ПОЛИТИКА
Кадруването ще подпали сглобката
А покрай това може да изгорят и всички големи планове, с които коалицията дойде на власт
Вече изкарахме три месеца, откакто работи сглобката на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Мнозина в страната се примириха с властта на тройката – нали получихме редовно правителство; избутани бяха в историята служебните кабинети на Румен Радев; в парламента се събра мнозинство, а външната политика на страната навлезе в евроатлантическия коловоз. Вярно, границата между лагерите на промяната и на статуквото в политиката беше почти напълно заличена. Но вълнува ли някого това?
Ами, да, на доста хора им пука за неща като принципи и почтеност. Затова сглобката трябва непрекъснато да доказва, че функционира добре. Все пак единственото оправдание за нейното съществуване е, че трябва да се случат определени неща в държавата. Например, да се извърши дълбока правосъдна реформа чрез промяна в Конституцията; да се предотврати надделяването на проруските сили, които може да хързулнат България в орбитата на Кремъл; да се предприемат мерки за изваждането на страната от икономическата криза. Това са причините, поради които доста хора преглътнаха горчивото хапче, което им поднесоха политиците.
Лидерите на тройката обаче имат и други неща наум, освен да се занимават със съдебната власт, войната в Украйна и икономическото блато. Те са политици, все пак, да не забравяме това. Търсят слава, власт и влияние, а и имат да хранят „обръчи от фирми“. Първо обаче трябва да хванат лостовете на държавното управление. А към тях са се протегнали много ръце.
Сглобката изобщо не прави нещата по-лесни в това отношение. Напротив, страхотно ги усложнява. В управлението реално участват десетина партии, всяка от които е пълна с отворени усти, чакащи да ги нахранят. Апетитите са безкрайни, а възможностите да бъдат задоволени са доста ограничени. От тук следва и страхотната битка за постове и назначения, която до момента е
основният белег на управлението на сглобката
А в началото водачите на ПП Кирил Петков и Асен Василев твърдяха, че цялата власт ще падне в ръцете на тяхната партия. Петков говореше мъгляво за някакъв борд за назначенията. И досега не се знае какво точно означава това, освен че заедно с Борисов в някакъв формат ще обсъждат разпределението на постовете, така че да няма нито недоволни, нито такива, които преяждат с власт.
Договорките обаче и до момента се правят по познатия задкулисен начин – разни хора обикалят по стаички и кабинети, водят скришни разговори, разменят си заплахи и обещания. За резултатите от тази съмнителна активност обществеността научава едва при гласуванията в парламента. Така стана, когато се извърши подялбата на БНБ, здравната каса и Сметната палата – големите кадрови „постижения“ на сглобката.
Най-голямата битка в тази игра обаче тепърва предстои. Овладяването на МВР и на специалните служби винаги е било кулминацията на политическия стремеж към властта. Тези ведомства държат силата и информацията – ключови ресурси за влияние в държавата. Който ги контролира, може да бъде сигурен, че ще се задържи на върха дълго време. Нали лидерите на ПП обясняваха в изтеклия запис на партийния пленум през май т.г., че ще правят местните избори с „наше МВР“, както и че са съгласували бъдещите шефове на спецслужбите с чуждестранно посолство. Кадруването в тази област стана още по-важно покрай загадъчното убийство на влиятелния бизнесмен Алексей Петров.
А в сектора за сигурност се пресичат интересите
на най-важните хора в страната. Не само на партийните лидери и стоящите зад тях кръгове, но и на президента Румен Радев. След края на служебната власт, която използваше за своите амбиции, Радев се втурна да спасява каквото може от натрупаните от него позиции. А най-важният му лост е възможността да участва в назначаването на големите началници в сектора за сигурност. Това е причината, поради която ПП и ДБ от толкова време говорят за промени в законодателството, което регулира дейността на службите и на МВР – за да пресекат влиянието, което тези закони досега предоставят на Радев. Нали е очевидно защо той няма да отстъпи без битка?
Засега кадруването на сглобката в сектора за сигурност буксува. Започна подмяна на началници във втория ешелон, но големите постове засега не се пипнати. Най-драстичният ход беше заявката на кабинета да отстрани главния секретар на МВР – едно от многото висши назначения в сектора, към което Радев е съпричастен. Държавният глава на практика блокира процедурата и обвини управляващите, че искат да подчинят силовото министерство преди изборите.
И тук битката е не само между сглобката и президента, но и в лагера на самите управляващи. Наскоро Бойко Борисов се оплака, че ПП налага свои кадри във властта, без да се съобрази с него. „Ако това е сглобката, не виждам как ще продължим да участваме“, предупреди герберският бос. Такава му е стандартната тактика – когато получава постовете, които иска (като БНБ и Сметната палата), тогава сглобката е супер; когато не му отстъпват желаното, започва да прави заплашителни намеци. В отговор Кирил Петков се изпусна, че герберите са определили десетина зам.-министри досега, и постави ребром въпроса за спецслужбите. „Те (ГЕРБ – бел.а.) трябва ясно да се определят – с президента ли са или са за реформата в службите“, обяви той. Ден по-късно партията му ПП преоформи този призив в директен ултиматум към Борисов и хората му.
Е, ясно е, че герберите
не се интересуват от президента, а от себе си.
Това всъщност е и проблемът на ПП – ако нещата опираха до това всички в сглобката да се обединят срещу Радев, нямаше да е толкова трудно; но интересите на отделните партии са прекалено различни. Ясно е например, че след като герберите позволиха на депутата от ПП Петър Петров да стане зам.-шеф на ДАНС, тогава те ще поискат най-висшата длъжност в агенцията за сигурност да отиде при техен човек. Както направиха с БНБ – гуверньор остана номинираният от ГЕРБ Димитър Радев, а ПП и ДПС си поделиха подуправителските места. Така вероятно Борисов смята да нареди схемата за всички спецслужби. А защо да не поиска и мястото на главен секретар на МВР? Колко му е – ще каже, че ПП е получила министъра на вътрешните работи и това трябва да се балансира с поста на главсека.
Така сглобката ще започне да се тресе. И нищо чудно да се подпали. А покрай това може да изгорят и всички големи планове – за Конституцията, за Украйна и за икономиката, с които тази странна коалиция дойде на власт.
EXPRESS TV
* * *
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПОЛИТИКА
Запада заскимтя пред Кремъл
Путин допусна още едно обаждане. Европа се опитва да се върне към преговорите, където не присъства.
На сутринта на 27 октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре се обадиха на Владимир Путин. Разговорът е осъществен в Хелзинки по инициатива на двете скандинавски столици и, както подчерта офисът на Стуб, в координация с Киев.
Веднага след това и двамата се обадиха на Зеленски.
Кремъл потвърди разговора и публикува собствено изявление. Путин напомни на събеседниците си за коренните причини за конфликта, оцени ситуацията в зоната на СВО и говори за хуманитарната операция в Олешки, Херсонска област, и временното прекратяване на огъня.
Страните приветстваха споразумението за тристранни преговори в Абу Даби и се съгласиха да поддържат директни контакти по телефона.
Последният ред е основното заключение. Европейците се обадиха сами, изслушаха руската позиция и получиха съгласие да продължат да се обаждат.
За Хелзинки и Осло това вече е дипломатически успех.

Защо се обаждаш, ако не си поканен?
Седмица преди разговора стана ясно, че Европа няма да присъства в Абу Даби, където преговарящите екипи на Русия, САЩ и Украйна ще се срещнат на техническо ниво през ноември. Специалният пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, посети Путин в Санкт Петербург на 21 октомври и Кремъл се съгласи да възобнови преговорите в този тристранен формат.
На 25 октомври помощникът на президента Юрий Ушаков уточни, че дискусиите ще се проведат с цяла Европа, но ноемврийският кръг ще остане тристранен.
Междувременно европейското издание Politico описа как Брюксел търси „главен преговарящ“ с Путин. Споменаваха се различни кандидати, от Мерц до Драги, но Стуб се очерта като единствения фаворит.
Чешкият президент Петър Павел също призна нещо неприятно. Путин не смята ЕС за партия и не разговаря нито с фон дер Лайен, нито с ръководителя на европейската дипломация Калас, нито с Макрон.
Москва реагира бързо и остро на тези усилия. Дмитрий Песков заяви, че посредничеството на Стуб е възможно, ако той не повтаря европейската позиция.
Условието беше заявено преди разговора и разговорът протече точно в рамките на тези параметри. Стуб и Стьоре изрично уточниха, че говорят от името на своите страни, а не на Европа като цяло.
Лапсусът не е случаен. Според украинските медии европейците все още нямат мандат за вземане на решения, а руската страна не желае да ги види на първата среща в Абу Даби.
Киев се опитва поне да добави представител на ЕС на масата за преговори и да премести срещата с една седмица по-рано. Засега без успех.
План, написан още през лятото
Този призив не е импровизиран. На 23 юли европейският клон на фондация „Карнеги“ (определяна за нежелана организация в Русия) публикува текст с красноречиво заглавие „Защо Европа трябва да вземе руската дипломация в свои ръце точно сега“.
Авторът директно идентифицира движещата сила зад европейската тревожност: страхът, че пратениците на Тръмп ще постигнат споразумение с Путин, пренебрегвайки главите на европейците.
И там имаше рецепта. Коалицията от европейски спонсори на Украйна трябваше да номинира свой собствен пратеник, а Франция, Германия и Великобритания вече търсеха свои собствени канали за връзка с Кремъл, които не минаваха през Белия дом.
Основната идея на този текст е нещо друго. Европа, според автора, вече не трябва да търси посредничество. Тя трябва да защитава интересите, които съвпадат с тези на Киев или надхвърлят тези на Киев.
Средствата, чрез които тези интереси ще бъдат подкрепени, са заявени директно. По-голямата част от очакванията на Москва от преговорите са уж в ръцете на Европа: отмяна на санкциите, вето върху разполагането на войски на НАТО и ограничения върху военната помощ за Украйна.
Пътят към това Кремъл да разговаря с европейците е очертан в три точки: повече подкрепа за Киев, по-голям натиск върху Русия и по-бързо превъоръжаване.
С други думи, европейският канал към Путин не беше замислен като път към мир, а като инструмент за принуда. Беше необходим пратеник, който да представи на Москва условия, подкрепени с оръжия за Киев, санкции и превъоръжаване, и да запази тези козове, преди американците и руснаците да успеят да ги изиграят без Европа.
Три месеца по-късно този сценарий беше изпълнен почти дословно. Имаше двама пратеници, и двамата от Севера, и двамата бяха призовани в час, договорен с Киев.
Какво ще стане без европейците?
Докато Европа търсеше преговарящ, преговорите между САЩ и Русия бяха напреднали значително. Френският вестник „Le Monde“ описа среща на 9 октомври, на която Витков предложил на украинската делегация „план за регионален просперитет“, включващ пълното възобновяване на транзита на руски газ и петрол за Европа през Украйна.
Същия ден Тръмп обяви закупуването на близо пет милиона тона руско дизелово гориво и поиска Киев да спре атаките срещу руски рафинерии.
Според същия вестник, специалният представител на президента Кирил Дмитриев настоятелно призовава екипа на Тръмп да сключи икономически сделки още преди края на военните действия: енергетика, авиация, редкоземни метали и изкуствен интелект.
Сделката за дизел в Москва се разглежда като начало. Европа научи за нея от пресата.
Именно на този фон дойде призивът от Хелзинки. Европейците почувстваха, че губят не само място на масата за преговори, но и статута си на страна, с която трябва да се съобразяват.
Така че те наваксват: обаждат се сами, викат Зеленски обратно, подчертават важността на деескалацията и ясно заявяват, че са готови за директен контакт.
Кремъл прие тази готовност, но при свои собствени условия. Путин припомни коренните причини за конфликта – разширяването на НАТО и статута на Украйна, които Москва обсъждаше още отпреди 2022 г.
Форматът е определен. В Абу Даби се водят преговори между Русия, Съединените щати и Украйна.
Европа прави телефонен разговор. И чака да ѝ бъде позволено да се обади отново.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Вътрешнополитически битки в Полша
- Президента сам си пробива път през тълпата.
- Фашиста Туск подкрепян от Брюксел се опитва да заеме властта.
По неизвестни причини, днес полската евродепутатка Ева Зайчоконская-Герник е публикувала в своя профил заповед за отстраняване на Доналд Туск като премиер на Полша.
В това нейно разпореждане пише, че веднага трябва да му се отнемат и институционалните права да ръководи силите за сигурност на Полша.

Нейната заовед-разпореждане е публикувана в почти всички централни полски медии.
Пускам ви фотокопие на това разпореждане,което,според полската Конституция,няма юридическа сила и не може да бъде изпълнено.Но то навярно ще даде началото на нова буря в Полша-това ще проличи в следващите дни.
Ева принадлежи към дясноконсервативната конструкция “Конфедерация” – политическите полски наблюдатели смятат,че в следващите дни до крайност ще се изостри политическия конфликт между двете главни полски политически групи- “тръмписти” и “глобалисти”.

Накрая само ви припомням,че и премиерът Туск , и президентът Навроцки са си крайни русофоби и омразата към Русия е единствената им допирна точка…
На последната снимка е Ева Герник-последната засега в нейния профил във Фейсбук.Снимката и е от нейното участие в защитата на Конституционния съд и отбраната му от силите,изпратени от Доналд Туск…
ПОЛИТИКА
Предполага се, че Радев започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски
Радев (с благословията на САЩ, всеки, който завършва военна академия в Щатите трябва задължително да подпише за агент) започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски точно преди изборите в неделя и преди избора на ВСС в събота.
А притиснатият до стената Делян отвръща хаотично с последната бухалка, която все още контролира в София (СГП и Ваня Стефанова), като хвърля Божо на амбразурата, за да прикрие собствения си разгром в Белица и Кърджали.
Във последните 2-3 дни Радев (през МВР и ДАНС) удари три кмета на Пеевски – Димитър Гавазов (Сунгурларе) и Радослав Ревански (кмет на Белица, зам.-председател на ДПС и личен „ковчежник“ на Пеевски), а тази сутрин полицията прибра и кмета на Кърджали Ерол Мюмюн.
Доскоро Пеевски държеше цялата прокуратура като монолит и МВР не можеше да задържи негов човек за повече от 24 часа.
Вчера и днес обаче Окръжна прокуратура – Бургас (оглавявана от Георги Чинев, който в събота е кандидат за член на новия ВСС!) демонстративно мина към Радев, повдигна обвинения за търговия с влияние и поиска постоянен арест за Ревански и Гавазов.

Затова вчера Радев триумфално обяви на Министерския съвет: „Най-сетне се намериха смели прокурори на окръжно ниво! Ще стигнем до върха на олигархичната пирамида!“.
С този ход 3 дни преди изборите Радев прави мощен предизборен пиар за своята кандидатка (Йотова).
Пеевски обаче все още държи върха на прокуратурата в София (Софийска градска прокуратура) и заместничките на Сарафов: и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова (чийто 6-месечен мандат изтича днес!) и поемащата поста от утре Магдалена Лазарова (избрана навремето във ВСС директно от парламентарната квота на ДПС!).
Затова в паниката си днес сутринта щабът на Пеевски задейства Стефанова в последния ѝ работен ден.
Папката на Божо стои готова на бюрото на Стефанова от 1 септември (когато самият той поиска да му свалят имунитета). Тя я вади точно в часа, в който арестуват кмета на Кърджали!
Новината създава внушението, че прокуратурата е разкрила нещо ново срещу Божанов и той се крие зад имунитет, но истината е точно обратната. Това не е ново дело, а старото, скалъпено обвинение от март 2025 г., още тогава когато Сарафов за пръв път му поиска имунитета, Божо сам се отказа от него в първия възможен ден, за да влезе делото в съда и да катастрофира там.
Прокуратурата умишлено бави топката близо два месеца и и.ф. главен прокурор Ваня Стефанова внася искането точно днес, в последния си работен ден на поста и буквално 3 дни преди първия тур на президентските избори в неделя!
Единствената цел е медиите да гръмнат три дни преди вота със заглавието „Прокуратурата поиска имунитета на Божидар Божанов“. Преди минути Божо обяви, че още днес отново подписва отказа от имунитета си.
Самото обвинение е пълна бутафория. В обвинителния акт няма подкуп, откраднати пари или присвояване. Обвиняват го по чл. 282 от НК („престъпление по служба“), че през май–юни 2022 г., като министър на електронното управление, бил дал на директора на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ флашка с техническа спецификация за обществена поръчка за 18 млн. лв., с което уж нарушил вътрешните правила на министерството.
Цялата история беше пришита към внезапните „спомени“ на следващия министър Александър Йоловски.
Божо се държи адекватно и не плаче по студиата, не се крие зад депутатската банка и не търси задкулисни сделки за имунитета си, а сам ги предизвиква да внесат искането, за да ги освети в съдебната зала. В съда това обвинение с „флашката“ ще се разпадне с грохот, защото е юридически абсурд.
—–
Три дни преди президентските избори и два дни преди съботното гласуване за нов ВСС, два силови клана си разменят удари с държавни институции като с винкели на селски събор.
Радев ползва ГДБОП, ДАНС и преориентиращи се окръжни прокурори, а притиснатият до стената Пеевски отвръща с единствената бухалка, която все още контролира – отиващата си днес Ваня Стефанова.
А вие в неделя отново си изгладете празничните дрехи и отидете гордо да упражните правото си на глас, за да попълните статистиката в мафиотската война.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







