“Връзките със старата система на ДС не са конспиративна теория, а нещо много реално, което пречи на България и до днес”, казва журналистката Диана Иванова, която представя пред германска публика филми на бившата ДС.

Хорове, които в екстаз скандират името на Георги Димитров, но и разпити на дисиденти – около 4000 ленти, създадени от бившата ДС, по чудо са останали запазени до днес. “Защо тези филми не са били унищожени? Това е много голяма въпросителна, защото всъщност те не са били предназначени да ги гледаме днес”, казва журналистката и режисьорка Диана Иванова, която представя част от филмите на ДС и пред германска публика.

Откриването на тези ленти става случайно. Търсейки визуален материал за своя филм “Чуй”, посветен на историята на радио “Свободна Европа”, през 2012 Диана Иванова попада на 35-милиметрови ролки във филмовия архив в Банкя. Оказва се, че става дума за филми, произведени от МВР и Висшия сержантски институт “Г. Димитров”, където са се обучавали всички кадри на ДС. Част от откритите близо 4000 ленти са дигитализирани и обработени от Комисията по досиетата.

“Интересът към тези филми е огромен, включително и в Германия. Защото те показват много ясно системата на ДС, същността ѝ, те са много интересен документ за времето, при това не чужд преразказ, а непосредствено преживяване на една реалност, до която иначе няма как да се докоснеш”, казва журналистката, която би желала информациите да станат по-достъпни за всички. Сред откритите филми особено силно са я впечатлили разпитите с дисидента-поет Петър Манолов, които тя определя като “уникални по характер”.

“Можем да видим миналото по нов начин”

“От моите разговори с филмови историци и с хора, които изследват миналото в Чехия, Германия и Румъния, разбрах, че такива архивни записи другаде просто няма – това е един уникален документ за съпротивата – за способността на един човек да се държи по толкова достоен начин по време на разпит в ДС, знаейки, че е сниман, и знаейки, че този материал се записва, само за да бъде използван срещу него. Този материал впечатлява изключително силно и публиката – по време на всички прожекции, които съм правила”, казва Иванова. Според нея, записаните разпити с Петър Манолов са повод за гордост и достойнство, за това, че и в България е имало достойни българи. Може да са били малко, добавя тя, “но все пак имаме възможност да видим поне един от тях, а и да разберем колко малко знаем за тези хора”. “Каквато и чистка да е минала през тези архиви, все пак има следи, с помощта на които можем да видим това минало по нов начин – за едни то може да е повод за срам, за други – повод да осъзнаем и разберем защо толкова бавно вървим напред”, казва журналистката.

Тя е убедена, че противно на уверенията на някои политици, в днешна България има интерес към темата за досиетата на ДС и към връзките на хора от бившата ДС с политическия елит в България от по-ново време. В това се е убедила особено по време на протестите от 2013 срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, преминали в протест срещу модела #КОЙ.

“Мисля, че има едно доста будно, ново поколение в България, те са вече дори няколко, които искат да разберат има ли ги тези връзки. И протестите, които започнаха преди няколко години срещу назначаването на Пеевски в ДАНС, показаха много ясно, че тези връзки със старата система на ДС изобщо не са някаква конспиративна теория, а са нещо много реално, което пречи на България и до днес. Защото именно тогава, покрай протестите около Пеевски, една млада публика дойде да гледа нашите филми и тогава стана ясно, че следователят на ДС, който разпитва Петър Манолов, е известен на хората и младите и журналисти. Това е Ангел Александров, който остава в НСС и след промените от 1989 – това е именно човекът, който помага за кариерата на Пеевски. Така че тези връзки бяха много ясни: хора, които са били в системата на ДС и след промените, вкл. и до ден-днешен, имат много солидно влияние върху случващото се в държавата. Дори само този единичен пример потвърди на практика, че всъщност има връзка с предишни структури и предишно управление – и че това, което се случва след 1989, не е нещо ново, което изведнъж започва и няма връзка с предишния режим”, казва Диана Иванова.

“Да се замислим откъде идваме”

Сравнявайки филмите на българската ДС с тези, правени от германската ЩАЗИ, Иванова регистрира и един любопитен факт. “Оказа се, че българските филми са направени, така да се каже, много професионално. В самата студия “Георги Димитров” в София са работили известни режисьори, актьори, звукооператори. Тоест да работиш и да се снимаш в такъв филм на филмовата академия в Симеоново не е било нещо срамно или нещо, което да се смята, че не бива да се прави, защото е ставало дума за хора от ДС. Вижда се, че това е бил един нормален начин да се припечелят средства. Това е интересен и недостатъчно анализиран факт, от който си личи, че участието в тази система е било някаква нормалност в България.”

Филмите на българската ДС са крайно интересен, но същевременно противоречив и недокрай изследван източник на информация, което, според организаторите на прожекцията им – форума “Лев Копелев” и Дружеството за Югоизточна Европа, има пряка връзка със закъснялото и непоследователно разкриване на досиетата на бившата ДС в България. Филмите предизвикват силни емоциални реакции и с визуалния си език позволяват да се направи нов прочит на част от българската история. Или както казва Диана Иванова: “Да се замислим над това кои сме и откъде идваме всички ние”.