ФОКУС

Защо сме най-бедни в Европа

Наближиха изборите и всички партии се загрижиха за застрашително растящия брой бедни в страната след 30 години „преход“ и управлявана вече над десет години от Бойко Борисов и партия ГЕРБ България. Причината за бедността според едни е, че страната е „ограбена“ от „комунистите“ до 1989 г.; други, като г-н Каракачанов, я намират в лошото състояние на земеделието, което преди 1944 г. било така развито, че сме хранели Европа; трети смятат, че ДС пречи на управляващите след 1989 г. да докажат предимствата на изграждащия се капитализъм в страната. И т.н.
Искам да предложа реалните исторически факти на вниманието на млади и стари, които си задават въпроса защо сме най-бедни в Европа, а изводите и отговорите защо и кой е виновен да си направят сами.
До Девети септември
80 на сто от населението на страната живее в селата, земеделието е основният поминък и гръбнак на националната икономика. В структурата на националния доход, според статистиката, в периода от 1924 до 1940 г. делът на селското стопанство е 56,3%, на занаятите – 8,08%, на индустрията – 5,81%, на търговията – 7,08%. През 1939 г. 98,1% от износа са продукти от земеделието, а 79,4% от тях са от растителен произход и едва 18,7% – от животински. В същото време отрасълът е в окаяно състояние – над милион земеделски стопанства с разпокъсани маломерни (7 дка) над 13 милиона парчета земя, обременени с много работен добитък и примитивен земеделски инвентар, липса на каквато и да е съгласуваност между производството на сурова земеделска продукция, слабо развита преработваща промишленост и ограничен вътрешен пазар. Със зърнено-хлебни култури се засяват над 18 млн. дка при среден добив 120-130 кг/дка. Трудно се гарантира продоволственият баланс, а зърнено-фуражните култури не осигуряват пълноценно хранене на многобройните работни животни. Производството на зърнени храни на глава от населението, достигнато през 1939 г., е 346 кг, но по време на войната спада: на 136 кг – през 1942 г., и на 194 кг – през 1944-а. В същото време е наложено ежегодно принудително реквизиране за издръжка на немската армия съгласно спогодбата „Нойбахер“, за което Германия ни дължи 23 938 000 000 райхс-марки, непризнати от Парижкия мирен договор, което е само част от дълга. Но това не пречи на тези, които бомбардираха България (Великобритания и САЩ), да й наложат непосилни репарации.
Разтревожен от състоянието на земеделието, цар Борис нарежда на земеделския министър Д. Кушев да се разработи петгодишен план за периода 1942-1946 г. за развитие на земеделието като основа на стопанството. Институтът за земеделски проучвания прави проучване за периода 1939-1940 г. в 199 селища и 939 домакинства. Картината е изключително тревожна.
„Хлябът е основна храна на българското население. Той заема 36,63% от разходите на домакинствата, на второ място са различните меса – 13,7%; следват мляко, сирене и други млечни продукти; плодовете – грозде, дини,тикви и др.; на пето място са зеленчуци и варива; бакалски стоки, които имат незначителен дял – 3%, в същото време за спиртни напитки разходите са 5,28%!
Жилищата са от кирпич. Този материал не е подходящ за сгради за живеене, а от гледище на хигиената не търпи никаква критика; голям брой от членовете на семейството спят на земята; зимно време всички спят в една стая… Храненето е най вече с дървени лъжици и от една паница, вилицата е рядко явление; снабдяването с вода е от селските чешми и кладенци, собствени кладенци имат 42,89% от домакинствата.“ Това е цитат от доклад на министър Кушев.
В Народното събрание през 1940 г. буржоазният депутат Серафим Георгиев от трибуната съобщава: „19,5% от селските семейства живеят в тухлени къщи; 61% – в кирпичени; селските жилища се състоят от 2 стаи, в които живеят общо 6 души; в тях се готви; 57% от домакинстват нямат кладенци; 17,4% нямат клозети; 20% нямат кревати, а останалите 80% имат средно по два кревата за шест души; 28,5% от домакинствата нямат маси, а 36% нямат столове; 28% нямат печки; 36% нямат юргани; 46% нямат дюшеци, а 34% нямат постели; измиването на тялото през зимата е непознато; долните дрехи са така замърсени, че са хванали кожа от кир.“ Ето това са покъртителните условия, описани в речта на народния представител (стенограмите на НС).
Средната продължителност на живота по официални данни за периода 1935-1939 г. е 51,7 г., а през 1987-1989 г. е 71,4 г.; смъртността на 1000 души е 14,9%, а през 1989 г. е 12,6%.
След седем десетилетия държавен капитализъм, участие в пет воини, две национални катастрофи на 9.09.1944 г. новата власт –
правителството на Отечествения фронт
наследява една ограбена фалирала държава!
При такава обстановка трябва успоредно с възстановяване на разрушенията от войната да се осигури прехраната на населението. Примитивното земеделие не е в състояние да отговори на нуждите. Зареждат се и три години суша, което допълнително влошава положението. Пристъпва се към изграждане на земеделски кооперации, опирайки се на опита на другите страни и българската традиция. През 1939-1944 г. има регистрирани 6455 всестранни кооперации, в това число 360 за производство на земеделска продукция и 26 за производство на вино. Започва строителство на язовири за осигуряване на напояването и водоснабдяването, без техника, но с много ентусиазъм и доброволен труд, от СССР се внасят първите селскостопански машини.
Какво е решението на правителството? „При спазване принципа на доброволното участие и съчетаването на личните, кооперативните и държавните интереси да се изградят стопански структури, с широка вътрешно кооперативна демокрация, разпределение на доходите според количеството и качеството на положения труд, както и според количеството на внесената земя.“ Едва ли някой би оспорил тази постановка. Но липсата на историческо време кара властта да бърза, защото нуждите са неотложни. Така за кратко време е преструктурирано земеделието в страната. Допуснати са грешки при изграждането на местно равнище, но посоката на развитие на земеделието е към окрупняване на земята и организиране на производството на основата на високомеханизирано, базирано на науката производство на земеделска продукция, осигуряваща продоволствения баланс и националната сигурност на страната.
Оценка за политиката, както за всяка дейност, са резултатите. Какво показват фактите? От засетите 18 млн. дка с пшеница през 1939 г. (най-добрата) са получени 1 410 123 т зърно, а през 1989 г. от 11,4 млн. дка – 5 429 000 т. При слънчогледа: 1939 г. – 156 769 т, 1989 г. – 456 000 т; произведена царевица: 1939 г. – 993 779 т, а 1989 г. – 2 265 000 т; тютюн: през 1940 г. – 45 445 т, 1989 г. – 65 000 т; домати, пресни и за преработка: 1940 г. – 44 551 т, 1989 г. – 780 996 т; картофи: 1939 г. – 126,6 хил. т, 1989 г. – 553 хил. т. Средните добиви от пшеницата от 131 кг/дка достигат през 1989 г. до 475,5 кг/дка; добивът от царевица – от 120 кг/дка достига 450 кг/дка.
Постигнатото определя социалното положение на селяните и селото. Показател за това е постоянното увеличение на продукцията на глава от населението в абсолютен размер. По този показател България превъзхожда Великобритания, Испания, Франция, СССР, Турция и Гърция с 318 кг царевица на глава от населението. Тези данни могат да бъдат допълнени с производството на домати, слънчоглед, тютюн, яйца и др. Земята на България, окрупнена, обработвана с машини, напоявана обилно, култивирана научно и ползвана от добри стопани, се отблагодарява.
Земеделската продукция храни България
с екологично чисти продукти и я прави популярна в четирите посоки на света.
Индексът на общата продукция на селското стопанство през 1985 г. при база 100 за 1939 г. показва ръст 247,8%, в растениевъдството – 186,3%, в животновъдството – 347,9%.
С промените на Девети септември развитието на страната започва при изключително тежки финансови условия. За периода 1939-1944 г. инфлацията предизвиква нарастване на паричното обращение повече от 11 пъти. Индексът на нарастване на цените на стоките през 1944 г. е 514 на сто. Докато през 1939 г. 26 на сто от парите в обращение имат златно покритие, към края на 1944 г. процентът спада на 5 на сто. Възниква нуждата както от други форми и начини за развитие на селското стопанство, така и от индустриализация на страната и от нова финансова система, от разпределение, което да удовлетворява потребностите в просветата, образованието, науката, изкуството и културата.
Затова едновременно се провеждат крупни мерки в областта на икономиката и политиката. Със законодателни актове са иззети в полза на държавата голяма част от средствата за производство, придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти. Ликвидирани са вносно-износните търговски кантори, отчуждени са инвентарът, стоките и други техни имущества. През 1947 г. са национализирани индустрията и частните банки.
През този период се опростява и данъчната система. При реализацията на тази политика са допуснати и сериозни грешки, а някъде и извращения – в някои случаи от незнание и липса на опит, в други поради разбирането да се ликвидира частната собственост. Но в крайна сметка основните приходи при формирането на държавния бюджет вече идват от народното стопанство, а разпределението е според политическите и икономическите задачи на всеки етап от развитието на страната, свързани с грижата за човека!
След края на войната и завръщането на хилядите мъже в страната, лозунгът на правителството е един: „На работа“! Започва разчистването на пораженията от войната, изграждането на язовири, пътища и жп линии, на електроцентрали, с доброволен труд, с много ентусиазъм, с набиране на средства от населението чрез заеми – първият „Заем за свободата“ е с очакване да се съберат 600 млн. лв., събират се над милиард, по-късно се правят още три заема.
Още с изпълнението на първия петгодишен план 1949-1953 г. в експлоатация влизат 700 новопостроени предприятия. В края на 1952 г. структурата на народното стопанство се променя, като съотношението селско стопанство – промишленост от 33,6:66,2 се променя на 69,7:30,7, което прави България вече индустриално-аграрна страна, а националният доход нараства със 140%. В края на втория петгодишен план – 1957 г., общата продукция от промишлеността е 8 пъти по висока от тази през 1939 г.
При реализацията на петия петгодишен план общият продукт нараства средно годишно с 9,5%, но докато по първия петгодишен план всеки процент означава 35 800 000 лв., то за петия зад всеки процент стоят 200 000 000 лв. Националният доход достига средногодишен ръст от 8,75%. Абсолютното увеличение от 18 400 000 лв. по първия петгодишен план (по съпоставими цени от 1962 г.) надхвърля 75 млн. лв., по петия през 1970 г. е произведен 1234 лв. национален доход на човек от населението срещу 221 лв. през 1948 г. Номиналните доходи нарастват средногодишно със 7,8%, а реалните – с 6,0%. Външнотърговският стокообмен отбелязва средногодишен растеж от 14,6%.
В края на 1989 г. характеристиката на 45-годишния период на държавния социализъм се изразява в конкретни числа. Общата продукция на промишлеността през 1989 г. нараства 103 пъти спрямо 1939 г., на селското стопанство – 2,65 пъти, на строителството – 14 пъти, външнотърговският стокообмен – 61 пъти. Според изследване на ООН през 1983 г. България, която сред 167 държави е на 101-во място по територия и на 66-о по население, по производство на човек от населението заема:
– първо място в света по калцинирана сода, син камък, електрокари и мотокари;
– второ място по тютюн – суров, и произведени цигари;
– трето място по слънчоглед, ябълки, кафяви и лигнитни въглища;
– четвърто място по пшеница, азотни торове, вълнени прежди, памучни прежди;
– шесто място по сярна киселина, брой на овцете и вълна.
При база 100% за 1952 г. средногодишният темп на ръста на номиналните доходи на човек от населението се движи от 0,25% за периода 1953-1956 г. до 10,25% за 1986-1990 г. Средногодишният размер на една пенсия от 834 лв. през 1980 г. достига 1401 лв. през 1989 г. Стокооборотът в търговията на дребно на човек от населението през 1952 г. е 159 лв., през 1989 г. – 2118 лв.
Числата убедително показват, че българинът е забравил бедната трапеза и дървената лъжица, газената лампа и селската чешма; че с всяка година живее по-добре, по-богато, доближавайки се по стандарт до богатите страни.
Такава остави България през 1989 г. държавният социализъм на борците за „демокрация“ (или реставрация на капитализма), наложили неофашистка политика на държава, която в условията на “свободния пазар” и тотална корупция, превърнат в основополагащ принцип, стана лесна плячка на големите акули.
Къде сме сега
30 години след демократичните промени и над десет години управление на Бойко Борисов и ГЕРБ? Селското стопанство не може да изхранва населението при наличието на благоприятните климатични условия, богатата и плодородна земя.
През 1989 г. в страната са произведени 820 хил. т месо кланично тегло, в това число говеждо – 130 хил. т, свинско – 413 хил. т, птиче – 188 хил. т, и 143 хил. т месни произведения. А през 2019 г.: 228 хил. т месо общо – в това число бели меса – 116 хил. т, червени – 112 хил. т, от които свинско – 83 хил. т. Няма страна от християнския свят, където произведените бели меса да са повече от червените. Произведено мляко общо през 1989 г. – 2,438 хил. т, а през 2019 г. – 912 хил. т; производство на тютюн: 1980 г. – 122 хил. т, на цигари – 85 хил. т, в това число с филтър – 79 хил. т; износ: общо 143 хил. т, от тях тютюн – 71 хил. т, цигари – 72 хил. т. За да задоволим нуждите от животински продукти, през 2019 г. сме внесли свинско месо – 120 хил. т, мляко – 34 хил. т, птиче месо – 112 хил. т.
След 30 години преход към възстановяване на капитализма в България, след 14 години членство в клуба на богатите – ЕС, и десет години управление на Борисов и ГЕРБ страната е най-бедната в Европа, народът е най-болен, на първо място сме по смъртност, по неравенство, най-бързо топящата се нация сме с перспектива след 50 години тя да изчезне; 50 на сто от децата ни са функционално неграмотни, пенсиите и заплатите на нашите родители са най-ниски в ЕС. Още по-обидно е, че са по-ниски от тези на нашите съседи. Според индекса на „Джини“, измерващ неравенството, през 1989 г. държавата е с показател 21,7, което показва, че сме били общество с висока справедливост и високо равенство; през 2006 г., преди влизането ни в ЕС, той е 32,1; през 2018 г. индексът вече е 39,6 – най-високият в ЕС, откакто се мери неравенството. Днес осем пъти е разликата между най-богатите и най-бедните в страната.
Съжалявам, драги съграждани, че ви отрупах с толкова числа и припомних много неща от близкото и по-далечно минало, но ми омръзна да слушам от представители на СДС и ГЕРБ – от хора като математика Иван Костов, „човек на точните знания и на твърде неточната съвест“ (по Чехов) или като лъжеца Борисов, за когото миналото е изгубило силата си и той сменя биографията и позициите си почти като костюмите, всякакви лъжи. Вярвам, че ако човек за един живот променя много пъти кожата си, нашият народ все пак не може да промени сърцето си – то е едно. И жадува справедливост.

Post Views: 28

ФОКУС

РУСИЯ НЕ Е ЕВРОПА!

ТАКОВА ИНТЕРВЮ НЕ БЯХ ЧЕЛ!
(АКТУАЛНО ОТ АГЕНЦИЯ РОСБЛАТ)

Русия ще използва ядрени оръжия, ако европейците не признаят провала си и не “отстъпят”, казва Сергей Караганов, академичен директор на Факултета по световна икономика и международни отношения в Националния изследователски университет – “Висше училище по икономика”. Апокалиптичен сценарий за Стария свят от най-авторитетния експерт е представен в интервю за Росбалт.

— Сергей Александрович, виждаме как се променя позицията на Запада в новия свят. Провалът в Украйна, провалът в Иран – най-яркото потвърждение, че Западът губи влиянието си. Днес дори народите на африканските страни далеч не са робите, за които традиционно се смятат на Запад. Какво се случва?

— В ход е световна война. Западът разпали полумека световна война. Първо американците играеха на война в Украйна, след което я отстъпиха на европейците. След това американците и израелците започнаха операция срещу Иран, и не само срещу Иран, между другото – целта им беше да дестабилизират целия Голям Близък изток и Южна Азия. Това е много дълъг процес. Всички на Запад разбират това. Американците действат хладнокръвно и пресметливо и ние не одобряваме това, но ни е неудобно да кажем, че американците просто са си загубили нервите и се държат като бандити под ръководството на президента.

А европейците, просто заради всичките си провали, които се случват навсякъде, разиграват война. Като се има предвид, че две поколения европейци са били невежи, а демокрацията избира най-лошото, качеството на елита рязко се е влошило. Това е опасна история. Ситуацията се влошава. Но Русия държи ключовете.

— Какво имате предвид?

— Предупредихме американците доста твърдо. Дори при Байдън те вече доставяха оръжия и пари на Украйна, но вече започваха да се отдръпват. Европейците – не. Надявам се, че няма да се налага да наказваме европейците толкова много, че най-накрая да се осъзнаят.

От друга страна, виждам, че нашият президент и нашият външен министър започнаха да казват много сериозни неща, които дори още не сме напълно осмислили. Те казаха, че ако избухне война с Европа, тя ще бъде много кратка. Това означава, че е даден сигнал на най-високо ниво: ще ударим с ядрени оръжия. Надявам се, че след това европейците ще започнат да се отрезвяват.

— Досега ни плашеха през цялото време: Финландия е готова да разположи ядрени оръжия, след това Латвия. Как трябва да реагираме на тези изявления?

— Това са само приказки. Но ако ядрени оръжия бъдат разположени във Финландия или някъде другаде, мисля, че е отговорност на Русия да унищожи тези ядрени оръжия, заедно с всички страни, които се опитват да ги разположат. Трябва да спрем европейците и балтийските държави.

— Ако решат да го направят, това ще ни освободи ли напълно ръцете?

— Да. Но това е силно решение. Много е трудно да се вземе. И фактът, че и президентът, и външният министър започнаха да казват, че ако избухне война, тя ще бъде много кратка, ми се струва много добра стъпка напред. След това, трябва да преместим ядрените си сили по-близо до границите на Европа и допълнително да изменим ядрената си доктрина, за да заявим ясно, че всеки сблъсък с група държави, които ни превъзхождат по демографски, икономически и военен потенциал, изисква от Русия незабавно да използва ядрени оръжия. И трябва да действаме по-решително в Украйна (и започнахме това преди два месеца, донякъде със закъснение).

— Можем ли да заключим, че колективният Запад е значително отслабен в момента, въпреки че със сигурност това е започнало още преди Студената война?

— Западът е значително отслабен, особено Европа, икономически, морално и физически – те губят всичко. Проблемът е, че Европа например търси изход от злополучното си положение чрез милитаризация. За да съживят икономиката, те искат да съживят военно-промишления си комплекс. Това преследвано куче иска да си наостри зъбите. И ние ще бъдем готови да започнем да стреляме и по кучета.

— Европейците вярват, че милитаризацията е практически единственият начин да си възвърнат влиянието. Вярно ли е това? Или това е друга, може би дори фатална грешка?

— Милитаризацията със сигурност не е решение за Европа. Просто трябва да разберем, че нашият европейски век (благодарение на Петър за това), трябваше да е приключил преди век и половина. Нашата политика спрямо Европа сега е политика на строго сдържане, максимална изолация. Трябва да установим санитарен кордон за Европа: да я обградим с оръжия и ако наистина се потрепнат, решително да се придвижат към унищожаване на няколко държави.

— Русия е едно, но ще имат ли по-неподготвените страни от Глобалния Юг, глобалното мнозинство, силата, ресурсите и смелостта да се борят и да защитават нов световен ред, свободен от западната хегемония, и да предотвратят повторение на историята със същата колонизация?

— Светът наистина се движи към по-голяма свобода. Единственото нещо е, че не сме признали напълно, че сме дали свобода на страните от Африка. Ние извадихме основите на тяхното икономическо и политическо господство, тяхното военно превъзходство, изпод краката на Запада. Ето защо Западът се разпада. Но, да, трябва да се уверим, че Западът няма да се разпадне и да повлече със себе си останалия свят.

— Ще се опитат ли да си възвърнат превъзходството, мислите ли?

— Американците — да, опитват се да направят нещо, но изгарят всичко на същия континент.

Териториите, където бяха те. Повтарям, те предизвикаха войната в Европа, те предизвикаха голямата война в Близкия изток, те подхранват тези войни. Следователно, те трябва да бъдат съпътствани възможно най-спокойно и сдържано, тъй като някои елементи на сътрудничество са възможни.

И европейците трябва да бъдат твърдо сдържани и готови да ги накажат. В края на краищата, трябва да помним, че Европа е люпилнята на всички човешки злини: войни, геноцид, национализъм и всичко най-лошо.

Но сме изправени и пред огромен, много труден проблем: да разберем, че да се наричаш европеец днес е морално срамно и интелектуално глупаво.

— В същото време експертите не могат да се споразумеят какъв ще бъде светът: биполярен или триполярен? Многополюсността, честно казано, все още е под въпрос: ако две или три държави не могат да намерят общ език, постигането на единство за десетки държави ще бъде още по-трудно.

— Светът ще бъде много разнообразен. Ако Америка иска голяма война, ние ще я спечелим и светът ще бъде разнообразен, културен и пъстър. Наистина харесвам този нововъзникващ свят. Това се случва, отчасти, защото освободихме света от западното иго.

— А какво е мястото на Русия в този разнообразен, пъстър свят след 10-20 години?

— Ще живеем великолепно, защото най-накрая се погрижихме за себе си, най-накрая завършихме европейското си пътешествие. Трябва да го завършим веднъж завинаги и да разберем, че не сме европейци, че да си европеец е срамно. Трябва да се развиваме и да разбираме, че духовността, която е най-близка до нас, се намира до голяма степен на юг — Палестина, Византия, мюсюлманският свят, будисткият свят. Трябва да разбираме, че политическата система е дошла от Изток и че бъдещето е на Изток.

Ако разберем това, ще живеем много добре, защото целият свят се нуждае от нашите ресурси, от нашата сила. Трябва бързо да победим Украйна и Европа. И трябва да се развиваме преди всичко.

– Чувал съм много експерти да казват, че не можеш да се довериш на никого в политиката. И дори в доверителните ни отношения с Китай, не всеки вярва в това и очаква някакъв трик от Пекин. А камо ли европейците и американците. И все пак, има ли някой, на когото можем да се доверим в съвременния свят?

– Имаме доста доверителни отношения с китайците, споделени интереси. Решихме всички спорни въпроси. Просто трябва да разберем, че Русия е голяма евразийска цивилизация – нашето бъдеще е там. И единствените хора, на които можем да се доверим, са нашите въоръжени сили.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

ФОКУС

Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.

Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.

По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.

“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.

Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.

“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:

“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“

На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“

По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.

“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.

“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.

“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.

“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.

Post Views: 89

ФОКУС

БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!

КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.

ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!

💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev