Отново идва времето на Радев. Двата му последни служебни кабинета всъщност спечелиха, за чужда сметка, съответните избори – с една нечувана враждебност към политическия опонент и налудни обвинения, които в повечето случаи изобщо не бяха доказани

Ще си счупим вратовете да гледаме все в грешната посока – към маловажното или случайното.
А седем месеца живяхме с позора на един Случайник, който измами самата Конституция.
Как да не им завъртиш една конспирация на такива главанаци.

Днес, поглеждайки назад, виждаме, че част от публиката е била напълно приспана от двама талантливи мушикаджии/Кирчо и Асенчо.
Колкото повече будалкат българина, толкова повече той става лековерен – това е една от особеностите на Вятърничавия Преход.

И все още не сме се добрали до отговорите на няколко прости – само привидно – въпроса: Кой изхвърли в нашия джендем двамата комбинатори, кой ги дотика в политиката, кой забрави що за стока са, кой не провидя какво ще остане след тях.
Ако продължаваме така, една заран можем да осъмнем с орангутан като премиер-министър.

Скоро мнозина ще се срамуват, че не са схванали веднага, що за птици са кирчовци.
Най-много ще се тръшка Политическата Секта – наистина, непонятно е временното умопомрачение, в което изпадна тя, а обичайно е много, дори патологично мнителна.

Но сега остана сляпа за Измамата – а когато прогледна, вече беше късно.
Двама Пришълци се бяха наместили в играта и се ръгаха яко – а езиците им не преставаха да мелят, главно глупости и лъжи.

Сега, с вторият си акъл, Сектата може вече да ги претегли светкавично: Пейчо и Пуйчо, чието битие започва с бруталната „Афера Божурище“ и трябваше да завърши с гениалната милиардна далавера „Меморандумът Джемкорп“, а пътьом бяха нагиздени с премиерски и вицепремиерски постове.

Впрочем, лекотата, с която кирчовци прежалиха Меморандума не е резултат от някаква боязън или отзвук от внезапно появила се съвест.

Причината е съвсем друга: зад себе си двамата оставят не по-малко изгодни – за самите тях – сделки, проспани и неразгадани, поне засега.
С някои изключения – например, нетърпимо безобразните комбинации с руския газ.

Парламентът се занимава с тях, но на депутатите няма да им стигне времето за друго, освен да изпитат съжаление, че Господ не ги е дарил с дарбата на Дуото Кирчо/Асенчо.
Между другото: Кирчо каза, че прекратяват сделката с „Джемкорп“, понеже привлякла прекалено общественото внимание.

Този безметежник сякаш и докрай не схвана, че има някаква разлика между един премиер и един бизнесмен, а и изобщо не успя да овладее езика си – от казаното излиза, че сделките трябва да се правят тайно, нейде в мрачините, без излишно да привличат внимание, дори, когато се разиграва един милиард долара.

Да припомним: единственото конкретно нещо, което Кирчо каза, докато представяше намеренията си като премиер, беше чиста глупост: щял да осигури енергийната независимост на България.
Като го гледа човек, тоя дори гащите си не може да върже сам – кой му дуднеше в ухото за някаква „независимост“?

Тъй или иначе, той бързо набра самочувствие – обаче глупостите, които извършваше или прокламираше с едно несмислено глаголене, не могат да бъдат източник на неговата независимост.

Нещо друго трябва да е причина нашият петльо да държи навирен гребена си.
Снима се с Херо Мустафа, репчи се непрекъснато на Путин – той сигурно се е разтреперил, държи се фамилиарно с Байдън, лъже като разпран за някакъв несъществуващ разговор с него, но американците му прощават волността – което е абсолютно безпрецедентно, изрязва от една обща снимка с държавния секретар Блинкен македонския премиер, неизвестно защо се среща във Вашингтон с вицепрезидентката Харис, поучава колегите си от ЕС да вземат пример от него в „депутинизирането“, гони руската пета „колония“ от посолството в София, не спазва коалиционни договорки, пренебрегва дори препоръките на президента или на КСНС за македонския казус.

Изобщо – държи се като отвързан.
Това е резултат от нещо, което е пресилено да наречем „конспирация“ – но „операция“ е напълно подходяща дума.
Тя се осъществява почти без никаква скритост, ясни са ролите на всички участници в нея.

И ето какво трябва да се случи: на всяка цена трябва да има кабинет, а ако това не се случи – на всяка цена кирчовци трябва да бъдат запазени.
Всичко се прави в защита на кирчовци – независимо, че в доста случаи те се представят като глупаци или политически инфантили.

А елиминирането на по-важните местни играчи или вкопаването им като фигуранти ще открие нови простори пред кирчовци, ще обезцени някои контакти и нагласи, ще сложи край на глезотията за руско-българската близост.

На всяка цена трябва да бъдем скарани смъртно с Русия.
Ако се превърнем в една джобна Украйна – още по-добре.
Само един външен човек – външен и на познанието и опита – може да направи това, което досега направи Кирчо.
Както се вижда, Операцията е пределно постна и скучна, заради което дори не я крият особено.

Все пак, вероятно са я кръстили някак – може би „Съглашатели“.
Заради отблъскващото всесъгласие, с което нашите политически тиквеници приемат всичко, което им възложат.

Но и „Всичко за продан“ е хубаво заглавие – повече подхожда на ПростоКирчо, някак си е по-близо до душичката му.
Въпросът обаче е, доколко всичко това – съглашатели, продавачи, самата Операция – е близо до душата на Народа.

Американците в някои отношения са доста наивни.
Президентът Рейгън обичал да разказва следната история: „Когато едно американско момче се натъкне на купчина конски фъшкии – тази дума използвал той – винаги радостно възкликва: О, значи наблизо има и кон!“

Нашите хора тук не са толкова романтично настроени.
Когато видят фъшкии, особено оставени от политици, те виждат единствено фъшкии и нищо друго.
Трябва да си наясно с това – каквото и да решиш да правиш тук.

Идва времето на Радев.

Двата му последни служебни кабинета всъщност спечелиха, за чужда сметка, съответните избори – с една нечувана враждебност към политическия опонент и налудни обвинения, които в повечето случаи изобщо не бяха доказани.

Сега ПростоКирчо няма да има този късмет, 6-7 месеца са прекалено малко време, за да бъдат забравени далаверите му, особено с руския газ.
Един от най-известните романи на Джон Льо Каре се казва „Шпионинът, който дойде от студа“.

Скоро трябва да прочетем документалния роман „Измамникът, който донесе Студа“.
Да се надяваме, че Радев ще прояви същата взискателност към кирчовци, както към предходниците им.

Тъкмо ще докаже основателността на острите си критики към кабинета на ПростоКирчо.
Предполагам, че не е участник в Операцията – пренебрежителното отношение на ПростоКирчо към него доказва това.
Тогава нека види „коня“ зад фъшкиите.

Примерно – да настоява пред ЦИК да се броят и контролните разписки, които остават след машинното гласуване.

Тогава ПростоКирчо няма да спечели изборите, дори Мадуро да стане шеф на ЦИК.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА