СВЯТ

Какви подаръци получи Доналд Тръмп за Коледа

От луксозен самолет Boeing до златни кюлчета и дори древна кралска корона.

През тази година обаче стойността на подаръците, свързвани с Тръмп, надхвърля тази на всички подаръци, получавани от други президенти на САЩ през последните десетилетия.

С края на 2025 г. сезонът на подаръците сякаш се пренесе и на световната сцена. Президентът на САЩ Доналд Тръмп получи впечатляваща колекция от „подаръци“ – някои символични, други на стойност милиони, дори милиарди долари.

От луксозен самолет Boeing до златни кюлчета и дори древна кралска корона – няколко чужди държави очевидно са побързали да поставят нещо под коледната елха на президента. Всеки от тези дарове, поднесен в рамките на официална дипломация, бе последван от значими търговски, отбранителни или технологични решения, които облагодетелстваха страните донори.

Американските президенти имат право да приемат чуждестранни подаръци, при условие че те бъдат надлежно декларирани и прехвърлени във владение на държавата съгласно федералните етични правила. През тази година обаче стойността на подаръците, свързвани с Тръмп, надхвърля тази на всички подаръци, получавани от други президенти на САЩ през последните десетилетия.

Няколко от даровете бяха поднесени едновременно или малко преди сключването на официални търговски, отбранителни, инвестиционни или технологични споразумения с държавите донори, включително промени в митата, договори за обществени поръчки и разширено сътрудничество в сферата на сигурността. Мащабът на подаръците и моментът на последвалите политически решения отново насочиха вниманието към това как размяната на подаръци може да се преплита с дипломацията, търговията и националната сигурност по време на мандата на действащ президент.

Изброяваме ви някои от най-ценните или значими подаръци, поднесени на Тръмп през 2025 г.:

Катар: Луксозен Boeing 747 и авиационни сделки

През 2025 г. Катар предостави самолет Boeing 747 на стойност около 400 млн. долара за евентуално използване като следващия Air Force One. Пентагонът прие самолета, а впоследствие САЩ и Катар финализираха няколко авиационни и отбранителни споразумения. Сред тях бе и историческа търговска авиационна сделка, при която Qatar Airways се съгласи да закупи до 210 широкофюзелажни самолета Boeing на приблизителна стойност 96 млрд. долара. Договорите бяха обявени по време на посещение на Тръмп в страната.

Общият пакет от двустранни споразумения в областта на авиацията, отбраната, технологиите и свързаните сектори се оценява на над 243 млрд. долара.

ОАЕ: Криптоинвестиции и технологични разрешения

Държавно свързан инвеститор от Абу Даби закупи стабилна криптовалута (stablecoin) на стойност около 2 млрд. долара, свързана с бизнес начинание, асоциирано с Тръмп. По същото време администрацията на Тръмп одобри износа на усъвършенствани чипове за изкуствен интелект и разшири технологичното сътрудничество с Обединените арабски емирства. То обхваща AI инфраструктура и партньорства в свързани технологични сфери.

Швейцария: Златно кюлче, часовник Rolex и намаляване на мита

Делегация от швейцарски бизнес лидери поднесе на Тръмп гравирано златно кюлче от един килограм на стойност около 130 000 долара, както и настолен часовник Rolex. Няколко дни по-късно САЩ намалиха митата върху швейцарски стоки от 39% на 15% в рамките на нова търговска рамка, която включваше и ангажименти за бъдещи швейцарски инвестиции в САЩ. Макар самото златно кюлче да е сравнително скромно по стойност, то съвпадна с мащабна търговска промяна в полза на Швейцария.

Южна Корея: Церемониална корона и инвестиционни ангажименти

По време на посещение в Южна Корея в края на октомври Тръмп получи реплика на златна корона от епохата на царство Сила, както и Ордена на мугунхвата – най-високото цивилно отличие в страната. В рамките на същото посещение Южна Корея пое ангажимент за инвестиции в САЩ на стойност около 350 млрд. долара в производствения и технологичния сектор. Двете държави също така придвижиха напред търговски мерки, засягащи автомобилната и индустриалната продукция.

pic.twitter.com/YVboUC9Zhk

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025

Пакистан: Редкоземни минерали и Нобелова награда за мир

През септември пакистански официални лица донесоха на президента Тръмп образци от редкоземни минерали, подчертавайки потенциала на страната в минната и технологичната индустрия. Те също така официално го номинираха за Нобеловата награда за мир за 2026 г. заради ролята му в намаляването на напрежението с Индия.

В отговор САЩ намалиха митата върху пакистански стоки до 19% – под нивото от 25% за Индия – а американска компания пое ангажимент за инвестиция от 500 млн. долара в добив и преработка на редкоземни елементи в Пакистан.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 19

Related Topics:#thesofiatimes featured trending актуално новини свят

Up Next

Гръцките фермери върнаха блокадите по границата с България

Don't Miss

Дания и Гренландия заявиха на Тръмп, че не може да анексира други страни

СВЯТ

Заплащането на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента

Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.

Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.

Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.

Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.

Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.

Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.

Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.

Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.

Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.

Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.

Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.

Post Views: 2

СВЯТ

Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни

Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.

Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.

Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.

Последствията могат да бъдат драматични.

Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.

Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.

Особено уязвими остават най-бедните региони.

Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

СВЯТ

Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.

Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.

Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.

И Швеция призна, че е сбъркала.

Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.

Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.

Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.