АНАЛИЗИ
Игри на измамници
Само пълните будали очакват някакъв окончателен резултат от безкрайните следизборни пазарлъци на политиканите ни, някакъв що-годе приличен финал. Няма да го дочакат. Тяхната игра не предвижда никакъв край, защото те съществуват покрай самата игра, извън нея са нищо, достатъчно им е да се влачат някак по сцената. Това е истината – и вече дори не се опитват да я прикрият, за да изглежда донейде приемлива.
А една социологическа агенция оповестила, че 61 процента от анкетираните били доволни от това, че има редовно правителство. Тоест – 61% доброволно са признали, че са идиоти. Защото само един завършен идиот би бил доволен от нелепостите, които разиграват политиканите ни около въпросния „редовен кабинет“. Време е окончателно да се отърсим от наивността си:
те себе си не могат да осмислят,
а ще очакваме нещо повече от тях. Държат се като разгонени – и един полк Кобилкини няма да успее да ги укроти. Калните потоци, които погубват цели селища, са нищо в сравнение с техните изстъпления. Тия дни един старец проплака по телевизията: „Не ми се живее повече“. Каза го изправен като войник до женицата си, сякаш рапортуваше пред проклетата ни Съдба.
Ония обаче я карат, както им скимне, в режим на тотално изтрещяване, цяло чудо е, как изобщо функционират сред този тотален разпад. Вече не сме в състояние да произведем едно нормално правителство – а се опитваме да я караме едновременно с две, това, всъщност, практически е режимът на ротацията. Две кучета ще се ръфат – каквото и да се случи, едното винаги ще джафка срещу другото. Те се мразят, а трябва да преживят едновременно – и то пред една ясла, това е истинско издевателство.
Скапаният Български Животец направи така, че всеки да намрази другия, дори и себе си, и в тази омраза няма редуване. Няма паузи, няма смирение, никой не търси обяснение за това Зло. Вместо това ни тропосват „ротацията“, за да ни убедят окончателно, че Омразата е неизбежния победител тук.
Обикновените хора отдавна разбраха, че понякога съдбата им е оставена в ръцете на ненормалници.
За баничари не стават, а ще управляват държава.
Херото направи тази завера, тя ни докара до главите тази беда, от нея лесно няма да се оправим. Обаче наскоро отнякъде прокапа и още малко от истината – при ревизията, извършвана традиционно за дейността на всяко американско посолство в чужбина, работата на Херо Мустафа не била оценена като много добра. Това е смайващо – какво са очаквали „ревизорите“ да се случи тук, какво повече? През последните две години ние бяхме смазани от дивотиите на банда политически скопци – и това било недостатъчно?! Какво още са очаквали да се случи тук? Българските пукали да изреват – като онзи старец, повлечен от калния поток – „Не ни се живее повече!“? Това ли са очаквали от тях – или окончателно да се примирят и вече да приемат всяка марионетка, която им изпращат с наложен платеж.
Свидетели сте – колко лесно им се развиват чивиите на тукашните леваци, докато си играят на политици. А повечето са си и текбурмалии. Текбурмалия е една стара, забравена вече местна дума – означава човек, който има тек бурми – не чифт, а тек. Нещо някъде в него не е завито изобщо, някакъв чарк липсва. Има доста такива политици – каквото и да направят или изговорят, все се чува някакъв невнятен, стържещ звук.
Потурите им се влачат по земята, а те имат амбицията да оправят света. Не могат да се съсредоточат трайно и върху най-елементарните неща, особено ако те се намират на някакво разстояние от джобовете им. Тествайте ги тия главанаци – например, кажете им италианската поговорка „След играта,
и царят и пешките ги слагат в една кутия“
– и нека да ви отговорят, какво е внушението й. Ще се удивите, с какви тъпаци си имате работа, поне мнозина от тях са си такива. Още не са ги извадили от кутията, а вече са навирили куйруците си (опашките си). Немалко от тях изглеждат и нелепо – но не го съзнават и дори я навират тази гавра на природата в очите ни: „На, виж ме, колко съм недонаправен“.
За тях политиката се изчерпва с ръфането на опонента, нищо повече. Изникват от нищото и набързо се стопяват пак в Нищото. Сякаш за тях е измислена фразата – „За малко наперени петли, а сетне перушина за бърсане на прах“…
За тия никаквици политиката е леснотия, те изобщо и до края си не разбират, че тя, колкото и да е примитивна тук, си играе с тях, нищо повече. Те няма и да разберат Монтен, който казвал – „Докато аз си играя с котката, кой знае дали тя не си играе с мен“. Не разбират, че в политиката рядко ти се случва да ритнеш топката – важното е да си готов за това. Но те нехайно пренебрегват и това предупреждение.
Сега сме свидетели на едно от най-уродливите изражения на тукашната политика. Нямат си доверие – това го повтарят непрекъснато, но ще се „ротират“. Още първия път, когато изхвърлиха на тезгяха тази нелепица, медиите трябваше да ги съсипят.
Но не се случи – и няма и да се случи. Защото говната, които тук минават за „политика“, имат и още една последица, може би най-срамната:
медиите се принизиха до тяхното ниво.
И това беше неизбежно, понеже не се дистанцираха навреме, инстинктът за самосъхранение ги изостави и те дори не забелязаха, как поевтиняват, понеже лекомислено приемат всяка глупост, която им издрискат.
Българският разум е устроен странно: накрая, вместо играчите/политиците, намразихме самата игра, намразихме изборите – вместо ония, които те включват в менюто си.
Ето какви ги вършат „играчите“ на двайсетия ден от клетвата на правителството на Денков:
Ротационерът Продължаваме Промяната – Демократична България: „Няма да има коалиционно споразумение, нямаме си доверие“;
Ротационерът ГЕРБ: „Правителството изглежда като комитет за трудоустрояване, нямаме съгласие“;
Премиерът Денков: „Надявам се да стигнем до ротация, коалиционно споразумение не се пише лесно“;
И пак той: „Пречат ни липсата на върховенство на закона и сантиментът към източните съседи“.
„Пречат ви празните глави“
– би казал всеки нормален българин, стига да е обърнал внимание на едно от оправданията на премиера – че ни пречел „сантиментът към източните съседи“. Тия хора сякаш не знаят, че и политиците често играят ролята на кошаревски свидетели – и то направо пред самата История.
Денков казва и още нещо, което ще отприщи въображението на медиите – надявал се да стигнат до ротация. Сякаш не вярва този фокус да се случи. Ами, да, бандата Кирчовци трябва да са луди, за да се оставят Бойко да ги ротира. Досегашната им практика показва, че са по-бързите сделки, удряш кьоравото и чупката. Абсурдно е да се хванат в капана на ротацията, тя изисква най-малкото едно нещо – почтеност, а тя е най-дефицитната стока в тукашната политика. Кирчовци направо ще предпочетат да ги избесят, отколкото да се товарят с някаква почтеност.
Кой, как и кого – това е играта, игра на измамници. А сетне Радев крив, че си излязъл, докато правителството слушало химна с половин ухо. Не да се изнизва, ами направо би трябвало да ги разтури един президент, ако имаше тия правомощия. Но ще преживеем и това българско чудо: ротация в една политическа среда, в която най-добре вирее омразата и измамата. Тепърва ще се насладим на резултатите от този експеримент.
Бойко хубаво се насади:
даде властта на Кирчовци, те ще я консумират, както си знаят, и ще забравят да му я върнат, те вече са забравили. Не се вижда и как ще им я отнеме – на останалите парламентарни партии ще им е кеф да гледат сеир, да го гледат как се измъчва и кахъри, заради наивността си.
Какво ти става, бе, човек – как ще правиш сделка с хора, които те ненавиждат – на една гола дума, поне запис на заповед да ти бяха подписали за половината от далаверите си. Доверие на хора, за които е измислен лафа, че дори кучето си не можеш да им оставиш, за да се изпикаеш.
А иначе, погледнато по на едро, само Народ, който вече е загубил доверие в себе си, разчита на евтини политици.
Такъв народ е обречен
– това поне е ясно. Но, в края на краищата, нека да сме доволни, че поне едно нещо е ясно в тукашната Хавра.
След галимацията с „ротацията“, ще остане да виси един важен въпрос, важен за Историята: Кой пробута на нашите главанаци тази идиотска идея? Според някои, тя е плод на сблъсъка на две посолства – и в настъпилата суматоха се пръкнала идеята за ротацията.
Двете посолства, които лесно могат да бъдат разпознати, имат различен успех в общуването си с местните аборигени. Едното ни натресе Кирчовци. Другото постигна забележителен успех, който не беше по силите на няколко балкански войни и сблъсъци: изхвърли ни веднъж-завинаги от Македония.
Но, както няма пълно щастие, така няма и пълно нещастие: пак добре, че не ни оставиха Македония на ротационен принцип. Пред подобна гавра, дори и един избледняващ спомен за нашата Македония е за предпочитане.
Скоро и държавата ще я подкарат на ротация. С удоволствие ще приложат тази хватка и на Народа, там работата ще бъде свършена с по-хуманни средства – ще го ротират/изоставят до такава степен, че да се стопи от само себе си.
Това вече се и случва. Вече сме се и примирили.
Е, това е достоен край.
THE END.
КЕВОРК КЕВОРКЯН
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).







