БЪЛГАРИЯ

За 7 часа парламентът прие заграбването от Пеевски на „Лукойл“

Само около от шест часа и половина – между 9 и 15.37 часа в петък, отне на парламентарното мнозинство на ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, ИТН и БСП-Обединена левица, в комбинация с независимите депутати, да приеме на две четения окончателно внесените спешно сутринта промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

Те влизат в сила от деня на обнародваните им в Държавен вестник, което може да стане още в понеделник, и позволяват на назначен от държавата особен управител да взема решения за дружествата на „Лукойл“ в България и дори да продаде активите им, без ясно разписана процедура и без думата на собственика, като решенията му няма да подлежат на съдебен контрол.

Зелена светлина за 30 секунди

Текстовете, за които управляващите обявиха, че са съгласувани с правното министерство и международните партньори, първо бяха одобрени за точно 30 секунди в свикано извънредно в 9 часа заседание на енергийната комисия. Веднага след това пректозаконът бе вкаран в дневния ред на пленарното заседание. След две почивки документът бе приет и по предложение на единия от вносителите му – Станислав Анастасов от ДПС-Ново начало, беше даден ход за директно второ гласуване, без възможност за съгласуване със заинтересовани лица и аргументирани поправки. По правилник това е допустимо, но силно оспорвана възможност за спешно законотворчество.

Корекции все пак бяха направени на крак – основно от Станислав Анастасов и от Павела Митова от „Има такъв народ“, която е председател на енергийната парламентарна комисия, но просто изчете редакциите от листче, без аргументи и излезе от залата. Това и струваше критиките на председателя на „Продължаваме промяната“ Асен Василев и депутата от „Възраждане“ Иска Михайлова.

„Г-жо Митова, това редакционно предложение, което отне 7 минути – 14 пъти повече от заседанието на комисията, на което одобрихте зелия законопроект, сега го обяснете без листче в ръката Това е правен чобанизъм. Затова се дава срок между двете четения, за да се обсъди и да се получат експертни мнения и сред това първо на комисия, после в зала, да се прецени какъв е смисълът от поправки“, коментира Василев.

Извънредно от Москва! Кремъл с извънредно изявление за санкциите срещу „Лукойл“

„Не знаете какво правите“

„Пренаписахте проектазакона тук, което показва, че план няма и не знаете какво да правите. Продължавате да го пишете на коляното и на първо четене казахте, че е одобрено от Щатите. Това дали някой го е гледал?“, попита от парламентарната трибуна и Божидар Божанов, депутат на „Демократична България“. „Можехте поне да махнете противоконституционните текстове като отпадането на съдебен контрол и да напишете, че решенията на особения управител остават в села до произнасянето на съда. С този инструмент може да се удари който си реши Пеевски“, допълни Божанов.

„Делян Добрев каза, че законопроектът е съгласуван с Министерството на правосъдието, международните партньори, междугалактическия съвет и Марс, нека сега да бъда поканен да каже дали направените промени са съгласувани с някого“, призова и Асен Василев. Той поиска камерите на БНТ да бъдат допуснати, „за да видят всички този резил“, но предложението му не беше прието от мнозинството.

„Не е сериозно председател на енергийната комисия да чете нещо от листче, което са ѝ дали, без мотиви и да излиза от залата. Павела Митова като вносител на закона, ако е разбрала какво ѝ бутат в ръцете, да каже с какви аргументи иска промените и защо прави това между първо и второ четене в рамките на три минути“, възмути се Иска Михайлова от „Възраждане“.

Тя поиска да остане сегашният текст в закона, според който особеният управител се назначава за шест месеца с право за еднократно удължаване на мандата му със същия срок и да се запази възможността за трима особени управители, които единодушно да мзета решения. „Сега не е ясно как ще се вземат решенията – може да назначите и 15 човека, за да получават заплати, а решенията да се вземат от човек на подчинение на Пеевски, който има лично отношение към рафинерията“, каза още депутатът на „Възраждане“. Предложението ѝ обаче бе отхвърлено.

„Запишете направо Пеевски като особен управител“

Колегата ѝ Йордан Тодоров предложи „за да се знае кой носи отговорност, когато Русия осъди България за тази откровена кражба на активи, предлагам навсякъде думите особен управител да се заменят с Делян Славчев Пеевски, защото и без това е ясно, че той взема решенията от името но МС и е превърнал управляващите в секретарки и изпълнители“. Председателстващият заседанието Костадин Ангелов обаче отказа да включи това предложение, защото не било допустимо.

Михайлова обяви, че се погазват правните норми и не се спазват правилата на парламентаризма.

В крайна сметка всички редакции на Митова бяха приети – те предвиждат след вписването в Търговския регистър особеният управител единствен да има право да взема решения за активите на „Лукойл“, както и да извършва разпоредителни сделки с тях след пазарна оценка и одобряване на купувача им от Министерския съвет. По каква процедура обаче ще става продажбата не е разписано. Особеният управител ще придвижва промените в капитала и вписването им. Той няма да има право да отчуждава имущество и да поема заеми от името на собственика извън рамките на обикновеното управление. Това може да става само с разрешения на Министерския съвет.

Приети бяха и предложенията на Станислав Анастасов от ДПС-Ново начало особеният управител да може еднолично да прави промени в органите на дружествата на „Лукойл“ и да назначава прокуристи в тях. Така и не става ясно защо е необходимо назначаването на прокуристи, което обикновено е ход за дружества с затруднено финансово състояние, които са пред фалит.

Въпреки призивите на опозицията поне за почивка, в която да се запознаят по-задълбочено с предложените финално предложения за гласуване, в крайна сметка квесторите раздадоха на депутатите листчета с редакциите и преминаха директно към гласуване.

САЩ отрязаха „Гунвор“ за сделка с „Лукойл“ и у нас се разбързаха

Текстовете, за които Mediapool писа преди два дни и тогава все още бяха неофициален документ, станаха внесен проектозакон само часове, след като в петък стана ясно, че компанията Gunvor (Гунвор) която санкционираната от САЩ „Лукойл“ обяви за купувач на чуждестранните ѝ активи, се отказа от сделката. Ден по-рано от САЩ заявиха, че започват проверки на купувача, в който в миналото акционер беше приближеният до Кремъл и също под санкции Генадий Тимченко. След което обявиха компанията „Гунвор“ за марионетка на Владимир Путин.

По време на дебата при първото четене Станислав Анастасов обясни бързането с текстовете с опасността рафинерията в Бургас да спре да работи, но в същото време почти две седмици управляващите не предприеха нищо и дори отказваха изслушвания в парламента по темата, поискани от „Продължаваме промяната-Демократична България“.

Депутатът Васил Стефанов от „Продължаваме промяната“ кочентира, че независимо дали става дума за „Лукойл“, законопроектът е несъвместим с разделението на властите. „Тук не е Северна Корея, колеги, а България. Не може да се прави такава форма на диктатура“, заяви той.

„Ще ни вкарате в приключения, защото нямате контрол върху тези неща и петролния бизнес. Тук става въпрос за сили, които не можете да контролирате. България трябва да запази доброто си име, а вие правите точно обраното – хвърляте ни на кучетата и ще има огромни последствия не само от Русия, но и от ЕС“, заяви Красимир Манов от МЕЧ и призова властта да не прави България мишена.

Само за 29 секунди! Комисия реши съдбата на „Лукойл“

Президентът: Да не стане като с „Булгартабак“

Държавният глава Румен Радев коментира текстовете за държавния контрол над активите на „Лукойл“ с думите : „Притеснен съм, че държавата, в сегашното ѝ управление, може да ни доведе до сценария на „Булгартабак“, визирайки приватизацията на тютюневия холдинг, станал собственост на фирма на лидера на ДПС-Ново начало Делян Пеевски.

Рафинерията в Бургас трябва да има надежден собственик, който да има капацитет да я развива. Държавната намеса в управлението ѝ е „краен, авариен вариант“, коментира още президентът, който има право на вето върху текстовете, но то лесн оможе да бъде преодоляно от мнозинството в парламента.

Още след свиканото скороство и рано заседание на енергийната парламентарна комисия представителите на най-голямата опозиционна формация „Продължаваме промяната – Демократична България“ отправиха критики към управляващите.

„30 секунди – това е времето, за което тази сутрин управляващото мнозинство проведе тайно нерегламентирано заседание на енергийната комисия без представители на опозицията, за да приеме написания от Пеевски закон, с който той придобива „Лукойл“, коментира Лена Бориславова във Фейсбук.

Тя твърди, че депутатите от опозицията са били поканени на заседанието, след като то вече е било приключило.

„Законът бе написан преди няколко дни и дава право на посочен от Пеевски особен представител да разпродаде както прецени активите на единствената рафинерия у нас. ПП–ДБ искат изслушване на премиера и на енергийния министър за „Лукойл“, казва Бориславова.

Сделка или не

Експерти обаче твърдят, че бизнесът на „Лукойл“ в момента реално е непродаваем, без значение желанието на Бойко Борисов и Делян Пеевски, тъй като купувачът може да бъде одобрен само от САЩ заради наложените санкции.

България може да опита да повтори действията на Германия, която пое контрола върху руската рафинерия на „Роснефт“ в Швет и след това си издейства шестмесечна отсрочка от прилагането на санкциите на Вашингтон.

„Видяхте реакцията по „Гънвор“ (всъщност произношението е „Гунвор“ – б.ред.) в САЩ. САЩ казаха, че категорично няма да позволят „Гънвор“ да купува „Лукойл“ и те снощи се оттеглиха. А ние това сме го предвидили отдавна, защото, както винаги съм казвал, имам доста повече информация от останалите. Днес със закона, който ще вкараме, ние копираме и надграждаме немския модел“, коментира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

От действията на българските власти след налагането на американските санкции изобщо не личеше в София да имат повече информация от другите.

Скоростна решимост след продължително колебание

Институциите в София показваха признаци, че се колебаят как да действат, с надеждата блокирането на дейността на рафинерията някак да се размине, а руснаците да успеят сами да излязат от ситуацията.

Не е случайно, че енергийната комисия прие на първо четене поправките в закона едва след като САЩ забраниха на швейцарската компания „Гунвор“ да купи задграничния бизнес на „Лукойл“.

„След като се съберем партиите от мнозинството, мисля, че ще бъде избран такъв особен управител, който да се справи перфектно. Той ще има право и на продажба“, каза Борисов.

„Гоним срока до 21 ноември всичко да е приключило. Тактиката, която сме възприели, е парите от продажбата да отидат в специална сметка – тя си е на руската компания, но няма да могат да я ползват, както е в Германия, Белгия и нашите партньорски страни“, посочи Борисов.

Лидерът на ГЕРБ дословно повтаря това, което водещият енергиен експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров каза, че трябва да се направи първо в интервю за Mediapool преди седмица.

На този фон „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП–ДБ) искат изслушване на премиера Росен Желязков и на енергийния министър Жечо Станков, за да обяснят какъв план имат във връзка с усложняващата се ситуация. Станков всъщност е в Гърция, а управляващите за пореден път не допуснаха обсъждане на темата в парламента.

По думите на лидера на ДСБ и депутат от ПГ на ПП–ДБ Атанас Атанасов започва да се повишава напрежението в обществото, хората започват да се питат дали ще има горива и на какви цени ще бъдат.

Лидерът на „Да, България“ Ивайло Мирчев (ПП–ДБ) напомни, че от две седмици от ПП–ДБ вече пет пъти искат различни изслушвания – на открито или на закрито заседание – по темата, но такива няма.
Не знаем какво е положението

„Трябва ни изслушване, за да знаем какъв е планът на правителството. Не е нормално две седмици след като санкциите са обявени, по никакъв начин правителството да не е предоставило никакъв план и да не е обяснило пред Народното събрание какви са следващите стъпки“, категоричен е Мирчев.

Причината за това е, че допреди седмица правителството нямаше избистрен план как да действа. Българската петролна и газова асоциация първо твърдеше, че санкциите на САЩ реално не засягат българската рафинерия, а след това обяви, че България трябва да убеди Тръмп да направи изключение за „Нефтохим“.

По същото време американският президент Доналд Тръмп отказа дори на приятеля си Виктор Орбан да направи изключение за вноса на руски петрол в Унгария.

ПП–ДБ изрази своите притеснения, защото няма данни дали държавата поддържа необходимите 90-дневни запаси от петрол.

Съпредседателят на групата на ПП–ДБ и бивш премиер Николай Денков припомни, че през 2022 г., когато започна войната на Русия в Украйна и за един ден газът беше спрян, за първи път се постави и въпросът какво ще стане с горивата за населението и за промишлеността.

„Затова през 2023 г., когато влязохме в управлението, беше подготвен специален план – тук искам да благодаря на министър Богданов, тогава той отговаряше за тази дейност, но имаше още много хора, които бяха въвлечени – в който бяха подготвени екипи, които да влязат в рафинерията и да могат да осъществят цялото оперативно ръководство на рафинерията“, каза бившият премиер.

„Абсолютно неприемливо е вече седмици наред Народното събрание да не получава никаква информация какво се случва. Затова искаме на закрито заседание поне да разберем има ли някаква готовност или няма“, казва Денков.

„Аз лично съм подал знак към Росен Желязков – ако му трябва съдействие, как да помогнем с информацията, която имаме, сме на разположение. Нашата информация е, че след падането на нашето правителство всички действия, свързани с този план, са прекратени, така че сега те трябваше да започнат от нулата“, допълни той.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 36

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия измама корупция кражба лъжа

Up Next

Кремъл с извънредно изявление за санкциите срещу „Лукойл“

Don't Miss

12 дни почивка около Коледа и Нова година заради еврото

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 15

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.