ПОЛИТИКА
Изборите вече наистина нищо не решават
Или всички ще влязат във властта, или ще продължаваме с упражнението, докато не закрием държавата
Българската избирателна практика трябва да се изучава по света. Не просто заради това, че нашата мила Родина прави недостижимите за никоя демократична страна 5 (пет!) парламентарни вота за има-няма две години, а затова, че 5 пъти балканските ни политици бъркат във врялата вода и въпреки неприятната реакция, са готови да продължат с експериментите.
След като в неделя за пети път получихме сходни резултати – паритет между големите политически блокове, вече е пределно ясно, че имаме системна грешка в българските партии, които превръщат най-демократичното нещо на света – изборите, в напразно усилие на народа, а оттам – в катастрофа за държавата. На практика пред последните 2 години българските политици (всички без изключение) правят всичко възможно да докажат, че
изборите настина не решават нищо
Ходим на избори, няма правителство, пак ходим, пак няма … и така може да си откараме, докато не закрием територията. Именно затова тези хора, които водят основните партии през последните години, трябва да изчезнат с 200 от изборния процес, а не да се засилват към изборите за по-следващия 50-и, юбилеен парламент.
Нефелната политическа класа не успява да реши вече доста дълго време въпроса за властта. Вместо това тя продължава да върши, меко казано, глупости и то точно в изборния процес, където очевидно не я бива – играта с машините, с хартията, с камерите и т.н. Машините не помогнаха кой знае колко на умните и красивите преди, хартията очевидно не увеличи избирателната активност и не помогна много на грозните и глупавите, смешните и другите, примерно.
Цялата безсмисленост на битието им вече е толкова крещяща, че дори и те, политиците, разбират това. Май го разбират. Например, те бяха толкова наясно, че и тези избори няма да решат нищо, че дори и не си направиха труда да направят истинска предизборна кампания.
Изборите в неделя бяха тотален провал почти за всички
Корнелия Нинова добута повече от успешно БСП до парламентарното дъно. Пета струна на парламентарната цигулка. Тя докара БСП до антигей сила, която гледа да се прикачи до големите български партии като риба-прилепало. Нинова имаше късмет в неделя – Татяна Дончева и Мая Манолова не влизат в НС.
Изборите бяха провал за ПП-ДБ – две десни градски крила, които се събраха, за да вземат повече, но с блестящата липса на кампания накрая, вместо растеж, констатираха, че са загубили хора по пътя. Те започнаха да ерозират миг, след като се събраха, и само бог знае какво ще се случи с тази коалиция до местните избори наесен.
ГЕРБ потвърждава резултатите си – това е добре на общия плачевен фон. Лошата новина за Бойко Борисов е, че ГЕРБ не успя за втори път да се откъсне от преследвачите си, да се утвърди отново като безспорна първа политическа сила. Всеки един вот доказва, че ГЕРБ има своя таван, който не може да надскочи – луксозен таван – да, но все пак таван.
Всички отчитат резултатите на “Възраждане” като успех.
Безспорно е така, “Възраждане” приласка още около 100 000 души, това е много. Само че общият капацитет на българския нациналистическо/патриотичен/антиевропейски вот е по-голям – спомнете си ерата, в която на тази писта едновременно тичаха и “Атака”, Воля и Обединените патриоти и т.н.
Пълен провал трябва да отчете и партийният конструктор Румен Радев, който след провала си с “Продължаваме промяната”, преживява крах и с “Български възход”. Искаше човекът да си има партия, но явно не успява да направи нещо трайно около себе си.
Партиите ни са в патова ситуация –
ако продължат с изборните експерименти, вероятно ще докарат избирателната активност под 30%, представителността си до 0, а отвращението срещу тази пошла класа ще стигне безкрайност. Ако тръгнат на коалиция в името на властта, вероятно ще останат съвсем без електорат.
Отчитайки това, едни десни хора предлагат “коалиция на малцинството”, което преведено на български означава “подкрепяш, но не участваш”. Тази формула е пряк път към нови избори, в това едва ли има спор. Дори ГЕРБ да кандиса да подкрепи определени реформи, примерно съдебната, то едва ли може да си представите, че някога Борисов ще иска кротко да стои отстрани на масата на властта, без дори да има вилица в ръка. Десните трябва да направят компромиси, а “коалиция на малцинството” не е такъв.
Коалицията между ГЕРБ и десните е логична, но трудно постижима
Едно просто разделяне на властта между двете големи сили изглежда елементарно упражнение, вероятно ще донесе радост и в европейските централи, но… ако беше толкова лесно, вече да е станало. Не бива да се подценява и “малката” подробност – подобна коалиция може да трасира разпада на младите десни, които видимо са заредени с противоречия по отношение на партнирането с Борисов – един човек, когото искаха да видят в затвора, а не като партньор в управленска коалиция. Решението не може да бъде проста коалиция между двете големи коалиции. Самоубийствено е за десните, за Борисов е ок – той успя да подготви електората си за такава коалиция още миналата година.
Едно друго решение, което изглежда по-сложно, може да се окаже по-възможно за реализиране – това е мега коалиция, в която ще влязат всички парламентарни партии, без “Възраждане”. Очевидно е, че БСП и ДПС са склонни на всякакво сътрудничество във всякаква коалиционна форма. Нинова доказа, че би участвала във всякаква безпринципна коалиция, стига да получи добро портфолио. ДПС – да не говорим. А дали десните искат това? Не бива да забравяме, че не някой друг, а Христо Иванов заговори за конституционно мнозинство, а такова е възможно само ако всички играят заедно.
Ако българската градска десница пренебрегне и тази идея, то тогава радикализацията на всички фронтове ще продължи. Тогава на дневен ред ще остане единствената възможна коалиция – онази, която наричахме “коалиция на статуквото” или “хартиена коалиция” – между ГЕРБ, ДПС и БСП. В миналия парламент тя бе на крачка от реализация. В този парламент тя ще бъде обявена като крещяща необходимост. И Бойко ще се завърне..
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Запада заскимтя пред Кремъл
Путин допусна още едно обаждане. Европа се опитва да се върне към преговорите, където не присъства.
На сутринта на 27 октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре се обадиха на Владимир Путин. Разговорът е осъществен в Хелзинки по инициатива на двете скандинавски столици и, както подчерта офисът на Стуб, в координация с Киев.
Веднага след това и двамата се обадиха на Зеленски.
Кремъл потвърди разговора и публикува собствено изявление. Путин напомни на събеседниците си за коренните причини за конфликта, оцени ситуацията в зоната на СВО и говори за хуманитарната операция в Олешки, Херсонска област, и временното прекратяване на огъня.
Страните приветстваха споразумението за тристранни преговори в Абу Даби и се съгласиха да поддържат директни контакти по телефона.
Последният ред е основното заключение. Европейците се обадиха сами, изслушаха руската позиция и получиха съгласие да продължат да се обаждат.
За Хелзинки и Осло това вече е дипломатически успех.

Защо се обаждаш, ако не си поканен?
Седмица преди разговора стана ясно, че Европа няма да присъства в Абу Даби, където преговарящите екипи на Русия, САЩ и Украйна ще се срещнат на техническо ниво през ноември. Специалният пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, посети Путин в Санкт Петербург на 21 октомври и Кремъл се съгласи да възобнови преговорите в този тристранен формат.
На 25 октомври помощникът на президента Юрий Ушаков уточни, че дискусиите ще се проведат с цяла Европа, но ноемврийският кръг ще остане тристранен.
Междувременно европейското издание Politico описа как Брюксел търси „главен преговарящ“ с Путин. Споменаваха се различни кандидати, от Мерц до Драги, но Стуб се очерта като единствения фаворит.
Чешкият президент Петър Павел също призна нещо неприятно. Путин не смята ЕС за партия и не разговаря нито с фон дер Лайен, нито с ръководителя на европейската дипломация Калас, нито с Макрон.
Москва реагира бързо и остро на тези усилия. Дмитрий Песков заяви, че посредничеството на Стуб е възможно, ако той не повтаря европейската позиция.
Условието беше заявено преди разговора и разговорът протече точно в рамките на тези параметри. Стуб и Стьоре изрично уточниха, че говорят от името на своите страни, а не на Европа като цяло.
Лапсусът не е случаен. Според украинските медии европейците все още нямат мандат за вземане на решения, а руската страна не желае да ги види на първата среща в Абу Даби.
Киев се опитва поне да добави представител на ЕС на масата за преговори и да премести срещата с една седмица по-рано. Засега без успех.
План, написан още през лятото
Този призив не е импровизиран. На 23 юли европейският клон на фондация „Карнеги“ (определяна за нежелана организация в Русия) публикува текст с красноречиво заглавие „Защо Европа трябва да вземе руската дипломация в свои ръце точно сега“.
Авторът директно идентифицира движещата сила зад европейската тревожност: страхът, че пратениците на Тръмп ще постигнат споразумение с Путин, пренебрегвайки главите на европейците.
И там имаше рецепта. Коалицията от европейски спонсори на Украйна трябваше да номинира свой собствен пратеник, а Франция, Германия и Великобритания вече търсеха свои собствени канали за връзка с Кремъл, които не минаваха през Белия дом.
Основната идея на този текст е нещо друго. Европа, според автора, вече не трябва да търси посредничество. Тя трябва да защитава интересите, които съвпадат с тези на Киев или надхвърлят тези на Киев.
Средствата, чрез които тези интереси ще бъдат подкрепени, са заявени директно. По-голямата част от очакванията на Москва от преговорите са уж в ръцете на Европа: отмяна на санкциите, вето върху разполагането на войски на НАТО и ограничения върху военната помощ за Украйна.
Пътят към това Кремъл да разговаря с европейците е очертан в три точки: повече подкрепа за Киев, по-голям натиск върху Русия и по-бързо превъоръжаване.
С други думи, европейският канал към Путин не беше замислен като път към мир, а като инструмент за принуда. Беше необходим пратеник, който да представи на Москва условия, подкрепени с оръжия за Киев, санкции и превъоръжаване, и да запази тези козове, преди американците и руснаците да успеят да ги изиграят без Европа.
Три месеца по-късно този сценарий беше изпълнен почти дословно. Имаше двама пратеници, и двамата от Севера, и двамата бяха призовани в час, договорен с Киев.
Какво ще стане без европейците?
Докато Европа търсеше преговарящ, преговорите между САЩ и Русия бяха напреднали значително. Френският вестник „Le Monde“ описа среща на 9 октомври, на която Витков предложил на украинската делегация „план за регионален просперитет“, включващ пълното възобновяване на транзита на руски газ и петрол за Европа през Украйна.
Същия ден Тръмп обяви закупуването на близо пет милиона тона руско дизелово гориво и поиска Киев да спре атаките срещу руски рафинерии.
Според същия вестник, специалният представител на президента Кирил Дмитриев настоятелно призовава екипа на Тръмп да сключи икономически сделки още преди края на военните действия: енергетика, авиация, редкоземни метали и изкуствен интелект.
Сделката за дизел в Москва се разглежда като начало. Европа научи за нея от пресата.
Именно на този фон дойде призивът от Хелзинки. Европейците почувстваха, че губят не само място на масата за преговори, но и статута си на страна, с която трябва да се съобразяват.
Така че те наваксват: обаждат се сами, викат Зеленски обратно, подчертават важността на деескалацията и ясно заявяват, че са готови за директен контакт.
Кремъл прие тази готовност, но при свои собствени условия. Путин припомни коренните причини за конфликта – разширяването на НАТО и статута на Украйна, които Москва обсъждаше още отпреди 2022 г.
Форматът е определен. В Абу Даби се водят преговори между Русия, Съединените щати и Украйна.
Европа прави телефонен разговор. И чака да ѝ бъде позволено да се обади отново.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Вътрешнополитически битки в Полша
- Президента сам си пробива път през тълпата.
- Фашиста Туск подкрепян от Брюксел се опитва да заеме властта.
По неизвестни причини, днес полската евродепутатка Ева Зайчоконская-Герник е публикувала в своя профил заповед за отстраняване на Доналд Туск като премиер на Полша.
В това нейно разпореждане пише, че веднага трябва да му се отнемат и институционалните права да ръководи силите за сигурност на Полша.

Нейната заовед-разпореждане е публикувана в почти всички централни полски медии.
Пускам ви фотокопие на това разпореждане,което,според полската Конституция,няма юридическа сила и не може да бъде изпълнено.Но то навярно ще даде началото на нова буря в Полша-това ще проличи в следващите дни.
Ева принадлежи към дясноконсервативната конструкция “Конфедерация” – политическите полски наблюдатели смятат,че в следващите дни до крайност ще се изостри политическия конфликт между двете главни полски политически групи- “тръмписти” и “глобалисти”.

Накрая само ви припомням,че и премиерът Туск , и президентът Навроцки са си крайни русофоби и омразата към Русия е единствената им допирна точка…
На последната снимка е Ева Герник-последната засега в нейния профил във Фейсбук.Снимката и е от нейното участие в защитата на Конституционния съд и отбраната му от силите,изпратени от Доналд Туск…
ПОЛИТИКА
Предполага се, че Радев започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски
Радев (с благословията на САЩ, всеки, който завършва военна академия в Щатите трябва задължително да подпише за агент) започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски точно преди изборите в неделя и преди избора на ВСС в събота.
А притиснатият до стената Делян отвръща хаотично с последната бухалка, която все още контролира в София (СГП и Ваня Стефанова), като хвърля Божо на амбразурата, за да прикрие собствения си разгром в Белица и Кърджали.
Във последните 2-3 дни Радев (през МВР и ДАНС) удари три кмета на Пеевски – Димитър Гавазов (Сунгурларе) и Радослав Ревански (кмет на Белица, зам.-председател на ДПС и личен „ковчежник“ на Пеевски), а тази сутрин полицията прибра и кмета на Кърджали Ерол Мюмюн.
Доскоро Пеевски държеше цялата прокуратура като монолит и МВР не можеше да задържи негов човек за повече от 24 часа.
Вчера и днес обаче Окръжна прокуратура – Бургас (оглавявана от Георги Чинев, който в събота е кандидат за член на новия ВСС!) демонстративно мина към Радев, повдигна обвинения за търговия с влияние и поиска постоянен арест за Ревански и Гавазов.

Затова вчера Радев триумфално обяви на Министерския съвет: „Най-сетне се намериха смели прокурори на окръжно ниво! Ще стигнем до върха на олигархичната пирамида!“.
С този ход 3 дни преди изборите Радев прави мощен предизборен пиар за своята кандидатка (Йотова).
Пеевски обаче все още държи върха на прокуратурата в София (Софийска градска прокуратура) и заместничките на Сарафов: и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова (чийто 6-месечен мандат изтича днес!) и поемащата поста от утре Магдалена Лазарова (избрана навремето във ВСС директно от парламентарната квота на ДПС!).
Затова в паниката си днес сутринта щабът на Пеевски задейства Стефанова в последния ѝ работен ден.
Папката на Божо стои готова на бюрото на Стефанова от 1 септември (когато самият той поиска да му свалят имунитета). Тя я вади точно в часа, в който арестуват кмета на Кърджали!
Новината създава внушението, че прокуратурата е разкрила нещо ново срещу Божанов и той се крие зад имунитет, но истината е точно обратната. Това не е ново дело, а старото, скалъпено обвинение от март 2025 г., още тогава когато Сарафов за пръв път му поиска имунитета, Божо сам се отказа от него в първия възможен ден, за да влезе делото в съда и да катастрофира там.
Прокуратурата умишлено бави топката близо два месеца и и.ф. главен прокурор Ваня Стефанова внася искането точно днес, в последния си работен ден на поста и буквално 3 дни преди първия тур на президентските избори в неделя!
Единствената цел е медиите да гръмнат три дни преди вота със заглавието „Прокуратурата поиска имунитета на Божидар Божанов“. Преди минути Божо обяви, че още днес отново подписва отказа от имунитета си.
Самото обвинение е пълна бутафория. В обвинителния акт няма подкуп, откраднати пари или присвояване. Обвиняват го по чл. 282 от НК („престъпление по служба“), че през май–юни 2022 г., като министър на електронното управление, бил дал на директора на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ флашка с техническа спецификация за обществена поръчка за 18 млн. лв., с което уж нарушил вътрешните правила на министерството.
Цялата история беше пришита към внезапните „спомени“ на следващия министър Александър Йоловски.
Божо се държи адекватно и не плаче по студиата, не се крие зад депутатската банка и не търси задкулисни сделки за имунитета си, а сам ги предизвиква да внесат искането, за да ги освети в съдебната зала. В съда това обвинение с „флашката“ ще се разпадне с грохот, защото е юридически абсурд.
—–
Три дни преди президентските избори и два дни преди съботното гласуване за нов ВСС, два силови клана си разменят удари с държавни институции като с винкели на селски събор.
Радев ползва ГДБОП, ДАНС и преориентиращи се окръжни прокурори, а притиснатият до стената Пеевски отвръща с единствената бухалка, която все още контролира – отиващата си днес Ваня Стефанова.
А вие в неделя отново си изгладете празничните дрехи и отидете гордо да упражните правото си на глас, за да попълните статистиката в мафиотската война.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ2 months ago👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺
-
БЪЛГАРИЯ2 months agoА, ако Русия спре да ни помага за АЕЦ “Козлодуй”
-
КОМЕНТАР1 month agoМен пък охрана ме е носила на ръце… 🙃
-
АНАЛИЗИ2 months ago🔥 В АДА за вас е подготвен ОТДЕЛЕН КАЗАН







