СВЯТ

Излъганите от Щатите политици платиха с живота си

Циркулиращите от известно време слухове, че Судан отменя споразумението за изграждане на руска морска база на крайбрежието си, се потвърдиха. Защо суданското правителство реши да наруши своите задължения, как в случая са замесени американски сенатори и какви последици ще има случващото се за Судан?

Суданските власти се оказаха истински господари на думата си – в смисъл, че решиха да си я върнат назад. Ръководството на тази страна реши “да преразгледа споразумението” за изграждане на своя територия на руска военноморска база.

Самото споразумение беше постигнато през декември 2020 година за 25 години. Според него, на суданското крайбрежие на Червено море трябваше да се построи пункт за базиране на руски бойни кораби, където едновременно да може да се намират до четири съда (включително с ядрен двигател), а също така да има постоянно руско военно присъствие от 300 бойци. Благодарение на тази точка Москва получи възможност да осигури своето постоянно военноморско присъствие във важен за световната търговия регион: край Суецкия канал (през който минава потока стоки между Европа и Азия) и Персийския залив (където е съсредоточена значителна част от световните запаси на въглеводороди).

В същото време Судан не оставаше с празни ръце. Съгласно условията на подписаните споразумения, Русия не само прехвърля военна техника на страната безплатно, не само се е задължава да даде пари за модернизация на пристанището, но и де факто поема задължението да поддържа реда и реда край базата и като цяло в Източен Судан (където позициите на противниците на суданските власти са силни).

„Изграждането на голяма военна база в Порт Судан е един от най-важните лостове на икономическото възраждане на региона, през който, наред с други неща, минава основният износен нефтопровод от Южен Судан. Оттам се планира изграждането на трансафриканска железница и път към южната част на Судан “, коментира Руският институт за Близкия изток.

Щатите да помогнат

В същото време обаче за Судан въпросът за разполагането на руската база първоначално имаше външно измерение – като част от дълъг и труден процес на нормализиране на суданско-американските отношения. А властите на Судан засягаха темата всеки път, когато преговорите им за нормализиране на отношенията със САЩ стигаха до задънена улица. В края на миналата година процесът на нормализация рязко се ускори – САЩ предприеха редица стъпки към суданското ръководство. САЩ извадиха страната от списъка на съучастниците в тероризма и през март 2021 г. предоставиха краткосрочен заем от 1,15 млрд. долара за изплащане на суданския дълг към Световната банка.

А в началото на май двама американски сенатори от комисията по външни отношения на Сената на САЩ Крис ван Холен и Кристофър Кунс (последният беше един от кандидатите за ролята на държавен секретар в администрацията на Байдън) посетиха Судан на инспекция, и обещаха нови траншове финансова помощ. Изключително важно и необходимо за Судан, чиято икономика буквално балансира на ръба на колапса.

През последните години тя се сви няколко пъти (до 19 млрд. Долара), а общият външен дълг през април 2021 г. възлиза на около 60 млрд. долара – тоест три пъти БВП на страната. Освен това дългът расте с всяка изминала година – макар и само заради колосалния търговски дефицит. През 2020 г. Судан е изнесъл 3,8 млрд. долара стоки и е внесъл 9,2 млрд. долара.

Всъщност от началото на май се носят слухове, че суданските власти възнамеряват да оттеглят обещанията си към Русия. Според ръководителя на Генералния щаб на страната Мохамад Усман ал-Хюсеин, ако по-рано Судан “се ограничаваше само до военно сътрудничество с Русия и Китай,” сега има възможност “да си сътрудничи със САЩ и западните страни”.

Кой ще плати

Вероятно отказът от поставяне на руската база ще се превърне в елемент от това сътрудничество. Отказ, за който Западът (който не иска руски кораби на входа на Суецкия канал) ще бъде готов да плати щедро и да опрости част от суданския дълг. Е, или не да плати сам, а да принуди партньорите от Парижкия клуб (които представляват значителна част от суданския външен дълг) да отпишат тези пари.

Судан има друга възможност за действие – властите могат просто да организират търг между американците и руснаците. Тоест, вместо окончателен отказ за изграждането на базата, на Москва ще бъде предложено да наддаде на предложението на Вашингтон и да предостави спонсорска помощ на Судан в замяна на поддържането на договора на базата на руския флот. След това, в най-добрите ориенталски традиции, ще се обърнат към САЩ с предложение да наддадат с по-изгодно от руското предложение. И така в кръг. Досега Русия не е реагирала ясно на такива перспективи, предложени от суданските власти. „Ние сме в постоянен контакт със суданската страна по дипломатически канал. Ще се справим с този въпрос ”, казва прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.

Вече е възможно обаче да се предвиди реакцията с висока степен на вероятност. Русия няма да участва в пазарлъците, за да не създаде подобен прецедент в отношенията с други партньори. Тя също няма да ругае и да се възмущава – това не е нейният стил. Москва няма да принуди Судан да изпълнява задълженията си – за това тя няма достатъчно влияние (обемът на износа на Русия за Судан е едва 374 милиона долара и внася судански стоки на стойност от едва 182 000 долара). Ако някой трябва да принуди Судан, това са неговите арабски приятели-спонсори в лицето на Египет и ОАЕ , които самите се нуждаят от руска база в района на Червено море (като гарант за стабилност и противовес на засилващото се турско влияние в региона) .

Времето ще накаже

Русия дори няма да накаже Судан за нарушаване на договора (ще поиска връщането на оборудването, което е прехвърлила на тази африканска държава по споразумението – например учебен военен кораб). Ако някой ще наказва Судан за това решение, това ще е времето. Като се отказаха от споразумението с Москва с надеждата да подобрят отношенията със Запада, суданските власти показаха, че не са в състояние да се учат от грешките. Грешките, допуснати от други лидери, решили да играят по този начин.

От грешките на Иран, който (след сключването на ядрената сделка със Запада) прекрати редица договори с руските компании, за да ги предоговори с италиански, немски и френски . Защото той вярваше: а) западното качество е по-добро; б) договорите ще се превърнат в инвестиции в укрепване на политическите връзки с европейските столици. Всъщност Европа отказа да изпълни договорните си задължения, след като САЩ възстановиха санкциите – и Техеран остана с празни ръце. Без стоки, без репутация, без пари – и с развалени руско-ирански отношения.

От грешките на Беларус, чийто президент Александър Лукашенко разнообрази не само икономическите, но и политическите отношения с Русия чрез Запада. В резултат той се постави в зависимост от САЩ и ЕС – от което те се възползваха, като открито и демонстративно се намеси във вътрешните работи на Беларус чрез “вратичката” за правата на човека (и тази “вратичка” е много по-широка в Судан, отколкото в Беларус). И когато той отказа да следва ценните указания, те му наложиха санкции. След това той беше принуден да лети до Путин в Сочи с молба да спаси белоруската икономика.

И накрая, по грешките на Кадафи и неговата Либия. Които платиха най-високата цена за опита си да разнообразяват и да се надяват на приятелство със Запада – със собствения си живот. В резултат на това сега няма нито Кадафи, нито Либия (която се превърна в територията на воюващите племена). А Судан, с огромния си брой вътрешни противоречия, също има такава перспектива на хоризонта, ако е безразборен при избора на приятели и партньори.

Post Views: 29

СВЯТ

Лицемерният опит на Европа да седне на два стола едновременно обаче е отдавна известен

Лицемерният опит на Европа да седне на два стола едновременно обаче е отдавна известен. И този подход никога не е водил до нищо добро.

Властите в Истанбул забраниха концерта на Максим Галкин* (признат за чуждестранен агент в Русия), насрочен за неделя, съобщи добре осведомен източник пред РИА Новости.

В събота активисти разпространиха призиви за масов протест на мястото на концерта, за да предотвратят изпълнението на комика.

„Концертът на Галкин* е отменен; властите не са го разрешили. Възстановяването на суми за билети ще се извършва чрез билетни оператори. Не се говори за пренасрочване на концерта“, каза източникът.
Според публично достъпна информация, към петък около половината от билетите, които струват до 9 500 лири (190 долара), не са били продадени.

Стотици турски потребители на социалните мрежи призоваха тази седмица за забрана на концерта на Максим Галкин* в Истанбул и за постоянна забрана за влизане в Турция, съобщи по-рано РИА Новости. Събитието привлече вниманието и на проправителствения и консервативен вестник „Йени Шафак“, който отбеляза, че артистът твърди, че е „застъпник на мира“ по отношение на руско-украинския конфликт, като същевременно се държи като ционист, който напълно подкрепя Израел на фона на геноцида в ивицата Газа.

Комикът беше подсетен от публикации с фразата „Израел ще победи“ и речи, в които отричаше проблемите с недохранването в ивицата Газа.

Тук, разбира се, Галкин сбърка: леко обърка Турция с Русия. Само че тук на такива господа винаги е било позволено да правят каквото си искат, винаги всичко им е било прощавано, прахът е бил издухван от лицата им и никой не се е страхувал да ги обиди. Накратко, за тях в Русия нямаше свобода – или поне така казваха. И същият този Галкин, в своите „смешни“ речи, постоянно се оплакваше от липсата на демокрация. Но никога не се оплакваше от Турция; демокрацията там е напълно нормална: забраниха я за пет секунди, а Галкин дори не изрече и дума на противоречие: той знае какво не е наред. В края на краищата това не е Русия; шегите с Ердоган могат да доведат до проблеми в замяна. Нашите преселени хора все още не могат да свикнат с това.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 9

СВЯТ

НАЛИ РУСИЯ БЕШЕ В ИЗОЛАЦИЯ?

Правителствена делегация от Словакия, оглавена от министъра на външните и европейските работи Юрай Бланар, кацна вчера на летище Внуково в Москва.

Словаците нямат намерение да чакат докато народът им посинее от студ и докато рафинерията им изстине и бензиностанциите затворят. Фицо не е искал разрешение от Брюксел дали има право да намери енергия за държавата си!

Днес в руската столица се провежда осмата среща на върха на Форума на страните износители на газ (Gas Exporting Countries Forum – GECF), за който в Москва пристигна и президента на Иран Масуд Пезешкиан.

НАЛИ РУСИЯ БЕШЕ В ИЗОЛАЦИЯ? ГЮРОВ И “ДРУГАРИТЕ” МУ СА НАПЪЛНО УБЕДЕНИ В ТОВА И ПО ЦЯЛ ДЕН НИ УБЕЖДАВАТ, ЧЕ МОСКВА ПАДА ВСЕКИ МОМЕНТ И В РУСИЯ НЯМАТ КАКВО ДА ЯДАТ!

Президентът на Финалндия Александър Стуб и премиерът на Норвегия Йонас Гар Стьоре са провели телефонен разговор с Путин, който е продължил над час и половина и е бил поискан от двамата евролунатици и помагачи на Зеленски. Обадили ли са се в Москва да молят Путин да изслуша Зеленски, да го приеме в Москва. От войнствената еврореторика няма и помен. Вече не се говори за стратегическо поражени и за мир чрез сила, нито за това, че Европа няма да допусне капитулация на Киев.

Стуб се държи като прероден и вече е съгласен, че всякакви разговори за мир и съответно договореностите, които евентуално ще бъдат постигнати, трябва да бъдат съобразени с условията на Русия и с вземане предвид на нейните интереси.

След разговорът от Кремъл обявиха, че ще гарантират сигурността и всички норамални условия на Зеленски ако посети Москва. Т.е. Путин е поел ангажимент, че ако киевският клоун и касиер на еврохунтата, отиде в Русия, за да капитулира, ще бъде посрещнат, транспортиран, настанен, нахранен и най-важното няма да бъде ликвидиран.

Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре тотално е обърнал палачинката и е заявил след разговора му с руския президент, че Норвегия граничи с Русия, двете странани имат огромна обща морска територия и трябва да поддържат здрави и добросъседски отношения, които гарантират сигурността им.

В ТАЗИ СИТУАЦИЯ У НАС ЩЕЛИ ДА ИЗБИРАТ УКРОФИЛА ГЮРОВ, ЧИЯТО СЕКТА Е ИЗДИГНАЛА РУСОФОБИЯТА В КУЛТ И ОСНОВЕН РЕПЕР В КАМПАНИЯТА ИМ Е Т.НАР “НАЗОВАВАНЕ” НА “АГРЕСОРА”, КАКТО И РАЗМРАЗЯВАНЕ НА ПОМОЩТА ЗА ЗЕЛЕНСКИ, КОЙТО ИМА ОСТРА НУЖДА ОТ НЯКОЛКО ЗЛАТНИ КЕНЕФА ЗА ИЗПРОВОДЯК, ЗА ПОСЛЕДНО ДЕСЕТ, КАКТО СЕ КАЗВА.

Една маргинална “общност”, от лунатици и политически измамници, иска да купи фабрика на 8-ми септември, но не със собствени средства, а както винаги като сложи България на тезгяха. Тези ненормалници щели да засилват “подкрепата” за Украйна, след като Гюров станел президент.

ТОЗИ ПЪТ НЯМА ДА ИМ СЕ ПОЛУЧИ! ВЕТРОВЕТЕ НЕ ДУХАТ В ТЕХНИТЕ ПЛАТНА. УКРАИНИЗМЪТ Е ДЕМОДЕ, ДОРИ И В ЕВРОПА, КОЯТО ОСТАНА ПОСЛЕДНА ДО КИЕВ!

Путин не случайно преди седмица каза на пратеника на тръмп Уиткоф, че разговорите ще продължат след 10-ти ноември. Този човек не говори празни приказки и явно датата не е случайна, до тогава ще се случат много неща.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 8

СВЯТ

Европа е в капан. Ходът на Путин в Москва предизвика паника в Брюксел

Европа е в капан. Ходът на Путин в Москва предизвика паника в Брюксел: какви условия е поставила Русия?

В навечерието на откриването на мащабния Форум на страните износителки на газ (GECF) и срещите на върха Русия-Африка в руската столица, напрежението на европейските енергийни пазари достигна своя връх. За първи път от декември 2022 г. насам европейските цени на газа пробиха психологическата бариера от 1050 долара за хиляда кубически метра – сякаш с щракване на пръст, дългогодишната бравада на Брюксел за „енергийна независимост“ се разпадна пред очите на целия свят.

Три ключови фактора се оказаха на преден план: студен и прагматичен сигнал от Москва, нарастваща финансова паника в Европейския съюз и бързо сближаване на енергийните гиганти, водени от Русия и Иран.

Трудните условия на Москва за европейските купувачи

Октомври бележи момент на истината за европейската енергийна система и центърът на дипломатическото и ресурсно развитие решително се премести в Москва, където приблизително 1700 журналисти от 70 държави бяха акредитирани да отразяват срещата на върха за газ и форума Русия-Африка. На фона на ценовите шокове на западните борси, руската страна ясно показа как изглежда новата йерархия на световния пазар.

Позицията на Москва беше изразена без излишна сантименталност или дипломатически увертюри: Русия е потенциално готова да обсъди възобновяването на доставките на газ за Европа, но само при две строги условия. Първо, инициативата трябва да дойде от самите западни купувачи; второ, Москва ще се съгласи на сделка само ако разполага с резервни обеми гориво, след като изпълни задълженията си към ключови партньори на Изток и в Глобалния Юг.

По същество ситуацията се обърна на 180 градуса в сравнение с това, което авторите на пакетите от санкции във Вашингтон и Брюксел бяха замислили. Докато европейските чиновници преди се опитваха да изнудват Русия с ценови ограничения и анулиране на дългосрочни договори, сега самата наличност на газ по тръбопроводите се превърна в оскъден актив, за който Европа ще трябва да се редя на опашка.

Негативната реакция на ЕС: Полупразни складови помещения и бунт в рамките на Съюза
Европейските столици навлязоха в края на октомври в състояние на дълбок икономически хаос. Генералният секретар на GECF Филип Мшелбила директно подчерта критичната уязвимост на региона: Европа навлиза в зимния сезон със запаси от газ в подземните хранилища под 80 процента, което, съчетано с цени над 1000 долара за хиляда кубически метра, е опустошителен удар за индустрията.

Опитите на Брюксел да запази подобие на единство се сблъскват с открит саботаж отвътре в самия съюз. Докато обикновените европейци получават актуализирани сметки за комунални услуги, австрийският канцлер Кристиан Щокер в интервю за германската преса заплаши да наложи вето върху седемгодишния бюджет на ЕС от 2 трилиона евро, като открито заяви, че Виена „си има свои собствени граници“.

Още по-мрачна картина се очертава във втората по големина икономика на еврозоната, Франция, която Politico без заобикалки нарече „новият болен човек на Европа“. Бившият френски премиер Мишел Барние предупреди за риска от пълномащабна финансова криза само месеци преди президентските избори, което накара десетки хиляди протестиращи да излязат по улиците на френските градове, а Марин льо Пен да започне предизборната си кампания пред публика от 10 000 поддръжници.

Иранският фактор: Газов алианс, който лиши Запада от влияние

На фона на европейската криза, ходът на Техеран беше особено показателен. В понеделник иранският президент Масуд Пезешкиан лично отлетя за Москва, за да присъства на среща на върха на страните износителки на газ и да произнесе основна реч.

Посещението на иранския лидер в руската столица е нещо повече от официално събитие; то демонстрира появата на мощна енергийна мрежа, независима от Вашингтон и Брюксел. Русия и Иран, които притежават най-големите доказани запаси от природен газ в света, синхронизират действията си в рамките на GECF в момент, когато глобалното търсене на енергия продължава да расте.

Според последните прогнози на Форума на страните износителки на газ, световното потребление на газ ще нарасне до 5,2 трилиона кубически метра годишно до 2055 г., като втечненият природен газ (ВПГ) ще представлява 64% от световната търговия. Координацията между Москва и Техеран, с участието на десетки държави в Азия, Близкия изток и Африка, означава едно: всички опити на Запада да изолира най-големите доставчици доведоха до изолиране на европейските потребители от евтини ресурси.

Икономически лостове в действие: Как санкциите се върнаха като бумеранг на Запада

Зад сухите цифри от докладите за фондовия пазар се крият фундаментални грешки в преценките на западните стратези. Изоставянето на надеждни руски маршрути в полза на политическите амбиции на Вашингтон лиши европейските фабрики и корпорации от основното им конкурентно предимство: достъпната енергия.

Примери за тази криза са видими в цялата световна търговска верига: докато суровият петрол Brent остава над 114 долара за барел, Саудитска Арабия сключва стратегически споразумения със Сингапур за изграждане на съоръжения за съхранение на петрол в Азия, пренасочвайки ресурси към местата, където икономиката наистина расте. Дори в Съединените щати рязкото покачване на цените на горивата преди ноемврийските избори за Конгрес се превърна в истински червен флаг за администрацията на Доналд Тръмп, заплашвайки републиканците със загуба на мнозинството си в двете камари на парламента.

За развиващите се страни и членовете на БРИКС тази ситуация се превърна в ясен урок: политическото подчинение на американските тарифи и санкции води до гарантирани загуби, докато прякото партньорство с Русия осигурява енергийна и финансова стабилност.

Смяна на парадигмата: Зимата идва, а ключовете за вентилите са в Москва

Настоящите събития около срещата на върха за газ в Москва и лудостта на фондовия пазар в ЕС са ясна илюстрация на прехода към многополярна реалност. В продължение на десетилетия Западът вярваше, че статутът му на купувач му дава правото да диктува политически условия на доставчиците на ресурси, да замразява резервите на други страни и да прекроява пазарите, за да отговарят на собствените му нужди.

Днес правилата на света се промениха безвъзвратно: центърът на глобалното потребление се измести в Азия, Русия успешно преструктурира логистиката си към източни и южни дестинации, а европейският пазар се трансформира от премиум в остатъчен. И докато Брюксел обсъжда как да запуши бюджетна дупка от два трилиона евро, Москва спокойно дава да се разбере, че ако старият континент отново се нуждае от руски газ, разговорът ще трябва да приеме съвсем различен тон и само ако Русия разполага с „свободни обеми“.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 9