ИСТОРИЯ

ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПАЗИМ ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА

Православната вяра създаде и утвърди българската държава след покръстването на българския народ през 865 г. при княз Борис-Михаил и вярата ни сплоти в единен български народ българи и славяни.

Кой може да отрече това?

Кой запази от погубване, от заличаване, от потурчване поробения български народ, ако не православната вяра, която чрез мъждукащото кандилце в порутените манастири и църкви продължаваше да свети и обнадежда ва измъчения ни народ.

Кой запази книжовността и езика ни по време на тежкото и страшно робство, ако не българският монах и свещеник, предвестници на чутовния отец Паисий Хилендарски и многостра далния поп Стойко Владиславов (св. Софроний Врачански).

Кой се бори за самостоятелна Българска църква, извън опеката на гръцкото духовенство, ако не титаните на Българс кото възраждане Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски героите на Българския Великден от 3 април 1860 г. в Цариград?

Кой създаде самостоятелна та Българска църква през 1870 г. с издадения султански ферман, ако не мъдрият Екзарх Антим I, а след него и просветения т Екзарх Йосиф I, който даде такъв тласък на екзархийското дело, че не остана село без български свещеник и църква, без български учител и школо? Тази грандиозна екзархийска организация спаси българския народ, особено в Тракия и Македония, от посегателствата на гръцките свещеници и сръбски учители. Твърдата упоритост и настояване на Екзарх Йосиф I пред турските султани доведе до учредяването на седем български епархии в Македония. Тази духовна просвета пробуди несломимия българс ки дух и го накара да мисли и за своето политическо освобож дение, за да дойде Априлското въстание и Освободителната война през 1877/78 г., която спаси народа ни от петвековното турско робство.

Как тогава да не се възмущаваме ние, православните, от посегателствата на десетките протестантски секти, на които вече не знаем и наименованията? И не погубиха ли те и продължават да погубват душите на младите и неукрепнали във вярата християни или непросветени в православната вяра граждани, които се увличат по сладкодумието и наглостта им.

Къде бяха те по време на робството, по време на всички тежки борби на народа ни, за да искат сега да се равняват с православната ни вяра?

Българската държавност се обособи благодарение на православната вяра, тя запази през всички робски години и векове българския народ, тя го просвети чрез българското школо на. св. Климент и св. Наум Охридски, а след това негови учители по време на робството бяха “неуките” попове и монаси в килийните училища. Те го закърмиха с вяра и със знания и го пробудиха след това и за свободен живот.

И как да не ни е мъчно и да не се тревожим за това, че някои, пък били те и от правозащитни организации, искат равни права с Православната църква. И защо тези секти идват в България и други православни страни? Ние сме религиозно просветени от 11 века и нямаме нужда от такива проповедници, учители и “лечители”, които да смущават вярата на православния българин.

Те идват у нас с много пари, с които прилъгват младежи и наивници, и строят бързо своите молитвени домове, понякога дори без разрешение. Това не ни ли говори, че те разполагат с големи суми, чийто произход е ясен-чужди сектантски централи.

Животът на българина е свързан през цялата календарна година с традициите и празниците на Българската православна църква, а сектантите отричат червеното великденско яйце, помените… Грубата намеса на сектантите в живота на народа ни е посегателство срещу вярата и личността на православния българин и тук няма място за толерантност, защото се посяга на личния духовен живот чрез ласкателства, облаги, подаръци и даже принуда и заплаха.

Има много такива, които взимат пари, коли и други подаръци, за да следват душегубците или да ги защитават.

Нима е толерантност да обикаляш апартаментите на гражданите, да тропаш нахално по вратите им и да искаш да ги “просветиш”? Да слагаш в пощенските им кутии книжки или послания, за да ги погубиш?

Имаш някаква вяра, каквато и да е тя, изповядвай си я, но защо искаш да я преподаваш на друг, да му я налагаш? Това не е толерантност, а насилие. В храмовете на Православната църква се проповядва на верните, но вратите на храма са отворени и всеки, който иска да влезе, е свободен да го направи, и никой не го насилва с нищо.

Ние сме българи, получили сме кръщение в православни те храмове, просветени сме в духа на изконната истинна вяра, която шества вече 2000 години по света, която е създала традициите за всички празници в живота на народа ни, и не можем да приемем скачането и безсмислените слова, които изричат неистово следовниците на сектите. Този шум, вой и хаос, които се създават в салоните на сектантите, са чужди на българина. Това не е молитва, а тъжна бесовска лудост, която помрачава разума и стига до изстъпления.

И може ли да се сравнява сектантското многоглаголие и шумно пеене и скачане с красотата на православната молитва? Ти влизаш със страх Божий в храма, обстановката те кара да се вглъбиш в себе си, да се помолиш искрено пред св. икони, да изплачеш сълзи на болка или от изблик на радост, да запалиш свещица и да следиш нейния пламък, който възнася молитвата ти към Бога, и да излезеш след това окрилен от Божия дух, който витае в храма, и от неизказаната закрила на Божията Майка, всегдашна наша застъпница пред престола Божий.

Чрез своите заблуди сектите искат да обезличат българския корен и българската душа и да я направят роб на внасяни отвън вярвания и действия, които опорочават сърцето и душата на народа ни, които го отчуждават от род и родина.

Не желаем такава европеизация, която погубва българския дух. Ние сме благодарни на Бога, че имаме своята свята православна вяра, завещана ни от Господ Иисус Христос. Не сме съгласни чужди “пастири и проповедници” да тровят душите на народа ни. Ние винаги помним словата на Спасителя Христа, казани на учениците Му, а чрез тях и на нас: “Пазете се, да не ви прелъсти някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина” (Мат. 24:4-5).

Post Views: 65

Related Topics:българия история

Up Next

Застрашено ли е върховенството на закона в България?

Don't Miss

Борисов губи много пари

ИСТОРИЯ

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно и хората бяха по-сигурни в утрешния ден. Нямаше изобилие от стоки, но пък сега никой пенсионер не може да си ги позволи.

Имаше отлични лекари, на които да разчиташ, които да не ти искат рушвети и не заминаваха на работа в чужбина. Нямаше пациенти, които бият лекарите.

С една заплата, макар и минимална, можеше да си платиш цялата месечна сметка за парно, ток, вода, че и да ти останат пари да ядеш. С една пенсия възрастните си покриваха всички режийни, хранеха се пълноценно, че даже някой лев и на внучето даваха. Почти всички граждани можеха да си позволят двуседмична почивка на море.

Престъпността клонеше към нулата. Наркотиците практически не съществуваха. Учениците залягаха над уроците, а не ходеха да се разхождат с бира в ръка из парка и да пушат съмнителни субстанции.

Убийствата, насилието сред деца и възрастни, агресията бяха рядко срещано явление. Хората имаха добро възпитание, правеха място в тролейбуса на дама или възрастен човек.

Всички бяха грамотни. Малцинствата работеха и по селата нямаше системни набези като сега.

По селата кипеше живот и земеделието бе във възход.

Семейството беше ценност, а не бреме, което да пречи на кариерата ти. Учениците посещаваха кръжоци, развиваха уменията си в ТНТМ.
Изхвърляхме си боклука в кофата за боклук, а не през прозореца.

Помагахме на човек в беда. Ядяхме качествена храна, истинско мляко, сирене и месо, а не продукти, пълни с всякакви Е-та. Не живеехме с постоянни кредити и под нечовешки стрес. Нямаше бездомници и възрастни, които ровят в контейнерите за боклук. Нямаше улични кучета. Имаше прекрасни стойностни български филми и гениални актьори, любимци на публиката.

Културата и образованието на населението бяха издигнати в култ.

Споделено..
Ивайло Славчев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 16

ИСТОРИЯ

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

Близо хиляда години един мъж лежи погребан в руините на огромна базилика върху малък остров в Преспанското езеро.
ㅤ
Няма надпис с името му. Няма корона, която да сложи край на съмненията. Когато гробът е отворен, самоличността на покойника тепърва трябва да бъде разкрита.
ㅤ
Десетилетия по-късно костите от този гроб се смятат за тленните останки на българския цар Самуил. На 3 октомври 2026 г. Гърция ще ги предаде официално на България, а след държавната церемония в София те ще бъдат пренесени в храма „Света София“.
ㅤ
Но тук остава един далеч по-любопитен въпрос.
ㅤ
Как изобщо учените разбират, че човекът в този гроб е Самуил?
ㅤ
ВСИЧКО ЗАПОЧВА НА МАЛЪК ОСТРОВ
ㅤ
В средата на 60-те години гръцкият архитект и археолог проф. Николаос Муцопулос започва да проучва остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро. Там се намират руините на внушителна средновековна базилика.
ㅤ
Мястото вече насочва вниманието към Самуил. Храмът „Св. Ахил“ е свързан с владетеля и с пренасянето на мощите на свети Ахилий в Преспа. Районът е сред важните центрове на държавата му в края на X и началото на XI век.
ㅤ
При разкопките в южната част на базиликата са открити четири погребения. Едното се отличава от останалите.
ㅤ
В него е положен възрастен мъж.
ㅤ
И очевидно не е бил случаен човек.
ㅤ
ПОГРЕБАНИЯТЕ БИЛ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАТЕН ЧОВЕК
ㅤ
Гробът се намира в специално оформена аркирана ниша. Около скелета са открити останки от изключително скъпа тъкан със златни нишки и части от фино изработена плетена ризница. Положението на гроба и богатството на погребението говорят за човек с много висок обществен статут.
ㅤ
Но това все още не означава, че човекът е Самуил.
ㅤ
Всъщност има една подробност, която често изчезва от популярните разкази за откритието.
ㅤ
Муцопулос не обявява веднага намерения скелет за останките на българския цар.
ㅤ
В ранните си публикации археологът описва погребението и находките, без окончателно да идентифицира мъжа като Самуил.

Едва по-късно натрупаните археологически, исторически и антропологични следи го отвеждат до тази теза. През 1984 г. той публикува специалното изследване „Гробът на цар Самуил в базиликата Свети Ахил в Преспа“.
ㅤ
Една от най-интересните следи се намира върху самия скелет.
ㅤ
ЛЯВАТА РЪКА Е БИЛА ТЕЖКО СЧУПЕНА
ㅤ
Антропологичното изследване показва, че погребаният е възрастен мъж с нисък ръст. Според публикуваните данни той е бил висок приблизително 1,55–1,60 метра и е починал около 70-годишна възраст.
ㅤ
Лявата му ръка носи следи от тежка стара травма.
ㅤ
Костите са били счупени и са зараснали неправилно. Научна публикация на български антрополози описва фрактура на лявата предмишница и изменения, свързани с травмата. Има данни и за увреждане в областта на челюстта.
ㅤ
Точно тук археологията започва да се среща с биографията.
ㅤ
Самуил действително преживява тежко военно поражение при река Сперхей в края на X век.

Затова Муцопулос и други изследователи свързват старата травма върху скелета с раняване, което владетелят би могъл да е получил тогава. Българско антропологично изследване посочва съвпадението като един от аргументите в подкрепа на идентификацията.
ㅤ
Счупената кост обаче сама по себе си не може да носи име.
Хиляди средновековни мъже са получавали подобни травми.
ㅤ
Силата на хипотезата идва от събирането на няколко следи на едно място.
ㅤ
МЯСТОТО, ВЪЗРАСТТА, БОГАТИЯТ ГРОБ И ТРАВМИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА СОЧАТ КЪМ ЕДИН ЧОВЕК
ㅤ
Пред археолозите постепенно се оформя необичайно съчетание.
ㅤ
Погребаният е възрастен мъж с много висок статут. Положен е в монументален гроб в базилика, непосредствено свързана със Самуил и неговата династия. Погребан е със скъпа златотъкана материя и части от ризница. По тялото има стара тежка травма, която може да бъде съпоставена с известни събития от живота на владетеля.

Така идентификацията не зависи от един „магически“ предмет, открит до костите.
ㅤ
Тя прилича повече на историческо разследване, при което различни улики започват да се пресичат.
ㅤ
И все пак тук трябва да се направи важно уточнение.
ㅤ
МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ АБСОЛЮТНО СИГУРНИ, ЧЕ ТОВА Е САМУИЛ?
ㅤ
Не в смисъла, в който днес бихме установили самоличност чрез надпис с име или категорично генетично сравнение.
ㅤ
Учените стигат до извода, че това са останките на Самуил, като събират няколко улики – мястото на гроба, начина на погребението, състоянието на костите и сведенията от историческите извори.

Академични изследвания определят като основни аргументи високия социален статус, датировката и старата фрактура на ръката.
ㅤ
Затова по-прецизното историческо формулиране е „останките, идентифицирани като тези на цар Самуил“.
ㅤ
Любопитното е, че около предполагаемия гроб на Самуил са намерени и други погребения, свързвани с неговата династия. При тях обаче идентификацията е още по-несигурна и до голяма степен се основава на мястото и близостта между гробовете.
ㅤ
КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ САМУИЛ В ПОСЛЕДНИТЕ СИ ГОДИНИ?
ㅤ
Ако идентификацията на Муцопулос е правилна, костите ни разказват нещо, което хрониките трудно могат да покажат.
ㅤ
Самуил в края на живота си не е бронзовият владетел от паметниците.
ㅤ
Пред нас стои възрастен за Средновековието човек, преживял десетилетия войни. Лявата му ръка е била тежко увредена. Фрактурата е зараснала лошо. Изследователите описват и увреждане на челюстта, което вероятно е причинявало затруднения при хранене.
ㅤ
И въпреки това този човек продължава да управлява и воюва.
ㅤ
Самуил умира през октомври 1014 г., малко след поражението при Ключ.

Византийският хронист Йоан Скилица разказва, че гледката на ослепените български пленници предизвикала тежък пристъп у владетеля и два дни по-късно той починал.
ㅤ
Тялото му остава в Преспа.
Там минават векове.
ㅤ
Базиликата „Св. Ахил“ постепенно се превръща в руини, а гробът остава скрит до разкопките през 1969 г. Едва тогава започва дългият път към установяването на самоличността на погребания в него мъж.
ㅤ
На 3 октомври останките, смятани за тези на цар Самуил, ще бъдат пренесени от Солун в София.

Повече от половин век след откриването на гроба и повече от хилядолетие след смъртта на Самуил археологическата загадка от малкия остров Свети Ахил отново се превръща в част от живата история.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 16