БЪЛГАРИЯ
И пунктът затворен, и кофата празна
Борисов изпразни и кофите за боклук!
От „висотата на положението си“ (петия етаж) наблюдавам живота долу, по улицата. Ами рехавичко е. Трамваите са по-редовни и от некоронавирусно време, в тях – трима-петима в „пиковите“ часове, останалото време – двама максимум. На спирката срещу нас – максимум двама, единият обикновено е клошар, другият – неизменно от близката циганска махала, те са имунизирани срещу ковида. Нима не знаете, че в гетата всички са ваксинирани, затова си вдигат сватбите, водят си обичайния социален живот, но зорко пазят тайната на ваксината…
От трамвая слиза търговец. Стоката е в два огромни чувала – единия, очевидно по-тежкия, го влачи, той е с разни метални предмети – бирени кенове и най-вече жици; другият е с пластмаса – бутилки, разни опаковки, закачалка за дрехи… Този е, така да се каже, търговец на дребно. Други, които са механизирани, превозват стоката с детски колички, самоделни четириколесни платформи, приватизирани от някоя строителна площадка, и пр. Те са натоварени с ламарини, винкели, а един направо вози капак за канализационна шахта.
Но да се върнем към нашия търговец от трамвая. Отправя се към пункта за вторични суровини, чийто двор наблюдавам от моя балкон. Пункта разполага с кран, два-три мотокара, кантар за дребната стока и автокантар, на който колите се измерват при пристигането със стоката. Отделно са два кантара за дребната стока на тези с чувалите и детските колички.
Пъргава госпожа, обикновено по анцуг, царува в приемателния пункт – следи за реда, насочва клиентите към кой кантар да минат, за поддържане на реда й помага куче.
Хубаво, ама днес пунктът е затворен, не е ясно дали карантината ще продължи. Нашият клошар поседя пред затворената метална порта, потропа дори, но трябваше да поеме обратно. Застава на спирката в очакване на трамвая. Правя облог със самия себе си на кой ще се качи – тройка, четворка или 18. Залагам на тройката и познавам, все пак стар софиянец съм и знам местонахождението на ромските квартали.
От кофата за отпадъци вади недопушени фасове и запалва, тройката е рядка, на по двайсетина минути. Сяда на пейката и моментално младежът, който беше седнал там, скача. Знам от личен опит, че миризмата на единствените дрехи на нашия човек е нетърпима. Горкият човек, всъщност. Това са единствените му дрехи, с тях е 24 часа в денонощието, седмици и месеци. В отоплителните тръби над Перловската река, където е домът му, баня изглежда няма. С какво ще изкара днес деня, след като не-бизнесът му в приемателния пункт пропадна. Надеждата е в нещо, изхвърлено в боклукчийската кофа до трамвайната спирка. Но напоследък и тя е празна, хората си стоят у дома и не излизат дори да изхвърлят боклука.
Тройката пристига, мъжът качва нереализираната стока, качва се и той.
„Боже, боже, колко мъка по този свят“, възкликнал Моканина, съветвайки несретния баща с болното дете в каруцата да върви все „по жицата“ с надежда да види бялата лястовица, която да го изцери.
автор: Константин Иванов

БЪЛГАРИЯ
Късата памет на народа
❗️ Хората искат реални решения за по-добър живот, а не поредната пиар акция и фалшиви усмивки. Докато нечия биография ще се обогати с поредния пост и висока заплата, в домовете на българските семейства растат сметките, а стандартът се понижава.
🔄 И все пак историята се повтаря. Минават четири или пет години. Поредният герой се е променил, отдалечил се е, научил е езика на обясненията. Накрая си тръгва, изпратен с гнева на същите хора, които някога са го гледали с надежда. А те вече разпознават спасението в следващия, точно както преди години са го разпознавали в него.
Най-тежкото в този кръговрат е онзи поглед, който отново е повярвал. Очите на човек, който не иска много, само малко повече сигурност, спокойствие за детето си и възможност да живее достойно от труда си. Докато той чака, чуждите кариери растат. Неговият живот минава.

🎭 През целия си съзнателен живот не съм видяла управляващ да си тръгне по-обичан, отколкото е дошъл. Виждала съм внимателно изградени образи, които се разпадат при първата истинска необходимост от смелост, почтеност и способност да се действа. Един свежда глава пред външни покровители, друг се съобразява с местни икономически зависимости, трети просто няма качествата за отговорността, която толкова силно е желал.
🤍 Но българите продължават да вярват. Понякога се питам откъде намираме сърце за още надежда след толкова разочарования. Може би защото усещаме, че възможностите на тази страна са много по-големи от онова, което ни е било предложено досега.
🇧🇬 И аз вярвам, че България може да бъде най-хубавото място за живот. Когато гледам войните, разрушенията и несигурността по света, още по-силно разбирам стойността на земята ни, на природата, на корените и на човешката близост, която все още можем да съхраним тук.
🌱 Доверието ми вече не е вложено в нечий политически образ. То е в България и в духа на хората ѝ. В способността ни да създаваме, да се грижим и да отстояваме онова, което прави живота ни достоен.
Няма да дойде един човек, който да ни освободи от отговорността за собствената ни страна. Ние ще трябва да бъдем нейните спасители, всеки с труда, съвестта и смелостта си.
✨ България има бъдеще отвъд нечии четири или пет години. И тя заслужава повече от поредното ни разочарование.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Само в България можеш да взимаш 700–800 евро заплата … и да живееш като герой от филм с бюджет на Холивуд 😂
Само в България можеш да взимаш 700–800 евро заплата … и да живееш като герой от филм с бюджет на Холивуд 😂
Кара кола за 20+ бона…
Гуми – нови
Джанти – лъскат
Резервоарът – пълен
Ресторантите? Пълни до козирката.
Отиваш „за по едно“…
и чакаш маса, все едно кандидатстваш за работа.

И като го питаш:
– Брат, ти за колко работиш?
– 750 евро… Едвам свързвам двата края 🤣
Почивки?
Юли – пълно
Август – пълно
Септември – пак пълно
Явно всички „едвам свързват двата края“, но с изглед към морето 🌊
Плаща:
– ток
– вода
– интернет
– телефон
– кабелна
– абонамент за фитнес (в който не ходи)
Излиза всяка седмица…
Яде, пие, качва сторита…
И накрая:
„Брат, няма пари…“
Българинът е друга математика:
Парите не стигат…
Ама животът върви на макс.
НАСА още не може да го обясни това явление 🤣
П.П. Този пост е с цел забава 😄
Животът е кратък – носете новите си дрехи,
обичайте се, за да бъдете обичани,
и най-важното – бъдете здрави ❤️
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
А, ако Русия спре да ни помага за АЕЦ “Козлодуй”
1. “Росатом” спира да поддържа и доставя части за АЕЦ “Козлодуй”,
като единственият ангажимент на руската държавна компания от тук нататък ще бъде да помогне за безопасното изключване на двата блока на централата!

2. “Лукойл”, заради съображение свързани с влошената ситуация на сигурността в Черно море, спира временно своето предприятие “Нефтохим Бугас”, съответно и доставките на петрол за България.
ЛИНК В КОМЕНТАРИ
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







