Има хора, които изпипват до детайли отпуската си. Те винаги знаят къде ще отидат, правят предварително планове, резервации и едва тогава тръгват на път. Но какво бихте правили, ако внезапно се окажете с три, четири почивни дни и не искате да ги прекарате в града, в който живеете?

Тогава на помощ идва приключенският дух и изведнъж се отдава възможност да посетите град, за който преди сте си говорили, който дори не е и толкова голяма туристическа дестинация, но пък крие невероятно очарование.

В нашия случай това беше Свищов. Бяхме правили планове да отидем там отдавна и все нещо се случваше, а този път сякаш беше настъпил идеалният момент. В един от сайтовете за резервация на хотели намерихме и нашето място, за цена от 86 лева за стая за три дни изглеждаше наистина добър, бюджетен вариант. При това хотелът предлагаше сауна, джакузи, разходки с катер из Дунава и дори басейн на покрива. Мечта!

И така в един ден в 16. 30 се озовахме в автобуса, предвкусвайки прекрасни преживявания. Първият удар дойде с потеглянето. Десет минути с пътниците изпитвахме плаха надежда, че ще се включи климатикът, като нас останалите протягаха пъка над седалките, за да усетят поне плахо подухване, а на температура от 36 градуса и без никаква вентилация, пътуването се очертаваше кошмарно. България е една прекрасна страна и по маршрута София – Свищов може да видите и да се насладите на невероятни гледки. Стига да имате поне някаква вентилация.

Час и половина след потеглянето на автобуса ситуацията стана още по-безнадеждна, когато панел от пода просто се откачи и започна заплашително да трака. Наложи се пътник да го подпре с крак, а друг да го затисне със сака си. Съвет – дори и да сте почитатели на безразсъдното, приключенско пътуване, се уверете, че поне транспортът ви е в ред. Имате право да изискате информация още при закупуването на билета дали автобусът има климатик и ако се окаже, че това не е така, може да поискате обезщетение.

Заради Стопанската академия и прилива на студенти от цялата страна, наричат Свищов „Града на младите“. Доскоро. Днес мястото няма нищо общо с оживеното градче, което никога не заспива.

Повечето от заведенията са пусти, много от тях – фалирали, а други – затворили за лятото. Шофьорът на таксито, който ни откарва от автогарата до хотела, обяснява, че допреди време Свищов е наброявал над 34 хиляди и то само местно население. От тях днес са останали едва 7-8 хиляди.

Градчето все още носи онази вълшебна атмосфера отминалото с красивите си сгради и невероятните паркове, но някак си изглежда странно притихнало, като преди евакуация. Много от студентските сгради са обрасли с трева и по нищо не отстъпват от гледката на чернобилския Припят.

Идеята да посетим Свищов донякъде бе породена от желанието ни да отпразнуваме нестандартно Джулай морнинг – посрещането на изгрева на 1-ви юли, но не край морето, а край брега на Дунава. За Свищов това си е празник, десетки млади хола се събират в местността „Паметниците“, опъват шатри и палатки и с музика и веселие посрещат първите лъчи на слънцето. Оказва се, че това вече е забравена традиция.

Когато в десет вечерта отиваме до там, всичко изглежда зловещо притихнало. „Виждате ли тази дупка в храстите“, пита ни шофьорът на таксито – шмугнете се там, като вървите надолу по пътеката и сте до Дунава, може пък там да има някой“, опитва да ни успокои шофьорът на таксито, заразен от нашия ентусиазъм. Ние сме авантюристи, но не чак дотам. Така се озоваваме обратно в центъра на града, в единственото работещо по това време заведение, заобиколени от две, три маси с компании, които скоро си тръгват.

За какво да внимаваме, когато резервираме почивка, за да не изгорим жестоко

Съвет: Ако планирате посещение край Дунава, трябва да сте подготвени за комарите. Нищо от това, което някога сте чували, чели за тях или преживявали няма да съвпадне с трагичната действителност. Носете си репелент и всякакви кремове против ухапвания. В противен случай мъките ви ще са големи. Комарите в Свищов имат интелекта на свръх същества, хапят свирепо и неочаквано, не бръмчат и могат да ви докарат истинска агония!

Така нашата първа вечер в този прекрасен, крайдунавски град завършва безславно и дори не посрещаме изгрева, вместо това се озоваваме с непоносим сърбеж малко след полунощ в хотелската стая с мисълта, че екскурзията ни не започва никак добре.

На другия ден вече имаме съставен подробен план. Около Свищов могат да се посетят невероятни места, които със сигурност ще ви оставят спомен.

Едно от тях е крепостта, която местните наричат „Калето“. Тя е разположена на хълм, почти в центъра на Свищов. Руините й се издигат на историческо място и разкриват наистина невероятна гледка на Изток, Запад и Север.

Хълмът е укрепен далеч в миналото. Крепостта е изградена след варварски нашествия в средата на трети век. В крепостта се намират древни находки от римската епоха. Окончателното й разрушаване става в средата на 19-ти век, когато камъните се използват за построяване на турската казарма „Ени Кашла“ през 1850-та година.

Местните хора в Свищов със сигурност ще ви препоръчат да посетите и манастира „Покров Богородичен“, който се намира едва на 3 км от града. Мястото, където се намира той, е наистина невероятно живописно и красиво. Няма запазени сведения кога е възникнал, но се предполага, че е построен върху древно, тракийско светилище и е разрушен по време на турския период. Донякъде възникването на манастира се свързва и с минералние извори с лековита вода, които извират точно пред портите на обителта.

Няма как да сте в Свищов и да не отидете до църквата „Св. Троица“, която е осветена на 19 септември 1867 година от Кольо Фичето. В туристичските гидове ще прочетете, че тя е „смятана за един от образците на църковната архитектура от късното възраждане“, но нищо от това няма да ви подготви за величествената гледка, която ще се открие пред вас. Сградата наистина няма аналог в България и със сигурност ще ви остави без дъх.

Следващото място, което бяхме планирали в обиколката си из Свищов, бе къщата – музей „Алеко Константинов“. От екскурзовода научаваме, че е построена през 1926 година и е подарена на община Свищов от самия Алеко Константинов, който е искал тя да служи за културните нужди на града. Днес в нея е изложена експозиция, която разказва за живота и делото на писателя.

Културата е хубаво нещо, но човек иска и храна, би казал героят на Алеко Константинов – Бай Ганьо. Отдадете ли се на гурме преживявания в Свищов, трябва да опитате няколкото вида речни риби, които се предлагат в заведенията.

И все пак, дори и в това си има тънкости. Местните хора съветват да избирате заведения, в които менюто е с по-малко ястия в листата си и в никакъв случай да не се подлъгвате по лъскавите реклами. В противен случай бихте се озовали като нас на върха на града, в прословут, ловен ресторант, където ще ви сервират рибата полусурова, сервитьорката ще забрави да ви сменя пепелника, вперила поглед в телефона си и дори ще ви объркат питието.

Докато сте в Свищов, може да отскочите и до румънския град Зимнич. От градчето тръгва ферибот на всеки два часа, а цената на човек в едната посока е 2 евро.

Може би трябва да разкажем и за хотела, в който попаднахме. Едно от преимуществото на къщите за гости е, че често там ще бъдете посрещнати наистина като у дома си. Едно от нещата, които забелязваме между етажите, е акордеон и надпис над него, който разкрива, че това е „детския акордеон на Пабло Ескобар“, който свирел на него, когато бил на 7 години.

Всъщност в историята няма никаква истина, просто приумка на собственика, но е от онези малки неща, които те карат да се разсмееш и да останеш с хубаво усещане. Също като „пишещата машина на Георги Димитров“, която ще ви „посрещне“ още на влизане в къщата за гости.

В крайна сметка Свищов се оказва точно такъв, какъвто сме очаквали. Едно от онези градчета, които все още носят очарованието от миналото. И да, може да сте сигурни, че след време ще ви останат само хубавите спомени от едно приключенско пътуване до брега на Дунава.