ПАРИ
За хиляди българи осигурителната тежест вече само ще расте
Увеличението на максималния осигурителен доход е най-лесният начин да се пълни бюджетът без усилия срещу пробойните
За служебните министри в последните дни беше особено важно да повтарят, че няма да има увеличение на осигуровки в бюджет 2025 г. Вярната информация в това изречение се оказа само годината, защото увеличение на осигуровки е заложено, и то драстично, само че през 2026-2027 г. За хиляди българи и техните работодатели обаче в уверението няма нищо вярно – за тях осигурителната тежест нараства още догодина през максималния осигурителен доход, който трябва да се увеличи с 10% през 2025 г. и да стане 4130 лв. Само по тази линия те ще налеят 300,9 млн. лв. повече в хазната.

Социалният министър Ивайло Иванов намира 10% увеличение на тавана за осигуряване за нормално, тъй като минималната заплата расте с 15%, а средният осигурителен доход – с близо 13,3%. Ръстът на доходите в сектора, който най-често свързваме с високи доходи – информационните технологии, на годишна база е 9,8%, по данни на НСИ за третото тримесечие на 2024 г. Средната работна заплата, в която обаче голямо влияние има изпуснатият от контрол ръст на минималната, е с 13,8% нагоре. В частния сектор ръстът е като никога по-голям – 14,3%, но и тук “виновна” в голяма степен е минималната заплата, а тя е плод на сбъркана формула. На този фон изглежда закономерно максималният осигурителен доход също да се увеличи и щеше наистина да е така, ако не бяха няколко смущаващи проблема, които ред правителства отказват да решат.
В България все още има сериозен проблем с
неплащането на осигуровки
и недеклариран труд – работа без договор, работа на фиктивно непълно работно време, работа на хонорар и т.н. Секторите, в които тези практики са характерни, не са тайна. Според едно изследване на Асоциацията на индустриалния капитал от тази година, публичните финанси на България губят 3 милиарда лева годишно заради недекларирана заетост, като най-високо е нивото й в селското стопанство, туризма и строителството. Да се увеличава сметката на добросъвестните сектори, преди да се вземат мерки за минимизиране на тези загуби, е особено цинично, като се има предвид, че най-сивите сектори са и най-големите галеници на бюджета – и по субсидии, и по облекчения, и по гарантирани обществени поръчки.
В България има и задълбочаващ се проблем с издръжката на публичния сектор. Държавните служители в няколко министерства работят от години на принципа
“Протестирай и ще ти се даде”
В политиката по доходите в държавната администрация отдавна е изгубена всякаква справедливост – всичко е въпрос на мускули, нищо – въпрос на качество. Освен заплатите обаче, данъкоплатците плащат и осигуровките на държавните служители. Всяка година се води дискусия на тази привилегия да бъде сложен край, но никое управление не смее да гневи такава огромна електорална маса. В същото време централната администрация също е сред високодоходните сектори, които ще бъдат засегнати от увеличението на максималния осигурителен доход. И тяхната сметка също ще се плати от частния сектор, без някой да смята за необходимо да аргументира това решение.

Гражданите ще платят по-високите осигуровки и на друг сектор с голям дял нереформирано публично финансиране – здравеопазването. Няма нищо по-естествено лекарите да са в горния доходен сегмент на работещите, но България има сериозен проблем с доплащането от джоба за здравеопазване (най-висок дял в ЕС), небалансираното разпределение на публичния ресурс и
непрозрачното формиране на доходите
в системата. Години наред нито едно правителство не успява да реализира заложените в колективния трудов договор нива на заплащане, защото болничните директори предпочитат да разпределят парите през допълнително материално стимулиране по свое усмотрение и далеч от публичното внимание. И тук всяка година здравният бюджет автоматично расте, без здравният статус на нацията видимо да се подобрява.
Максималният осигурителен доход е тясно свързан с максималния размер на пенсията. А той няма да расте с него догодина. Големият въпрос обаче е
защо въобще продължаваме да имаме таван на пенсиите
Години наред хиляди пенсионери бяха ощетявани заради неколцина, осигурявали се на огромни суми в мътните години от началото на прехода, които трябваше да получават по 30-40 хил. лв. пенсия. Таванът трябваше да падне преди години поне за новите пенсии, но като финансов министър Владислав Горанов зачеркна това без много обяснения (то беше само едно, но пък крилато – “отпада темата с отпадането на тавана”). Днес около 2000 пенсионери остават ограничени от максималния размер на пенсията. И въпреки това за отмяната му се споменава само по експертните анализи, а поне до края на 2028 г. не се предвижда увеличение от сегашното ниво, което е 3400 лв. – лош сигнал към тези, които ще внасят повече в системата, а няма да бъдат убедени, че има смисъл от това. Същото се отнася и за замразените обезщетения.
Години наред се говори и за обективен и предсказуем механизъм за увеличение на минималните и максималните осигурителни доходи. Но нито едно правителство не успява да предложи такъв. Сега за пореден път липсата на предсказуемост се усложнява от хаоса в управлението и закъснението с бюджетните закони. Въпреки че парламентът вече може да заработи, няма никаква яснота кога ще имаме бюджет, какъв ще бъде той и кога ще влезе в сила. Затова, каквото и да се реши в следващите дни, то няма да промени факта, че бизнесът ще бъде поставен за пореден път в шах с разходите си за персонал.

Без решения на тези проблеми, увеличението на максималния осигурителен доход изглежда просто като лесен начин да се докарат още приходи в бюджета (миналата година ръстът от 3400 на 3750 лв. донесе 380 млн. лв. допълнително в ДОО, а за 2025 г. допълнителните приходи се очаква да бъдат 300,9 млн. лв.). Лесен, защото точно тези недоволни нямат навика да протестират. И защото не изисква никакви реципрочни усилия от страна на администрацията – в бюджета на държавното обществено осигуряване има заложена само една мярка срещу измами, за втората година на майчинството.
Благодарение на увеличената осигурителна тежест догодина държавното обществено осигуряване ще е “по-леко” за хазната. 39% от разходите ще се покриват от републиканския бюджет, като досега делът им достигаше 45%, каза министър Ивайло Иванов. Тази по-голяма самостоятелност на пенсионния бюджет обаче е измамно добра новина – тя няма да бъде платена от длъжниците и криещите осигуровки, нито ще е резултат от оптимизиране на разходите. Ще я платят същите хора, които и сега добросъвестно плащат недостига, само че през данъците си. Те, уви, знаят отдавна, че у нас държавата обича да наказва изрядните, защото е безсилна пред другите.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПАРИ
Ще удвои ли златото цената си?
В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.
Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.
Новият играч: криптовалутите
Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.
Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.
Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”
Дали пристанището още е сигурно?
Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?
Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.
Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.
Поглед към кристалната топка
Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.
Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.
Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”
Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”
Автор: Дирк Кауфман
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?
Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?
Истината е, че разликата рядко е в доходите.
Разликата е в навиците.
Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога pic.twitter.com/nCy90IVQft
— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 14, 2026
Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.
Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.
Богатството не се създава с един голям ход.
То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.
Започни с едно малко действие още днес.
Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…
А от това как управляваш парите, които вече имаш.
Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?
ПАРИ
Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират
Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.
По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.
Доходността увеличава натрупванията по личните партиди
Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.
Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.
От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда
Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.
Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.
Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.
Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.
По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.
Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.
Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените
Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.
Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.
Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.
Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.
Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.
От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил
В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.
Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.
Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.
До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.
След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.
Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания
Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.
Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.
Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.
Повече възможности, но и по-голяма отговорност
Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.
По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.







