на корупцията у нас
да бъде скъп гост на европейските дипломати. Всъщност, независимо от конкретните проявления на сблъсъка, цял над 10-годишен политически цикъл у нас е подпечатан чрез Делян Пеевски по сечението нормалност – ненормалност, с опълчването на мнозинството българи срещу политико-олигархичната мафия. 9 май бе юмрук и поощрение за враговете в противопоставянето. През 2013 г. френският посланик Дьо Кабан (и други посланици) подкрепят протестите срещу Делян Пеевски; през 2024 г. посланиците честват с него Деня на Европа – историците, познавайки нрава на науката си, се усмихват ехидно.
Цялата тази тема обаче заслужава и един по-дългосрочен поглед. Както и тръгнало, Делян Пеевски един ден и премиер може да стане на тази държава. Какво ще му попречи? Санкциите “Магнитски” не са безсрочни, след година-две може да отпаднат. Ако някой твърди “Невъзможно е”, нека си помисли допускал ли е преди 2 години Христо Иванов и Кирил Петков да влязат в официална коалиция с Бойко Борисов. Че заедно с Делян Пеевски ще пишат конституция. Животът познава много по-големи превратности. Никой не знае бъдещето, но е пределно ясно, че от година Пеевски е в процес на (само)почистване. Церемониалният му евроатлантизъм е част от това. След като на вътрешна почва Пеевски триумфално бе препран от политическите опоненти, настоящата посланическа среща е

стъпка и към външно изпиране.
Случи ли се докрай, трудно нещо може да го спре да направи каквото поиска в държавата, да заеме какъвто и да е пост.
Темата следва да бъде разгледана още по оста “възможно – невъзможно”. А и с оглед на натюрела на самия Пеевски. Допускал ли е някой доскоро, че етнически българин ще оглави ДПС? Това бе дългосрочна теоретична цел на партията, но все пак се случи скоро, и то точно чрез недопустимия за милиони граждани (включително от турски произход) Пеевски; насред санкции за корупция. “Преуспелият млад мъж” премина и този редут, де факто при съвместяването с Джевдет Чакъров е председателят на Движението.
Не просто невъзможните неща стават реалност,
но и на самия Пеевски му се иска много, неспирно – влияние, власт, разрастване – няма задръжки, успява.

Трябва да е ясно още, че когато Пеевски, довчера най-некомуникативният български политик, говори сутрин, обед и вечер за Македония, проблемите на земеделците и шахматистите, това не е просто легитимация чрез излизане на светло. Това е позициониране на политик, за когото хората следва да свикнат, че решава всичките несгоди на мирозданието.
“Свикването” е ключов момент
от превръщането на ненормалното в нормално.
Христо Иванов, Кирил Петков и плеяда още светила на борбата срещу корупцията имат принос за случващото се. Но самото българско общество, ако все още има сили, следва да излъчи послание към Европа, а и Запада въобще: втори “наш кучи син” ще убие остатъчната вяра във въдворяването на почтеност в България. Това означава още западен скептицизъм у нас, и то в средите, които продължават (дори на инат) да вярват в добронамереността на Запада и ценностите му. Колкото да е трудна ситуацията заради войната в Украйна,
има червени линии в България, които не бива да се прекрачват.
Деветомайската случка е лицемерие, в което с години Европа ти обяснява колко важно е да пребориш корупцията, подкрепя те в борбата срещу нейния символ (уж), а накрая сяда на маса с него. Но нещата са и по-дълбоки.
Темел в българската народопсихология е избавлението, надеждата чрез помощ отвън. Дядо Иван, Москва, Европа – фигурите се сменят през вековете, но състоянието е едно и също – усещане за несретен живот, че си малък за справяне сам, упование в приятел, който те провожда през брода. Това не е само психология на масите. До голяма степен е и на политическия елит –
за да оцелява, е научен да слуша “големия брат”.

През последните десетилетия, съчетано с политически мерки, това вкарваше този елит в обществено полезен коловоз, в брод – да не краде чак толкова много, поне да прикрива корупцията, да мъчи да се променя – заплашван от санкции, неприемане в европейското семейство, критики, изключване от регламенти… “Тоягата и морковът” не изпълняваше напълно задачата (няма как), но имаше значение – най-големият страх на крадливия български политически елит бе именно от Европа. Зает с други проблеми обаче, а и съобразно “естествения ход на нещата”, ЕС поразхлаби примката. Миналата есен отпадна механизмът за наблюдение на правосъдието, който единствен контролираше съдебната реформа и дисциплинираше нейните противници. Това де факто бе тяхна легитимация, поздравление за добри резултати при случилите се само формално реформи. И какво се получи като резултат? Хора като Пеевски укрепнаха, поискаха нови и нови територии –
разпищолиха се без тоягата, устремени към моркова
А българското общество остана без приятел, без единственото си упование. Но или изводът не е направен в Европа, или наистина иде реч за гигантско лицемерие, при което довчерашни врагове търсят общите си интереси – иначе нямаше деветомайската среща да бъде проведена. Така или иначе, налице е нов много грешен европейски подход към България. Резултатите са видими, а съчетано с народопсихологията, рискува да доведе до щети, каквито в европейските столици не си и представят.
С други думи, светът е голям. Има хора, които все някак могат да помогнат за спасяването, ама се разсеяха.
Николай Иванов
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПОЛИТИКА
Запада заскимтя пред Кремъл
Путин допусна още едно обаждане. Европа се опитва да се върне към преговорите, където не присъства.
На сутринта на 27 октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре се обадиха на Владимир Путин. Разговорът е осъществен в Хелзинки по инициатива на двете скандинавски столици и, както подчерта офисът на Стуб, в координация с Киев.
Веднага след това и двамата се обадиха на Зеленски.
Кремъл потвърди разговора и публикува собствено изявление. Путин напомни на събеседниците си за коренните причини за конфликта, оцени ситуацията в зоната на СВО и говори за хуманитарната операция в Олешки, Херсонска област, и временното прекратяване на огъня.
Страните приветстваха споразумението за тристранни преговори в Абу Даби и се съгласиха да поддържат директни контакти по телефона.
Последният ред е основното заключение. Европейците се обадиха сами, изслушаха руската позиция и получиха съгласие да продължат да се обаждат.
За Хелзинки и Осло това вече е дипломатически успех.

Защо се обаждаш, ако не си поканен?
Седмица преди разговора стана ясно, че Европа няма да присъства в Абу Даби, където преговарящите екипи на Русия, САЩ и Украйна ще се срещнат на техническо ниво през ноември. Специалният пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, посети Путин в Санкт Петербург на 21 октомври и Кремъл се съгласи да възобнови преговорите в този тристранен формат.
На 25 октомври помощникът на президента Юрий Ушаков уточни, че дискусиите ще се проведат с цяла Европа, но ноемврийският кръг ще остане тристранен.
Междувременно европейското издание Politico описа как Брюксел търси „главен преговарящ“ с Путин. Споменаваха се различни кандидати, от Мерц до Драги, но Стуб се очерта като единствения фаворит.
Чешкият президент Петър Павел също призна нещо неприятно. Путин не смята ЕС за партия и не разговаря нито с фон дер Лайен, нито с ръководителя на европейската дипломация Калас, нито с Макрон.
Москва реагира бързо и остро на тези усилия. Дмитрий Песков заяви, че посредничеството на Стуб е възможно, ако той не повтаря европейската позиция.
Условието беше заявено преди разговора и разговорът протече точно в рамките на тези параметри. Стуб и Стьоре изрично уточниха, че говорят от името на своите страни, а не на Европа като цяло.
Лапсусът не е случаен. Според украинските медии европейците все още нямат мандат за вземане на решения, а руската страна не желае да ги види на първата среща в Абу Даби.
Киев се опитва поне да добави представител на ЕС на масата за преговори и да премести срещата с една седмица по-рано. Засега без успех.
План, написан още през лятото
Този призив не е импровизиран. На 23 юли европейският клон на фондация „Карнеги“ (определяна за нежелана организация в Русия) публикува текст с красноречиво заглавие „Защо Европа трябва да вземе руската дипломация в свои ръце точно сега“.
Авторът директно идентифицира движещата сила зад европейската тревожност: страхът, че пратениците на Тръмп ще постигнат споразумение с Путин, пренебрегвайки главите на европейците.
И там имаше рецепта. Коалицията от европейски спонсори на Украйна трябваше да номинира свой собствен пратеник, а Франция, Германия и Великобритания вече търсеха свои собствени канали за връзка с Кремъл, които не минаваха през Белия дом.
Основната идея на този текст е нещо друго. Европа, според автора, вече не трябва да търси посредничество. Тя трябва да защитава интересите, които съвпадат с тези на Киев или надхвърлят тези на Киев.
Средствата, чрез които тези интереси ще бъдат подкрепени, са заявени директно. По-голямата част от очакванията на Москва от преговорите са уж в ръцете на Европа: отмяна на санкциите, вето върху разполагането на войски на НАТО и ограничения върху военната помощ за Украйна.
Пътят към това Кремъл да разговаря с европейците е очертан в три точки: повече подкрепа за Киев, по-голям натиск върху Русия и по-бързо превъоръжаване.
С други думи, европейският канал към Путин не беше замислен като път към мир, а като инструмент за принуда. Беше необходим пратеник, който да представи на Москва условия, подкрепени с оръжия за Киев, санкции и превъоръжаване, и да запази тези козове, преди американците и руснаците да успеят да ги изиграят без Европа.
Три месеца по-късно този сценарий беше изпълнен почти дословно. Имаше двама пратеници, и двамата от Севера, и двамата бяха призовани в час, договорен с Киев.
Какво ще стане без европейците?
Докато Европа търсеше преговарящ, преговорите между САЩ и Русия бяха напреднали значително. Френският вестник „Le Monde“ описа среща на 9 октомври, на която Витков предложил на украинската делегация „план за регионален просперитет“, включващ пълното възобновяване на транзита на руски газ и петрол за Европа през Украйна.
Същия ден Тръмп обяви закупуването на близо пет милиона тона руско дизелово гориво и поиска Киев да спре атаките срещу руски рафинерии.
Според същия вестник, специалният представител на президента Кирил Дмитриев настоятелно призовава екипа на Тръмп да сключи икономически сделки още преди края на военните действия: енергетика, авиация, редкоземни метали и изкуствен интелект.
Сделката за дизел в Москва се разглежда като начало. Европа научи за нея от пресата.
Именно на този фон дойде призивът от Хелзинки. Европейците почувстваха, че губят не само място на масата за преговори, но и статута си на страна, с която трябва да се съобразяват.
Така че те наваксват: обаждат се сами, викат Зеленски обратно, подчертават важността на деескалацията и ясно заявяват, че са готови за директен контакт.
Кремъл прие тази готовност, но при свои собствени условия. Путин припомни коренните причини за конфликта – разширяването на НАТО и статута на Украйна, които Москва обсъждаше още отпреди 2022 г.
Форматът е определен. В Абу Даби се водят преговори между Русия, Съединените щати и Украйна.
Европа прави телефонен разговор. И чака да ѝ бъде позволено да се обади отново.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Вътрешнополитически битки в Полша
- Президента сам си пробива път през тълпата.
- Фашиста Туск подкрепян от Брюксел се опитва да заеме властта.
По неизвестни причини, днес полската евродепутатка Ева Зайчоконская-Герник е публикувала в своя профил заповед за отстраняване на Доналд Туск като премиер на Полша.
В това нейно разпореждане пише, че веднага трябва да му се отнемат и институционалните права да ръководи силите за сигурност на Полша.

Нейната заовед-разпореждане е публикувана в почти всички централни полски медии.
Пускам ви фотокопие на това разпореждане,което,според полската Конституция,няма юридическа сила и не може да бъде изпълнено.Но то навярно ще даде началото на нова буря в Полша-това ще проличи в следващите дни.
Ева принадлежи към дясноконсервативната конструкция “Конфедерация” – политическите полски наблюдатели смятат,че в следващите дни до крайност ще се изостри политическия конфликт между двете главни полски политически групи- “тръмписти” и “глобалисти”.

Накрая само ви припомням,че и премиерът Туск , и президентът Навроцки са си крайни русофоби и омразата към Русия е единствената им допирна точка…
На последната снимка е Ева Герник-последната засега в нейния профил във Фейсбук.Снимката и е от нейното участие в защитата на Конституционния съд и отбраната му от силите,изпратени от Доналд Туск…
ПОЛИТИКА
Предполага се, че Радев започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски
Радев (с благословията на САЩ, всеки, който завършва военна академия в Щатите трябва задължително да подпише за агент) започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски точно преди изборите в неделя и преди избора на ВСС в събота.
А притиснатият до стената Делян отвръща хаотично с последната бухалка, която все още контролира в София (СГП и Ваня Стефанова), като хвърля Божо на амбразурата, за да прикрие собствения си разгром в Белица и Кърджали.
Във последните 2-3 дни Радев (през МВР и ДАНС) удари три кмета на Пеевски – Димитър Гавазов (Сунгурларе) и Радослав Ревански (кмет на Белица, зам.-председател на ДПС и личен „ковчежник“ на Пеевски), а тази сутрин полицията прибра и кмета на Кърджали Ерол Мюмюн.
Доскоро Пеевски държеше цялата прокуратура като монолит и МВР не можеше да задържи негов човек за повече от 24 часа.
Вчера и днес обаче Окръжна прокуратура – Бургас (оглавявана от Георги Чинев, който в събота е кандидат за член на новия ВСС!) демонстративно мина към Радев, повдигна обвинения за търговия с влияние и поиска постоянен арест за Ревански и Гавазов.

Затова вчера Радев триумфално обяви на Министерския съвет: „Най-сетне се намериха смели прокурори на окръжно ниво! Ще стигнем до върха на олигархичната пирамида!“.
С този ход 3 дни преди изборите Радев прави мощен предизборен пиар за своята кандидатка (Йотова).
Пеевски обаче все още държи върха на прокуратурата в София (Софийска градска прокуратура) и заместничките на Сарафов: и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова (чийто 6-месечен мандат изтича днес!) и поемащата поста от утре Магдалена Лазарова (избрана навремето във ВСС директно от парламентарната квота на ДПС!).
Затова в паниката си днес сутринта щабът на Пеевски задейства Стефанова в последния ѝ работен ден.
Папката на Божо стои готова на бюрото на Стефанова от 1 септември (когато самият той поиска да му свалят имунитета). Тя я вади точно в часа, в който арестуват кмета на Кърджали!
Новината създава внушението, че прокуратурата е разкрила нещо ново срещу Божанов и той се крие зад имунитет, но истината е точно обратната. Това не е ново дело, а старото, скалъпено обвинение от март 2025 г., още тогава когато Сарафов за пръв път му поиска имунитета, Божо сам се отказа от него в първия възможен ден, за да влезе делото в съда и да катастрофира там.
Прокуратурата умишлено бави топката близо два месеца и и.ф. главен прокурор Ваня Стефанова внася искането точно днес, в последния си работен ден на поста и буквално 3 дни преди първия тур на президентските избори в неделя!
Единствената цел е медиите да гръмнат три дни преди вота със заглавието „Прокуратурата поиска имунитета на Божидар Божанов“. Преди минути Божо обяви, че още днес отново подписва отказа от имунитета си.
Самото обвинение е пълна бутафория. В обвинителния акт няма подкуп, откраднати пари или присвояване. Обвиняват го по чл. 282 от НК („престъпление по служба“), че през май–юни 2022 г., като министър на електронното управление, бил дал на директора на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ флашка с техническа спецификация за обществена поръчка за 18 млн. лв., с което уж нарушил вътрешните правила на министерството.
Цялата история беше пришита към внезапните „спомени“ на следващия министър Александър Йоловски.
Божо се държи адекватно и не плаче по студиата, не се крие зад депутатската банка и не търси задкулисни сделки за имунитета си, а сам ги предизвиква да внесат искането, за да ги освети в съдебната зала. В съда това обвинение с „флашката“ ще се разпадне с грохот, защото е юридически абсурд.
—–
Три дни преди президентските избори и два дни преди съботното гласуване за нов ВСС, два силови клана си разменят удари с държавни институции като с винкели на селски събор.
Радев ползва ГДБОП, ДАНС и преориентиращи се окръжни прокурори, а притиснатият до стената Пеевски отвръща с единствената бухалка, която все още контролира – отиващата си днес Ваня Стефанова.
А вие в неделя отново си изгладете празничните дрехи и отидете гордо да упражните правото си на глас, за да попълните статистиката в мафиотската война.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







